"Телеграф": Мъск изобличи двуличието на премиера Стармър. Прикриването на изнасилванията на деца от мюсюлманските банди е отвратителен скандал

Автор: Алисън Пиърсън, The Telegraph

Илон Мъск разкъса воала на измамата на един от най-отвратителните скандали във Великобритания. Твърдението на Стармър, че Мъск разпространява "лъжи и дезинформация“ за мюсюлманските банди, изнасилвали деца, е върхът на двуличието.

Имало едно време една добра и справедлива страна и хората, които живеели в страни, които не били нито добри, нито справедливи, пътували до тази земя и я превърнали в свой дом, защото знаели, че е добра. Но някои мъже, които бяха направили тази земя свой дом, донесли ценностите на страни, които не бяха нито мили, нито справедливи. Тези мъже мразели малките момиченца, които открили в добрата и справедлива страна. Момичетата били бели, но не целомъдрени; те били мръсни невернички, които обикаляли без придружител, сякаш били момчета. Те отвратили мъжете и ги изкушили, което ги накарало да намразят момиченцата още повече. Чудовищата, тъй като в това се бяха превърнали мъжете с течение на времето, причинили огромни страдания на хиляди момичета – толкова много, че никой все още не е сигурен за броя и може би никога няма да бъде, защото някои са били изчезнали или убити. А чудовищата ги упоявали и подкупвали, превръщали ги секс робини, жигосвали плътта на момичетата с техните инициали, вкарвали големи предмети в малките им тела, за да ги подготвят за масово изнасилване.

Това може да е трудно за осмисляне, драги читателю, но хората от тази просветена земя не защитили дъщерите си. Съжалявам да го кажа, но те ги изоставили на произвола на съдбата. Полицията, чието задължение било да се грижи за най-уязвимите, арестувала момичетата или отхвърляла молбите им за помощ, или ги изоставяла в ръцете на техните мъчители. Защото тази прословута мила и благоприлична земя била попаднала под странната магия, наречена мултикултурализъм. Магията правила така, че колкото и зли и жестоки да били мъжете към децата, никой никога не говорил за това. Тъмното заклинание и какво мощно заклинание било то (достатъчно, за да победи справедливостта и състраданието), накарало всеки, който се осмелявал да каже, че пакистански мюсюлмани изнасилват бели момичета, да бъде сочен като лош човек. Защото всички култури били равни, разбирате ли, дори тези, които не вярвали в равенството или които били съгласни, че момичетата, които не били девствени, били курви и заслужавали да бъдат наказани.

А онези, които се борели срещу мощното заклинание, което задушавало сънародниците им, били наричани расисти. И да бъдеш расист, фанатик или „крайно десен“ означавало да бъдеш много по-омразен от всичко омразно, причинено на момиченцата или поне така било казано на народа на добрата и справедлива страна от неговите лидери.

И когато чудовищата ругаели децата, които изнасилвали, с думи като: "Бял боклук!" "Бели путк@!" – Е, това изобщо не било расистко. Защото мултикултурализмът и BBC казвали, че не е.

Няколко смели жени (Джули, Ан, Маги, Сара), които се събудили от магията и предупредили, че младите момичета били застрашени от британски пакистански мъже, били заклеймени и принудени да се извинят, че са били „безразсъдни в избора си на думи“. Или загубили своите места в кабинета в сянка.

И злото – огромно, гниещо зло, каквото земята не познавала от хиляди години – продължило да поразява тази добра и справедлива страна. Властите направили всичко възможно, за да се уверят, че злото никога няма да бъде посочено с пръст, момичетата били изоставени в самотните си мъки, а изнасилвачите им даже получили права над бебетата, които им били направили насила. (О, да, наистина го направили. Мултикултурното заклинание било толкова силно, че накарало хората да се откажат от ценностите, с които били родени.)

И чудовищата не били прогонени от добрата и справедлива страна, нито едно от тях не било върнато обратно в страните, които не били нито добри, нито справедливи, за да не им нарушат човешките права.

