- Автор: бТВ
- 22 Яну 2026
- 2305
- 17
Рано е за точни числа, но е ясно едно – евентуалното влизане на Румен Радев в активната политика може да доведе до сериозни размествания в парламента. Най-големият ресурс за новия проект са негласувалите досега, а не прякото „източване“ на една-единствена партия.
Това коментираха социолозите Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ и Първан Симеонов от агенция „Мяра“, дни след заявката на Румен Радев да напусне президентството и да се включи в политическия терен.
По думите на Боряна Димитрова е твърде рано да се говори за електорални резултати. Първият период след подобно събитие винаги е силно емоционален – с очарование, но и с разочарование.
„Трябва да мине първата вълна от емоции, за да може да се измери нещо по-устойчиво“, подчерта тя, като допълни, че електорален пробив е напълно възможен, но това не означава автоматично дългосрочна устойчивост.
Социологът припомни примери от близкото минало – НДСВ, „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“ – формации с мощен старт, които обаче са били изправени пред сериозни изпитания при управлението.
Потенциал над 1 милион гласа?
Първан Симеонов заяви, че Радев има потенциал да надхвърли 1 милион гласа, но всичко ще зависи от това колко силна ще бъде „вълната“ и доколко проектът ще бъде подплатен с хора и ясна структура.
„Едно е вълна от порядъка на 600–700 хиляди гласа, друго са мащабите на НДСВ или ГЕРБ в най-силните им години“, коментира той.
Кои партии са най-уязвими?
Според анализаторите най-големият ресурс за проекта на Радев са гражданите, които напоследък не гласуват. Именно там се крие потенциалът за сериозен електорален ръст.
Наред с това обаче могат да се очакват и загуби за:
- партии с ясно изразен геополитически профил, близък до посланията на Радев;
- формации с протестен вот, за които Радев може да се окаже „по-ефективната антистатуквена опция“;
- дори партии от статуквото, където част от т.нар. конформистки вот може да се пренасочи към новия „силен играч“.
Лидерски проект с двусмислена стратегия
Боряна Димитрова очаква Радев да не променя рязко публичното си поведение. Според нея бъдещият проект ще бъде силно лидерски, а досегашната му стратегия – „и с Европа, но не докрай“, „и тук, и там“ – вероятно ще се запази.
„Това е успешна предизборна тактика, защото всеки чува това, което иска да чуе. В управлението обаче решенията не могат да се отлагат“, предупреди тя.
Изборните правила – риск за активността
И двамата социолози изразиха сериозни резерви към идеите за промени в изборното законодателство в последния момент, включително въвеждането на нови сканиращи устройства за хартиените бюлетини.
Според тях подобни ходове са технологично и организационно рискови и могат да демотивират част от избирателите, вместо да повишат доверието в изборния процес.
Анализаторите са единодушни, че следващият парламент вероятно ще бъде доминиран от три големи формации, с различна тежест, а ключовият въпрос ще бъде:
- колко висока ще е избирателната активност;
- дали ще се събере мнозинство от 160 депутати за конституционни промени;
и дали новият проект ще покаже не само протестен заряд, но и ясна управленска визия.
Има прогнози, че може да последват и нови избори.
