- Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
- 11 Яну 2024
- 13084
- 62
Ненапразно Байдън заяви, че „ще помагат колкото могат“ на Украйна, а не както по-рано „колкото трябва“. Изглежда това не го е разбрала само г-жа Мария Габриел, която наскоро каза, че ще се помага колкото трябва. Нима не е ясно, че такава помощ води единствено до разоряване на Украйна и до огромни проблеми за гражданите ѝ? Изглежда на нашите управляващи това изобщо не е ясно и затова продължават да разгарят украинския пожар.
Несправедливостта на формирания след края на Студената война световен ред беше очевидна, но първи път за нея открито заговори руският президент на Мюнхенската конференция по сигурност през 2007 г. За Запада това беше знак, че предстои остра борба за запазване на своето основано на правила господство – правила, създадени от самия него и налагани на другите страни, включително и със сила.
За Запада става ясно, че смутител на неговото благополучие ще бъде Русия и че за запазването на създадения световен ред е необходимо основните усилия да се насочат преди всичко за нейното неутрализиране. Те започнаха с организираната война в Грузия през 2008 г. и с последвалия преврат в Украйна през 2014 г., но по-късно претърпяха провал в Крим и Сирия. Русия прояви стремеж за мирно осигуряване на равна със Запада сигурност чрез предложените през декември 2021 г. договор на САЩ и споразумение на НАТО, но те категорично бяха отхвърлени.
Така на практика САЩ/НАТО наложи на Русия избор на един от следните два варианта – да се примири и да очаква война на своя територия с подготвената и въоръжена от тях Украйна или да нанесе изпреварващ удар и да предотврати разгрома на непризналите бандеровското правителство в Киев и отцепилите се Донбаска и Луганска народни републики (ДНР, ЛНР). По това време в тях живеят милион граждани с руски паспорти, които вече седем години отстояват правото си на автономия в рамките на Украйна.
Русия избра изпреварващия удар под формата на специална военна операция (СВО). Предполагам, че една от целите ѝ, освен спасяване на ДНР и ЛНР и осигуряване на собствената си сигурност, е мобилизиране на несъгласните страни за противодействие на наложения от САЩ световен ред. Протичащите геополитически процеси на планетата показват, че предположението има основание и на практика СВО стана пусков механизъм, активирал все по-нарастващо противопоставяне на създадения от САЩ световен ред.
И не само това. СВО е една от причините за протичащо разделяне на планетата на два основни блока - страни "за" САЩ и на такива против САЩ. Тя активира и изостри разделянето и по други линии, като глобализъм-национализъм, либерали-националисти, демокрация-авторитаризъм. Такива противоречия винаги е имало, но след 2022 г. те стават все по-отчетливи и непримирими.
Такова рязко ускоряване едва ли щеше да бъде възможно без провеждането на руската СВО. В началото тя беше разглеждана само като въоръжен сблъсък с Украйна, но много скоро стана съвършено ясно, че това е прокси война между Русия и обединения Запад, в която Украйна е използвана единствено като разходен материал. За ускореното протичане на геополитическите процеси може да се съди по следните два примера.
Организацията БРИКС от началото на тази година вече включва десет страни, а желание за членство изразяват десетки. Нейната територия вече е 26% от тази на Земята, населението на страните ѝ заемат 45% от земното кълбо, обработваемата площ е 32% от общата на планетата, а потребителският пазар е около 2,8 млрд. души. Страните са водещи в редица отрасли на икономиката, те притежават огромни природни богатства, развиват съвременни технологии и непрекъснато увеличават брутния си вътрешен продукт – днес той е 36% от световния. По покупателна способност БРИКС изпреварва страните от Г-7, а според специалисти
общият ръст на икономиката на БРИКС по размер ще надхвърли икономиката на групата Г-7 към 2032 г.
