- Автор: Гласове
- 26 Яну 2025
- 8805
- 40
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Единствено сайтът „Сега“ отбеляза че на 15 януари служебното правителство на Димитър Главчев прие постановление, с което отменя едно от последните си постановления за миналата година. То е от 30 декември и предвижда на Министерство на финансите да се предоставят 150 милиона лева, които преди това са му отпуснати под предлог, че ще финансират изпълнението на стратегически за Европейския съюз проекти. Само че отмяната, която е гласувана на 15 януари 2025 година влиза в сила от 31 декември 2024 година, т.е. със задна дата. Всички експерти, до които „Гласове“ се допита, са категорични, че отмяна, приета по този начин е незаконна.
Последствието от това решение е, че едни 150 милиона лева няма да се броят за разходи, направени през 2024 година и няма да се калкулират при изчисляване на бюджетния дефицит. Това обаче може да се окаже малка част от проблема, защото предварителни сметки в Министерство на финансите показват, че е много възможно и 2024 година да е приключила със свръхдефицит, тоест над три процента при съотнасяне към брутния вътрешен продукт. Още по-голямо е притеснението, че свръхдефицитът се оформя при изчисляването му по европейската методика, която се взима предвид при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, а не по националната.
Ако тези първоначални притеснения се потвърдят, то още с нотификацията за приключването на Бюджет 2024, която трябва да изпратим на Евростат и ЕК до април, ще стане ясно, че нарушаваме и критерия за максимално допустим бюджетен дефицит, изискван за допускане в еврозоната. Тогава неизпълнението на инфлационния критерий с 0.12 процентни пункта ще се окаже както съществен, така и маловажен проблем, защото вече ще имаме второ неизпълнено условие, а то за разлика от инфлацията се мери само веднъж годишно – към 31 декември и това ще означава, че дори през 2027 година най-вероятно ще сме в процедура по свръхдефицит и най-ранната дата за въвеждане на еврото може да се изтегли на 1 януари 2029 година.
Видимото за външни хора е следното. Към края на септември – тоест, към третото тримесечие бюджетният дефицит на касова основа (по националната методика) е 2.8 милиарда лева или малко над 1% от брутния вътрешен продукт. В същото време дефицитът на начислена основа към края на първото тримесечие е 5.4 милиарда лева, или около 2.7% от брутния вътрешен продукт. До края на годината – в периода от 1 октомври до 31 декември дефицитът на касова основа се увеличава с 3.3 милиарда лева, или цели 1.6% от БВП и така се стига до предварителната оценка, че е 6.1 милиарда лева или 3% спрямо БВП.
Как става обаче с отчитането му на начислена основа? Как три милиарда и триста милиона лева допълнителни разходи, отчетени по националната методика ще се свият до само 700 милиона, така че и на начислена основа дефицитът да бъде не повече от три процента спрямо БВП? Или напротив, ще се види, че при всички счетоводни способи и масажирания на данните, дефицитът по европейската методика не може да се представи по-малко от поне три и половина процента спрямо БВП.
Поглед към миналата година по това време показва, че Министерство на финансите изтегли 1.2 милиарда лева от набирателна сметка на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Така в бюджета за тази година се отчете плюс, но само по националната методика. По европейската това си беше разход и годината тръгна с -1.2 милиарда на начислена основа. Това е времето, в което протичаше надхитрянето как да продължи „сглобката“ – само с ротация на Мария Габриел и Николай Денков или с назначаване на Денков във Външно, за да може да пътува по чужбина, с подписване на реформаторска декларация или просто да се разпадне.
В тези последни три месеца на кабинета „Денков“ Асен Василев предприе масово харчене, което източи фискалния резерв дори под нивото на сумата от всички онези сметки и фондове, които не трябва се пипат. Принуди и Народното събрание да гласува специално решение, с което му забрани да харчи за друго, освен за заплати.
В Министерство на финансите с притеснение наблюдават и заявките за плащания на разходи, чийто падеж е настъпил още миналата година. Всичко това са средства, които са фактурирани и дължими към 31.12.2024 и очевидно неплащането им в година е просрочие, което се удължава с всеки изминал ден, в който не се обслужва.
Просрочията добавят допълнителни стойности към оценката за дефицит на начислена основа. За разлика от българската отчетност, тя не взима предвид само направените плащания и получените пари, но също и поетите ангажименти за разходи на база на издадени фактури, които не са платени в срок.
Чисто политически, а и морално, ще е най-добре, ако България ще отчита свръхдефицит, това да се случи още за 2024 година. Асен Василев предложи този бюджет и в него няма увеличения на полицейски заплати и заплащане на военните, за които той твърди, че са проблемни, но всички увеличения на твърдите разходи преди това са били ок. Да, може да претендира, че не той е изпълнявал бюджета, но ще се види резултатът от посоката, в която той поведе публичните финанси, просто защото това беше неговият бюджет без извращения като декапитализация на Българския енергиен холдинг. Тоест без извънредни мерки. Просто неговият бюджет.
През април 2010 г. на Симеон Дянков му се наложи да ни обяснява, че договори, които са били крити в чекмеджета чак до 2010 г. са раздули бюджетния дефицит. Тогава ставаше дума за провала на заявката да ни пуснат само в чакалнята. Сега имаме тройно по-голяма икономика, почти тройно по-голям бюджет и тепърва ще се вижда каква щета е нанесъл Василев.
Конвергентни доклади
В случай, че и за 2024 г. сметките излязат в рамките на допустимото за управляващите ще остане да подготвят проектобюджет за 2025 г. до средата на февруари. След това на 17 и 18 февруари, когато се срещат с финансовите министри на еврогрупата ще трябва да подготвят убедителна история защо и как смятат да овладеят бюджетния дефицит до само три процента спрямо БВП и през 2025 и 2026 години. И след това ще трябва да пратим официални сметки за изпълнението на миналогодишния бюджет и да изчакаме Евростат да го потвърди или коригира и най-рано в края на април може да се очаква ЕК и ЕЦБ да ни проверят за готовност да приемем еврото и да изготвят т.нар конвергентни доклади. Това изглежда е сигурно, след като в петък Бойко Борисов поиска изготвянето на такива доклади независимо какво е състоянието на публичните финанси и без оглед на това какво показват сондажите на настроенията в ЕЦБ и Брюксел.
Разбира се, ако притесненията на Министерство на финансите се окажат основателни, всичко ще бъде излишно.
