Иван Илич - един забравен пророк, чието време дойде

Иван Илич - един забравен пророк, чието време дойде
Може би по отношение на здравето Илич беше най-радикален. Той осъди „сакрализацията на живота“, отделена от единството на Живота и фетишизирана като отделена имунна система, която да бъде менажирана от спермата до червея от „Прекрасната нова Биокрация“ на модерната медицина. За Илич ваксините, чистата вода и простата хигиена, като миене на ръце, бяха отговорни за здравния напредък. Но той беше безпощаден в критиката си на нашата медицинска система, ориентирана към отлагането на края възможно най-дълго. „Сега ние виждаме, че множеството от тези медицински постижения са измамни и подвеждащи, защото на практика удължават страданията на лудите, сакатите, дементните и чудовищата“, написа той.

 

Радикалната критика на Иван Илич на нашите модерни убеждения резонира силно сред днешната криза


Притеснени в тези дни от непрестанните последствия от климатичните промени и изпадането в дисфункция на нашите социални институции, си заслужава да си припомним Иван Илич, един забравен пророк, чието време дойде.
За щастие, две книги за апостола на епохата на ограниченията от седемдесетте години ни припомнят за неговото правдиво откровение – „Иван Илич: Интелектуално пътешествие“, публикувана от неговия приятел и дългогодишен събеседник Дейвид Кейли през тази година и „Пророкът от Куернавака: Иван Илич и кризата на Запада“ от Тод Харч.
Книгата на Кейли има предимството на неговото дълго лично познанство и неизброимите му разговори с Иван Илич през годините. Харч, който никога не е срещал Илич, предлага по-обективен поглед, формиран от критичната дистанция от неговия обект. И двете проследяват Илич от ранните му дни като енорийски свещеник в бедните пуерторикански квартали на Ню Йорк до избирането му за заместник-ректор на Католическия университет в Пуерто Рико и продължителния му период в Куернавака, Мексико, където той работи за деимпериализирането на католическите мисионери и приютява радикалните мислители на онова време, последвано от поразителната история на неговото страдание и кончина.

 


Илич беше източник на невъзможните истини, истини толкова радикални, че подлагат на съмнение самите основи на модерните убеждения – прогрес, икономически напредък, здраве, образование, мобилност. Както той правилно твърди, ние се качихме на влак и пътувахме в обратната посока толкова дълго, че е трудно да се разбере как, в някакъв практически смисъл, това движение може изобщо да бъде спряно. И точно това Илич искаше да ни посочи. „Сянката, която нашето бъдеще хвърля“ вече затъмнява небето на настоящето, както той предупреждаваше, и сега е време да преосмислим тази негова мисъл.

 


Основната теза на Илич беше, че личностите са свързани същества, чиято матрица е създадена от естествения космос, добронамереното общуване с другите и Божията милост, в която той все още вярваше, макар да беше отпаднал от свещенството. С погледа на неординерен мислител, той видя как Западната модерност разлъчи това многоизмерно единство на „Живота“.

 


Според Илич през 17. век науката се оттласква от миналото като поставя човека в привилегированата роля на висше същество, отделено от всички останали същества във вселената. Правейки това, тя на практика заявява „смъртта на природата“, превръщайки я в „ресурс“ за подхранване на „плеонексия“ или радикалната алчност, която движи „развитието“ и „прогреса“ и трансформира безкрайните „искания“ в „потребности“.

 


Илич смяташе, че универсализирането на социалните технологии – ще рече институции, управлявани от други хора – нарушава традиционните граници на различните местни общности и впряга човешките усилия в траекторията на безграничня прогрес, създавайки „радикален монопол“ върху начините и средствата на живеенето, което води до потушаването на всякаква алтернатива на индустриализираните желания на консуматорското общество. В този процес личности и общности еднакво бяха лишени от практическото познание да формират инструментите според собствените си определени нужди и избори. Ограбени от такава способност, те се подчиниха на логиката на тези институции, вместо да се случи обратното.

