Жил Кепел: Израелският 11 септември, иранска версия

Автор: Жил Кепел, “Фигаро”

"Какъвто и да е мащабът на разрушенията, които вече понася като отмъщение палестинският анклав, нанесеният удар е нечуван: на Израел, но също така и на северноатлантическия Запад, чийто символ е тази страна, ненавиждана от много араби, мюсюлмани и жители на бившия колонизиран Трети свят." Това пише в своя статия във "Фигаро" известният ислямолог Жил Кепел.

Зрелищното нападение, извършено от Хамас, пресичайки израелската граница призори на Шабат,  събота, 7 октомври, бе сравнено с войната от октомври 1973 г. - наричана още войната от Йом Кипур или от Рамадан - започната от египетския лидер Ануар ас Садат и сирийския президент Хафез ал Асад, половин век по-рано. Тя значително отслаби еврейската държава, принуждавайки я да започне да се изтегля от териториите, окупирани през Шестдневната война през юни 1967 г. Тя разтърси световната икономика и баланса на силите в Близкия изток, превръщайки в регионална суперсила Саудитска Арабия на крал Фейсал, инициатор за арабското петролно ембарго, което предизвика огромно покачване на цената на суровия петрол.

Съвпадението на датите не е случайно, дори в ефекта на изненадата, усилен максимално от атаката по време на еврейски религиозен празник, спрял бдителността на Цахал: то е по-скоро в приемствеността на “двойното благословено нападение”, предприето от “Ал Кайда” срещу Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г., в която символично се вписва атаката на Хамас. Точно както Бен Ладен успя да порази мюсюлманското и световното обществено мнение, демонстрирайки, че горделивата Америка е колос с глинени крака, наслагвайки в световното обществено мнение ислямистко хилядолетие върху третото християнско хилядолетие, лидерите на Хамас и техният ирански кръстник показаха както никога досега крехкостта на Израел, потъпквайки с крака превъзходната електроника и технология на стартъп-нацията.

Непроходимата и скъпа защитна бариера беше прекъсната и премината, прелетяна, заобиколена по море със смайваща лекота, стотици цивилни и военни заложници - по първоначални оценки - бяха отведени в тунелите на Газа, насред сцени на линч, оставящи улиците осеяни с трупове, ужасяващо зрелище, разпространено навсякъде по земното кълбо от социалните мрежи. Нещо невиждано от войната през 1948 г., когато бе създадена еврейската държава. Какъвто и да е мащабът на разрушенията, които вече понася като отмъщение палестинският анклав, нанесеният удар е нечуван: на Израел, но също така и на северноатлантическия Запад, чийто символ е тази страна, ненавиждана от много араби, мюсюлмани и жители на бившия колонизиран Трети свят.

Няколко години след септември 2001 г. “Ал Кайда” вече не съществуваше, но новият международен баланс на силите беше нарушен. Американската суперсила, по думите на Юбер Ведрин, изчезна като форма на културно господство на планетата, отваряйки пътя за конфликтен мултилатерализъм, който се простира днес, две десетилетия по-късно, от войната в Украйна до повсеместното присъствие на БРИКС. Образите с нападенията над Сдерот и други селища в Южен Израел ще се запечатат в умовете като наземна вариация на въздушната атака срещу кулите на Световния търговски център.

Сянката на Техеран

Бен Ладен и Зауахири също бяха замислили 11 септември като реплика на сунитския джихадизъм на шиитската фатва на аятолах Хомейни от 14 февруари 1989 г., която разпали мюсюлманския свят, превръщайки Иран в защитник на вярващите, обидени от “богохулството” на Салман Рушди. Този световен медиен удар затъмни съветското изтегляне от Кабул на следващия ден, което трябваше да отбележи победата на афганистанския джихад, финансиран от сунитските петролни монархии и въоръжен от ЦРУ, повличайки след себе си няколко месеца по-късно падането на Берлинската стена. Внезапното нападение на Хамас - въпреки че това е сунитско движение, произлизащо от интернационала на “Мюсюлманските братя" - стана възможно единствено благодарение на всеобхватната помощ на шиитски Иран, на който се превърна в помощник, както чрез доставката на материали, така и чрез впечатляваща подготовка, планирана от разузнавателните служби на Техеран за операция от такъв мащаб - унищожавайки с един удар надменността на Мосад и Шин Бет, сега паднали образци на израелското превъзходство в тази област.

“Изстрелите в знак на солидарност с Газа” на Хизбула, шиитската ливанска партия, свързана с Ислямската република, срещу Галилея и незабавният израелски отговор предвещават, 24 часа след нападението на Хамас, както разширяване на конфликта, така и координация на маневрата от силите “Кудс” на иранските Пасдарани.

Поемайки по този начин контрола над израело-палестинския конфликт, достигнал сега крайна степен на насилието, Техеран иска преди всичко да провали саудитско-израелското сближаване, инициирано от Вашингтон като продължение на “Аврамските споразумения” и белязано от неотдавнашните официални посещения на двама министри на еврейската държава в кралството - за първи път в историята. Отсега нататък изображенията на опустошението в Газа - включително тези на рухналите от израелските бомбардировки джамии, поставят Рияд в несигурно положение.

За Бенямин Нетаняху, чието разклатено доверие във вътрешен и международен план решително пострада от катастрофалния ефект на изненадата, мащабът на отговора, който трябва “да отвори вратите на ада” за Хамас, е условие за политическото оцеляване. Наистина моралното разпадане на Израел под въздействието на правителствената коалиция, държана като заложник от най-екстремистките министри, атаките срещу конституцията, масовите демонстрации и гражданското неподчинение на много резервисти, които отказаха да тренират в знак на протест срещу това политическо отклонение, създадоха условията за отслабване, от което Ислямската република успя да се възползва.

Капан

Но съпътстващите последствия от отговора на Цахал с предсказуемото шествие от голям брой убити и ранени - още повече, че временната равносметка от събота, 7 октомври, предполага, че броят на израелските жертви е надвишил този на палестинските още в първия ден на сблъсъците - вече се почувстваха. Рияд можеше само “да предупреди Израел за възможните рискове от ескалация, дължащи се на окупацията и лишаването от законни права на палестинския парод, както и на системните провокации срещу светите места”, за да избегне шиитският му съперник да намери аргумент и да оспори световното му лидерство в исляма. Сближаването с еврейската държава се отлага за неопределено време - за голямо притеснение на Белия дом. Той бе намислил да противодейства на агресивната политика на Техеран, който значително се сближи с Кремъл, получател на ирански оръжия, използвани от руската армия срещу украинските войски.

Обратното, путинофилската дипломация, към която се придържаше Нетаняху през всичките си години на власт и която представляваше политическа гаранция срещу Ислямската република, особено в сирийското въздушно пространство, също се оказа провал. Приет по незначителен начин в Ню Йорк, в кулоарите на Общото събрание на ООН, от президента Байдън, който не крие презрението, с което държи на “Биби”, последният е принуден днес да повика на помощ предшествениците си … с риск скоро да попадне в съдебния капан, който съюзът му с крайната десница бе забавил, с цената на корабокрушение за еврейската държава в политиката и сигурността.

Тя преживява една от най-сериозните опасности в своето съществуване, докато настоящите и потенциални арабски държави, подписали Авраамовото споразумение, както и Египет и Йордания, ще трябва да се изправят пред общественото мнение в своите страни, а враговете на Запада като цяло, на първо място Техеран и косвено Москва, ще се възползват от това, при условие, че няма повсеместен пожар, който би бил сянката на 11 септември, хвърлена този път от шиитския ислямизъм.

Източник: "Фигаро"

Превод от френски: Галя Дачкова

Следвайте "Гласове" в Телеграм