100 г. Албер Камю

<p>"Чумата" е продадена в близо 4 млн. екземпляра, съобщава неговият издател - "Галимар". Според него Камю със сигурност е най-познатият, цитиран и превеждан в чужбина френски писател от ХХ век.</p> <p>100 г. след рождението му, на 7 ноември 1913 г., неговото творчество е неизменна част от френската литература. През 1957 г., 44-годишен, той получава Нобелова награда за литература. Три години по-късно, в 13,55 часа на 4 януари 1960, писателят умира трагично при автомобилна катастрофа на излизане от село Вилбльовен, департамент Йон. В този момент той работи над автобиографичния си роман "Първият човек". През 1994 г. книгата е издадена посмъртно.</p> <p><strong>Кратък, но наситен живот</strong></p> <p>Кой уби Камю? Никой, разбира се. Никой освен скръбта, неизмеримата тъга. Няколко дни след най-големия си миг на слава, на връщане от Стокхолм, той пише в дневника си: <em>29 декември </em>(1957 г.)<em>, 15 часа, нова паническа криза </em>(&hellip;)<em> В продължение на няколко минути, усещане за пълна лудост. След това изтощение и треперене. Успокоителни </em>(&hellip;)<em> Нощта на 29-и срещу 30-и: безкрайни тревоги</em> (&hellip;)<em> 1 януари, удвоено безпокойство</em>. Камю е бил безутешен.</p> <p>И въпреки това&hellip; Въпреки това той е имал жените, любовта на майка си, театъра, футболните стадиони, вечерите с мирис на мастило, летата в залива на Алже, тревожната нежност към децата си, Жан и Катрин. Прочетените книги и тези, които е трябвало да напише. Той е имал живота, с неговия безпорядък и красота. Един толкова кратък живот, 46 години. Толкова наситен обаче. Живот, нахвърлян като чернова, чиято свързаност е видима днес.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/PHO31123a0a-479c-11e3-bbfa-0516bded9d7a-805x453.jpg" alt="" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Албер Камю е роден в Алжир в изключително скромна среда, нещо, което го отличава още в самото начало от другите френски интелектуалци. Майка му, която била домакиня, не умеела нито да чете, нито да пише. Неговият учител го забелязва и успява да го накара да продължи учението си. На него през 1957 г. Камю ще посвети Нобеловата си реч.</p> <p>Писателят казвал, че се чувства "по-скоро качен на борда, отколкото ангажиран". През 1942 г., установил се в Париж, той влиза в "Борбата", едно от нелегалните издания на Съпротивата, на чийто уводни статии е основният автор. Същата година публикува "Митът за Сизиф", есе, в което излага своята философия на абсурда: човекът е в търсене на свързаност, която не открива в хода на света.&nbsp;Ляво ангажиран, той изобличава тоталитаризма в СССР в "Разбунтуваният човек" и се скарва с Жан-Пол Сартр. През всичките тези години Камю е самотен, а войната в Алжир още повече го изолира. Неговият призив за "Примирие за цивилните", отправен през януари 1956 г., го отдалечава от левицата, която подкрепя борбата за алжирската независимост.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/1317.jpg" alt="" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Камю е също присъствие, физиономия. Цигара и шлифер "Бърбъри", смес от френския Филип Марлоу и латински любовник. Камю се харесва на жените. Симон е първата му съпруга, изгубила се по пътищата на наркоманията и лудостта. Франсин е втората, майка на близнаците му, за живота му с която е подходящ изразът "нито с теб, нито без теб". Следва Мария Казарес, красива, интелигентна актриса. Също Катрин Селер и Патрисия Блейк. Всички те толкова хубави, толкова млади жени за тревожния хедонист, който приемал всичко за чиста монета - любовните думи, както и онези, разменени с враговете му: Сартр и "Ле Тан Модерн", Паскал Пиа или Мориак.</p> <p>Толкова омраза подтиква към самота. Това ще бъде едновременно тайната на Камю, неговата нишка на Ариадна, неговото нещастие и изкупление.&nbsp;Кой го уби, питаме се ние. Лош въпрос. Накъдето и да обърнем поглед, всичко ни казва на висок глас с абсолютна увереност: Камю е жив.</p> <p>Абсурдността на съществуването и ситуацията на човешкото същество са главните теми на неговото творчество. Годишнината от рождението на писателя е повод да си припомним десет забележителни цитата от творчеството му.</p> <p><em>Абсурдът е същественото понятие и първата истина</em>&nbsp;("Митът за Сизиф").</p> <p><em>Един човек е винаги плячка за своите истини</em> ("Митът за Сизиф").</p> <p><em>Честността е последното богатство на бедните</em>&nbsp;("Справедливите").</p> <p><em>В хората има повече неща за възхищение, отколкото за презрение</em> ("Чумата").</p> <p><em>Свободата, единствената неувяхваща ценност в историята</em>&nbsp;(Разбунтуваният човек").</p> <p><em>Разбрах, че не е достатъчно да изобличиш несправедливостта, трябва да дадеш живота си, за да я пребориш</em>&nbsp;("Справедливите").</p> <p><em>Всеки човек е престъпник, който не го знае</em> ("Разбунтуваният човек").</p> <p><em>Този, който се отчайва от събитията, е страхливец, но този, който се надява на човешката ситуация, е луд</em>&nbsp;("Бележници").</p> <p><em>Да управляваш, означава да крадеш, това всеки го знае</em> ("Калигула").</p> <p><em>Съвременното политическо общество: машина за отчайване на хората</em>&nbsp;(<em>Actuelles</em>).</p> <p><img src="/uploads/editor/1213.jpg" alt="" /></p> <p><strong><em>Албер Камю</em></strong></p> <p><strong><em><br /></em></strong></p> <p><em>По материали от "Фигаро" и rfi.fr</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>