- 10 Sep 2020
- 69
- 28
Валентин Хаджийски
<p><strong>Най-добрата новина от България през изминалата година</strong></p>
<p>безспорно бе падането на режима на ГЕРБ – позорен за страната и за Европа, режим разбойнически, корумпиран, авторитарен, полицейски, беззаконен, разрушителен за българската политика, държавност, култура и нравственост, оскърбителен за истинската българска интелигенция и за всички порядъчни българи, режим, крепящ се на страха, глупостта и подлостта – и на всичкото отгоре и режим антисоциален, с коренно сбъркана – особено в разгара на световната криза на търсенето – пазарнофундаменталистка икономическа ориентация.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31890_eg1RexyStkUfOM2VqCboHX55J68Ukx.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p>
<p><em>ГЕРБ си отиде - най-добрата новина</em></p>
<p>Падането на ГЕРБ наистина страшно закъсня и дойде съвсем не в резултат на форумните приказки на „интернет интелигенцията”, която според Огнян Минчев свалила Борисов по естетически съображения. То дойде с „дъжд и урагани” – с всенародните февруарски гладни бунтове, превърнали се в стихийна революция, когато най-сетне, поне за час „хладилникът победи телевизора”, народът „въстана от мрака тревожен на своя живот”. Това е то, което ще запомни историята утре, когато по-несъщественото бъде забравено.</p>
<p>Несъществено от историческа гледана точка беше и че гладните бунтове бяха проява на храносмилателния тракт, почти без връзка с най-горната част на тялото и че три месеца след тях ГЕРБ пак успя по инерция – и с обичайните си байганьовски манипулации, макар отслабени от костинбродската афера – да вземе най-много гласове, но не успя да задържи властта. Голямата страшна риба обърна корем (went belly up)!</p>
<p>Дойде вменяем – да, това е точният термин – кабинет, който бе исторически осъден да бъде анти-ГЕРБ, да се пребори с опустошенията от ГЕРБ – и на първо място, без съмнение, да води активна икономическа политика на развитие, повишаване на доходите на мнозинството чрез съживяване на остатъците от бизнеса, реиндустриализация и намаляване икономическото неравенство и от двете страни – и с премахването на корпоративните монополни ренти и прогресивно облагане на богатите. Това е така и защото новият кабинет от първите си седмици се научи да чува и гласа на обществото, на обикновените хора, и в общи линии да се самоконтролира.</p>
<p><strong>Втората добра новина</strong></p>
<p>е, че вече няма никакви изгледи за връщане на ГЕРБ на власт. Не само контрареволюцията от юни до днес, целяща връщането на ГЕРБ на власт, се провали позорно въпреки отчаяните старания на контрареволюционерите и значителните им ресурси (нямам предвид интелектуални), но и няколкото пункта преднина на ГЕРБ в проучванията от януари трайно се превърнаха – наистина с многомесечно закъснение според фазовата разлика между свиренето на стомаха и политическото съзнание на гражданите – в няколко пункта изоставане, солидно, извън рамките на статистическата грешка. Мнозинството българи преодоляха страха си от самоназначилата се „институционална” „партия на властта” ГЕРБ, от полицейщината, подслушването на частната БОП, рекета над бизнеса и друг думбазлък. Изплува с обърнат корем и „харизмата” – каквото и да се е разбирало под това от широката публика, аз така и не го разбрах – на Борисов. И изобщо, надявам се, свърши се „дванайсетлетката” на харизмите, иде времето на рационалния политически процес.</p>
<p>Създадоха се реални условия да се разглоби завинаги цялата инфраструктура и суперструктура, направили възможен и абсурдния за едно цивилизовано общество феномен ГЕРБ, и твърде дълго вече агонизиращата контрареволюция от 2013 г. – да се разпадне партията ГЕРБ като авторитарна криминална структура с източниците си на финансиране, с олигархичните кръгове около нея; да се доближат лакейските медии до европейските стандарти за обективност и балансираност; да се деактивира „квазиполитическата мрежа” от тинк танкове, грантови интелектуалци и като че ли цели придворни съсловия (например големи групи столични актьори); да се „деболшевизират” със собствени сили и върнат в талвега на демократичната полития извънпарламентарните десни партии, доколкото това им разрешава още нереформираната ЕНП.</p>
<p><strong>Третата добра новина</strong></p>
