Спорът за Атомната торта от 1946 г.

Спорът за Атомната торта от 1946 г.

Автор: CONELRAD Adjacent: The Atomic Cake Controversy of 1946 Следвайте "Гласове" в Телеграм

Празникът и проповедта

Празничното събитие се състои вечерта във вторник на 5 ноември 1946 г. в офицерския клуб към Военния армейски колеж във Вашингтон, окръг Колумбия. Отбелязва се разформироването на съвместната оперативна група Номер едно на армията и военноморските сили – формированието, организирало и контролирало първите следвоенни ядрени тестове в Тихия океан, на атола Бикини. Медиите обстойно отразяват тези детонации, които днес се помнят, доколкото изобщо се помнят, с изселването на цялото местно население островитяни, със създаването на вдъхновяваща линия бански костюми за жени и с развенчаването на мита, че образът на филмовата звезда Рита Хейуърт някога е бил свързан с атомната бомба.

Атомните експерименти в рамките на операция „Кръстопът“ са най-голямата медийна сензация в средата на 1946 г., поради което и най-подобаващо е разпускането на екипа, продуцирал това шоу, да предизвика още една медийна буря. Цялата организация би протекла незабелязано, ако не на нея не присъства фотограф от престижното Harris and Ewing Studio. Това, което отприщва полемиката, е снимка, на която командващият Оперативната група вицеадмирал Уилям Х.П. Бланди и съпругата му позират заедно с контраадмирал Франк Дж. Лаури. На фотографията се вижда така нареченият „Атомен адмирал“ да разрязва торта, чиято глазура е инженерно изработена във формата на атомна гъба (със символичното съдействие на съпругата му госпожа Бланди), докато Лаури наблюдава с усмивка.

Необичайният сладкиш е там най-вече защото е поръчан на пекарна в Източен Сейнт Луис, Илинойс, от лейтенант Джон Халоуей, член на екипа на Бланди. „Това беше чисто служебна молба“, казва Юджийн Кюн на Асошиейтид Прес тогава. Кюн, с помощта на доставчика на пекарната, на име Л. Й. Стивънс, създават формата на странноизглеждащия десерт и го доставят с кола до Вашингтон.

На 7 ноември 1946 г. странната фотография е публикувана като централна новина в светската колонка на "Вашингтон Поуст" под заглалвие „Салют за Бикини“. Материалът е придружен от още снимки на военни мъже във веселата компания на бляскаво облечени жени. Неуместното до гротеска празненство, представено в "Поуст", бързо привлича вниманието на Унитарианския пастор Артър Пауъл Дейвис.

Три дни по-късно, в неделя на 10 ноември, уважаваният пастор отприщва гнева си срещу това безчувствено тържество и произнася унищожителна реч от амвона на църквата си All Souls:

„Тази сутрин имам тук на амвона една страница от вестник. От много добър вестник. Тя съдържа снимка, която на мен ми изглежда крайно отблъскваща. За да изразя това, което чувствам, бих я нарекъл отвратителна. Не обвинявам вестника за това, че е отпечатал снимката, нито фотографа затова, че я е заснел. Това, което ме изпълва с огорчение, е фактът, че подобно събитие изобщо е могло да се случи. Това е снимка на двама висши морски офицери и една много красива дама. Те разрязват торта, изобразяваща атомна бомба. И това наистина е торта във формата на атомна експлозия. Пояснението (под снимката на Поуст) казва, че е направена от тесто за милинки. Не зная как да ви обясня какво изпитвам от тази снимка. Само се моля на Бог тя да не е отпечатана в Русия, за да потвърди всичко, което съветското правителство говори на руския народ за „американските дегенерати“, които се отнасят с такава лекота към най-жестокия, безмилостен и отвратителен инструмент на смъртта, измислен някога от човека... Въпросните морски офицери би трябвало да се извинят на войсковите части, на които принадлежат, и на американския народ. Нито едно извинение обаче не би могло да заличи това, което сцената означава за хората по света.“

Реакцията

Проповедта на Дейвис, озаглавена „За да не забравят живите“, се превръща в новина в списание "Тайм" и в редица заглавия по света. Неговите наблюдения явно дават глас на отвращението, което много хора изпитват към буйния ентусиазъм, с който Америка прегръща „всичко атомно“ след 6 август 1945 година.

Въпреки изразената от пастора надежда, раздуването на балона по темата, станала вече известна като „Атомната торта“, си проправя пътя и до Москва.

Съветската преса коментира „Атомната торта“

Москва, 17 ноември 1946 (АП) Два съветски ежедневника запознават днес със състоялото се наскоро в Американския офицерски клуб сервиране на торта във формата на експлозия от атомна бомба, като единият коментира, че американските „атомисти“ биха желали да „приготвят голяма атомна каша и да накарат милиони мирни жители да понесат последствията“.

