„Червената линия“ и „пътеката на плъховете“. Сиймур М. Хърш за Обама, Ердоган и сирийските бунтовници

През 1970 г. Сиймур Хърш печели наградата „Пулицър“ заради разкриването на клането в Ми Лай – тогава той е 33-годишен журналист на свободна практика. След това той е печелил кажи-речи всяка друга журналистическа награда. Работел е като щатен автор в The New York Times и The New Yorker. Написал е и над десет книги.

Този текст е написан през 2014 г. В своята статия с оригинално заглавие The Red Line and the Rat Line Хърш хвърля светлина върху ситуацията в Сирия – кой и защо поддържа джихадистите там, като се позовава на свои високопоставени информатори от разузнаването и военния департамент. Интересна част в него е посветена на химическите атаки, дело на така наречената опозиция от джихадисти (подкрепяни от САЩ и Турция), за които Западът обвинява президента Асад,  а САЩ ги използват като повод да бомбардират страната. Припомняме го в контекста на войната в Украйна и упоритото внушение от страна на САЩ, че Путин ще използва химическо оръжие там. Преди години Русия напълно унищожи химическите си оръжия под строг международен контрол. САЩ все още не са го сторили.

---------

През 2011 г. Барак Обама поведе военна операция в Либия, без да поиска становището на Конгреса. През миналия август, след атаката със зарин в предградията на Дамаск, бе готов да започне съюзническа въздушна атака, този път, за да накаже сирийското правителство за предполагаемото преминаване на „червената линия“, която той постави през 2012 г. по отношение приложението на химически оръжия. Тогава, по-малко от два дни преди обявеното начало на планирания удар, изведнъж обяви, че ще търси одобрението на Конгреса, за да осъществи нападението. Атаката бе забавена, докато Конгресът се готвеше за изслушвания, а после беше отменена, след като Обама прие предложението на Асад да намали химическите си арсенали, като процесът ще бъде наблюдаван от Русия. 

Защо Обама забави и смекчи тона си към Сирия, след като не се поколеба и за миг в правотата си по отношение на Либия? Отговорът се намира в конфликта между представителите на администрацията, които са твърдо за прилагането на „червената линия”, и военните, които считат, че започването на война е както неоправдано, така и потенциално унищожително. 

Промяната в мнението на Обама започва от лабораторията по отбрана "Портън Даун" в Уилтшир. Британското разузнаване се добира до проба от зарина, използван за атаката на 21 август, и анализът доказва, 

че тя не отговаря на пробите от арсенала на сирийската армия. 

Посланието, че обвинението към Сирия няма да издържи, бързо достига до генералите в армията. Британският доклад внася сериозни колебания в Пентагона и генералите са готови да предупредят Обама, че плановете му за бомбардировки и директни ракетни попадения върху сирийската инфраструктура могат да доведат до много по-голяма война в Близкия изток. 

В последния възможен момент от армията отправят към Обама предупреждение, което според тях е довело до отлагане на атаката. 

В продължение на месеци висшите военни и разузнавателните служби се колебаят в становището си по отношение на ролята, която играят във войната съседите на Сирия и в частност – Турция. Премиерът Реджеп Ердоган е известен с подкрепата си за Фронта „Ал Нусра”, който е джихадистка фракция на опозицията, но участва и в други ислямистки бунтовнически групи. 

Представител на американското разузнаване пояснява: „Знаехме, че са замесени хора от турското правителство и че те се надяват да стиснат Асад за топките, като допринесат за атака със зарин във вътрешността на Сирия и така да предизвикат Обама да действа по плана за нарушаване на „червената линия“. 

На военните е известно, че публичните твърдения на администрацията на Обама, че само сирийската армия има достъп до зарин, са лъжа. Американските и британските разузнавателни служби са били наясно от пролетта на 2013 г., че някои бунтовници в Сирия разработват химически оръжия. На 20 юни анализатори от Американската агенция за разузнаване и отбрана изготвят строго секретен доклад за заместник-директора на Агенцията Дейвид Шед, в който посочват, че „Ал Нусра” притежава лаборатория за разработка на зарин и че целта й е „най-модерната разработка на зарин от последния опит на „Ал Кайда” преди 11 септември“. (Според консултант към Департамента по отбраната американското разузнаване отдавна знаело, че „Ал Кайда” експериментира с химически оръжия, и имало видеозапис на един от опитите с газ над кучета.)