Тогава, един ден, най-богатият човек в целия свят дошъл и развалил тъмното заклинание. Илон прочел съдебните протоколи, в които се разказвало какво са направили онези чудовища с малките момиченца и не могъл да повярва, че такава невъобразима поквара е пуснала корени в добрата и справедлива страна. Заради голямото си богатство Илон не могъл да бъде уплашен и да се съгласи, че хиляди бели момиченца трябвало да бъдат принесени в жертва на боговете на мултикултурализма. Неговият праведен гняв посрамил страхливите водачи на страната и в паниката си те закрещяли: „Дезинформация!“ Но хората вече не им вярвали. Защото вече били събудени и видели за какви ужасни престъпления не били наказани чудовищата. Тъй като злата магия била вдигната, зловещият мит за мултикултурализма бил демаскиран, а страната бавно, но сигурно идвала на себе си и поискала виновните да бъдат открити и наказани, дори най-високопоставените сред тях.

И понеже това е приказка, предполагам, че би било хубаво да се каже, че всички те заживели щастливо. И все пак, дори след като всички се съгласили чудовищата да бъдат депортирани, за голяма национална радост, ​​върху историята на добрата и справедлива страна останало ужасно петно, което никога нямало да бъде заличено. Щяло да стои за срам пред цивилизования свят. И в националната памет, изглежда завинаги, останали измъчените, изтерзаните, уплашени викове на онези, които било оставени да страдат и умрат, за да избегнат разпалването на расова омраза.

Момиченцата. Момиченцата. Момиченцата.

„Срам и опустошителна тъга“

Сър Кийр Стармър няма представа срещу какво се изправя. Не и този път. Откакто стъпи на Даунинг стрийт преди шест непоносими месеца, способността на министър-председателя да казва винаги и навсякъде грешните неща никога не го подведе. Но опитът му да осъди Илон Мъск за „разпространяване на лъжи и дезинформация“ относно пакистанските банди, изнасилвали деца, достига нови висоти на нелепостта. Много британци се чувстват дълбоко благодарни, че милиардерът, собственик на X (бивш Twitter), се намеси в този отвратителен скандал. Подозирам, че Мъск за 10 дни докосна душите на повече хора, отколкото Уестминстър (бел. ред. британският парламент) успя за 10 години. Обвинението на министър-председателя, че всички, които искат пълно национално разследване на престъпните банди и на страхливите държавни апаратчици, които са ги прикривали, се опитват да яхнат вълната на крайната десница, е вулгарно. Очевидно хилядите оцелели, претърпели масово изнасилване като деца (20 мъже са чакали своя ред, спомня си една жена), са крайнодесни, защото настояват за отговори и поемане на отговорност. Крайно дясно ли е, г-н министър-председател, да не приемате, че вашият мъчител е бил освободен предсрочно след смехотворна присъда и сега дебне заплашително пред дома ви?

Точно това се случва с Лиз, която все още живее в Ротърхам. Лиз ми каза, че иска „колективно разследване, за да покаже дълбочината на случилото се и да разкрие тези, които ни предадоха“. Подобно на другите жертви на пакистанските изнасилвачески банди, Лиз е отвратена от странния, бездушен човек, който имаше шанса на пресконференцията в понеделник да говори от името на цялата нация. Той можеше да изрази срама и опустошителната тъга, които изпитваме, че такива зверски престъпления са били извършвани тук и то толкова продължително. Вместо това сър Кийр говори единствено от тяснопартиен личен интерес и прояви отношение само, когато стана дума за това, което наистина го притеснява: ислямофобията.

Точно както направи през юли след клането на деца в Саутпорт. Наруган от тълпа местни жители, с които той отказа да говори, след като набързо положи венец, Стармър нямаше търпение да се втурне към джамията, където се закле да направи всичко възможно, за да осигури безопасността на мюсюлманската общност. За него това означаваше да създаде ново звено за борба с насилието, което да се справи с „крайнодесните бандити“, които по някаква причина се противопоставиха на избиването на три малки момиченца в танцовия клас на Тейлър Суифт. Да се чуди човек защо ли.

Хората в социалните мрежи, които в разгара на скандала го осъдиха с остри мнения или ретуитваха „теории на конспирацията“, бяха арестувани и хвърлени в затвора с бързина и сила, които липсваха напълно, когато трябваше да се заловят пакистанските банди, извършили някои от най-отвратителните престъпления, които можете да си представите. (Един полицай обяснил на обезумял баща, че изнасилването на дъщеря му всъщност може „да й даде урок“.)