 


Добронамереност срещу Продуктивност

 


Илич дефинира добронамереността като „автономно и творческо взаимодействие между личности и взаимодействие между личностите и тяхната околна среда“. Той противопоставя това на „необходимия отговор на личности, спрямо които са наложени изисквания от други“, отдалеч и отгоре, в името на прогреса. „Смятам, че добронамереността е индивидуална свобода, осъществяваща се в личната взаимозависимост на хората и по този начин представляваща етическа ценност“, пише той в „Инструменти на добронамереността“. „Вярвам, че във всяко общество, в което добронамереността е намалена под определено ниво, никакво количество индустриална продуктивност не може ефективно да задоволи нуждите на членовете на това общество.“

 


Илич не спира до тук. Най-великото му прозрение е, че когато добронамереността бъде заменена с продуктивност, монополизирането на институциите, чертаещи една единствена пътека в масов мащаб, ще стане контрапродуктивно на първоначалното намерение отвъд определен праг. По неговите думи, „Нарушавайки границите, наложени на човека от природата и историята, индустриалното общество поражда неспособност и страдание в името на елиминирането на неспособността и страданието... Затоплянето на биосферата прави невъзможно мисленето на индустриалното развитие като прогрес. Сега то ни се представя като агресия срещу състоянието на човека.“

 


В своята книга „Енергия и капитал“ Илич илюстрира този възглед по начин, който може лесно да бъде разбран. Както всеки, който е карал по магистрала, ще се съгласи, индивидуалната мобилност се превръща в колективно задръстване, когато всеки има кола. В това отношение той споделя възгледа „малкото е красиво“ на мислителите от неговото време, като Леополд Кор (австрийски икономист, вдъхновител на теорията „малкото е красиво“ и на идеята за малки автономни общности – б.пр.) и Е. Ф. Шумахер (британско-германски статистик и икономист, автор на теориите за човешки мащаб на икономиката и за децентрализирани и подходящи технологии, както и на книгата „Малкото е красиво: Изследване на икономиката в светлината на човешката значимост, класирана като една от 100те най-влиятелни книги на 20. век – б.пр.)

 


Добродетелта на Достатъчното

 


По своя радикално провокативен начин Илич проповядваше „добродетелта на достатъчното“ като най-простият начин да се избегне главоломното бързане към несъстоятелно бъдеще. И наистина, през осемдесетте години той живееше в една малка махала на Окотепек, на около 50 мили от Мексико Сити, където аз го посетих едно лято, заедно със съпругата ми и бившия губернатор на Калифорния Джери Браун. Улиците нямаха настилка и осветление. Глутници бездомни кучета, кокошки и магарета се разхождаха свободно. Скорпиони притичваха по подовете и стените. Скромната стая, в която Илич спеше, беше украсена само с едно огромно разпятие. В дъното на махалата, като пълно несъответствие, имаше селска библиотека, пълна с редки томове на латински, където той работеше „на нивата на словото“, подобно на един от кумирите си, Хюго от Сен Виктор. Той често канеше на обед на водниста леща и разреден плодов сок „Червените епископи“ от Куернавака и Чиапас, за да се пошегуваме дружески. Вечер сядахме да пием евтино бренди Президенте, размишлявайки за съдбата на цивилизацията.

 


Илич прокарваше темата си през целия институционален ландшафт на модерното общество. В една от най-противоречивите си книги „Дешколуване на обществото“ (Deschooling Society – англ.) той оспорва, че акредитираните дипломи на масовото образование всъщност направиха хората по-невежи, поставяйки стандарти върху това какво могат да знаят и за какво могат да мислят.

 


В тези ранни дни на кибернетиката той се надяваше, че рекурсивните самообучаващи се вериги на информационните системи могат да помогнат да се установи „екология на съзнанието“, така както я маркира антропологът Грегъри Бейтсън – да се преинсталира личността в по-голямата матрица на битието. Но той подозираше, че в крайна сметка това няма да се получи, и дори не хранеше илюзията, че хората могат да избегнат ограниченията на състоянието си със свои средства. Както сега започваме да виждаме, алгоритмите на Биг Тех са, все пак, само математически основи, програмирани да подсилват най-модерните убеждения, които Илич фундаментално оспорваше, и ускоряващи „прогреса“ по неустойчивата траектория, която ще продължава да прозивежда унищожение на планетата и да намалява, вместо да засилва, автономията на личността.

 


В това отношение той отразява вижданията и на други мислители от неговото време, като Жак Елюл. Френският теолог предвиди бдителния капитализъм на дигиталната ера, смятайки че технологичното общество в крайна сметка оковава личностното самоопределяне, а не го освобождава.

 


Прекрасната Нова Биокрация

 


Може би по отношение на здравето Илич беше най-радикален. Той осъди „сакрализацията на живота“, отделена от единството на Живота и фетишизирана като отделена имунна система, която да бъде менажирана от спермата до червея от „Прекрасната нова Биокрация“ на модерната медицина.

 


За Илич ваксините, чистата вода и простата хигиена, като миене на ръце, бяха отговорни за здравния напредък. Но той беше безпощаден в критиката си на нашата медицинска система, ориентирана към отлагането на края възможно най-дълго. „Сега ние виждаме, че множеството от тези медицински постижения са измамни и подвеждащи, защото на практика удължават страданията на лудите, сакатите, дементните и чудовищата“, написа той.

 


В книгата си „Медицинската Немезида“ Илич говори за „ятрогенната болест“ – болест, причинена от „бюрокрацията“ на лекари, изоставили древната идея за здравето като „баланс“ в рамките на околната среда, в която личността живее. Подобен здравословен баланс не може да бъде постигнат, посочва той, в нездравословна околна среда, отровена от необуздано индустриално развитие.

 


Илич преживя думите си буквално. В последните си години той страдаше от злокачествен тумор, който порасна до размерите на бейзболна топка от едната страна на лицето му. „Отказвайки“ биократичен мениджмънт на собственото си здраве, Илич отстояваше „хигиеничната автономност“ на самообгрижването и „правото да умре без диагноза“. Когато болката беше твърде силна в последната фаза от живота му, той търсеше облекчение като стоеше на глава подпрян на стената или като пушеше опиум в малка лула, която носеше навсякъде със себе си.

 


В по-обскурните си и по-малко публични наблюдения Илич разглеждаше деперсонализираното „милосърдие към странниците“ на Католическата църква като корупция на християнския акт на милосърдието, институционализирана като някакъв вид неавтентичен патернализъм. В своята книга Кейли предполага, че всеобхватната критика на Илич към институциите на Западната модерност е била метафора за атака към перверзията на личното преживяване на въплъщението, изповядвано от Католическата църква, каквато атака не е пожелал да извърши фронтално, някаква скрита теология, която е втъкана във всичките му работи. Доколкото тази критика на един блуждаещ пилигрим спрямо разцепването и разпарчетосването на единството на Живота може да бъде наречена теология, тя не е толкова скрита и е конституираща за цялото мислене на Илич.

 


Не е нужно човек да възприема романтичния поглед на Илич към предмодерните времена, за да улови неговите откровения за бъдещето, което стои пред нас. Ние вероятно сме на прага на нова повратна епоха, в която модерните убеждения, така старателно оспорвани от него, са пред изчерпване, отваряйки най-сетне социалното въображение към някакво фундаментално преосмисляне, което може за времето на Илич да е изглеждало твърде радикално, но не и днес.

 

 

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

 

Източник: https://www.noemamag.com/a-forgotten-prophet-whose-time-has-come/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Мечо Кух

    31 Авг 2021 19:23ч.

    Благодаря за превода. Изключителна глава е Иван Илич. Визионер, та дрънка. "Нарушавайки границите, наложени на човека от природата и историята, индустриалното общество поражда неспособност и страдание в името на елиминирането на неспособността и страданието.." Напречен разрез на шизофренията на модерното общество.:)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • цитати

    31 Авг 2021 19:26ч.