<p>е, че контрареволюцията, юнските протести, научиха повечето българи – освен колегите от „квазиполитическата мрежа” и лакейските медии – кое сега е дясно и ляво, а именно, да мислят в категориите на „горния един процент” и останалите „99 процента”, борбата на 99-те процента с олигархията. Изплува с обърнат корем митът за „компетентността” на синьото АОНСУ – всички се убедихме, че сините шамани нищо не смислят в българските обществени процеси, че никога не са се учили да гледат с очите си и да мислят с главите си. Срамният провал на контрареволюцията е преди всичко атестат за некадърноста на шаманите й. Западните им спонсори, надявам се, ще си вземат бележка, че инвестициите им са отишли на вятъра.</p>
<p>Сериозен проблем все още е идентификацията на партиите, които представляват 99-те процента. Идеи като връщането на прогресивния подоходен данък от 2015 г. са положителна, но недостатъчна заявка за бъдещо развитие. Убедителната победа на Бил де Блазио на кметските избори в град Ню Йорк тази есен вече широко се приема за начало на нова историческа ера в страни като САЩ и надявам се, и България – страни, притиснати от криза на търсенето, дето средната класа е обезкървена след дългогодишно господство на пазарния фундаментализъм и равнището на икономическото неравенство се е върнало към времето отпреди Голямата депресия.</p>
<p>Разбирането, че митът за „свободния пазар” е само мит, че прекаленото икономическо неравенство е не само несправедливо и нехуманно, но и вредно за бизнеса и икономиката, пагубно за демокрацията и сигурността, вече е преобладаващо сред много българи и трябва да бъде подробно анализирано. Заедно с разбирането, че не е възможно връщане към времето преди 1990 г. и че ЕС трябва да се промени радикално, ако иска да преживее тази криза, това е добра основа за изграждане на бъдещ нов обществен договор. Добре е също, че напоследък позаглъхнаха и приказките за конституционни реформи, които от самото начало бяха повече или по-малко зле прикрита контрареволюционна пропаганда и които отвличаха вниманието на обществеността от реалните задачи, на първо място нужната промяна на икономическата политика и спазването на съществуващите закони. </p>
<p><strong>Лошите новини, разбира се, бяха много повече.</strong></p>
<p>Опустошенията от режима на ГЕРБ в социалната сфера, икономиката и администрацията са огромни, както и прогнозирахме по форумите преди четири-пет години, все още не напълно известни и вероятно ще ни тежат в продължение на десетилетия. „Гражданско общество” – независимо от държавата, партиите и олигархичните им спонсори – в България все още, разбира се, няма. Не можаха да го родят гладните бунтове през февруари, а инсценираните протести от лятото и есента се подбиха със самата идея за гражданско общество – и като че ли само в самоорганизацията на съпротивляващите се срещу агресията на контрареволюцията хора и цели професионални съсловия се появиха нови кълнове, от които още не е съвсем ясно дали и какво може да израсте. Ролята на държавата явно ще продължава да бъде и в обозримо бъдеще „конституираща” за управлението и ако 16-те хиляди добросъвестни български неправителствени организации, необвързани с „квазиполитическата мрежа”, се развиват много успешно, както искрено се надявам. Както бе отбелязано още през юни, несръчно инсценираните контрареволюционни протести обезсмислиха задълго самата идея за съдържателни, автентични политически граждански протести от страна на порядъчни мислещи хора.</p>
<p><strong>Много тежка е кризата на българското дясно.</strong></p>
<p>ГЕРБ се намира във фаза на терминален разпад. Малките извънпарламентарни десни партии нямат шанс да дойдат на власт в обозримо бъдеще и дори влизането им в НС през 2017 г. не е сигурно. Дясното се намира в пълен идеен и морален колапс, което се опитва да прикрие с болшевишка радикалност и ожесточение.</p>
<p><strong>Изключително тежка е кризата на софийската синя интелигенция.</strong></p>
<p>Криза от бедност, липса на достойнство, изолираност, духовен провинциализъм, несвобода, самоизяждане – и най-вече от финансовата й зависимост от олигархията, от корумпиращото въздействие на „квазиполитическата мрежа” и дори на някои свързани по симпатия с нея неполитически фондации, от влиянието на партийните структури на извънпарламентарните десни партии и на неформалните властови клубове от техни приближени.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31890_jC0Jnzi4h1TgnR49KX6FGNJNPfjPxI.jpg" style="height:402px; width:655px" /></p>