И в двата случая виждаме една и съща хитра, ляво-либерална стратегия. Сведете до минимум изнасилванията/убийствата/трафика на млади момичета. Наречете го „подмамване“, а не каквото е: изнасилване на деца. Откажете да разкриете етническата идентичност на извършителите, за да предотвратите „расизъм“. Обвинявайте всеки, който споменава религията или етническата принадлежност на извършителите, във фанатизъм и опит за разлайване на кучетата. Под натиск признайте, че извършителите са „азиатци“ (предизвикващо разбираемия гняв на сикхи, индуисти и християни). Отклонете вниманието от свиващия стомаха ужас на престъпленията и неукротимата скръб на жертвите и насочете фокуса към „неподходящия“ език или „вредната реторика“ на хората, изпаднали в потрес от най-ужасяващите престъпления в британската история и шокиращото им прикриване.

Сър Кийр наистина изглежда по-възмутен от това, че Илон Мъск нарича министъра по сигурността Джес Филипс „апологет на геноцидното изнасилване“ заради отказа й да разреши национално разследване на скандала в Олдъм (тя настоява, че местните органи могат да проведат собствено разследване), отколкото от историята за 12-годишното момиче, което е закарано през нощта в Йоркширската гора и е било принудена да прави орален секс с поне 10 мъже (а все повече изнасилвачи продължавали да пристигат), преди да бъде оставено само в тъмното.

Ако един министър-председател не може да съчувства, поне за няколко секунди, на ужаса, който е преживяло това дете, тогава той не трябва да ръководи страната. Но Стармър очевидно беше много по-шокиран и ядосан от убийството на Джордж Флойд, черен американец, заради когото падна на едно коляно. Както научих, откакто полицията в Есекс ме потърси за предполагаемо престъпление от омраза, британските институции - от парламента до полицията, са обсебени от „защитените характеристики“, заложени в Закона за равенството. Ако през 2013 г. сте били бяло дете от работническата класа в Кейли, предавано от чичо на братовчед на племенник, забравете за защита. Не сте персонаж, достоен за защита и любов. Всъщност, при малко вероятния случай бедното дете някога да е събрало смелост да отиде в полицията, нейната жалба би се разглеждала като безполезна за по-голямата цел на антирасизма и мултикултурализма. Ако етническите профили бяха обърнати – детето беше чернокожо или мюсюлманско, а боклуците, които й сводничат, бяха бели – можете да се обзаложите, че постоянно щяхме да слушаме за това. Британският естаблишмънт има нещо общо с изнасилвачите: те виждат момичетата като бели боклуци.

Оценяването на всичко през призмата на расата е болест на елитната либерална и бюрократична класа, не само тук, но и в целия самоненавиждащ се западен свят, който вижда ценност във всяка култура, освен в своята собствена. В отговор на Мъск и скандала с бандите за изнасилване, историкът и колумнист на "Times" Сатнам Сангера написа: „Разбира се, яркият страх „невинни бели жени“ да бъдат насилвани от кафяви мъже беше един от големите двигатели на британския имперски расизъм.” Наистина ли Сангера мисли, че хиляди жестоко изнасилени бели момичета в 50 британски града и села от Рочдейл до Оксфорд са измислили своите мъчения, за да хвърлят расистки клевети върху невинни кафяви мъже?  Той бързо изтри своя туит, след като провокира бурно възмущение, така че може би реакцията му е била позьорска, но пък достатъчно разкриваща. Поддържането на мнението, че не-белите хора по някакъв начин винаги са жертви, е знак на социално превъзходство, подобно на това, което демонстрират ужасните фашистки пролетарии като Томи Робинсън. Каквито и да са многобройните недостатъци на Робинсън, той вдъхва огромна лоялност сред поддръжниците си, защото се е борил като лъв за момичетата от своята социална класа. Момичета, за които бившият министър на вътрешните работи на Лейбъристката партия Джак Строу призна, че са смятани за „лесно месо“ от някои от неговите пакистански избиратели.

Благодарение на всички сърцати, безумни апологети на изнасилвачите на деца – включително лейбъристки политици, все по-зависими от мюсюлманските гласове – нашата международна репутация е в канавката. Тази седмица The Free Press пусна голяма статия в САЩ, озаглавена: „Най-голямото престъпление в мирно време и неговото прикриване в британската история“. Как нашето общество потъна до тези дълбини на покварата? Ясно е, че всяко ниво на системата е замесено в това.