Метафората с кашата, руска зърнена закуска, е в правителствения вестник "Известия", който илюстрира историята си със снимка на дребен джентълмен, режещ торта по халат. "Труд", вестникът на профсъюзите, е другият вестник, който съобщава за „атомната торта“.

В Америка проповедта и последвалите вестникарски заглавия предизвикват множество отворени писма (като някои от тях правят опит да защитят адмирала) до редакциите. Ето няколко примера:

„Бележка към възхитителната снимка на адмиралите Бланди и Лаури и придружаващата ги жена с трапчинки, готвещи се да ядат от очарователната и о-така-божествена торта „атомна бомба“. За Деня на примирието ми хрумват толкова много атрактивни вариации по тази тема. Бихме могли да се насладим на малки тортички, изработени във формата на ковчези, със сладки малки кръстчета отгоре, шприцовани от тесто за милинки. А няколко капки от вишнев ликьор биха могли да бъдат – да, познахте – капки кръв.

Историята няма да ни съди за това, че използвахме това най-ужасно от всички оръжия, поради крайната необходимост да прекратим най-ужасната от всички войни. Но ще бъдем прокълнати като варвари без усет и сърце, ако не почувстваме най-дълбока тъга, породена от тази необходима жестокост. И нека никой не отхвърля угризенията на съвестта, извинявайки се с оправданата крайна цел. Хитлер опустоши цял континент, защото в името на поставената „добра цел“ толерираше използването на всякакви средства.

Смятам, че цялата тази случка е монумент на лошия вкус, а "Поуст" споделя вината заради публикуването на тези непристойни неща.

Бивш пехотинец, Арлингтън, Върмонт.“

„Скорошната снимка на адмирал и г-жа Бланди и адмирал Лаури, които разрязват торта, направена във формата на атомна подводна експлозия, даде широка публичност на необичайните възгледи на преподобния А. Пауъл Дейвис, унитаристки пастор на „модна вашингтонска църква“. Публикувани ведно с направените правописни грешки, те накърниха несправедливо адмиралите Бланди и Лаури, които бяха неуморни в усилията си да покажат на жителите на света унищожителната сила и коварната отрова на атомната бомба.

Например през октомври адмирал Бланди каза във форума на Ню Йорк Хералд Трибюн и по националното радио следните думи: „Най-искрената ми надежда е, че всички народи по света ще последват Америка в нейния поход по пътя към елиминирането на атомните оръжия чрез ефективен международен контрол на атомната енергия, който ще гарантира развитието ѝ единствено за мирни цели.“

Забележките на г-н Дейвис бяха крайно несправедливи към г-н Бланди също и поради това, че той е венчан и неговите деца са кръстени в същата тази църква, в която г-н Дейвис едва наскоро стана пастор.

Адмирал Бланди и съпругата му не бяха домакини (както се твърди в някои публикации), а бяха почетни гости на тържеството, дадено от офицерите от състава на операция „Кръстопът“. Те не са имали участие в планирането или изработването на тортата. Вашингтон Поуст е поискал и е получил привилегията да изпрати фотограф на празненството, а снимката е била направена по молба на фотографа. В отговор на тази молба, адмирал Бланди и г-жа Бланди и адмирал Лаури са постъпили по начина, по който всеки джентълмен и всяка дама биха постъпили.

Публичното порицание от амвона изглежда странно отражение на принципите на Този, който основа Христовата църква.

Дейвид Х. Блейклок, полковник от армията на Съединените щати; Фицхю Лий, капитан от Обединените оперативни сили Номер Едно, Вашингтон.“

---------------

Господа,

...И най-пълното изумление не може да опише чувствата ми, когато чета отприщилата се тирада на вашингтонския пастор срещу двама мъже, които допринесоха толкова много за победата над нашите врагове. Той би „изпратил в ада“ тези мъже, би призовал Божия гняв върху тези мъже, ако беше средновековен свещеник, би предал на мъчения душите им, заради тяхното фундаментално и пълно незачитане на всички принципи на човечността... Кой е той? Този пастор може по същия начин да осъди всеки офицер от Военновъздушните сили, всеки бомбардировач, всеки редник-картечар и всеки снайперист на вечни мъки в ада, за това че е използвал такова унищожително оръжие, защитавайки страната си...

Лично мое убеждение е, и съм сигурен, че в това са убедени мнозинството от военнослужещите, че атомната бомба постигна в точния момент пълна деморализация на японците и доведе до безпрекословната им капитулация, спасявайки по този начин животите на стотици хиляди американски мъже, които иначе биха били погубени. Бог допусна ние да имаме тази бомба в началото на конфликта. Господ да даде да имаме такова оръжие, ако и когато нашите врагове решат, че е дошло време за нов удар срещу свободата и човечеството...