В доклада се казва още: „Преди разузнаването се бе фокусирало почти изцяло върху запасите на Сирия от химическо оръжие, а сега вече виждаме, че Фронтът „Ал Нусра” се свърза с други групи с интереси към химическите оръжия“. Документът се позовава на данни от различни агенции, според които „Турция и базираните в Саудитска Арабия химически лаборатории търсят заринови съставни компоненти във варели, десетки килограми, най-вероятно за планирано мащабно производство в Сирия“.

Попитан за този документ, говорителят на разузнаването отговори: „Такъв доклад никога не е бил поръчван или изготвян от експертите на разузнаването“.

През миналия май повече от 10 членове на Фронта „Ал Нусра” са арестувани в Южна Турция и у тях полицията открива 2 кг зарин. В 130 страници обвинителен акт групата е обвинена в опит за купуване на оборудване и съставни елементи за производството на зарин. Петима от арестуваните са освободени след кратко задържане. Останалите обаче, включително водачът Хайтам Кюсаб, за когото прокуратурата иска присъда от 25 години, са на свобода в очакване на процеса. 

Междувременно турската преса прелива от версии, че администрацията на Ердоган прикрива връзки с бунтовници. На пресконференция през миналото лято Айдин Сезгин, посланик на Турция в Москва, омаловажава арестите и заявява, че т.нар. открит зарин е обикновен антифриз. 

Разузнаването на САЩ приема арестите като доказателство, че „Ал Нусра” разширява достъпа си до химически оръжия. То твърди, че Кюсаб се идентифицира като член на „Ал Нусра” и е директно свързан с Абд ал Гани, отговарящия за военното производство на Фронта. Кюсаб и неговият заместник Калид Оуста работят с Халит Уналкая, служител на турската компания „Зирве Експорт“, която предлага цени на едро за заринови съставки“. Абд ал Гани планира двама негови заместници да усъвършенстват уменията си по приготвяне на зарин, след което да отидат в Сирия и да обучат други, за да започне производство в големи мащаби в неназована сирийска лаборатория. 

Докладът на разузнаването казва още, че един от техните оперативни агенти е закупил съставен елемент за производство на зарин на багдадския химически пазар, който е бил предназначен за поне седем отделни опита за производство на химически оръжия от 2004 г. насам.

Серия от химически атаки през март и април 2013 г. е разследвана през следващите няколко месеца от специална мисия на ООН в Сирия. Специалист, добре запознат с дейността на ООН в Сирия, ми каза, че е открито доказателство, 

което свързва сирийската опозиция с първата газова атака на 19 март в Кал ал Асал, селище близо до Алепо. 

В окончателния си доклад през декември от мисията отчитат 19 цивилни жертви, един загинал сирийски войник и още много ранени. Мисията не е натоварена със задачата да посочи отговорните за атаката, но добре запознат с дейността на ООН в Сирия експерт заявява:

„Следователите разпитаха хората за това кой е бил там, включително и лекарите, които са се грижили за жертвите. Повече от ясно е, че бунтовниците са използвали газа. Но това не е оповестено публично, защото никой не е искал да чуе такава истина“.

В месеците преди да започне атаката, висш служител на Департамента по отбраната ми каза, че разузнавателното бюро е разпращало ежедневен доклад, известен като SYRUP, предоставян на всички разузнавачи, работещи по сирийския конфликт, съдържащ информация и за химическите оръжия. 

През пролетта разпространението на онази част от доклада, която се отнася до химическите оръжия, е драстично ограничено по заповед на Денис Макдоноу от Белия дом. „Нещо в тези доклади го накара да се промени изцяло – коментира бивш шеф от Департамента по отбрана – В началото тази част от докладите беше страхотно важна, а после, след атаките със зарин през март и април, той щракна с пръсти и тази информация просто се изпари от докладите.“ 

Решението да бъде наложена забрана върху разпространението на тази информация е взето, след като генералите започват активна разработка на планове за наземна атака в Сирия с основна цел да бъдат унищожени запасите от химически оръжия. 