Луси Алън, депутат от Консервативната партия от Телфорд в периода 2015-2024 г., ми обясни как дори онези, които се опитват да се борят за жертвите, са постоянно възпрепятствани. След като се срещна с някои от жертвите в нейния град Шропшир, Алън взима думата в парламента. И предизвика масивен отпор. „Имаше координирана официална реакция от хора с власт. Шон Дейвис, лидер на Съвета на Телфорд (сега депутат от Лейбъристката партия в града), незабавно публикува писмо до вътрешния министър, в което се посочва, че не е необходимо разследване на сексуалната експлоатация на деца. Той подкрепя мнението си с твърдения, за които сега знаем, че са неверни. Множество високопоставени мъже бяха помолени да подпишат твърденията му и всички те с готовност се съгласиха. Вместо да се опитат да поправят отвратителните грешки, съветниците в Телфорд се заеха да дискредитират тези, които биха алармата. "Бях обвинена в лъжа, в причиняване на разделение и расизъм, както и че съм неуравновесена, ирационална, глупава и мотивирана не от желание да помогна на жертвите, а да печеля политически точки. Този наратив беше безмилостно прокарван, докато се опитвах да поставям темата. Целта беше да бъда заглушена", коментира Алън.

Депутатката е била посетена най-неочаквано от Антъни Бангам, тогавашен началник на полицията на Западна Мерсия, и Джон Кемпиън, полицейски комисар. „Началникът на полицията се отнесе пренебрежително към депутатката от Родърхам Сара Чампиън, като я обвини, че преувеличава проблема с бандите за жени и самата тя е дискредитирана“, спомня си Луси. „Той каза: „Не бихте искала да станете известна като създаващата проблеми  Сара Шампион. Това ще навреди на репутацията и кариерата ви.“ Откога ролята на началника на полицията е да предупреждава демократично избран депутат да не защитава свои травматизирани избиратели?

Дори колегите на Алън от Консервативната партия не са одобрили нейното поведение. „Новоизбраната заместник-министърка по сигурността, Вики Аткинс, ми каза да не говоря с медиите по темата, тъй като „не разбирам проблемите“. Бях извикана от консервативната баронеса Варси, за да се обясня пред нея.

Луси Алън се противопоставя на често повтаряния рефрен, че 90 процента от насилието срещу деца се извършва от бели мъже в домашни условия и тя трябва да се загрижи именно за това. Според нея това е „явно отричане на съществуването на групи от взаимосвързани мъже от пакистански произход, които нападат млади момичета пред училищните порти, в заведения, таксита и детски площадки. Те не искаха това да се знае.

Жертвите често са обвинявани, казва тя и посочва за пример едно младо момиче, описано от полицията като имащо "контакт с 53 различни азиатски мъже“, сякаш е било по избор! Имаше пълно отричане, че тези мъже са свързани помежду си чрез братовчедски брак и са участвали в съвместно престъпление.

Сега, след като тя загуби мястото си в парламента, Алън е свободна да произнесе брутално честната си присъда. „Хората на власт вярваха, че истината за случилото се с момичетата ще подхрани расовото напрежение. Те прокараха наратива, че прикриването на проблема е в интерес на общността, че отвръщането на поглед от проблема ще циментира и ще защити обществото. Луси вече знае със сигурност за налагането на тази линия, която бе наложена от служители на вътрешното министерство. Тя е наблюдавала как заместник министри, както консерватори, така и лейбъристи, повтарят едни и същи реплики, „почти дума по дума, явно по заповед“.

Тази „стратегия на отричане“ може някога да е била добронамерена (благородна лъжа), но онези, които я наложиха – от Камарата на общините, през полицейските участъци до Би Би Си – се превърнаха във врагове на справедливостта, доброволни съучастници на Дявола. Общественият договор между държавата и индивида бе разбит. Те ни излъгаха и обществото знае това.

Какво следва? Правителството ни казва, че няма нужда от ново национално разследване, вместо това ще изпълни препоръките на доклада от 2022 г. относно сексуалното насилие над деца.  Но в този доклад ги няма изводите, направени в друг документ - "Group Localised Child Sexual Exploitation", който описва ужасяващото и координирано насилие от предимно пакистански мюсюлмански банди за изнасилване в градове като Ротърхам, Рочдейл и Оксфорд. Тук не става дума предимно за бели педофили, колкото и да са лоши те. И със сигурност не може да бъде оставено, както предлага Джес Филипс, на съвети като Олдъм да се разследват сами, когато много от съветниците са от същата етническа общност като нападателите.

