- Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
- 16 Май 2023
- 8294
- 61
Засега не се знае кои страни от стара Европа ще помагат на САЩ срещу Китай, но пък е съвършено ясно, че САЩ организират и подготвят бившите европейски социалистически страни да воюват срещу днешна капиталистическа Русия. Ясно е и това, че Русия не смята тези страни за част от глобалисткия елит, а ги възприема като обслужващ персонал, върху който ще бъде въздействано при възникване на военен конфликт.
На 9 май 2023 г. Русия проведе традиционния си военен парад по случай поредната годишнина от победата над нацистка Германия. Както винаги и тази година той включваше две части - военна и политическа. От военна гледна точка, парадът беше скромен - демонстрираната бойна техника беше минимално необходимата, а най-интересната част, парадът на бойната авиация, отсъстваше.
Политическата му част, отразена в словото на руския президент, се характеризира с три важни момента. Първият е присъствието на парада на лидерите на седем постсъветски републики, което отдавна не беше се случвало. То е знаково, защото САЩ правят всичко възможно да ги откъснат от Русия и използват за дестабилизиране на Евразия. Едно от доказателствата за това е посещението в региона на държавния секретар Антъни Блинкeн в края на февруари.
Твърди се, че Москва и Пекин са се постарали да ги убедят, че постсъветските републики не трябва да станат фактор, дестабилизиращ Средна Азия. Вероятно това е една от причините да се получи колективно посещение на военния парад и да се проведат разговори с руския президент на организираната в тяхна част закуска в Кремъл. На този фон красноречив е фактът, че посланиците на САЩ и Великобритания, главните глобалисти на планетата, не бяха поканени да присъстват на парада, което е твърде унизително за тях и същевременно е показателно за състоянието на отношенията им с Русия.
Вторият момент се отнася до идеологическите различия между Русия и глобалисткия елит. Според руския президент „цивилизащията днес се намира в решаващ, преломен момент”. Той посочи, че неолибералната идеология, налагана от елита, „унищожава семейните ценности” и е в крещящо противоречие с физическата даденост и духовността на човека. По същество западната неолиберална идеология не съгражда и не утвърждава физическата същност на човека, а я развращава и унищожава, при това налагайки своите „ценности” твърде агресивно и, в известен смисъл, коварно.
Ето два примера. Наскоро Европейският парламент подкрепи въвеждането в ЕС на Истанбулската конвенция и, ако Съветът на ЕС одобри решението му, тя ще стане задължителна за всички страни членки. Независимо дали споделят заложеното в нея или не. Същото се получава и с приетата през 2015 г. от Общото събрание на ООН „Програма до 2030 г. за устойчиво развитие” и одобрена от ЕС през юни 2021 г.. Нейните 17 цели са формулирани така, че не предизвикват негативна реакция, но по същество утвърждават неолибералната идеология, насочена към преструктуриране на традиционните общества и разрушаване на традиционните семейни отношения. Характерно е, че внедряването на тази идеология има предимство пред националните закони на страните.
Същността на неолиберализма е в силно противоречие с приетата в Русия консервативна идеология, утвърждаваща именно християнските добродетели и морал. Поради това противоборството между тях ще се изостря и ненапразно руският президент така остро акцентира вниманието на световната общественост върху този проблем.
Третият момент е твърде важен. В речта си на парада руският президент официално заяви, че против Русия е обявена „истинска война” и посочи, че действията на „западните глобалистки елити” предизвикват „кървави конфликти и преврати”, за да наложат на народите „система на грабеж, насилие и потискане” и за да не допуснат създаване на „суверенни центрове на развитие”.
Защо руският президент отправи такива остри нападки срещу западния глобалистки елит?
Идеята, че глобализацията ще постигне връх в развитие на човешката цивилизаия и ще създаде всеобщо благоденствие, не се осъществи. Причините са много, но една от най-важните е липсата на обща и неделима безопасност за всички и справедливо икономическо сътрудничество. Вместо това западният глобалистки елит започна силово да налага свои правила в международните политико-икономически отношения. Това доведе до оказване на съпротива и създаване на нова международна обстановка, която наложи на този елит да промени политическата си доктрина.