Бивш шеф от разузнаването заяви, че много от специалистите по национална сигурност са притеснени от президентската „червена линия“: „Генералите попитаха Белия дом какво точно означава тази „червена линия“? Как да бъде тя съотнесена към заповедите, които трябва да бъдат дадени на армията? Сухопътни войски? Масирана атака? Ограничени удари? Само по въздух? По въздух и земя?“. Те се обръщат към военното разузнаване да проучат как да бъде разглеждана потенциалната опасност. Обаче не научават нищо повече за представата на президента за прилагане на „червената линия“. 

След атаките на 21 август Обама нарежда на Пентагона да набележи цели за бомбардиране. Още в началото на подготовката бившият шеф от разузнаването споделя, че „Белият дом отхвърли 35 набелязани цели, предложени от военното командване, като недостатъчно „болезнени“ за режима на Асад“. Така набелязаните обекти включват военни бази и нищо, което може да засегне цивилна инфраструктура. Под натиска на Белия дом 

американският план за атака прераства в „чудовищен удар“: 

два бомбардировача В-52 са преместени в бази близо до Сирия, а военни подводници и кораби с ракети „Томахоук” на борда поемат в същата посока. 

„С всеки нов ден списъкът на целите се удължаваше – каза ми бившият висш шеф от разузнаването. – Стратезите от Пентагона предупредиха, че не можем да разчитаме само на ракетите „Томахоук” за удари по сирийските цели с ракетни установки, защото бойните глави са заровени твърде дълбоко под земята, поради което бомбардировачите В-52 с бомби от по 4 хил. кг едната бяха включени в мисията. След това трябваше да подготвим екипи за издирване и спасяване на изпаднали в беда пилоти, както и дронове за точен подбор на целите. Започна да става твърде мащабно!“ 

Новият списък с целите трябва „напълно да унищожи цялата военна мощ на Асад“, каза още този мой източник. 

Целите включват електроцентрали, платформи за добив на горива, всички известни логистични центрове и складове за оръжие, всички известни командни центрове, както и сградите на всички известни военни и разузнавателни ядра.

В операцията трябва да вземат участие и Великобритания и Франция. На 29 август, когато Британският парламент гласува срещу предложението на Камерън за включване в операцията, „Гардиън“ пише, че той вече е разпоредил шест RAF Typhoon изтребители да бъдат изпратени в Сирия, като по своя инициатива е предложил и подводница, въоръжена с ракети „Томахоук”. 

Френските въздушни сили – ключов играч в ударите срещу Либия през 2011 г. – са силно ангажирани с каузата според Le Nouvel Observateur, а Франсоа Оланд е заповядал няколко бомбардировача да се присъединят към американската въздушна флотилия. Техните цели са предвидени в западни райони на Сирия.

В последните дни на август президентът дава на генералите конкретна крайна дата за старт на атаката. „Часът Х да е не по-късно от понеделник, 2 септември, като мащабната атака цели да неутрализира Асад“ – каза бившият шеф от разузнаването. Така че за мнозина речта на Обама, произнесена на 31 август в Розовата градина на Белия дом, в която той заявява, че атаката засега ще изчака и ще бъде подложена на гласуване в Конгреса, е голяма изненада.

На този етап твърдението на Обама, че само сирийската армия разполага със зарин, който може да се приложи в химическа атака, започва да се разнищва. Само няколко дни след атаката на 21 август източникът ми довери, че руското военно разузнаване е открило мостри от химическо вещество в Гота. Те анализирали химикала и го предали на британското военно разузнаване. Точно това е веществото, изпратено в "Портън Даун". Говорителят на "Портън Даун" заяви: „Много от мострите, които се изследват в Обединеното кралство, дават положителен резултат за нервнопаралитичния зарин. МИ6 заяви, че не коментира въпроси, свързани с разузнаването“.

Според бившия шеф от разузнаването руснакът, доставил пробата в Англия, е „добър източник – човек с достъп, познания и доказано добро име“. След първите докладвани случаи за употреба на химическо оръжие в Сирия през миналата година американското и съюзническото разузнаване „направиха усилие да разберат какво е използвано, ако наистина е използвано, и какъв е произходът му. 