<p><em>Дали Реформаторският блок ще отговори на надеждите, е въпрос с много сериозна степен на трудност</em></p>
<p>Бедна, но дясна, придворна, но „либерална” (неоконсервативна), посредствена, но претенциозна – софийската синя интелигенция засега не само не може да помогне сериозно за решаването на проблемите на българското общество, а самата му е тежък проблем. Особено сериозен проблем е почти пълната липса на обективно, партийно некомпрометирано знание за българското общество и автентична информация за идейните и политическите процеси и дебати в съвременния развит свят. При всеобщата дискредитация на „квазиполитическата мрежа” и идейния вакуум след това ще е много лесно българите да приемат за откровение друга чуждестранна пропаганда, както виждаме от възприемането в Ютюб на руския тв репортаж „България умира тихо”.</p>
<p><strong>Особено лоша е новината за омразата и разделението,</strong></p>
<p>нагнетявани усърдно и по време на управлението на ГЕРБ и потенцирани до крайност от контрареволюцията от 2013 г. Наистина сега всичко идеологическо се приема с повече съмнение, не лакомо всеядно като в 1990 и 1997 г., така че може да е и по-лесно да се очистим от замърсяването тоя път. Засега противопоставянето между българи и българи в България обаче си остава на необичайно за последните години високо равнище.</p>
<p>Контрареволюцията и пред Коледа не пропусна да впръска поредната си доза отрова и разделение и сред българската емиграция, и между емигрантите и българите в България. Вече отбелязах, че усилията да се привлекат българите на Запад към контрареволюцията през лятото пропаднаха. Объркани бяха посланията на режисьорите – българите в чужбина в голямата си част не ги разбраха, те не се съгласуваха добре с чуждестранния им опит. Имаше голямо значение и политическата неориентираност и пасивност на емиграцията. В Ню Йорк от около 60 хиляди българи в региона, дето на концерт идват и по хиляда, се събираха през лятото по 30-50 души и повечето нямаха ясна представа за какво се събират. Пропадна без вест и коледният опит за контрареволюционен протест на „завърналите се за празниците емигранти”. Какво впрочем по-убедително доказателство за некадърността, отчаянието, безотговорността, болшевишкото безбожие на комисарите на контрареволюцията от това да караш хора, дошли си при близките за Коледа, да крещят по улицата „червени боклуци”? Много повече на брой от завърналите се да протестират може би няколко десетки души бяха обаче злъчните коментари, предимно на левите, но не само, по форумите срещу емигрантите изобщо.</p>
<p><strong>Защо са ни емигрантите?</strong></p>
<p>Факт е, че в България засега липсва развита „всекидневна” култура на отношение към „чужденците” и „чуждото”. Много по-сериозен проблем от отношението към сирийските бежанци, които са сравнително малко и в сравнително изолирани места, е проблемът за отношението на българската общественост към българската емиграция. Защото отношението на държавата – най-вече по културна линия в лицето на Министерството на образованието и науката и Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), както в общи линии и на Министерството на въшните работи – към диаспората е далече по-доброжелателно от отношението на българската публика.</p>
<p>Според ДАБЧ в чужбина сега живеят постоянно над два милиона български граждани, които поддържат над двеста български неделни училища. В САЩ, където живея, има около 300 хиляди нови имигранти етнически българи – най-голямата българска колония в света с над 30 училища. Икономическото значение на емигрантите за България, както е добре известно, е значително и е излишно да се подчертава. Голяма, макар още малко позната в България, е обаче и ролята им за опазването и развитието на българската култура в обстановка на двуезичие и пълно господство на западната популярна комерсиална култура. Този опит ще има голямо значение за запазването и развитието на българската култура и в България, и за „глобализирането” й в съвременния свят. Но участието на емигрантите в българския политически живот засега е минимално.</p>
