- Автор: Валентин Вацев, "Епицентър"
- 04 Фев 2022
- 9536
- 81
Желанието на Москва САЩ да изтеглят своите техника и въоръжения от цяла Източна Европа и от Балканите е формулирано в проекта за договор от 17 декември 2021 г. Твърдението, че Москва иска България да напусне НАТО заедно с Румъния е израз на дълбоко неразбиране на същината на процеса. Изведнъж българските нотабили от президента до Карадайъ решиха в един и същи ден да скочат като ужилени и да се надвикват на тема „Ние сме суверенна страна, ние ще решим дали да сме в НАТО“.
Уважаеми дами и господа, никой не е предлагал България да напуска НАТО. Според Сергей Лавров България, Румъния и всички останали страни, които са влезли в НАТО след 1997 г. могат да си останат членки на НАТО, само дето на тяхна територия не бива да има американски въоръжени сили. Става дума за диалог между Москва и Вашингтон. А на София никой нищо не е предлагал и това трябваше да бъде ясно от вечерта на 17 декември, когато стана нещо много важно.
Тогава започна новата геополитическа епоха на света, включително на Източна Европа и на Балканите. Първо, Русия публикува проект за договор, което абсолютно не е прието в дипломатическите кръгове. И първият въпрос, който наблюдателите трябваше да си зададат бе защо Русия публикува все още неприет проект? Това бе израз на волята на Москва да се разговаря със САЩ и да не се разговаря в същия момент с НАТО.
Аз разбирам защо, водени от желанието да се престараем, българският политически елит скочи и заяви разплакан, че никой не може да ни отнеме смисълът на живота, който е НАТО. Възможни са различни изходи от преговорите, които се водят не между Москва и София, а между Москва и Вашингтон - възможно най-високото равнище на преговорен процес в света. Един от възможните изходи към този етап от тези преговори е САЩ да напуснат Източна Европа и Балканите, като в замяна на това Русия се откаже да сключва формализиран военнополитически договор с Китай.
Между Русия и Китай действа реална договореност за военнополитическо съдействие, но договор още не е подписан и не е ратифициран. Договореността се държи на думата на Си Дзинпин и Владимир Путин. Тази договореност предполага, ако Китай започне да решава тайванския въпрос, Русия да не пречи, а да помага. И съответно, ако Русия започне да решава украйнския въпрос, Китай да не пречи, а да помага. Тази военнополитическа договореност се очаква да бъде формализирана и така да стане договор. На 4 февруари Путин ще бъде в Пекин на откриването на Зимните олимпийски игри и там окончателно ще се разберат със Си да се подписва ли договор или да си стоят на нивото на лична договореност между първите ръководители на двете страни.
Във Вашингтон знаят това, разбира се, и на тях това им е главната грижа. И напълно е възможно например Източна Европа и Балканите да бъдат освободени от американско военно присъствие срещу това Путин да се съгласи да не ратифицира договора с Китай. Такава размяна е възможна и във Вашингтон много активно я обсъждат. Всъщност главният американски проблем не е кога Путин ще нахлуе в Украйна, а какво ще правят с Русия и Китай, ако сключат договор за военнополитическа подкрепа. Ако това стане, светът ще се върна в епохата преди Кисинджър. Епохата на Кисинджър е, когато той успя да сключи договор с Китай и да разбие руско-китайските отношения. Ако Путин и Си Дзинпин успеят с ратификацията на договора за военнополитическа подкрепа, няма да има просто Русия, а ще има Русия плюс Китай. И за да не стане това ще се плаща с изтеглянето на всички американски войски от Източна Европа и Балканите. Няма значение колко ще плаче Соломон Паси.
Американските медии успяха да наложат по света разбирането, че Путин ще нахълта в Украйна. В Москва обаче основният проблем е съвсем друг - кога Зеленски, който абсолютно не желае да воюва, ще бъде принуден да издаде заповед украйнските войски да нахълтат в Донецк и Луганск.
В петък следобед комунистическата фракция в руската Дума излезе с предложение Президентът да признае Донецката и Луганската народни републики като независими държави. Председателят на Думата поздрави комунистическата фракция и ги увери, че тяхното предложение ще бъде разгледано приоритетно. Светът предпочете да не забележи това.
Това, което става обективно в Москва е следното - ако са налице необходимите предпоставки, предстои Русия да признае Донецк и Луганск като независими държавни образувания. След което може да се окаже, че е сключен договор за военнополитическо съдействие. Напълно е възможно руските войски, които сега са на руско-украинската граница да влязат по силата на междудържавния договор за военнополитическа подкрепа на територията на новопризнатите независими републики Донецк и Луганск. Аз подозирам, че точно този вариант имаше предвид президента Байдън, който каза, че „нашите реакции спрямо Русия ще бъдат различни в зависимост от това дали Русия ще нахлуе напълно в Украйна или ще направи частично нарушение“. Байдън бе критикуван отвсякъде за това, че не си мери приказките и не внимава какво говори. Всъщност, той вече е бил информиран за възможността руските войски да влязат на територията Донецк и Луганск, като се има предвид, че това ще са две независими държави. И тогава няма да има обвинения за нарушаване на международно призната държавна граница.
В Русия станаха изключително важни, даже съдбовни неща. Там започна един процес от 2007 година с Мюнхенската реч на Путин и руско-грузинската война следващата 2008 г. Същият този процес завърши на 17 декември 2021 г., когато официално от руската военнополитическа администрация бяха отстранени привържениците на идеята Русия да гледа на НАТО като на партньор. НАТО вече е потенциален противник и за това се говори официално.
През 2007-2008 г., когато започна този процес, в руската военнодържавна администрация можеха да се намерят привърженици на комитета „Русия-НАТО“, които вярваха, че колкото повече бивши социалистически страни влязат в НАТО, толкова по-добре ще бъде за Русия. През 2004 г. същите хора, не само че не бяха „против“, а бяха „за“ влизането на България в НАТО. Елцин беше категоричен, че България трябва да стане член на НАТО. И когато това стана, в Москва не криеха своето задоволство. Путин пренесе част от елциновата инерция през първите 3-4 години на своя първи мандат. Истинската промяна настъпи през 2007 г., когато Путин се озъби на НАТО и на Америка в Мюнхен.
Хората виждат, че Путин е президент и си викат, че властта е същата. Нищо подобно. В Русия се смени управленската върхушка и това е радикална, съществена промяна.
Източник: epicenter.bg