„Проваленият модел на мултикултурализма трябва да бъде подложен на проверка“

Трябва да направим това, което искат момичетата. Техният глас не беше чут много дълго. И ако искат национално разследване на британско-пакистански банди за изнасилване на деца – наречете ги каквито са, без манипулиране, без отричане, без успокояващи думи – тогава трябва да го получат. Лидерът на консерваторите Кеми Баденок правилно каза, че ще се опита да вмъкне клауза, която обещава такова разследване в законопроекта за благосъстоянието на децата и училищата в сряда - нека видим кой депутат е достатъчно глупав, за да не го подкрепи. Неуспешният модел на мултикултурализма трябва да бъде преосмислен и разгневената публика да има право да чуе защо. Ако той беше толкова добър, нямаше да има нужда да бъде поддържан с измама от медиите, полицията и по-голямата част от политическата класа. Всички изнасилвачи с двойно гражданство трябва да бъдат депортирани. Милиони от нас биха гласували за това, нали така?

Благодарение на Илон Мъск воалът на мултикултурализма от отричане и измама беше разкъсан и внезапно се разкри, че левицата няма дрехи. В програмата "Today" Ник Робинсън нападна Робърт Дженрик с приказки за вредна „реторика“ и обвинения, че Дженрик се стреми да ограничи имиграцията в Обединеното кралство, съставена от „чужди култури“. И какво от това? Обиждането и предателството на интересите на бялото мнозинство вече не работи, Ник. Министърът на правосъдието в сянка отстоя своите позиции. Със спокойна, непоколебима увереност той откри, че говори от името на Великобритания, без да го е страх. „Видяхме милиони хора да влизат в Обединеното кралство през последните години и някои от тях имат изостанало, откровено средновековно отношение към жените“, каза още Дженрик.

Знаете ли, докато дебатът за „намесата“ на Мъск бушува и лейбъристите виждат основите на политиката на мултикултурализма да се разбиват край ушите им, а Стармър изглежда все по-нехуманен с всеки изминал ден, е лесно да забравим за какво става въпрос. Защо е толкова важно? През уикенда се насилих да прочета присъдата на Негова чест съдия Питър Рук след процеса срещу Ахтар Догар, Анжум Догар, Камар Джамил, Мохамед Карар и Басам Карар. Боже мой, пасаж след пасаж съдията описва какво са направили тези зверове на своите жертви. Звучи не толкова като сексуално насилие, колкото като жестокост, която срещате само по време на война. „Години на чисти мъчения .. голяма бруталност .. ограбени от юношеството им... мъки и страдания .. освен че я използвахте за собственото си сексуално удовлетворение, вие я принудихте да предоставя секс на огромен брой непознати. До четирима или петима мъже щяха да бъдат канени на адреси, за да могат да правят секс с нея. Клиентите биха се ядосали. Непознати щяха да я горят с цигари. Да я бият. Тя каза, че мъжете са имали „манталитет на глутницата“. Хвана я за косата и насила натисна главата й върху пениса му. Напитки и лекарства, за да ги направят по-податливи. Единият пъхна четка за коса във влагалището й. Тя страда от самоомраза. Кошмари, паник атаки, ретроспекции, посттравматично стресово разстройство. Въпреки че е жертва, тя носи със себе си голямо бреме на срам и неудобство... Веднъж от вагинално изнасилване, веднъж от орално изнасилване, веднъж от детската проституция, от умишлената слепота на властите, зловещ план да я накажат за това, че е излъгала, че е имала цикъл, още едно вагинално изнасилване, още едно орално изнасилване, изнасилване, изнасилване, изнасилване."

Непоносимо е да четеш за това като възрастен, така че си представете какво е било чувството да го преживеете, ако сте били на 13 години. Сърцето ми се разби, когато стигнах до тази част: „Майка й описва как когато сте приключили с нея, от нея не е останало нищо освен агресията й. Вие сте взели душата й. Вие сте я изтръгнали."

Толкова съжаляваме, че това ти се случи, мило момиче, която и да си. И няма да се успокоим, докато виновните не бъдат подведени под отговорност. Докато не получите обезщетение. Няма да позволим на мъже, които мразят бели жени и момичета, които ни смятат за по-нисши от добитък, да дишат същия въздух като нас. Ние ви дължим толкова много.

 

Източник: The Telegraph

Превод за "Гласове" Юлия Ал-Хаким