„Използваме информация, разменена между специализирани служби по химически оръжия. Разузнаването ползва база данни, в която е описано съдържанието на всяка серия от произведени в Съветския съюз химически оръжия. Но не знаехме с кои от тези серии разполага в настоящия момент правителството на Асад. Дни след инцидента в Дамаск попитахме нашия източник в сирийското правителство да ни даде списък с пробите, с които правителството разполага. Затова и не можахме да отчетем разликите толкова бързо.“

Процесът не протича така гладко през пролетта, разказа моят източник, защото проучванията на западното разузнаване „бяха непълни по отношение на вида газ, който е използван. Думата „зарин“ така и не се появи. Много обсъждания се проведоха по въпроса, но след като никой не можеше да заключи какъв вид газ е това, нямаше начин да бъде доказано, че Асад е прекрачил „червената линия“. 

На 21 август бившият висш служител на разузнаването каза, че „сирийската опозиция очевидно бе научила това, и заяви, че е наясно, че е използван зарин от сирийската армия, и преди да е извършен какъвто и да е анализ, 

пресата и Белият дом прегърнаха това твърдение, заявиха, че е зарин и че е на Асад“.

Служители на британското министерство на отбраната, които се позоваха на резултатите от проучванията в "Портън Даун", изпращат на американците съобщение: „Насадиха ни. Атаката не е резултат от дейността на сегашния режим. Вече го знаем“. 

До началото на атаката с участието на американски, британски и френски самолети, кораби и подводници, които вече се предвижват към целта, остават няколко дни. 

Лично отговорен за планирането и изпълнението на атаката е генерал Мартин Демпси. Бившият висш служител на разузнаването сподели, че от началото на кризата генералите са били скептични по отношение аргументите на администрацията, че разполага с достатъчно доказателства за вината на Асад. Те притискат разузнаването и други агенции да предоставят по-солидни доказателства от личната си убеденост. „Нямаше начин Сирия да използва нервнопаралитичен газ на този етап, защото Асад печелеше войната“, коментира експертът. Демпси изнервя много служители от администрацията на Обама, като не спира да предупреждава Конгреса колко големи са рисковете пред американската армия, ако тя се включи в събитията в Сирия. 

През миналия април след оптимистичния доклад за напредъка на бунтовниците, изнесен от Джон Кери пред Комисията по международни отношения, Демпси заявява пред сенатската комисия по въоръжени операции, че съществува риск конфликтът да попадне в задънена улица. 

Първоначалното мнение на Демпси след атаката на 21 август е, че американско нападение над Сирия – при положение че правителството на Асад наистина е отговорно за употребата на зарин – ще представлява военен гаф. Това каза източникът ми от разузнаването. Докладът от "Портън Даун" кара генералите да отидат при президента с още по-сериозно опасение: планираната от Белия дом атака ще се окаже неоправдан акт на агресия. 

Всъщност именно генералите карат Обама да промени курса си. 

Официалното обяснение на Белия дом за обръщането на посоката, оповестено пред журналистите, е, че, докато се разхождал из Розовата градина с Денис Макдоноу, президентът изведнъж решил да поиска одобрение за нападението от разединения Конгрес, с който е в конфликт от години. 

Бивш висш служител на военния департамент ми каза, че Белият дом е дал друго обяснение на цивилните ръководители в Пентагона: бомбардировката е отложена, защото Близкият изток ще вдигне страшна пушилка, ако все пак атаката бъде осъществена. 

Решението на президента да се обърне към Конгреса е разглеждано в Белия дом по думите на моя източник като повторение на гамбита на Джордж Буш-младши през есента на 2002 г. преди инвазията в Ирак. 

„Когато стана ясно, че в Ирак няма оръжия за масово унищожение, Конгресът, който бе подкрепил войната в Ирак, и Белият дом споделиха вината и постоянно сочеха като причина грешките на разузнаването.
Така, ако сегашният Конгрес бе гласувал в подкрепа на удара, Белият дом можеше да играе и по двата начина: да удари Сирия с масирана атака и да подкрепи заявения ангажимент на президента да отстоява „червената линия“, но и да се скрие зад Конгреса, ако се окаже, че не сирийската армия стои зад химическата атака”.

Смяната на посоката изненадва дори демократите в Конгреса. През септември „Уолстрийт Джърнъл” пише, че три дни преди речта в Розовата градина Обама се обажда по телефона на Нанси Пелоси, водач на демократите, за да „преговорят възможните варианти“. По-късно тя споделя с колеги според „Уолстрийт Джърнъл”, че не е обсъждала с президента подлагането на гласуване на предстоящата бомбардировка. 

Маневрата на Обама за получаване на одобрение от Конгреса бързо стига до задънена улица. „Конгресът нямаше да се съгласи тази тема просто да премине оттам – каза ми експертът от разузнаването. – Конгресът даде да се разбере, че за разлика от разрешението, дадено за войната в Ирак, този път ще се състоят обстоятелствени изслушвания.“

В този момент в Белия дом настана отчаяние, допълва експертът. „Така напред излиза план Б. Отзоваване на бомбардировачите, спиране на атаката, а Асад трябва да се съгласи да подпише договор и да предприеме унищожаване на химическите арсенали под контрола на ООН.” На пресконференция в Лондон на 9 септември Кери обаче все още говори за военна намеса: „Рискът от ненамеса е по-голям, отколкото ако действаме веднага“. Но когато репортер пита дали Асад може да предприеме нещо, с което да спре бомбардировките, Кери отговаря: „Разбира се. Той може да предаде веднага всяко парченце от химическия си арсенал на международната общност в рамките на следващата седмица... Но няма да го направи, това очевидно не може да се случи“.

Както „Ню Йорк Таймс“ пише на следващия ден, договорената от Русия сделка, която се появява като опция малко след това, първо е била обсъдена между Обама и Путин – още през лятото на 2012 г. Въпреки че плановете за атака са оставени настрана, администрацията не променя публичните си прояви, които подкрепят основанията да се стигне до война. „В момента допускането на грешка е немислимо – коментира бивш висш служител от Белия дом. – 

Те просто не могат да си позволят да изрекат: „Ами ние сгрешихме“. 

Говорителят на разузнаването заяви: „Единствено и само режимът на Асад може да е бил отговорен за химическите атаки на 21 август“.

Пълните измерения на сътрудничеството на САЩ с Турция, Саудитска Арабия и Катар в подпомагането на бунтовническата опозиция в Сирия тепърва предстои да бъдат осветлени. 

Публично администрацията на Обама никога не е признавала ролята си в това, което ЦРУ нарича „пътечка за плъхове“ – таен канал с размерите на магистрала към Сирия. „Пътечката за плъхове”, одобрена в началото на 2012 г., е използвана за прехвърляне на оръжие и муниции от Либия през Южна Турция и през сирийската граница към опозицията. Много от тези в Сирия, които са получавали оръжията, са джихадисти, а много от тях пък са свързани с „Ал Кайда”. Говорител на разузнаването заяви: „Твърденията, че САЩ са доставяли оръжия за когото и да било през Либия, са абсолютно неверни“.

През януари сенатската комисия по разузнаването пуска доклад за нападението през септември 2012 г. над американското консулство и агенти на ЦРУ под прикритие в Бенгази от местните милиции, което довежда до смъртта на американския посланик Кристофър Стивънс и още трима други. Докладът критикува Държавния департамент за това, че не е осигурил адекватна охрана на консулството, както и че разузнаването не е уведомено за наличието на аванпост на ЦРУ в района. Темата бе отразена на първите страници на медиите, а републиканците обвиниха Обама и Хилъри Клинтън в скриване на истината. 

Поверителен анекс към доклада, който не е обявен публично, разкрива подробности за 

постигнато съгласие в началото на 2012 г. между администрациите на Обама и Ердоган. 

Той допълва разработката за „пътечката на плъховете“. Според постигнатото съгласие финансирането идва от Турция, от Саудитска Арабия и Катар; ЦРУ с подкрепата на МИ6 отговаря за прехвърлянето на оръжията от арсенала на Кадафи към Сирия. Няколко компании с легитимен бизнес се учредяват в Либия, като част от тях са с австралийски произход. Пенсионирани американски войници, които не винаги са били наясно кой ги назначава, са натоварени с доставките и пратките. Операцията се ръководи от Дейвид Петреус, директор на ЦРУ, който скоро ще напусне, когато става известно, че поддържа любовна връзка с биографа си. (Говорителят на Петреус отрече подобна операция някога да се е случвала.)

Операцията не е била докладвана пред съответните конгресни комисии по сигурността и разузнаването, както и на ръководството на Конгреса, според изискванията на закона от 1970 г. насам. Участието на MИ6 позволява на ЦРУ да заобиколят закона и да класифицират  мисията като операция за свръзка. Моят източник от военния департамент обясни, че в продължение на години подобни изключения в закона се използват, което позволява на ЦРУ да не докладва дейности, които иначе биха били задължително описвани. (Всички предложени от ЦРУ тайни операции трябва да бъдат описани в писмен документ, известен като “констатация” и представен на висшето ръководство на Конгреса за одобрение.) Копия от този анекс имат само служителите, които го изготвят, както и осем високопоставени членове на Конгреса - лидерите на демократите и републиканците в Камарата на представителите и Сената и лидерите на комисиите по разузнаването.

Анексът не разкрива цялата история за това какво се е случило в Бенгази преди атаката, нито обяснява защо е атакувана точно американската консулска служба. „Работата на консулството е била единствено да осигури прикритие на транспортирането на оръжията – каза моят източник, който е чел лично споменатия текст, и допълни: – Документът нямаше реално политическо значение.“

Вашингтон рязко прекратява участието на ЦРУ в прехвърлянето на оръжия от Либия след атаката над консулството, но „пътеката на плъховете“ остава отворена. 

„Съединените щати вече не контролират доставките на турците за джихадистите“, казва бившият висш шеф от разузнаването. Само за няколко седмици около 40 преносими ракети земя-въздух вече са в ръцете на сирийските бунтовници.

На 28 ноември 2012 г. Джоби Уорик от „Уошингтън Поуст“ пише, че предишния ден бунтовници са използвали ракета земя-въздух близо до Алепо, за да свалят сирийски транспортен хеликоптер. „Администрацията на Обама – казва Уорик, – без да е питана, отрече да е въоръжавала сирийските опозиционни сили с подобни ракети, като предупреди, че ракетите могат да попаднат в ръцете на терористите, а те да свалят граждански самолет.“ 

Двама разузнавачи от Средния изток посочват Катар като източник на тези ракети, а бивш анализатор от разузнаването на САЩ предполага, че те може да са получени от сирийската армия, след като бунтовници са превзели нейни позиции. Няма никакви индикации, че притежанието на ракети от страна на бунтовниците може да води към прекратена американска програма, която вече е извън контрола на Щатите. 

Към края на 2012 г. в средите на разузнаването е приета версията, че бунтовниците губят войната. 

„Ердоган беше бесен – каза бившият висш служител на разузнаването. – Това бяха неговите пари и той прие създалото се положение като предателство.“ 

През пролетта на 2013 г. американското разузнаване научава, че турското правителство чрез своята агенция за разузнаване и съвместно с жандармерията работи директно с „Ал Нусра” и съюзниците им за създаването на химически оръжия. 

Разузнаването на турците работи на политическия фронт с бунтовниците, а жандармерията осигурява военната логистика, консултации и обучение, включително и по водене на химическа война. Действията, които Турция предприема през пролетта на 2013 г., са разглеждани като ключ към проблемите там. Ердоган знае, 

че ако спре подкрепата си за джихадистите, всичко ще приключи веднага. 

Саудитците не биха могли да подкрепят войната заради логистични проблеми – разстоянието и придвижването на оръжие и муниции. Така Ердоган се надява да предизвика събитие, което ще принуди САЩ да премине „червената линия“. Но Обама не реагира през март и през април. 

Няма публични данни за срещата между Ердоган и Обама на 16 май 2013 г. в Белия дом. На по-късно проведената пресконференция Обама казва, че са постигнали съгласие, че Асад „трябва да си иде“. Попитан дали според него Сирия е пресякла „червената линия“, той отбелязва, че са открити доказателства за такова оръжие, но добавя: „Важно е за нас да получим възможно най-подробна информация за това какво точно се случва там“. Така „червената линия“ все още е недокосната. 

Американски експерт по външна политика, който редовно разговаря с висши служители във Вашингтон и Анкара, ми разказа за работна вечеря между Обама и Ердоган по време на майската му визита. Разговорите на нея са доминирани от настояването на турците, че Сирия е преминала „червената линия“, и недоволството им, че Обама не иска да предприеме нищо по въпроса. Обама е в компанията на Джон Кери и Том Донилън, съветник по националната сигурност, който скоро след това напуска поста си. Ердоган е придружен от Ахмет Давутоглу, външен министър на Турция, и Хакан Фидан, шеф на разузнаването. 

Фидан е известен с изключителната си лоялност към Ердоган и е неизменен поддръжник на радикалната опозиция в Сирия. 

Специалистът по международни отношения сподели, че Ердоган е отишъл на срещата, за да докаже на Обама, че „червената линия“ е премината, и е довел Фидан, който да потвърди версията му. Когато турският президент включва Фидан в разговора, Обама го прекъсва и казва кратко: „Знаем“. Ердоган прави втори опит Фидан да се включи в диалога, но Обама отново го прекъсва с думите: „Знаем!“. В този момент вбесеният Ердоган казва: „Но вашата „червена линия“ е премината!“. Експертът ми предаде и коментара на Донилън: 

„Ердоган размаха шибания си пръст към американския президент вътре в Белия дом!“. 

Тогава Обама посочва към Фидан и казва: „Ние знаем какво правите за радикалните сили в Сирия“. (Донилън, който се присъедини към Съвета по международни отношения миналия юни, не отговори на въпрос относно тази работна вечеря. Турският външен министър – също. Говорителят на Съвета по национална сигурност потвърди, че срещата се е състояла, и предостави фотография на Обама, Кери, Донилън, Ердоган, Фидан и Давутоглу, седнали около маса. „Отвъд тази информация няма да коментирам детайли от тяхната дискусия“ – каза той.)

Но Ердоган не си тръгва с празни ръце. Обама все още позволява на Турция да продължи да се възползва от липсата на изрични заповеди, които да забранят експорта на злато до Иран, част от американските санкции срещу режима в тази страна. През март 2012 г. в отговор на санкциите на ЕС към ирански банки системата за банкови трансфери SWIFT, която обслужва международните парични преводи, изключи десетки ирански финансови институции, като жестоко ограничи възможностите на страната за международна търговия. САЩ последват този акт през юли, като оставят една пролука, известна като „златната дупка“: 

доставките на златни пратки до частни лица от Иран могат да продължат. 

Турция е основен купувач на ирански горива и напълно се възползва от „дупката“, като заплаща за енергийните си доставки в турски лири в иранска сметка в Турция. Тези пари са използвани за покупката на турско злато за експорт към Иран. Злато на стойност около 13 млрд. долара е влязло в Иран от март 2012 г. до юли 2013 г. 

Програмата много бързо се превръща в златна кокошка за корумпирани политици и търговци в Турция, Иран и ОАЕ. „Посредниците направиха онова, което винаги са правили – каза бившият висш служител на разузнаването. – Взеха 15%. ЦРУ е изчислило, че по тази схема са разпределени около 2 млрд. долара. Златото и турската лира се лепят по пръстите.“ Незаконната схема избухва в 

обществен скандал в Турция под името „Горива и злато“ 

през декември и приключва с обвинения към две дузини хора, като сред тях са известен бизнесмен и роднини на висши правителствени служители; следват и оставките на трима министри, един от които призовава Ердоган също да си тръгне. 

Изпълнителният директор на турската държавна банка, която е в центъра на скандала, твърди, че намерените от полицията в дома му 4,5 млн. долара, скрити в кутии от обувки, са заделени за благотворителни мероприятия. 

В края на миналата година (2013г.) Джонатан Шанзер и Марк Дубовиц пишат в „Международна политика“, че администрацията на Обама е затворила „златната дупка“ през януари 2103 г., но се е постарала „затварянето“ да не може да се случи ефективно поне още 6 месеца. Те допускат, че администрацията е искала да използва забавянето като поощрение и да докара Иран до масата на преговорите по ядрената му програма. Закъснението позволява на Иран да получи още милиарди долари в злато, като по този начин продължава да не е засегнат от режима на санкциите. 

*

Американското решение да приключи подкрепата на ЦРУ за доставката на оръжия в Сирия оставя Ердоган изложен на преден план политически и във военно отношение. Без подкрепата на американската армия за бунтовниците, каза бившият висш служител на разузнаването, „мечтата на Ердоган да получи Сирия като свой сигурен търговски партньор се изпарява и той смята, че американците са причината за това. Турският президент знае, че когато Сирия спечели войната, бунтовниците ще се обърнат към него – къде другаде да идат? И така той ще се сдобие с хиляди радикални ислямисти в задния си двор“.