В БРИКС се увеличава взаимният разчет в национални валути, което допринася за дедоларизация на световните икономически отношения, като е възможно и формиране на своя валута в рамките на организацията. Очевидна е тенденцията за трансформиране на икономическите постижения в политически, която все повече ще се задълбочава и реално ще застрашава американския световен ред. Ненапразно САЩ, след като подчиниха ЕС и последователно разрушават икономиката му, виждат в БРИКС основен конкурент в икономическата област и противник в политическата. Организацията е притегателна и поради факта, че не се меси във вътрешните работи на своите членове. За разлика от ЕС, който диктува правилата за икономическо развитие на членуващите в него страни и им налага своето виждане за тяхната вътрешна и външна политика. Това обаче създава противоречия и по някои проблеми предизвиква обратен ефект. Например, с мигрантите.
В случая с нашето кандидатстване за Шенген Австрия действа по принципа „спасявай се поединично“.
Тя е права за себе си, а проблем за нас е това, че няма нито държавен, нито партиен ръководител, който да заеме твърда позиция спрямо произвола на Австрия, но не на думи, а на дела. Да напомня ли как унгарският премиер приземи нашите управляващи за таксите по природния газ само с едно изречение? Той може, защото воюва за интереса на държавата си, а нашите чакат милостиня.
Забележимо се променя и Близкият изток. Доскоро не можеше дори да се помисли, че някои от послушните страни от региона ще противоречат на САЩ, а днес две от тях, Саудитска Арабия и ОАЕ, вече са членове на БРИКС. През миналата година арабските страни унизиха президента на САЩ, отказвайки среща с него. При среща с президента Байдън принц Салман ал Сауд дори не му подаде ръка. През юни м.г. ОАЕ излязоха от ръководените от САЩ Обединени морски сили, защото щели да работят за сигурността си по друг начин, т.е. без САЩ. Ирак вече се подготвя за извеждане на американския контингент от страната. ХАМАС блокира замисления от САЩ транспортен коридор „Индия – Близкия Изток – Европа“, изваждайки от строя израелските пристанища, без които той губи смисъла си.
Хутите от Йемен принудиха танкерите с енергоносители за Европа да заобикалят Суецкия канал, създавайки ѝ сериозни икономически проблеми. Те изобщо не се съобразяват със създаваната от САЩ военноморска групировка за защита на корабоплаването в Червено море, нанасяйки удари не само по граждански, но и по американски военни кораби. Може би ще престанат да го правят, след като министър Тагарев изпрати нашата мощна военноморска армада в услуга на САЩ. Но засега те само се надсмиват над неоспорваната досега военна мощ на САЩ.
Изглежда нещо не е наред в Пентагона – провал в Украйна, задънена улица на войната в Газа,
заради която без каквато и да е полза съсредоточи десетки бойни кораби в региона, неспособност да предотврати обстрелите на американски бази в Близкия изток. Нещо повече. Саудитска Арабия и ОАЕ демонстративно официално приеха руския президент и разрешиха самолетът му да бъде придружен от две двойки изтребители Су-35 с пълно въоръжение на борда, които впрочем прелетяха над американския самолетонасач в Персийския залив.
Това са само два примера сред множеството други, които явно вече навяват нерадостни мисли във Вашингтон. Красноречив факт са думите на президента Байдън през март 2022 г.: според него в „установения либерален световен ред“ днес „всичко се променя“ и САЩ трябва „да обединят около себе си целия свободен свят“. Държавният секретар Антъни Блинкен беше по-ясен: „трябва да се премине от хегемония към лидерство”, което означава създаване на съюз под лидерството на САЩ. Именно той ще бъде противовес на разрастващия се и набиращ все по-голяма популярност БРИКС.
На 5 октомври 2023 г. по време на заседание на Клуба „Валдай“ руският президент беше ясен, че „само цивилизационен подход към международните отношения ще позволи да се създаде справедлив световен ред“ и предложи шест принципа като основа за формирането му. Изглежда, че думите му са чути във Вашингтон, защото на 22 октомври с.г. президентът Байдън изрази загриженост за сериозността на международната обстановка, допълвайки „намираме се на важен исторически момент. Решенията, които ще вземем през следващите 4-5 години ще определят как ще изглежда светът през следващите 4-5 десетилетия“.
