Андрей Фурсов през 2016 г.: Приоритетът на САЩ е хаотизацията на Европа

Интервюто е публикувано през септември, 2016 г.

„Това лято светът направо влетя в турбулентна зона. Да вземем най-шумните събития: Брекзита в Англия, застрашаващ целия Евросъюз; варшавската среща на върха на НАТО, където фактически бе обявена студена война на Русия; опитът за държавен преврат в Турция с 18 000 арестувани, включително стотици генерали; спънките руски спортисти да участват в лятната олимпиада в Рио; поредицата чудовищни юлски терористични актове в Германия, Франция, Япония, Ирак, Афганистан, Сирия; странните антиполицейски атаки от типа на тези в Казахстан и Армения; убийството на журналиста Павел Шермет в Киев…“ Известният историк и публицист Андрей Фурсов коментира скритите шифри на съвременния свят пред политическия коментатор Евгений Черних.

Ако утре започне война...

- Заплашена ли е Русия от трета световна война? Твърде много признаци за това са налице в настоящия момент.

- Действително безсрамната и разюздана русофобска кампания на Запад напомня на предвоенно положение. Тя върви по всички фронтове, включително икономическите санкции, ожесточената реторика на ръководителите на НАТО, „допинговата атака“ срещу руските спортисти олимпийци.

Такива кампании обикновено се водят, за да бъде внушено на обикновения човек, че нанасянето на удари по някакво „изчадие на злото“ е оправдано. Определени кръгове на Запад се опитват да спуснат информационна завеса над Русия и да я й лепнат етикета на някакъв, беглец, на „лошото момче“.

По аналогичен начин британците, готвейки Кримската война от 1853–1856 г., още от 30-те години на ХІХ век започват проекта „русофобия“. И убеждават европейците в необходимостта да се удари Русия. Тогава по нас удря коалицията на Британската, Френската, Османската империи и Сардинското кралство.

- Значи войната отново чука на вратата ни?

- Днес ситуацията е друга. Имаме наследство от Сталин и Берия – ядреното оръжие. Така че самият Запад едва ли ще рискува да воюва против нас, поне засега. Но може да създава проблеми по периметъра, използвайки като плацдарм Полша и „прибалтийските джуджета“ или нацистка Украйна. Стратегия на управляемия хаос.

- Като в „арабската пролет“?

- Като методика на действията – да. По отношение на обекта – не. Русия не е арабска държава и дори не е сбор от такива държави. Както Александър Маршал неотдавна изпя в своята забележителна песен, обръщайки се към американците: „Русия не е Виетнам, нито е Босна!“.

Днес приоритетът на САЩ е хаотизацията на Европа и американската върхушка не крие това.

Игрите на западните тронове

 - Но всеки знае, че Европа е най-близкият съюзник на Вашингтон! По отношение на НАТО, на антируските санкции.

- Една от целите на русофобската кампания е, на първо място, Евросъюзът да се обвърже здраво с Вашингтон, да стане още по-управляем, изостряйки отношенията между европейците и Русия.

- Заинтригувахте ме.

- Хаотизацията се случва пред очите ни. Това са милиони бежанци, залели изведнъж Европа, пристигайки от покритите от „арабската пролет“ страни, от бомбардирана Либия, от изтормозената от ИДИЛ и „умерените“ терористични организации Сирия, от съседните източни държави и Африка…

Така че американците неслучайно организираха „арабската пролет“. Знаеха къде се целят. Но дестабилизацията на Европа чрез операция „миграционна криза“ е значително по-мащабна част от глобалната игра, от битката на западните „престоли“ за бъдещето.

- Разкрийте тайната!

- Няма тайна. Всички тайни са на масата. За да поддържа икономиката си без широкомащабна война, англосаксонският „престол“ САЩ трябва да „погълне“ няколко икономики на Югоизточна Азия. За целта те измислиха ТТП – Транстихоокеанското партньорство. Търговското споразумение между 12-те страни от Азиатско-тихоокеанския регион. САЩ, Австралия, Канада, Мексико, Малайзия, Виетнам, Чили, Япония и т.н. То бе подписано на 4 февруари 2016 г. Наред са Индонезия, Тайланд, Тайван, Филипините, Южна Корея.

Това обаче е само една екзотична закуска. Основното ястие е Европейският съюз. За него американците също са приготвили своето въже за обесване – ТТИП. Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство. Най-крупната в света зона за свободна търговия между САЩ и ЕС.

Целта е с нейна помощ ЕС да се превърне в същото, което Западна Европа сътвори с Източна след падането на Берлинската стена. Казано накратко, западноевропейската икономика, на която се базира Европейският съюз, ще бъде погълната. Съдейки по документите за двете зони – ТТП и ТТИП – според тях американските транснационални корпорации получават пълна свобода. Редица държави ще бъдат лишени от суверенитет.

Естествено подобна перспектива не предизвиква възторг у западноевропейския „престол“.

- Не съм чувал за такъв.

- В него влизат британското кралско семейство на Уиндзорите, фамилията Ротшилд като топ мениджъри на петнайсетте най-големи финансово-промишлени семейства, гвелфските по произход аристократични семейства от Северна Италия и Южна Германия, Ватикана.

Разбира се, самите „престоли“ имат своите вътрешни противоречия. Но пред лицето на общата опасност те противодействат заедно на създаването на Трансатлантическа зона. Затова преговорите за ТТИП вървят трудно, подписването на договора се протака – за голямо неудоволствие на Обама. В Европа противопоставянето на пълната трансатлантизация ще расте. А в отговор – много ми се ще да греша – най-вероятно ще гърмят взривове.

Създаде се любопитна ситуация. За да „погълне“ Европа, англосаксонският „престол“ се нуждае от ЕС, но отслабен. Така ще му бъде по-лесно да се споразумее с неговото ръководство в Брюксел. А западноевропейският „престол“, за да провали плановете на противника, има интерес от разрушаването на ЕС.

За американците ще бъде трудно да се договорят с всяка от почти 30 държави в Европа. Но дори в случай на успех времето за оформяне на Зоната ще се проточи.

По този начин двата „престола“ тласкат Евросъюза към отслабване. Разликата е, че единият иска този процес в един момент да се прекъсне, а другият – да стигне докрай. Затова бежанската криза устройва и едните, и другите. Важното е кога ще последва командата: „Шофьорът да натисне спирачката“.

- Брекзит също ли е игра на „троновете“? Нали самият Обама публично заяви, че е против?

- За политиците трябва да се съди не по думите, а по делата им. Истината е, че Брекзит е по-сложна дългосрочна маневра. Тук целта е не само отслабване на Евросъюза. Напускайки ЕС, господстващата класа във Великобритания си развързва ръцете.

Първо, сега страната ще има възможност, както бе и преди, да встъпи в двустранни отношения със САЩ. Второ, ще може значително по-свободно да участва в проекти на Китай. Трето, освобождаването от оковите на ЕС ще й помогне да развива своята невидима финансова империя, началото на чието изграждане слага известният британски държавен деец лорд Маунбатън през 70-те години на миналия век.

И така, да се върнем към терористичните актове. След Брекзит явно ролята на Германия и Франция в ЕС се увеличи. И изведнъж именно те бяха залети от вълна на терор. Съвпадение?

 Кой довя ислямския вятър

 - Е, това са методите на ИДИЛ. Какво общо има играта на „троновете“?

- С ИДИЛ също не всичко е така просто.

Ислямизмът възниква още през 20–30-те години на миналия век и впоследствие се развива като реакция на неспособността на светските арабски режими да решат проблема с икономическото развитие и минималната социална справедливост.

Почти от самото начало с него работи британското разузнаване МИ-6, от 50-те години се включват и ЦРУ и Мосад. През 1979 г. избухва ислямската революция в Иран, Техеран се превръща в разсадник на привличане на радикален ислям.

Само че материално-техническата база за глобалното разширяване на явлението, наречено по-късно „международен ислямски тероризъм“, бе обезпечена именно от САЩ. Това е тяхна „заслуга“.

- По какъв начин?

- Както Александър Афанасиев отбелязва в книгата си „Заразената зона“ (ползвам случая да препоръчам на читателите този и другите романи на великолепния автор), до влизането на съветските войски в Афганистан СССР и САЩ провеждат своето противоборство в Третия свят – било то Азия, Африка или Латинска Америка – предлагайки алтернативни проекти за формиране на съвременното общество – социалистически и капиталистически.

Но всъщност става дума именно за съвременните проекти. В Афганистан понеслите неуспех Съединени щати заложиха на силите на архаичния свят, на силите на миналото.

След края на войната в Афганистан укрепилите се ислямисти се разпростряха по целия Близък изток. И започнаха да „изяждат“ своите „домакини“.

- От приятел Бен Ладен се превърна в „терорист номер 1“ в света според версията на САЩ.

- После офицерите от БААС, в желанието да си да отмъстят на американците след разгрома на режима на Саддам Хюсеин, повториха хода с използването на религиозния фундаментализъм за светски цели.

Тези абсолютно светски хора също решиха да възседнат ислямистката вълна. Така бе създадена забранената в Русия „Ислямска държава“.

- Която до превземането на Багдад американците считаха за хилав филиал на бенладеновата „Ал Кайда“ в Ирак.

- Много е важно, че бившият английски премиер Тони Блеър призна вината на англосаксонците за възникването на тази организация.

Повтарям, именно САЩ със своите действия в Афганистан през 80-те години дадоха мощен тласък на грозната и дива сила на ХХI век – ислямизмът. Друг е въпросът, че в началото на века те получиха ответен удар – бумерангът се върна и болезнено удари ловеца. Случи се това, което предсказа в знаменитата си книга „Ответен удар“ американският анализатор Чалмърс Джонсън.

Именно този „ответен удар“ САЩ се опитаха да използват в свой интерес, определяйки го като „международен тероризъм“. Обърнете внимание: те не нарекоха по този начин нито италианските „Червени бригади“, нито германската Фракция „Червена армия“, нито другите аналогични военни групировки от края на ХХ век.