Неин израз стана изводът на директора на МФВ Кристалина Георгиева: „След десетилетия глобална интеграция има риск светът да се раздели на враждуващи икономически блокове”. Всъщност този риск вече е реалност. Глобалистите от САЩ формират свой блок от съюзници в Европа и Азия. В него няма място за други страни – те могат да бъдат само ползватели на неговото производство, доставчици на евтини природни ресурси и предоставящи територия и жива сила за реализация на различни цели. Такова място е отредено и на Русия, да не говорим за малките страни от ЕС.
Това е причината огромна страна като Русия да потърси своето място, при това със сила, защото мирният път, очертаващ се в началото на настоящето столетие, завърши. Тя вижда, а и не само тя, своето място в многополюсен свят, в който отделни блокове, формирали се на икономическа, идеологическа или религиозна основа, ще могат справедливо и мирно да си сътрудничат.
Това обаче не е в плановете на глобалисткия елит, който не желае да допусне дори мисълта за равнопоставено и взаимноизгодно сътрудничество. Оттук и необходимостта от прилагане на въоръжена сила за създаване на по-справедливо устройство на света. На такъв подход се реши само Русия и то защото Западът не ѝ остави друг вариант. Независимо, че тя го предложи в края на 2021 г.
В отговор на тази политика президентът на Русия заяви на парада, че „ще защити жителите на Донбас и ще осигури своята сигурност”, но вече в обстановка, коренно различна от тази в началото на конфликта с Украйна. През изминалата повече от една година става все по-ясно, че специалната военна операция прераства във война на Русия със световния глобалистки елит. Решимостта на Русия да осъществи посочените цели означава, че войната с него ще бъде продължителна и ожесточена.
Констатацията на руския президент на 9 май, че глобалисткият елит е обявил „истинска война” на Русия, позволява да се направи паралел между битката с нацистка Германия и днешната с глобалисткия елит, чието острие е украинският нацизъм. За Русия тази битка е четвъртата жизненоважна през последното столетие. За разлика от първите три, при четвъртата, започнала през 2007 г. на Мюнхенската конференция за сигурността, тя прилага изпреварваща военно-политическа стратегия за проваляне плановете на глобалисткия Запад. Това важи и за днешната СВО в Украйна.
Разбирайки много добре, че победата в създалата се обстановка е жизненоважна както за Русия, така и за глобалисткия елит, Русия започна и провежда СВО, според популярния израз, „с една завързана към тялото ръка”. През есента на миналата година беше приета стратегия на преднамерена активна отбрана с провеждане на частични настъпателни операции с минимални сили и силна огнева поддръжка. Тя има за цел запазване на личния състав, нанасяне максимално поражение на противника, изтощаване на неговия военно-промишлен потенциал и създаване на социално-икономичсески проблеми на украинските съюзници, основно на европейските страни от антантата „Рамщайн”.
Страните от нея почти изчерпаха възможностите си за помощ на Украйна със съветско въоръжение и преминаха към снабдяването ѝ с оръжия, намиращи се на въоръжение във водещите страни от НАТО. Според Пентагона вече са ѝ доставени 660 различни образци, един от последните от които е експортният вариант на френско-британската крилата ракета „Storm Shadow”, клас „въздух-земя” с обесег 250-300 км. Впрочем във Франция тя е известна като SCALP-EG и е разработена на основата на френската „Apache”. Почти веднага с две британски ракети, изстреляни от фронтови бомбардировач Су-24, са поразени граждански обекти в Луганск. Впрочем след нанасяне на удара Су-24 и прикриващият го МиГ-29 са унищожени.
Мащабните доставки на въоръжение за украинската армия и подготовката му за бойно използване са една от причините да бъде подчертано, че глобалисткият елит е започнал истинска война с Русия. Проблем за него е това, че засега не се оправдават надеждите му за съкрушително поражение на Русия.
Фактът, че отдавна обявеното украинско контранастъпление постоянно се отлага,
показва, че високоточните дистанционни ракетни удари, нанасяни съгласно приетата руска стратегия, по складове за гориво, боеприпаси и районите за съсредоточаване на подготвените войскови съединения постигат целта си, т.е. засега те забавят/предотвратяват началото на силно желаното от Запада и рекламирано от Украйна контранастъпление.