    Иван Илич (Ivan Illich, 1926 - 2002) е австрийскo-американски философ, теолог, католически свещеник и социален критик с анархистки уклон. Лидерството не зависи от това да си прав. Исус е Спасител анархист. Това е, което ни казват Евангелията. Не съществува по-голямо разстояние от това между молещия се човек и Бог. В консуматорското общество съществуват два вида роби: затворници на пристрастяването и затворници на завистта. Хората се нуждаят от нови инструменти, с които да работят, а не от нови инструменти, които да работят за тях. Машините, които имитират хората имат тендецията да се намесват във всеки аспект от човешкия живот и с това да принудят хората да се държат като машини. Новите електронни устройства наистина имат силата да принуждават хората да "комуникират" с тях и помежду си с термините на машините. Това, което структурно не се побира в логиката на машините се филтрира ефикасно от културата, доминирана от тяхната употреба. Съвременната медицина е отрицание на здравето. Тя не е организирана, така че да служи на човешкото здраве, а единствено на себе си като институция. По този начин разболява повече хора, от колкото лекува.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Жан Буридан

    31 Авг 2021 19:32ч.

    Богатите са богати защото имат връзки, много връзки, тоест много възможности. Бедните имат малко възможности, тоест никакви връзки. Значи богатството не зависи от индивидуализмът. А бедният макар и в общност, той е индивидуалист, общността е единствената му връзка с която оцелява. Или индивидуализмът е между каймакът и утайката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анонимен робот

    31 Авг 2021 19:42ч.

    Значи богатството не зависи от индивидуализмът. *** Обаче индивидуализмът зависи от богатството - и още как...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Гласове", благодаря за публикацията.

    31 Авг 2021 20:09ч.

    Иван Илич, из "Границите на медицината. Медицинската Немезида": "Когато космополитната медицинска цивилизация колонизира всяка традиционна култура, тя изменя преживяването на болката... Болката, причинявана на хората, е ограничавала издевателствата над човека. Ескплоатиращото малцинство е продавало алкохол и е проповядвало религия, за да притъпи болката на своите жертви; робите се пристрастили към блуза и към дъвченето на кока. Но настъпвал онзи преломен момент на експлоатацията, когато традиционните икономики, построени върху ресурсите на човешкото тяло, стигали до упадък... Днес все по-голяма част от проявите на болката се създават от човешки ръце. Болката става социално бедствие. За да не дава на "масите" да бъдат бедствие за обществото, когато се мъчат от болка, индустриалната система им доставя медицински обезболяващи. Така болката се превръща в търсене на все повече лекарства, медицински услуги и друга продукция на обезличенната корпоративна грижа, а също така се отлива в политическа поддръжка на по-нататъшния ръст на корпорациите... В антиутопиите на 20-ти век необходимостта да се изтърпи мъчителната действителност - вътрешна или външна - се тълкува като провал на социално-икономическата система. Болката се разглежда като екстремни извънредни обстоятелства, заради справянето с които се изискват извънредни мерки."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бензиновоза

    31 Авг 2021 20:09ч.

    Чудесен и много навременен материал, поздравления!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    31 Авг 2021 20:17ч.

    "Може би по отношение на здравето Илич беше най-радикален. Той осъди „сакрализацията на живота“, отделена от единството на Живота и фетишизирана като отделена имунна система, която да бъде менажирана от спермата до червея от „Прекрасната нова Биокрация“ на модерната медицина." - Грешното човешко себеотразяване причинява тия нравствени и екологични кризи, генерирани от западната цивилизация. Както виждате, и днес стотици медии с настойчиво еднотипни пропагандни гласове непрекъснато тръбят и ни внушават как всичкият този ужас на отделянето в консуматорската неприкосновеност на уязвимото, но за сметка на това легитимно масовизирано, тяло-организъм, трябвало да продължава, като за целта ни се наложи фашисткото предпазване на статуквото чрез бустерните дози. И това идиотско консумеристко себеотразяване не е реалност само по себе си, както е склонно да си мисли профанизираното съзнание, то буквално се бълва дискурсивно, от заспали или конформистки умове, при това оказващи се стожери на статуквото в качеството си даже на академични инстанции, с научни степени и длъжности...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фи и пси

    31 Авг 2021 20:32ч.