Дж. Н. Талбът, помощник комндир от запаса на Американския военноморски флот, Филаделфия“

Братята по вероизповедание на Дейвис се опитват да омаловажат позицията на колегата си, като в същото време поставят собствените си имена в пресата. Преподобният Дж. Уорън Хейстингс от Националната християнска църква във Вашингтон, казва пред АП: „Ако можем само да се научим да не отиваме с атомните бомби по-далеч от правенето на торти по тяхно подобие, тогава всичко ще е наред.“ Преподобният Питър Маршал от Презвитерианската църква на улица „Ню Йорк“ също във Вашингтон, отбелязва пред същия репортер „Аз не виждам нищо отвратително във всичко това“.

Двамата централни герои от проповедта естествено искат да продължат нататък – макар и без поисканото от свещеника извинение. Бланди заявява, че не желае „да коментира извънредно“, а Лаури казва пред репортер, че пасторът „вероятно просто не разбира ситуацията“. От своя страна Л.Й. Стивънс, човекът, който помага за създаването на добилата известност торта, не приема негативната символика, приписвана на неговото произведение от пастор Дейвис. Той казва пред АП, че проповедта е „глупава“ и че „тортата беше предназначена за ядене“.

Междувременно други по-важни хора взимат отношение към сладкарската врява и, задкулисно, споделят гледната точка на Дейвис. На 11 ноември 1946 г. влиятелният колумнист Уолтър Липман пише на флотския министър Джеймс В. Форестал, изразявайки загрижеността си:

„Скъпи Джим,

Избухването на преподобния А.П. Дейвис по повод атомната торта е, уверен съм, показателен знак, който смятам, че не трябва да бъде пренебрегван.

Служителите от отделите за връзка с обществеността на Военните и Военноморските сили са извън контрол от известно време и вече от няколко месеца установявам нарастващи подмолни нагласи, които ще засегнат цялото военно ведомство, ако нещо не бъде направено.

Съставих списък на нови и ужасяващи оръжия, обявени от Военното и Военноморското министерства, както и на други истории, произлизащи от тях, които са горделиви или заплашителни. Предвижда се общият им ефект да предизвика обществена реакция и наистина смятам, че ти и Боб Патерсън трябва много сериозно да се заемете с този въпрос.
Ще имате много големи затруднения с финансирането от следващия Конгрес и ако широката църковна общественост в тази страна с нейния пацифистки уклон усети, че службите са извън контрол, това ще се отрази лошо на битката за адекватно финансиране.

Сигурен съм, че ще оцениш добронамерения дух, в който ти пиша това.

Приятелски, Уолтър Липман“

 

Форестал, който е на едно мнение с Липман, му отговаря на следващия ден, 12 ноември 1946:

 

„Скъпи Уолтър,

Писмото ти от вчера – аз съм напълно съгласен. Също и (министърът на войната) Боб Патерсън, с кого току-що говорих. И двамата взимаме съответните мерки. Всъщност, аз започнах нещо в тази посока преди около десет дни, но то предполагаше всичко да се обясни с отегчението на хората от подобно юношеско съперничество в публичното пространство. Мисля, че твоята забележка е от по-голяма важност.

Вицеадмирал Феликс Джонсън, който сега отговаря за общата политика на връзките с обществеността, е много интелигентен мъж и някой ден ще го помоля да се отбие и да поговорим.

Приятелски, Джеймс Форестал“

Влиянието, което Форестал и неговият екип за връзки с обществеността оказват върху последващите събития, свързани с атомните изпитания, изглежда се ограничава до един единствен успех – смущаващи празненства от този род повече не се повтарят. А Липман, авторът, на когото често се приписва измислянето на термина „Студена война“, очевидно не засяга въпроса в колонките си през този период.

Но макар усилията на тези двама влиятелни мъже да остават до голяма степен ограничени в техните архиви, се случва нещо, което вече е публично.

Рисунките от Хирошима

Най-значимият резултат от „избухването“ на Дейвис, както Липман го нарича, е че сведения за този гняв достигат до д-р Хауърд Бел, висш служител във временото правителство на генерал Дъглас Макартър в Япония. Бел, сродна душа, пише на Дейвис и му прави незлоблива забележка, че не е използвал по-силен език, за да изрази възмущението си, но осъзнава, че пасторът е „трябвало да направи някои отстъпки, за да спази подобаващото на амвона приличие“. По-нататък в писмото си той описва трудностите на японските деца в училище – най-вече в Хирошима – и предлага американските ученици да изчистят чиновете си и да изпратят излишните си училищни материали, като моливи и тетрадки, на техните японски връстници.