Терминът се появи след провокацията „11 септември“, когато на американците им се наложи да я припишат на някого. Разбираемо е – „международно значение“ може да има само нещо, накърняващо интересите на Америка или насочено срещу нея. Плюс това, че след края на Студената война и краха на предишния враг в лицето на СССР трябваше да се измисли и конструира нов противник на САЩ и Запада – като „зло“, противостоящо на северноатлантическото „добро“.

Ролята на „злото“ бе отсъдена на международния тероризъм. Но без идейна окраска това „зло“ бе твърде разводнено, за да послужи за противопоставяне на Запада. Затова го закачиха за исляма.

Образът на „злото“ веднага придоби мощни, грандиозни, привлекателни размери. Как иначе, цялата световна религия, масив от народи! Именно това, което е нужно на САЩ и сателитите им.

- Както в Студената война – цялата световна идеология, комунистическата, масивът от социалистически страни. Пред лицето на новата „опасност“ може да се навлиза в Афганистан и Ирак, да се устройва „арабска пролет“!

- Макар да е очевидно, че голямата част от ислямската доктрина няма никакво отношение към тероризма.

Към края на XX в. се установи ново глобално пренареждане на света, позволяващо на „международните терористи“ все по-често да излизат извън контрола на своите куратори и да се оказват в сложни отношения на борба и сътрудничество с тях.

- Как така?

- Ясно е, че крупните политици, какъвто е Обама, нямат контакти с международните терористи. За това си има спецслужби. ЦРУ, МИ-6, Мосад и други. Те обслужват държави, транснационални корпорации ядра на капиталистическата система, закрити наднационални групи за съгласуване и управление на световно ниво.

И също така в значителна степен контролират терористичните организации. Или дори ги създават, а след това направляват дейността им. Впрочем много кучета побесняват и започват да хапят стопаните си, но това вече е друг въпрос. Като минимум, тези организации са инфилтрирани от агентурата на западните спецслужби.

А ако говорим конкретно за ислямистите, то техните интереси съвпадат с интересите на транснационалните компании, те имат общ враг – светската национална държава.

Неслучайно авторът на бестселърите „Кулисите на терора“ и „Доларите на терора“ Ришар Лабевиер, който е бивш главен редактор на френското Radio France Internationale, нарича ислямистите „кучета, пазители на глобализацията по американски“.

Впрочем за добре информираната световна журналистика от висока класа не е тайна, че 90% от световния наркотрафик така или иначе е контролиран от трите най-големи спецслужби на Запада: ЦРУ, МИ-6, Мосад, а 10% остават за криминалните и международни терористични структури, допуснати от агентурата на спецслужбите.

Това не е случайно. 50% от банките в света кредитират наркотрафика – бързи, „живи“ пари, ликвидност, без която тези банки не биха могли да функционират нормално и най-вече биха се разорили. Така че и тук интересите на спецслужбите и терористите съвпадат.

Необходимо е да се различават два вида терористични актове. Тези, зад които съвършено очевидно стърчат ушите на спецслужбите. Като в Ница, където нападението бе специално поръчано за 14 юли, националния празник на французите, Деня на Бастилията. Обикновеният арабин неудачник няма да измисли такова нещо. Вторият вид са с характер на „немотивирани индивидуални изблици на насилие“. От типа на „афганистанския дървар“, намушкал с нож хора във влака.

- Или „мюнхенският стрелец“, „сириецът с мачете“…

- Впрочем нещо, което се нарича предизвикана психическа епидемия. Тези изблици на насилие също така имат отношение към ръста на социално напрежение в Западна Европа, която става все повече и повече несигурно място…

Поредицата терористични актове и огнища на насилие през юли внушават на немците и французите, че техните правителства не контролират ситуацията. Което освен всичко останало чувствително удря по определена част от европейските елити, по Меркел, Оланд, лидерите на Европейския съюз. Играе за по-нататъшното отслабване на ЕС. Това също не е случайно.

И докато между двете групировки на западния елит, двата „престола“, се води тайна война за ЕС, терористичните актове в Европа, уви, ще продължават. Особено в Западна Европа. Та нали „международният тероризъм“ е средство за управление на световните процеси след края на Студената война!

Освен това в целия свят, в Африка, Азия, Близкия изток, ще се увеличава броят на зоните, неконтролирани от държавите, в които транснационалните корпорации много добре намират общ език с различните радикали, със същите тези ислямисти. Не напразно всички те заедно бият по националната държава, преди всичко – светската.

- Как ще се развиват нещата по отношение на Русия?

- На Русия също е отредено място в процеса на хаотизация. Това откровено бе казано от организатора и първи директор на „1ЦРУ в сянка“ – частната американска разузнавателно-аналитична компания „Стратфор“ – Джордж Фридман. Изводът е прост: ако искаш мир, готви се за война.

 

Превод от руски за "Гласове": Елена Дюлгерова, 2016 г.