Консултант от американското разузнаване ми каза, че няколко седмици преди 21 август е видял кратък поверителен доклад за Демпси и за секретаря по отбраната Чък Найджъл, който разяснява „изострената нервност“ на администрацията на Ердоган относно перспективите пред бунтовниците. Анализаторите предупреждават, че турските лидери са изразили виждането си, че

„трябва да се направи нещо, което да предизвика американска военна намеса“. 

В края на лятото сирийската армия все още държи преимущество над бунтовниците, обясни източникът ми от разузнаването, и единствено масиран американски въздушен удар може да обърне посоката на вълната. През есента според него американското разузнаване, което все още работи по събитията от 21 август, усеща, че Сирия не е автор на газовата атака. Светкавично подозренията се прехвърлят върху турците, защото те разполагат с всички инструменти за подобно действие. И колкото повече информация за атаката на 21 август събира екипът от разузнаването, толкова повече основания за подозренията си открива. „Вече знаем, че това е акт, планиран от хората на Ердоган, за да бъде принуден Обама да признае преминаването на „червената линия“ – довери ми бившият висш служител от разузнаването. 

„Трябвало е да докарат нещата до газова атака във или близо до Дамаск, когато инспекторите на ООН, пристигащи в иракската столица на 18 август, за да разследват предишни подобни случаи, са на място. Идеята е да се направи нещо зрелищно. Нашите висши военни са уведомени от разузнаването, както и от партньорски служби, че заринът е доставен от Турция и че е могъл да стигне дотам само с подкрепа от Турция. Турците също така са осигурили обучение в производството на зарин и начините за боравене с него. Едно от доказателствата е неприкритата радост на турците след атаката и поздравленията между тях, когато тя се случва. Колкото и секретно да е изпълнена една операция, реакциите след нея са ясен показател. Няма по-добър начин да бъде разкрито нечие участие от неприкритата радост от постигнатия резултат. Ердоган разчита, че проблемите му ще свършат. Газът излита, Обама обявява преминаване на „червената линия“, Америка атакува с цялата си мощ Сирия – поне това е идеята. Но нещата не се случват точно така.“

Турската цел да манипулира събитията в Сирия заради собствени интереси става видна миналия месец, няколко дни преди местните избори, когато разговор от правителствена среща по националната сигурност изтича в Youtube. Обсъждана е фалшива операция, която може да оправдае турско военно нашествие в Сирия. Операцията се концентрира около гробницата на Сюлейман Шах, дядото на Осман І, създател на Османската империя, близо до Алепо, територия, отстъпена на Турция през 1921 г., когато Сирия е под френско влияние. Един от ислямистките бунтовници заплашва да унищожи гробницата като място за идолопоклонничество, а администрацията на Ердоган предупреждава публично за ответен удар, ако това стане. 

Според статия на „Ройтерс” относно изтеклия разговор глас, който се приписва на Фидан, говори за организиране на провокация: „Вижте, командире, ако трябва да оправдаем подобно действие, ще изпратя четирима души от другата страна. Те ще изстрелят осем ракети по пуст район. Няма проблем за това. Оправданието ще е налице“. Турското правителство признава, че се е състояла среща по сигурността, която е обсъждала рисковете, които идват от Сирия, но е категорично, че записът е манипулиран. В крайна сметка правителството блокира достъпа до Youtube. 

Като се надява да промени политиката на Обама, турското заиграване със сирийската гражданска война най-вероятно ще продължи. „Попитах колегите си дали съществува начин да бъде спряна подкрепата на Ердоган за бунтовниците, особено сега, когато всичко се случва по неправилния начин – разказа ми бившият шеф от разузнаването. Отговорът е:

 „Прецакани сме“. Можехме да разкрием това публично, ако не беше Ердоган, но Турция е специален случай. Тя е съюзник в НАТО. Турците не вярват на Запада. Те няма да се съгласят да действаме активно срещу техните интереси. Ако публично признаем какво знаем за ролята на Ердоган в газовата атака, това ще бъде унищожително. Турците ще кажат: „Мразим ви за това, че ни казвате какво можем и какво не можем да правим!“.

Текстът е публикуван на адрес: http://www.lrb.co.uk/v36/n08/seymour-m-hersh/the-red-line-and-the-rat-line

Превод за "Гласове": Лияна Панделиева