Пастор Дейвис взима идеят на д-р Бел присърце и на 13 февруари 1947 г. изнася проповед, озаглавена „Отговор на писмо от Япония“, призовавайки паството си към действия. В последвалия период най-младите енориаши от църквата събират над половин тон хартия, моливи, тебешири, гуми, пластелин и други пособия. Материалите са изпратени в Япония, където пристигат през декември 1947г. - точно навреме за Коледа. Пособията са разпределени между две училища и едно сиропиталище.Получателите на тези забележителни дарове от американски ученици отговарят с безкрайна благодарност.

Най-трогателните и дълготрайни подаръци, които американските ученици получават за усилията си, са рисунки с моливи и водни бои от младите художници от началното училище Хонкава в Хирошима. Произведенията представят различни сцени от живота в родната им страна, както и теми от рода на „Приятелите от Америка“ и „Мир – Япония“. След като „Рисунките от Хирошима“ правят национално турне, спонсорирано от правителството на Съединените щати, те са върнати на църквата "Всички души", а след това изгубени във времето. Според документален материал, който предстои да бъде излъчен, картините са открити през 1996 г. в кутия в дома на енориаш от църквата "Всички души".

Близо петдесетте рисунки и картинки са преместени в църковното хранилище, където периодично да бъдат излагани пред посещаващите „хибакуша“ – оцелели от атомната бомба. През 2007 г. картините са възстановени и изпратени обратно там, където са създадени – основното училище Хонкава – за участие в изложба.

Това, което започва като тривиална медийна история за една „атомна торта“, накрая се превръща в траен израз на желанието за мир.

Смъртта

Пастор Дейвис умира от кръвоизлив вследствие на кръвен съсирек в един от белите дробове, докато работи в кабинета си в църковното настоятелство, на 26 септември 1957 година. Той е на 57 години. Опелото се провежда в църквата два дни по-късно и на него присъстват трима действащи съдии от Върховния съд. Според "Вашингтон Поуст" Дейвис е кремиран.

Улиям Бланди, основната мишена на пасторската проповед от 1946 г., е починал няколко години по-рано, през 1954 г., на 63-годишна възраст. Наследството му е един от корабите на военноморските сили на САЩ, наречен на негово име, парцел в Националния гробищен парк Арлингтън и на-вече една нелепа снимка.

Източник: conelrad.blogspot.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

 

Коментари

  • Рав Финкел

    08 Яну 2023 9:06ч.

    Моралните угризения на американските ционистки дегенерати са никакви или минимални. Мирът и животът на човечеството се крепят на върха на руските ракети и в благословените трюмове на руските атомни подводници. Посейдон с кобалтовата обвивика и хиперзвуковите бойни блокове на Сармат, Воевода и Авангард са единствената гаранция на човечеството пред шайката човеконенавистни гаргойли овладяли САЩ. Слава на Русия!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • гост

    08 Яну 2023 9:42ч.

    Слава на Русия!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • CMEXXX

    08 Яну 2023 10:45ч.

    сащ винаги са били циници до мозъка на костите си и те не се срамуват от това! И няма как да е иначе - държава, която е създадена от престъпници и с огромни престъпления, не може да се промени! Генезисът й е такъв и ще бъде такъв, докато я има!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Апогеят на човешката лудост!

    08 Яну 2023 10:57ч.

    „Най-искрената ми надежда е, че всички народи по света ще последват Америка в нейния поход по пътя към ..." Пътят към Ада е постлан с добри намерения! Вече е ясно кога се е зародила тази лудост, която рискува днес да ни върне в Каменния век! Ако Зеленски живееше в началото на тази лудост, щеше да отнеме гражданството на този пастор, както направи с няколкото православни свещеници. Но ако неговите господари решат все пак да сложат край на това безумие, биха могли да му направят торта "Пейтриът" с много любов от Америка и да му я изпратят по пощата!:)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • гъбата

    08 Яну 2023 11:57ч.

    Тортата на смъртта е с влияния от астралния свят, малко след Хелоуин. Участниците в събитието са абсолютно неадекватни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Монумент на лошия вкус

    08 Яну 2023 12:12ч.

    Американската нация е ампутирана от чувство за добър вкус. И както се вижда това не е от вчера. Това обяснява дълбоката провинциална комплексираност на американците спрямо Европа, съчетана с патологичното им напоследък желание да навредят максимално на Стария Континет. Нищо добро не ги чака поради това. Когато си генерирал годи наред дълбока омраза и ненавист във всички посоки /Русия, Китай , Индокитай, Арабски свят, Африка , Латинска Америка... / в един момент всичко ще ти се върне като бумеранг на главата. Ще си ядете тортите до дупка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Жорко

    09 Яну 2023 12:00ч.

    За първи път виждам такова патологично и тежко психиатрично ,, тържество ". Това потвърди мнението ми, че ,, американците" са крайно увредени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи