- Автор: dnes.dir.bg
- 31 Авг 2023
- 6356
- 49
Автор: Уолтър Ръсел Мийд, The Wall Street Journal
Не всичко върви гладко при Владимир Путин. Напоследък украинската контраофанзива бележи успехи, руските валутни резерви намаляват, а фиаското на Пригожин разкри пукнатини в структурата на властта в Кремъл. Въпреки това гледката от Кремъл далеч не е толкова мрачна, колкото биха искали противниците на Путин.
Първоначалните планове на руския президент за Украйна може и да са се провалили и конфликтът вече е на изтощение, но украинците имат свои собствени проблеми. Американски и украински официални лица спорят кой е виновен за бавното контранастъпление. Представители на САЩ предупреждават, че е малко вероятно да предоставят равни или по-големи количества военна помощ за настъпление през 2024 г. Путин вече може да смята, че е преминал "пика на Украйна" по отношение на способността на страната да се съпротивлява. Превратът в Нигер подчертава огромния успех на ЧВК "Вагнер" в подкопаването на позициите на Запада в Африка. Това се дължи отчасти на факта, че Русия придобива контрол върху златото и урана, както и отчасти на създаването на хаотични заплахи за западните интереси. Западните политици трябва да се справят с миграционните потоци. Заплахата от тероризъм в южната част на Сахара нараства. Сривът на френската и европейската мощ в Африка не само подчертава геополитическия провал на ЕС. Той отклонява вниманието и ресурсите на САЩ от Азия и Украйна. Успех има и в Близкия изток. Благодарение на руската подкрепа Башар Асад пренебрегва американските заплахи в Сирия.
Дългогодишни съюзници на САЩ продължават да засилват сътрудничеството си с Русия. ОАЕ задълбочиха търговските си връзки с Москва. Иран се интегрира все по-дълбоко в руските канали за доставка на оръжие. А отношенията на Китай с Русия, въпреки надеждите на Запада, остават силни. Китай купува целия руски нефт и газ, до който може да се добере, и доставя значително количество оборудване с двойна употреба. Китай захранва военната машина на Путин и вероятно ще продължи да го прави независимо от това, което казва или прави Байдън.
Путин може да се възползва и от политическите събития в Америка. Пътят на Тръмп към номинацията от страна на републиканците изглежда ясен. Шансовете той да се завърне в Белия дом нарастват. Байдън все още не е представил последователно и убедително описание на своята политика по отношение на Украйна.
Най-силното предимство на Путин остава непоследователността на съвременния Запад. Западните му опоненти са Чърчил на подиума и Чембърлейн в реалния живот. Те прокламират своята несломима привързаност към международния ред, докато в същото време мълчаливо принуждават Украйна да приеме загубата на Крим и Донбас. Те призовават глобалния Юг да се жертва за общото благо в борбата срещу изменението на климата, докато самите те провеждат протекционистки политики, които застрашават икономическото бъдеще на Юга.
От гледна точка на Путин тази комбинация от агресивна реторика и предпазлива политика е най-добрият възможен американски подход.
Междувременно непоследователността на американската политика подкопава позициите на администрацията във вътрешен план. Ако Байдън иска Украйна да спечели противопоставянето с Русия, защо не изпраща по-качествени оръжия? Ако целта му е компромис, който оставя на Путин по-голямата част от завзетата територия, защо САЩ харчат толкова много пари за такъв нищожен резултат? Специалната операция на Путин беше историческа грешка. Пълна победа е малко вероятна, а цената за Русия е висока. Войната на Москва в Украйна намалява влиянието ѝ в голяма част от постсъветското пространство. В Кавказ Турция и Азербайджан притискат арменските партньори на Русия. Богатият на нефт и газ Азербайджан все повече се изплъзва от обсега на Русия. В Централна Азия икономическото и политическото присъствие на Китай се засилва, докато това на Русия изчезва.
Нито едно от тези събития обаче няма да помогне на Запада, да насърчи демокрацията или да прикрие факта, че администрацията на Байдън, след като не успя да държи Путин под контрол, не намери начин да го накара да загуби или да го принуди да преговаря при разумни условия, пише изданието.
Източници: WSJ, dnes.dir.bg