<p>Някои български читатели явно са алергични към термина „българоамериканец” (Bulgarian American). Това, уважаеми сънародници в отечеството, е правилният термин за американски гражданин от български произход – българската общественост трябва да го приеме и свикне да го употребява без негативизъм и ирония. Всички американци от имигрантски произход, т.е. всички освен автохтонните (Native Americans), се самонаричат така – Greek Americans (Ελληνοαμερικανοί), Italian Americans (<em>Italoamericani)</em>, German, Irish, African Americans. Никой в Гърция, Италия, Германия, Ирландия или Африка не се обижда – нямат основание и съотечествениците в България да се обиждат. Впрочем преди тринайсетина години по форумите съотечествениците се обиждаха и от нововъведението „колумнист”, което по-късно стана общоприето в нашия език, а също и в руския.</p>
<p>От опита по форумите е известно, че мнозинството българи, особено, но не само, сред левите, и особено в анонимно общуване, не обичат и не приемат като „свои” емигрантите, дори и когато последните очевидно са загрижени за България не по-малко от тях и имат възгледи близки до техните. В основата на това, разбира се, е Елин-Пелиновата сентенция за „гения на завистта”. В основата на завистта е неразбирането – на това, че животът в емиграция също не е лек и съвсем не всеки може да бъде емигрант.</p>
<p>Според тези сънародници пишещите за „нас” емигранти априори „не ни разбират”, „пишат по спомени”, ренегати са, „обърнали резбата” (моя бивша състудентка – сега ръководител на аксиологическа катедра във Философския факултет – ме „уличила” във Фейсбук, че уж съм бил докторант по научен комунизъм – в действителност по история на съвременната американска философия, както може да се провери онлайн, в НБКМ и в библиотеката на Института по философски изследвания на БАН), или още по-лошо, готвят се (ги) да ни станат началници.</p>
<p>Има тук безспорно наследство и от стигмата на „невъзвращенците” (в по-ново време – „безродниците”) от времето на социализма, има и разбираем нов негативизъм към Запада и особено към САЩ поради опустошенията на пазарния фундаментализъм в България и негативизъм към компрадорските „сини шамани”, с които кой знае защо свързват всеки пишещ колега емигрант, макар остро да ги критикува. </p>
<p>Във времето на интернета и социалните мрежи едва ли има вътрешна устна информация, останала публично несподелена, да не говорим за публикуваното в медиите като текст, образ и звук. Погледът отстрани има предимството на отдалечената перспектива, на допълнителното образование, на допълнителния опит, с който може да съпоставя – а известно е, че по-развитото общество дава ключ за разбиране на по-неразвитото, а не обратното. И най-важното – погледът отстрани е свободен от материалните, йерархични, човешки ограничения, т.е. от несвободата на живеещия в България. Особено полезни за България могат да бъдат завърналите се за известно време или пък завинаги образовани и възпитани на Запад българи, професионалисти в областта на обществознанието и гражданската самоорганизация.</p>
<p>Но и повишаването на активността на емигрантите в българската политика е потенциално важен резерв на демокрацията в България. Нямам предвид партийните пристрастия, дори гласуването на избори или още по-малко участването в дирижирани от София псевдограждански протести. Имам предвид общата надпартийна политическа и гражданска култура, рационалност. Американската политическа и гражданска култура е общо взето висока, често по-висока от (континентално) европейската. И разбира се, от българската. Това обаче е тема за отделно историческо разглеждане.</p>
<p>Хората навсякъде по света мислят нелогично, не свързват в главите си нещата от различни области на живота, колкото и логически свързани да са, а българоамериканците са натрупали богат и ценен културен опит от американската политическа действителност, който може да бъде изключително полезен за България, но който засега обикновено не искат или не могат да прилагат към българската действителност. За да се промени това, е нужна сериозна просвета, адекватна на аудиторията.</p>