    "В това отношение той отразява вижданията и на други мислители от неговото време, като Жак Елюл. Френският теолог предвиди бдителния капитализъм на дигиталната ера, смятайки че технологичното общество в крайна сметка оковава личностното самоопределяне, а не го освобождава." - Гениално прозрение, няма спор. В битов план технологиите освобождават рутинните дейности, ала в екзистенциален план човек няма как да се освободи технологично (напротив!), защото екзистенциалното е всякога в модуса на първото лице множествено число и изисква саморефлексивни и творчески самоусилия, а не познатите подражания и конюнктурни повторения, присъщи за света на технологиите. Възходът на технологиите не преодолява отчуждението, напротив, той го множи като последица от презумпцията за униформено прозрачен свят на количествата... а на свой ред причината за отчуждението е подемането на нефалсифицируем разказ за твърда идентичност като "това тяло" и ежемоментната му фетишизация като "тотално значима история". Преодоляване на отчуждението, респ. свободен творчески полет отвъд условностите на този или онзи епохален проект, се постига не чрез технология, а чрез егология.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • абв

    31 Авг 2021 20:41ч.

    Човечеството се е движело във еволюция, с естествен подбор. Това движение е било като течението на еволюционна река, която започва от извора и стига до морета и океани. Образно казано цивилизациите включително и християнската цивилизация се движеше срещу течението на реката на еволюцията и отиваше от морето в лодка срещу течението на еволюцията, до извора на реката. Хората са живеели в стадо от 10-тина мъже, толкова жени и деца, колкото е можело да бъдат изхранени. Еволюцията означава, че силният мъж побеждава слабите мъже и изяжда храната събирана от жените в стадото и той прави децата. И понеже е силен той пази стадото от хищници и понеже яде най много се преборва най добре от другите мъже с болестите. Отглеждат се толкова деца, колкото е можело да бъдат изхранени. Това е еволюцията при човешкото стадо. Цивилизацията започва, когато се появява един по слаб но умен мъж, който използва страха на хората от зли сили и Богове, и казва, че с танци или по друг начин може да направи нещо лошо на стадото, или че може да умилостиви злите сили или Богове. Тези по слаби но умни хора - мъже, наричам жреци или шамани. Така те вземат властта в стадото и изхранват хората, като казват на мъжете да подгонят някой едър звяр към пропаст и този звяр пада в пропастта и умира и хората му вземат месото. После организира мъжете да убият или набият най силният мъж, който не иска да даде властта си. След това той казва, всеки мъж да има една жена и децата да са от този мъж и от жената, която изхранва, и децата му да са също изхранвани от него, и да са от него, от мъжа, който е бащата на децата. Самият жрец или шаман става църквата на стадото. Така се създава най първичната цивилизация. Религията се развива, има много древни цивилизации, и накрая се появяват евреите, като Божи народ, които чрез Исус Христос създават християнската цивилизация. При цивилизацията силните помагат на слабите и дори се жертват за слабите. И слабите могат да се спасят от глад, болести и хищници и да имат деца, които да изхранват. Но така децата са с по слаб ген, понеже и болни и слаби може да имат деца. Но тогава при цивилизацията слабите не стават силни от естествения подбор, а стават силни чрез спорт. Затова спорта е цивилизационен феномен. А Христос като силен и могъщ Богочовек, като Божи син се е жертвал за слабите и умрял на кръста и възкръснал на третия ден. Тази жертва е най великият цивилизационен акт. Та този Иван Илич може би затова си е мислил, че хората се раждат слаби и са умирали и няма естествен подбор, защото и слаби и болни мъже имат деца, и те носят гена на слабите бащи. Но сега влязохме в нова епоха. Движението в нея не е срещу течението на еволюционната река, по пътя на цивилизацията, а е във възходяща разширяваща се спирала, някъде от средата на реката. Това е цивилизационния път в новата епоха, и Иван Илич, според мен греши за много неща.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До абв

    31 Авг 2021 20:58ч.

    Пълна каша ти е в главата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Мечо Кух на 31.08.2021 в 19:23

    31 Авг 2021 20:59ч.

    .... "Нарушавайки границите, наложени на човека от природата и историята, индустриалното общество поражда неспособност и страдание в името на елиминирането на неспособността и страданието.." Напречен разрез на шизофренията на модерното общество.:) Сетих се за началните кадри на филма "Боговете сигурно са полудели" 1 (1980 г.), и коментара на фона на градската "джунгла": "Правейки всичко възможно да улеснят/ опростят живота си, хората го направиха много по-сложен".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПРОРОЦИТЕ

    31 Авг 2021 22:12ч.