Прави впечатление мисълта на руския президент за „цивилизационен подход към международните отношения“. Навярно това означава започване на преговори за формиране на структура, осигуряваща еднаква сигурност за всички заинтересувани страни, а не продължаване на войната в Украйна или разгаряне на други локални конфликти. Такъв подход би означавал изоставяне на замисъла за нанасяне стратегическо поражение на Русия или за нейното икономическо и военно изтощаване, т.е. за изоставяне на идеята за преговори с Русия от позиция на силата. Пък и не само с нея. Това важи и за очерталите се проблеми в Индийско-Тихоокеанския регион, Близкия изток, Африка, Арктика.
Специалната военна операция стана мощен стимул и за промени в самата Русия.
Тя консолидира обществените настроения, в пъти подобри работата на ВПК, икономиката ѝ не рухна, а се развива, въоръжените ѝ сили стават все по-ефективни, а международният ѝ авторитет нараства, независимо от усилията на Запада за нейното изолиране. Страната се превръща в реален център на сила, с който не само САЩ/НАТО, но и редица други страни и съюзи ще трябва да се съобразяват.
Русия показа още през март 2022 г., че желае мирно уреждане на конфликта с Украйна, но тя е тази, която скъса договореното тогава истанбулско споразумение. През октомври 2022 г. беше нанесен масиран удар по украинската енергетика, т.е. на Киев беше подсказано, че трябва да седне на масата за преговори. Реакция нямаше. Започна и катастрофално завърши предприетото контранастъпление на украинската армия през юни-октомври 2023 г. В началото на декември с.г. руският президент отново предложи мирно уреждане на конфликта. В отговор украинската армия нанесе удари по жилищните квартали на Белгород.
Последва ново предупреждение. През периода 23-29 декември м.г. по военно-промишлените предприятия на Украйна бяха нанесени 50 групови и един масиран удар със 122 крилати ракети и 38 БЛА – според украинския президент използвани са общо 500 ударни средства.
Сигналът е ясен – няма да се позволи на Украйна да възстанови отбранителната си промишленост,
за която настояват САЩ/НАТО с цел да снемат от себе си тежестта от снабдяването на украинската армия с въоръжение и боеприпаси. Ненапразно американският президент заяви, че „ще помагат колкото могат“, а не както по-рано „колкото трябва“. Изглежда това не го е разбрала само г-жа Мария Габриел, която наскоро каза, че ще се помага колкото трябва. Нима не е ясно, че такава помощ води единствено до разоряване на Украйна и до огромни проблеми за гражданите ѝ? Изглежда на нашите управляващи това изобщо не е ясно и затова продължават да разгарят украинския пожар.
По всяка вероятност САЩ/НАТО ще бъдат принудени постепенно, но с ожесточени ариергардни боеве, да изоставят досегашната си позиция именно поради формиращия се нов баланс на силите във военно-политическата област. Той може да се разглежда и като гарант за не прерастване на който и да е локален конфликт в световен, и като възможност за мирно технологично развитие на формиращите са два основни политико-икономически блока.
Факт е, че днес САЩ и страните около него имат предимство в съвременните технологии, но за мащабното им използване в очертаващата се четвърта промишлена революция са необходими специфични природни суровини, със значителна част от които те не разполагат. Опитите да се подчинят страни, които имат такива суровини, не дават искания резултат, поради което самият живот ще наложи сътрудничество между притежателите на технологии и собствениците на природни ресурси. Впрочем част от тях вече са и автори на съвременни технологични постижения.
Взаимноизгодното сътрудничество ще бъде възможно единствено при справедлив подход към международните отношения, а той ще стане възможен тогава, когато Западът разбере, че с водене на прокси или хибридни войни не може да запази днешното си лидерство и ще трябва да се приспособява към реалността. Именно руската СВО вече става една от причините за такова прозрение на Запада.
Наблюдава ли се днес такава възможност? Засега тя е само на думи, т.е. констатира се единствено необходимостта от промени. Предполага се, че до края на настоящето десетилетие най-важните геополитически промени ще бъдат реализирани. Но не така, както му се искаше на Збигнев Бжежински, според когото „новият световен ред ще се строи против Русия, за сметка на Русия и върху парчетата от Русия“. Добре казано, но както се развива днешната геополитическа обстановка на планетата, изглежда новият световен ред ще се построи против досегашните егоистични интереси на западния „златен милиард“, включително и за негова сметка и с участието на цяла и стабилизирана Русия.
Следвайте "Гласове" в Телеграм