<p>Колкото до това дали американският обществен опит е непоправимо десен и „реакционен”, както мислят много от българските леви – в сравнение с днешна България днешните потънали в криза САЩ по-скоро изглеждат като остров на социална справедливост, висока култура, публично достойнство и прогресивна мисъл, а се и намират в началото на нова „нова лява” ера, както ни показа изборът на кмета Де Блазио. Но дори и българите в САЩ, които още купуват клишетата на дясната пропаганда – по причини, които ще разгледам подробно също друг път – могат да бъдат положителен проводник и на истински демократични ценности за България. На първо място – нетърпимост към байганьовските „типичности”.</p>
<p>Ето фамозния случай „Мишо Бирата”, предизвикал в България толкова реакции на откровен политически, правен и морален дебилизъм: за един българоамериканец нещата са абсолютно ясни по аналогия с американския му опит от първия миг – дори да е необразован, да чете само жълтата преса, да гледа само Фокс Нюз и да слуша само Ръш Лимбо – той знае какво стана с Елиът Спицър, с Антъни Уийнър, и за какви по-незначителни публично простъпки!</p>
<p>Преди време предложих в българоамериканския печат за умствено упражнение (mind game) един въображаем „американски” сценарий по „Мишо Бирата”, в който неизвестни американски ченгета уж пускат на Ютюб запис на личния телефон на президента Обама, който нарежда устно на шефа на Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелно оръжие и експлозиви (Bureau of Alcohol, Tobacco, Firearms and Explosives) през главата на неговия шеф, министъра на правосъдието и главен прокурор (Attorney General), да спре проверка на „митничари ли са, полицаи ли са” във фабрика за бира (Indian Pale Ale) на Майк Харпуна (Mike the Harpoon) по сигнал за незаконно бутилиране на бира, понеже Обама „му е обещал, а Обама не е Ромни”.</p>
<p>След като Обама увърта няколко дни пред медиите, че е записът е фалшификация, накрая признава, че разговорът е автентичен, спестени са само някои негови изрази по адрес на Ромни. Министърът на вътрешните работи (Secretary of Homeland Security) обяснява, че телефонът на президента е подслушван заради наблюдение на оперативно интересни лица. Майк Харпуна умира скоропостижно от инфаркт в хотел в Чикаго, собственост на най-големия спонсор на Обама. Умира внезапно и жената на Майк Харпуна. В медиите се появяват твърдения, че Майк Харпуна не само бутилирал контрабанден алкохол, но произвеждал и пакетирал и наркотици. Опозицията внася сигнал до главния прокурор, но той нарежда проверка само по въпроса кой е изнесъл записа в Ютуб. Край на сценария.</p>
<p>За всеки българоамериканец, а и българин „с пулс” е ясно, че това по ред причини е невъзможен за Америка или която и да били цивилизована страна сценарий. А в членката на ЕС България в ХХI век това се оказа напълно възможен сценарий. В наше време Бил Клинтън бе подложен на процедура за импийчмънт, въпреки че беше успешен и популярен (освен сред крайно десните) президент, постигна силен растеж, ниска безработица, бюджетен излишък и даде индикации за скорошно пълно изплащане на държавния дълг, а и беше интелигентен, харизматичен и блестящ комуникатор, но излъга Конгреса, че „нямал секс с тази жена”. Борисов, без нито една от добродетелите, без нито едно от постиженията на Клинтън, публично излъга няколко пъти само по въпроса дали записаният разговор е бил манипулиран. И нищо!</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31890_eQlfzJOSN6UHnhyrqjowY5kHTaXcZu.jpg" style="height:240px; width:430px" /></p>
<p><em>Случаят "Мишо Бирата" продължи да ни преследва и през отиващата си година</em></p>
<p>Ако по случая „Мишо Бирата” се бе надигнала интернетна морална буря от българите в САЩ и другите западни страни, бяха пратени стотици сигнали до български, американски и други политици, писма до българските, американските и други медии и „говорещи глави” (пандитс), представители на българската диаспора бяха застанали пред камерите на CNN, MSNBC и други централни медии, нещата щяха сигурно да са много по-различни и в България.</p>
<p>Ролята на емигрантите, сред чиито деца – двуезични професионалисти – утре ще има сигурно и влиятелни хора на бизнеса, медиите и науката, може да бъде изключително важна за отношението на западните политици и държави към България изобщо. Българоамериканците могат и трябва да пишат до своите американски политици и до медиите за събитията в България, пряко свързани с истинските американски национални интереси, които често съвпадат с българските. Един посланик Уорлик например нанесе с медийната си защита на корумпираните Цветанов и Борисов изключителна вреда на интересите на САЩ в България, настрои милиони българи против Америка. А и провалилата се политика на пазарен фундаментализъм, която повечето българи свързват и с американски диктат, беше вече направила така, че българите, които бяха толкова проамерикански настроени в началото на 90-те години, да станат антиамериканци почти като гърците и сърбите – без да са били оттогава окупирани или бомбардирани.</p>