    Новите десни след 1970та, проповядват индивидуализъм мм. Та са финансирали и разпространявали и Илич. ................. Но нека първо индивидуалистите се откажат от парите и общественият транспорт и пътища. Христос пък изобщо не е проповядвал индивидуализъм. Но християнин ли е този който не говори езици и не изцелява? Йоан Павел втори бил в адът, и в това послание към човечеството Христос казва - че никой не пости, не се моли, не разпространява посланията, а всички християни са идолопоклоници. И според Марка (бог) рече: „Идете по всичкия свят и проповядвайте евангелието на всяка твар; който повярва и се покръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. Онези, които повярват, ще бъдат последвани от тези знамения: с моето име ще изпъждат бесовете и нови езици ще говорят." И към вас, законоучителите, казва: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, дето затваряте царството небесно пред човеците: защото вие не влязвате, та не оставяте да влязат в него, които искат да влязат." И пак: „Горко вам, законници, защото взехте ключа на познанието! Сами не влязохте и попречихте на тези, които искаха да влязат." .................................................. И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей. Откровение 13:11. https://ezoterikabg.net/2018/08/19/сатанинските-тайни-на-ватикана-защо-з/ Двата рога са св.Петър и св.Павел.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Атанасов

    01 Sep 2021 0:06ч.

    Даа, "Лекарят лекува, но природата излекува" – Хипократ

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ТРЕНД

    01 Sep 2021 8:30ч.

    Човекът е изфилософствал, че държавата и глобализацията унищожават малките общности. Анархистичните комуни, който са били много разпространени в миналото. Кооперативно движение е имало дори в България преди 100 години и повече. Но християнството е анархистична комуна, която вече я няма. И в САЩ, Канада продават старите им църковни сгради, където и черните са имали такава общност. Но така е, като е трудно всички се обединяват. Така социалистическите идеали избуяват при всяка рецесия, Голямата Депресия и след Втората световна война. След земетресение, пожари, ураган, наводнение, всички се обединяват изтрезнели от своето его и гордост.. ............... ............... От доста години се прокрадваше една нова религия в САЩ, тя вече избуя и е национално самочувствие. Това е вярата, че американецът е най-милосърден и справедлив спрямо различните, и това ги прави най-добри и най-умните. Това ги кара да се обичат и да имат национално самочувствие. Така се очертава и врагът, който ги обединява още повече.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • КАЗАНО