Възможно е обаче то да не се планира както класическите настъпателни операции. Има информация, че то дори е започнало като „пълзящо контранастъпление”, което е възможно и дори целесъобразно при многократното украинско предимство в личен състав. При него се предприемат многократни атаки с малки сили и, ако при някоя от тях се постигне успех, той може да се развие като пробив на отбраната. Тогава ще се твърди, че контранастъплението е успешно, в противен случай ще се обяснява, че не е заочнало, защото съюзниците не са доставили необходимото количество боеприпаси и бойна техника. Тази „военна хитрост” няма нищо общо с доказаните качества на украинските бойци в отбрана, предстои обаче те да се докажат и при провеждане на настъпатели операции – тази през лятото на 2022 г. не е тяхна заслуга, а слабост на руското командване.
Приетата от Русия стратегия за провеждане на СВО е правилна, защото глобалисткият Запад няма да се откаже от замисъла си за стратегическо поражение на Русия и, при неуспех в Украйна, ще активира друг план, например чрез използване на Полша или на някакъв полско-украински-прибалтийски съюз с активната подкрепа на източноевропейските страни. Твърде е възможно да се открие и нов фронт срещу Русия, например в Средна Азия, Южен Кавказ или Приднестровието.
Именно за такова развитие на СВО, т.е прерастването ѝ в пълномащабна война със силен противник, са необходими съответни въоръжени сили, които Русия подготвя и съхранява. За такова възможно развитие на СВО говори и приетото наскоро решение за преподготовка на около два милиона запасни. Активно се отстраняват и недостатъците в подготовката на командния състав и на войските, в снабдяването, мобилизацията и отбранителната промишленост. Те възникнаха от крайно вредната за руската армия реформа на президента Д. Медведев и неговия министър на отбраната А. Сердюков. Вече десетилетие влиянието им все още не може да бъде напълно преодоляно.
Ударната военна сила на глобалния елит, НАТО, също се подготвя. През юни 2022 г. на срещата в Мадрид беше приета нова стратегия, тъй като старата „заплаха с ответен удар” вече не отговаря на създалата се обстановка в Европа. Новата, наречена „възпиране и отбрана” (”deterrence and defence”) се основава на „засилващ възпиращ ефект на ядрения капацитет на Алианса” и „укрепване на възпирането и отбраната”.
Последното означава увеличаване на войските, намиращи се на границата с Русия, създаване на складове с въоръжение в близост до нея и провеждане на учения за бързо реагиране при възникване на опасност. НАТО вече разположи войскови формирования в осем източноевропейски страни и разработва план за тяхното увеличаване. Според западни специалисти замисълът е в случай на война с Русия бойните действия бързо да се пренесат на руска територия.
За целта е необходимо осигуряване на съответно въоръжение, техническо и тилово имущество. За реализацията му Алиансът ще инвестира в европейски фирми от отбранителната промишленост и преди всичко в такива от източноевропейските страни. Това трябва да осигури европейска логистична самостоятелност на европейския ТВД. Ударението е поставено върху отбранителната промишленост на източноевропейските страни, за да могат САЩ и съюзниците му да освободят ресурс и да се съсредоточат срещу нарастващата военно-индустриална мощ на Китай. Ненапразно НАТО има план за създаване на офис в Токио за по-добро съгласуване на мерките за сдържане на Русия. В случая тя отново се използва за оправдание, защото целта е очевидна - Китай.
Засега не се знае кои страни от стара Европа ще помагат на САЩ срещу Китай, но пък е съвършено ясно, че САЩ организират и подготвят бившите европейски социалистически страни да воюват срещу днешна капиталистическа Русия. Ясно е и това, че Русия не смята тези страни за част от глобалисткия елит, а ги възприема като обслужващ персонал, върху който ще бъде въздействано при възникване на военен конфликт.
Същността на основните проблеми на днешната международна политика, посочени на парада от руския президент, показва, че противоборството между глобалистичния елит и страните, неприемащи неговата неолиберална идеология, ще продължи да се задълбочава и изостря. Решението, както за войната в Украйна, така и за преструктуриране на света, може да бъде намерено по мирен път. В противен случай алтернативата е ясна.
Следвайте "Гласове" в Телеграм