<p>В едно от последните издихания на летните протести кукловодите им чрез изданията на „Икономедиа” призоваваха нас, българоамериканците, „да изразим дълбока загриженост от положението в България”. Отговорих им в българоамериканския печат, че ако го направим, то ще трябва да е главно загриженост от продължаващите революционни опити на шепа добре известни rent seeking (търсещи рента) олигарси, на върхушката на криминалния синдикат ГЕРБ и на подчинените й по линия на ЕНП извънпарламентарни десни партии, с подкрепата на собствените им оруеловски медии, спин доктори и други хранени хора, зависими за поминъка си от благоволението на тези олигарси, да свалят с уличен натиск законно избраното българско правителство и да променят конституционния строй на съюзника на САЩ България от република с парламентарно управление към олигархия с охлократично управление чрез hired mobs (наети тълпи). </p>
<p>Ролята на емигрантите може да бъде потенциално важна и за</p>
<p><strong>образа на България в западните медии.</strong></p>
<p>Засега, както установихме, връзката е монополизирана от „експертите” от „квазиполитическата мрежа” (между другото точно както в репортажа „България умира тихо” руската кореспондентка говори само със „своите” хора в София). Тази година ни убеди, че това не са „експерти”, нито журналисти, а апаратни пропагандисти, които реално създават „отрицателна образтна връзка” със западните медии и своите западни спонсори – казват им това, което те си мислят, че онези искат да чуят, на което са ги учили в далечното време на безразделното господство на пазарния фундаментализъм.</p>
<p>Вече отбелязах липсата на значително отражение в западните медии на лятно-есеннните протести – за разлика от февруарските, когато медиите бяха пълни с България и колеги от цял свят ме питаха какво става, а аз им отговарях „революция”. Причината е ясна – мащабите и явната автентичност на февруарските и липсата на това в лятно-есенните протести. Но трябва да се отбележи, че „квазиполитическата мрежа” успя да реализира в последните дни няколко медийни „удара” – не, разбира се, до степен линеещите им контрареволюционни протести да добият някаква международна видимост, особено на фона на новите телевизонни кадри от Истанбул, или дори да получат някакъв тласък у дома. Но няколко пропагандни тези на олигархичната контрареволюция най-сетне намериха място в поредица нехарактерно тенденциозни материали на – за мое учудване не друг, а – вестник „Ню Йорк Таймс” от последните дни на декември. Вени Марковски отбеляза превратния – манипулативен или невеж – начин, по който няколко български медии преведоха заглавието на един от тях, „Change Comes Slowly for Bulgaria, Even With E.U. Membership” („Промяната идва бавно за България, дори с ЕС членство”, от 24 декември т.г.).</p>
<p>Това са репортажи от журналисти, неспециалисти по България – Андрю Хигинс е сравнително малко познат репортер със специализация по Индия и в здравеопазването, в последно време автор и на разнообразни репортажи за Европа. Дани Хаким, автор на по-професионалния (но недостатъчно) репортаж „As European Barriers Fall, Bulgarians Feel West’s Tug” („С падането на европейските бариери българите чувстват западното притегляне”, в бизнес раздела от 26 декември) е от година икономически кореспондент на вестника за Европа със седалище в Лондон, а дотогава е бил кореспондент в Олбъни, столицата на щата Ню Йорк, и в Детройт.</p>
<p>„Ню Йорк Таймс”, който всеки ден от десетилетия насам чета, без съмнение е един от най-добрите вестници в света. Но за съжаление България още не е сериозно „на радара” му – материалите за нея често са стереотипни и не на висотата на професионалните стандарти на вестника. В отношението му към нея се долавя и нещо допотопно викторианско-британско от ерата на Дизраели, и нещо уродливо от Студената война с образа на „българите” от филма за Джеймс Бонд „От Русия с любов”. И явно доста силно, че и определящо влияние от „квазиполитическата мрежа”. Тази неблагоприятна представа за България – и като „село” в стил „Борат”, и като славяно-византийски руски сателит – е дори парадоксална, защото на Запад няма и помен от такава отрицателна представа за самата Русия. Това също е предмет за отделно обстойно разглеждане.</p>