    01 Sep 2021 9:08ч.

    Тазгодишната еврейска нова година настъпва по залез на 6 септември 2021 година, а празникът продължава до нощта на 8 септември. Всяка година еврейската нова година е на различни дати през септември и октомври. Еврейската нова година дава началото на цикъл от 10 специални в еврейския календар дни, наречени Дните на страхопочитание/покаяние, които завършват в най-големия еврейски празник Йом Кипур – Денят на опрощаване на греховете. През тези дни се извършват различни ритуали, като например церемониално изхвърляне на греховете във река, море или друг воден басейн. .. Рош Хашана отбелязва новата година за хората, животните и правните договори. .. Ритуалът за Йом Кипур е описан в шестнадесета глава на Левит. Празникът е свързан със строг пост, като също така се забранява всякакъв вид дейност или работа, които биха могли да отвлекат вниманието от мисълта за изкупление и покаяние. .. Според Талмуда, в първия ден на годината – Рош Хашана, Господ отваря три книги: една за пълните грешници, една за праведните и една за междинните. Съдбата на грешниците и на праведните се решава веднага, докато решението относно съдбата на междинните бива отложено за Йом Кипур. Йом Кипур е еврейският ден за покаяние и се смята за най-свещения и важен ден от годината. Основното значение на празника е изкуплението на греховете и помирението. Забранено е храненето, пиенето, миенето, гримирането; забранено е да се носят кожени обувки; забранено е да се прави секс. Постът – пълно лишаване от храна и напитки – започва малко преди залез слънце и завършва със залеза на слънцето на следващия ден, с появата на първите звезди. Болните хора трябва да се посъветват предварително с равин, за да проверят дали състоянието им позволява да постят. С Йом Кипур завършва десетдневието за покаяние, което започва с настъпването на новата година (Рош Хашана). Молитвите за прошка, които е препоръчително да се казват през цялата година, се произнасят изключително често на този ден. Йом Кипур и придружаващите го ритуали оцеляват след изоставянето на жертвените практики през 70 г. „Въпреки че вече няма да се предлагат жертвоприношения, денят ще запази силата си за опрощение“ (Midrash Sifra, Emor, xiv.). В еврейските текстове се казва, че на този ден не трябва да се извършва никаква друга дейност, освен покаяние. Покаянието е в основата на всички видове опрощение; изповедта на покайващия се е в основата на опрощението. „С деня на изкуплението се опрощават прегрешенията пред Господ, но не и пред засегнатия човек, докато той не даде изрично прошка“ (Talmud Yoma viii. 9). Според обичаите, всеки спор или кавга трябва да се прекратят преди започването на деня за пост. Душите на мъртвите също могат да искат прошка в Деня на изкуплението. ........................................................................................................... ............................... Много впечатляваща е и екологията в Юдаизмът. На еди си колко години земеделската нива се изоставя за година или повече, за да се хранят бедните и животните. А робите и животните не работят на всеки седми ден. https://bg.wikinew.wiki/wiki/Judaism_and_environmentalism .. Коя християнска църква е такава, за пълна прошка и екология.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • CMEXXX

    01 Sep 2021 9:53ч.

    На българите много им харесва анархията... Да се позоваваш на поп-анархист, че и "пророк", си е жива глупост, Ама по тия географски ширини, глупостта има благодатна почва за развитие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до смехх

    01 Sep 2021 10:24ч.

    А вие мязате на прогресист. Панделкин същий, еманация на съвременния български политик. "Той е прогресист. О, не мислете, че искам да кажа, че е от цанковистката партия, от която дядо Цанков тържествено се отрече в Камарата! Не, господин Панделкин е настоящ прогресист. Господин Панделкин върви с времето си, той е рожба на обстоятелствата, привърженик на всякакво ново течение - а имат ли край те в страната? Той е человек модерен, той пуща платната на лодката си по всеки нов вятър, който лъхва въз обширното блато на нашия обществено-политически живот....."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    01 Sep 2021 13:41ч.

    Не е необходимо да прочетеш куп глупости. По принцип се знае: За евреите, гоите не заслужават да живеят. За тях гоите са само материал и работна ръка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Наблюдател

    01 Sep 2021 13:51ч.

    И що само евреите ги изкарваш пред скоби? Нима отношението на мюсюлманите към раята или пък това на белите супермасисти спрямо спрямо цветнокожите да е по-различно

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    01 Sep 2021 13:54ч.

    "Да се позоваваш на поп-анархист" Евреин станал поп, който след това се е отказал от религията. Как ти се вижда това? Този евреин проповядва, а друг един евреин - Хенри Кисинджър, взе конкретни мерки за намаляване на населението на Земята с декрет на САЩ. След това помогна и на Ватикана, въпреки, че е евреин, бе техен съветник по контол и намаляване на населението.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    01 Sep 2021 13:57ч.

    "Нима отношението на мюсюлманите към раята" Рая НЕ СА ХРИСТИЯНИТЕ. Рая е всеки, включително и мюсулманин, който е сиромах.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Наблюдател

    01 Sep 2021 14:33ч.

    Ако имах предвид гяури, щях да напиша гяури. Разделението, а оттам и отношението е по произход , а не по религиозен признак. .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Беден бохем

    14 Фев 2022 11:49ч.

    Съвременната медицина е отрицание на здравето. Тя не е организирана, така че да служи на човешкото здраве, а единствено на себе си като институция. По този начин разболява повече хора, от колкото лекува. Право в десятката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Богат батко

    14 Фев 2022 20:57ч.

    Съвременната медицина е бизнес. С малки изключения.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи