Уолтър Ръсел Мийд: Американците се чудят защо идиотът чичо Сам трябва да подкрепя Европа, чудят се и за Украйна - защо трябва да плащаме 250 млрд. долара помощ, ако ще затънем?

"Американците се чудят защо идиотът чичо Сам трябва да подкрепя Европа, когато мързеливите германци отказват да финансират отбраната си. Чудят се и за Украйна. Това, което ме притеснява, е фактът, че администрацията на Байдън наистина не е най-добрият говорител на каузата на Америка като незаменима сила. Защото не виждам неговия план за победа в Украйна! В замяна на това, тя претърпя два големи провала. На първо място, Америка беше неспособна да възпре Русия да атакува, което заслужава дебат. Вторият провал е украинската контраофанзива, лошо планирана и снабдявана с оръжия с постоянно закъснение. Американците са прави да се питат защо трябва да плащаме 250 млрд. долара помощ, ако ще затънем. Във Вашингтон се страхуват, че руснаците ще бъдат разтревожени, че губят една екзистенциална война, и ще минат на ядрено ниво. Така че стратегията на Байдън ще се състои в продължаване на помощта, очаквайки Зеленски да реши, че трябва да отиде на преговори и да отстъпи територия. Това ще позволи на правителството във Вашингтон да успокои съвестта си, казвайки се, че украинците са го решили.

Бих искал нашият президент да обясни на американския народ сериозността на момента. Моят модел за тази световна криза е речта на Рузвелт в навечерието на Втората световна война. Той подготвяше американците за ролята, която щяха да изиграят. Когато Джордж У. Буш не успя да накара Путин да се изтегли през 2008 г. след нахлуването в Грузия, ние избрахме умиряването. А през 2014 г. влязохме в работен режим: “Вземете Судетите”. Размахахме санкции. Но за да се почувстваме добре. Отхвърлихме мисълта, че сме подли плъхове, които биха приели един агресор със сила да поеме контрола над чужда територия. Но санкциите разкриха нашето лицемерие. Нашето малодушие беше недостойно. Ние сме в свят, моделиран от нашите мерзости.

Хамас мрази еднакво Америка, демократите и републиканците. Мисля, че е време да започнем да мислим различно. От края на Студената война, с изключение на периода след 11 септември,  ние сме в някаква атмосфера на края на историята и постоянен карнавал. Опиянявахме се от идеята за всички възможности, за свят, в който всички печелят. Дори дългът изглеждаше смехотворен, тъй като лихвите бяха нулеви. Живеехме в илюзията. Но светът не позволява това за много дълго време. Днес се връщаме на земята, ще видим колко бързо. Американците обикновено избират правилното решение, след като са изчерпали всички други…".

Уолтър Ръсел Мийд, американският стратег, професор по международни отношения в колежа “Бард”в щата Ню Йорк, изследователски директор в Института “Хъдсън” и известен публицист, е привърженик на реалистичната школа за международните отношения. Той обрисува един опасен “хънтингтов” свят в нтервю за “Фигаро”.

 

- 7 октомври ще остане в историята като израелския “11 септември”. Но как тълкувате това събитие в цялостната история на Близкия изток и на международните отношения?

- Днес е трудно да се каже до каква степен 7 октомври ще повлияе дългосрочно върху хода на събитията в Близкия изток. Искам да кажа, че в момента, в който се случи тази ужасяваща атака, САЩ, Израел и Саудитска Арабия се приближаваха към стратегическо споразумение за сигурност, което би позволило напредък за палестинците. Арабските страни в Персийския залив изглежда се готвеха да играят много по-активна роля в полза на последните. Иранците видяха в това изграждането на архитектура за сигурност, която ще намали силата на Иран и ще маргинализира техния “клиент” Хамас. Това щеше да отдалечи Близкия изток от конфронтацията, от която Иран толкова много се нуждае.