<p>В пълен контраст с горното заслужава да се отбележи сдържаността на Пол Кругман, вероятно най-четения и определено най-влиятелен в цял свят колумнист на вестника, който на лекцията си в УНСС по икономика преди няколко седмици отказа да коментира политическата обстановка в България, като се позова на недостатъчна информираност. При това Кругман отлично познава и често анализира по материали от други източноевропейски страни причините за икономическите проблеми и на България.</p>
<p>За съжаление скрупульозното отношение, характерно за големия учен, не е присъщо на репортерите Хигинс и Хаким. Пълна липса на разбиране на характера и причините на кризата, която България преживява, невежество или амнезия по отношение управлението на ГЕРБ, което падна само преди десет месеца, тенденциозно пресилен негативизъм към новия кабинет, груби клишета от Студената война. Тенденциозни приравнявания на едро на управлението на ГЕРБ със сегашното – и дори благоприятни за ГЕРБ сравнения. Тенденциозен подбор на темите, сякаш планиран от отдел „Пропаганда” на ГЕРБ – например констатацията за провала на политиката на кабинета спрямо бежанците идва седмица след заключението на представителя на Върховния комисар на ООН по бежанците в България, че положението е значително подобрено. Тайминг – сякаш за подгряване на планирания „коледен протест на емигрантите” в София.</p>
<p>Обяснението не е сложно – почти изключителна е зависимостта на двамата репортери на „Ню Йорк Таймс” от източници – не от кухнята на ГЕРБ, но от прогерберската извънпарламентарна десница и от „квазиполитическата мрежа”. Цитират се Меглена Кунева от ДБГ, „ранобудният студент” Борис Рангелов, по съвместителство активист на ДСБ, Даниел Смилов от ЦЛС – тинк танка, пропагандирал проекта „Борисов” за десен популистки вожд от абсурден Рейгъно-Живков тип – и по съместителство преподавател във Философския факултет на СУ и един от вдъхновителите на „студентската” окупация, Николай Стайков, създател на сайта noresharski.com, Красимир Кънев и Илиана Савова от Българския хелзинкски комитет (БХК) – правозащитна организация, за свой срам тясно ангажирала се с контрареволюционния опит за преврат в интерес на Борисов, напук на основния предмет на правозащитна дейност на международната си централа Human Rights Watch в Ню Йорк – както от десетилетия е преименувана някогашната Helsinki Watch от времето на Студената война и „разведряването”.</p>
<p>За проучването за Хаким в София по емиграцията на българи към Западна Европа пък е нает журналистът Милен Енчев, екорепортер от „Икономедиa”. Хигинс изобщо не дава думата на „другата страна” и се изплъзва с уговорката, че Орешарски отклонил поканата му за интервю, с което остава тезата на Кунева (т.е. на ГЕРБ), че премиерът бил „марионетка на олигарсите”. Хаким наистина цитира кратко изказване министъра на финансите, че няма риск от голяма емиграция от България след 1 януари, но цялата логика на повествованието е нагласена да „опровергава” Чобанов.</p>
<p>Серията публикации е разочароваща за обективния български читател на „Ню Йорк Таймс” и не прави комплимент на вестника. Узурпирането на българо-американските информационни връзки от едно агресивно, кариеристично и самоназначило се малцинство, сред които бивши комунистически номенклатурчици и пропагандисти, пребоядисани за една нощ, е вредно за двустранните отношения на двете съюзни страни, за интересите на българския бизнес, за американските интереси в България, които предполагат задълбочено познаване на реалността, а не пребиваване в плен на остарели американски идеологеми и нови български манипулации. Време е това неестествено положение да бъде преодоляно и дискурсът на американските медии за България да се нормализира – тук е ясна и ролята на образованите българоамериканци като посредници между България и Америка. Вярвам, че през новата година този процес ще започне да се придвижва напред.</p>
<p> </p>