Нека да припомним, че Иран, като персийска и шиитска сила, има два големи недостатъка. Той се възприема от сунитските арабски страни като опасен натрапник и имперска сила. Тази представа се засили от ужасите, извършени от сирийския режим (съюзник на Техеран - б.а.) на Башар ал Асад и пълния управленчески хаос, който “Хизбула” вкара в ливанската политика, да не говорим за подкрепата му за бунтовниците хуси в Йемен, които нападнаха Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Иран се опитва да реши уравнението, като се представя за силата на съпротива срещу Израел, така че омразата към евреите да накара арабите да забравят за подозренията си към персийците. Иран имаше нужда да унищожи съвместното действие, задвижено по силата на Авраамовите споразумения. Както се надяваше, атаката от 7 октомври върна палестинския въпрос в центъра на играта, предизвиквайки вълна на обществена подкрепа за Хамас и против Авраамовите споразумения. Иранците постигнаха целта си с ужасни средствия, но това е типично. Когато погледнете тяхната равносметка, всичко, което се стремят да постигнат, се реализира с убийства и кръвопролития, способността да причиняват вреда, независимо дали в Ирак, Йемен или Сирия.

Истинският въпрос сега е дали настоящият епизод само ще забави арабското преориентиране към Израел, или ще унищожи започналото консолидиране на нов ред. Доколкото чувам, саудитците и израелците изглежда искат да продължат процес, който са започнали, така както и администрацията на Байдън. Разбира се, много ще зависи от начина, по който ще се развият нещата на място, и не е изключено да станем свидетели на по-мащабна война. Но имам чувството, че целият този ужас и от двете страни убеждава саудитците и израелците повече от всякога, че трябва да работят заедно.

- Защо саудитците все още да са способни на това голямо сближаване, след като си мълчат и се оказват пленници на емоциите на арабската улица по палестинския въпрос?

- Интересен е фактът, че си мълчат. Трябва да се разбере, че мълчаливото сътрудничество на саудитците и израелците започна през 60-те години на ХХ век, когато заедно допринесоха за поражението на Насър, който се опитваше да предизвика бунт в Йемен. В Близкия изток нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Има правителства, които ще отстъпят, отчитайки общественото мнение, но имат ясна стратегическа визия. Саудитските управляващи разбират, че няма да успеят в един Близък изток, подкопан от религиозни и племенни конфликти. Техният подход се основава на една многа трезва и реалистична дефиниция на националния интерес и на този на режима. Така че, когато се случи такава атака, техният рефлекс е да отложат, а не да отменят това, което им се струва най-сигурният път. Това не се е появявало в публичните разговори, но арабските страни в Залива се опитват да осигурят това, което не съществува в палестинския свят: компетентно лидерство с прагматичен дневен ред. Поради много основателни причини Израел няма никакво доверие в своите събеседници в Палестинската власт. Страхът на Израел е, че дори Палестинската власт да иска да спазва едно евентуално споразумение, нищо няма да попречи на фанатиците от Хамас да поемат контрола и да го унищожат.

Но остава идеята, че ако саудитците и други осигурят структура и гаранция за палестинците, това би могло да окаже голямо влияние върху динамиката в Палестина и може би една част от палестинците ще бъде готова да се споразумее с Израел, което би накарало Израел да се опита. Това е задкулисната мисъл. Докато не видим цялата последователност, няма да кажа, че атаката на Иран срещу израело-арабския мирен процес е успяла. Възможно е да се намираме в момент, подобен на атаката на Хитлер в Ардените през 1944 г., когато той се надяваше да спре напредването на съюзниците. Той успя да създаде проблем, но се провали, защото не успя за разбие сплотеността на съюзниците.

- Повечето наблюдатели описват Израел като изолиран. Вие смятате, че е по-сложно?

- Защото интересите се нагаждат! Не от любов! Убеден съм, че Мохамед Бен Салман много добре си спомня факта, че администрацията на Байдън се опита да го превърне в парий (след убийството от саудитските служби на журналист, нарязан на парчета в саудитското консулство в Турция - б.а.). Няма любов! Но понякога уредените бракове потръгват! Това не е идеологически ангажимент в полза на “световния ред, основан на закона”, нито любов към демокрацията. Саудитската власт наблюдава нарастването на своето население и вижда възникването на реални въпроси за жизнеспособността на своята икономика, основана на петрола. Тя разбира, че трябва да развива икономическата сила на страната си, за да запази единството. За да постигне тази цел, Израел е естествен партньор: поради неговите технологични способности, а също така защото, подобно на Саудитска Арабия, той абсолютно се противопоставя на иранската или турската доминация в Близкия изток. Има икономическо и стратегическо съгласуване на интересите.

- Саудитска Арабия желае мълчаливо унищожаването на Хамас?

- В последната война в Газа видяхме Турция и Катар, по-привързани към Хамас и “Мюсюлманските братя”, да притискат Израел да тръгне към прекратяване на огъня. Но саудитците и Египет казаха на Израел: “Не, продълажавйте!”. Хамас се възприема като враг в Персийския залив.

- Русия печели от тази криза, която отклонява вниманието от украинското бойно поле. Тя подкрепя Хамас, приман многократно в Москва. Руснаците стигнаха дотам да кажат, че 7 октомври ще се изучава в техните военни академии! Какво ни казва това за по-глобалното значение на тази война?

- През февруари написах, че войната в Близкия изток е по-близо, отколкото си представяме. Причината е, че Русия има огромна полза от тази война. Цената на барела може да скочи и европейците ще бъдат принудени да се молят на Москва отново да им даде газ и петрол. Моментът е перфектен, тъй като идва зимата. И най-вече вниманието на Запада се отклонява от Украйна, изключителна възможност за Путин. Но трябва да се плати цена, защото Путин имаше много добри отношения с Израел.

- Путин изоставя Израел, защото омразата му към Запада е по-силна?

- Неговите мотиви са омразата му към Запада, но и нуждата от Иран като партньор. От трите големи ревизионистки сили - Русия, Китай и Иран - Китай е най-могъщият, но и този, който е направил най-малко, за да атакува статуквото. Иран е най-малко могъщият, но буквално преобрази близкоизточния регион. Русия беше по средата, но се радикализира (след 24 февруари 2022 г.), изравнявайки позицията си с тази на Иран, а също и със Северна Корея. Радикализмът на Русия поражда въпроси. Когато искам да се тревожа, се тревожа какво означава това за бъдещето. Наблюдателите виждат само възможността за ескалация в Украйна, фокусирайки се върху тактическия ядрен сценарий. Но е ясно, че помощта за започване на война в Близкия изток може да осигури огромно предимство на Русия и огромни неудобства за Запада, без рисковете на ядреното оръжие.

- Не изключвате Русия да е била в течение?

- Не съм сигурен, че иранците обичат да споделят тайните си, но има съвпадение на интересите и руснаците имат добри източници в Иран. Те знаеха какви способности придобива Хамас. Съмнявам се, че някой се е обадил на Путин. Но след атаката те спонтанно се сплотиха. Иран и Русия са по-сплотени от всякога и зависят от Китай. Той дава много пари, без да възприема техния всекидневен радикализъм. Тази разлика има своето обяснение. Путин е във война за оцеляването си в Украйна, която няма право да загуби. Китай има време. За Иран и Русия часовникът се движи много по-бързо.

- Президентът Байдън претендира за ролята на Америка като незаменима световна сила. Но следват ли го, или това е лебедовата песен на изолирана суперсила?

- В Америка има истински дебат по въпроса дали глобалната ангажираност е от полза за средния американец. Американците се чудят защо идиотът чичо Сам трябва да подкрепя Европа, когато мързеливите германци отказват да финансират отбраната си. Чудят се и за Украйна. Това, което ме притеснява, е фактът, че администрацията на Байдън наистина не е най-добрият говорител на каузата на Америка като незаменима сила. Защото не виждам неговия план за победа в Украйна! В замяна на това, тя претърпя два големи провала. На първо място, Америка беше неспособна да възпре Русия да атакува, което заслужава дебат. Вторият провал е украинската контраофанзива, лошо планирана и снабдявана с оръжия с постоянно закъснение. Американците са прави да се питат защо трябва да плащаме 250 млрд. долара помощ, ако ще затънем.

- Американската администрация не иска украинците да загубят, но не иска и да спечелят?

- Те се страхуват, че руснаците ще бъдат разтревожени, че губят една екзистенциална война и ще минат на ядрено ниво. Така че стратегията на Байдън ще се състои в продължаване на помощта, очаквайки Зеленски да реши, че трябва да отиде на преговори и да отстъпи територия. Това ще позволи на правителството във Вашингтон да успокои съвестта си, казвайки се, че украинците са го решили.

- Какво трябва да се направи?

- Ние сме в много лоша ситуация. Русия си мисли, че печели. Нейната сила на издръжливост е голяма. Иранците усещат, че им върви. А китайците си вадят поуки. Бих искал нашият президент да обясни на американския народ сериозността на момента. Моят модел за тази световна криза е речта на Рузвелт в навечерието на Втората световна война. Той подготвяше американците за ролята, която щяха да изиграят. Когато Джордж У. Буш не успя да накара Путин да се изтегли през 2008 г. след нахлуването в Грузия, ние избрахме умиряването. А през 2014 г. влязохме в работен режим: “Вземете Судетите”. Размахахме санкции. Но за да се почувстваме добре. Отхвърлихме мисълта, че сме подли плъхове, които биха приели един агресор със сила да поеме контрола над чужда територия. Но санкциите разкриха нашето лицемерие. Нашето малодушие беше недостойно. Ние сме в свят, моделиран от нашите мерзости.

- Говорите за подготвяне на общественото мнение. Но няма ли епидемия от слепота и антисемитизъм в нашите страни?

- Имам много приятели евреи и шокът за тях е дълбок! Защото започнаха да се питат дали са в безопасност! Мнозина в Америка си купуват оръжия… Но ако си спомним силата на фашистите и комунистите през 30-години на ХХ век, сегашните ни предизвикателства изглеждат не толкова големи. САЩ би трябвало да обявят много голямо увеличение на бюджета за отбрана. Трябва да се обясни на американците и европейците, че ако нямаме стабилен световен ред, повече няма да говорим нито за човешки права, нито за климат. Хората ще бъдат в канавката, за да оцелеят. Воюващите няма да се интересуват от въглеродните емисии на оръжията си! Трябва да се върнем в реалността.

- Не е ли това проблемът на Америка, където доминира една откъсната от реалността деколониалистка визия, която скрива истинските опасности?

- Някои са в нереалността, но не и мнозинството. Повечето млади американци не ходят в елитните университети от Бръшляновата лига, където можете да се опиянявате от псевдоморални пози и да поддържате най-странните и крайни идеи, като същевременно получавате 200 хил. долара заплата още на първата си работа. Това, което трябва да направи президентът, е да седне с най-сериозните републиканци от Конгреса по въпросите на националната отбрана, които не са негови политически приятели, и да им каже: “Имаме външен проблем, момчета”. Можем ли да разработим общ подход? Това направи Хари Труман през 1947-1948 г. срещу Сталин с републиканците, които контролираха Конгреса. Международното положение е сериозно.

Хамас мрази еднакво Америка, демократите и републиканците. Мисля, че е време да започнем да мислим различно. От края на Студената война, с изключение на периода след 11 септември,  ние сме в някаква атмосфера на края на историята и постоянен карнавал. Опиянявахме се от идеята за всички възможности, за свят, в който всички печелят. Дори дългът изглеждаше смехотворен, тъй като лихвите бяха нулеви. Живеехме в илюзията. Но светът не позволява това за много дълго време. Днес се връщаме на земята, ще видим колко бързо. Американците обикновено избират правилното решение, след като са изчерпали всички други…

Източник: Лор Мандвил, “Фигаро”

Превод от френски: Галя Дачкова

Следвайте "Гласове" в Телеграм