- Автор: Гласове
- 15 Май 2022
- 20231
- 30
Кати Халпър: Професор Майкъл Хъдсън, благодаря Ви много, че се присъединихте към нас. Развълнувани сме, че ни гостувате.
Бихме искали да започнем с въпрос към Вас да направите преглед на икономическите мотиви на този конфликт – и под конфликт имам предвид конфликта между Русия и Украйна и, разбира се, останалата част от света, или в действителност конфликта между Русия и САЩ – и неговите икономически последствия.
Майкъл Хъдсън: Зависи от коя страна гледаме на това. От руска страна, не мисля, че икономическите фактори са водещи. Те бяха заплашени от експанзията на НАТО и от реалните планове за нападение над рускоговорящите райони на Украйна. Така че, според мен руските калкулации са били чисто военни. Калкулациите на Запада обаче бяха доста различни.
И ако погледнем какви са резултатите от конфликта, ще видим, че всички говорят за резултати, които бяха известни. Те са много ясни. Резултатите са много голямо увеличение на цените на горивата, нефта и енергията, много голямо увеличение на земеделските цени и намаляващи запаси. Това ще остави по-голямата част от Африка и Латинска Америка – страните от третия свят, глобалния Юг – в невъзможност да платят своите външни дългове, което ще доведе или до огромен външен дефицит или до отказ от дълг.
Страните ще трябва да избират. Ще живеят ли в жилища без електроенергия, ще работят ли предприятията им без електроенергия – потребяването на енергия per capita ("на човек", "на глава") е директно свързано с БВП през последните 150 години. Всяка таблица показва, че консумацията на енергия, БВП и личният доход вървят заедно.
Какво ще правят страните, когато не могат да си позволят да плащат по-високите цени на енергията? Джанет Йелън, която беше председател на Федералния резерв, а сега е министър на финансите на САЩ, каза: „Това, което ще направим, е да използваме Международния валутен фонд, за да запазим еднополярната хегемония на Америка.“ Мисля, че тя използва почти тези думи. Ние трябва да запазим американския контрол над света и ще го направим чрез МВФ. Това на практика означава използването на МВФ за създаване на специални права на тираж, което ще бъде нещо като безплатни пари, по-голямата част от които ще отидат у Съединените щати за поддръжка на военните разходи в чужбина по време на тази огромна военна ескалация. И ще позволи на МВФ да отиде при страните и да каже „Ние ще ви погнем да си платите дълговете, да не изпаднете под възбрана и да получите енергия, но имаме условия.“ Обичайните условия: трябва да понижите заплатите; трябва да приемете анти-трудово законодателство; трябва да започнете да разпродавате публичния си сектор и да приватизирате.
Кризата на енергия и храни, причинена от войната на НАТО срещу Русия, ще бъде използвана като лост не само за тласкане на приватизация, която ще бъде до голяма степен контролирана от американски инвеститори, банки и финансисти, но и в още по-голяма степен ще заключи в орбитата на Съединените щати страните от Глобалния Юг и най-вече от Европа.
Една от жертвите очевидно ще бъде Европа и еврото. Стойността на еврото пада ден след ден, докато хората осъзнават, че са изгубили своите износни пазари в Русия и голяма част от Азия, а сега вече и у дома, защото експортът изисква енергия, за да бъде произведен. Цените на вноса вървят нагоре, особено на енергията. Вече е съгласувано, мисля, използването на 3 милиарда за изграждане на нови портове за внос на природен газ от Съединените щати – втечнен природен газ, от три до седем пъти по-скъп от сегашната му цена, което ще направи почти невъзможно за германските фирми да произведат торове за земеделската продукция в Германия. Еврото потъва.
Най-голямото потъване е за японската йена, защото Япония внася цялата си енергия и по-голяма част от храните и поддържа лихвения си процент много нисък, за да поддържа финансовия сектор. И по този начин японската икономика е пожертвана и притисната. И мисля, че това е... може да си кажем, „Леле, каква случайност“. Това обаче е част от плана, защото сега Съединените щати могат да кажат, „Разбира се, че не искаме вашата йена да пада толкова много и вашите потребители да плащат повече. Ние, разбира се, ще ви дадем специални права на тираж и ще ви дадем американска помощ. Но ние искаме да пренапишете вашата конституция, така че да стане възможно да се разполагат атомни оръжия на ваша земя, за да можем да се бием срещу Китай до последния японец. Точно това, което правим в Украйна, нека го направим и за вас.“
И, разбира се, японците ще харесат това. Ако четете вестниците, ще мислите, че в тази война украинците и НАТО се бият срещу руснаците, но в действителност това е война на Съединените щати, които използват конфликта НАТО-Русия, за да бетонират контрола си върху съюзниците и целия Западен свят и, по думите на Джанет Йелън, да възстановят американската еднополярна мощ.
Аарон Мате: Мислите ли, приемайки, че това е американската стратегия, както Вие я аргументирахте, че тази стратегия ще успее?
Майкъл Хъдсън: В крайна сметка тя ще победи сама себе си. В почти всяка американска политическа или военна реч присъства изразът: „Леле, ние искаме Америка да се застреля!“ Очевидно всички се тревожат от това. Това е поемане на много голям риск.
Изглежда, че никой не се е допитал до военните относно санкциите срещу руската енергия. Мнението на военните даже за плановете не е искано от никой от Държавния департамент и Националната сигурност... тези неоконсерватори, които водят войната на НАТО. Така че, очевидно, сред военните има много съмнения, но те не се изказват – това не е тяхна работа.
Забележително е, че в Европа единствената опозиция на всичко това идва от крайно дясното, от хора като Марин Льо Пен. Не от лявото крило. Така че, лявото крило в Европа... не би трябвало да казвам ляво, трябва да кажа това, което сега е дясно, социалдемократическите партии, партиите на труда, това са партиите, които сега старателно подкрепят НАТО. И в тези страни изглежда няма политически императив, освен провеждане на политиката, която ще изстиска техния баланс на плащанията и ще ги заключи в зависимост от Съединените щати.
Какво би станало, ако наистина няма отпор от част от Европа? Ако погледнете вота на Обединените нации, дали да се излезе с политика против Русия, много страни или се въздържаха, или гласуваха против това. Така че, големият икономически резултат е структурен. Тоест, това е като желязна завеса между белия Западен свят (Европа и Северна Америка) и Евразия (Китай, Индия и Русия и техните околни територии). И ако имаме Китай, Индия и Русия – или това, което Макиндър нарече Евразия, ядрото на света – на чия страна ще бъде останалата част от Азия? Въпросът е какво ще стане с Тайван, Япония и Северна Корея? Те в голяма степен могат да бъдат грабнати от всеки. Обаче преди два дни лидерът на НАТО Столтенберг каза, че НАТО трябва да има присъствие в Южнокитайско море, че НАТО трябва да защитава Европа в Тихия океан, в Китай. Следователно, можем да видим задаващия се там конфликт. Мисля, че имаме и още един човек от НАТО, европейски политик, преговарящ, който каза, че тази война не може да бъде решена с икономически средства. Не може да бъде решена със споразумение. Тя може да бъде решена само с военни средства.
И така отново се връщаме на въпроса, как войната ще се отрази на икономиката? Русия не може да си позволи да загуби, защото ако загуби, НАТО ще сложи атомни оръжия в Украйна, точно до границата й, както иска да направи в Латвия и в Естония. А Съединените щати явно играят ролята „Ние не можем да загубим, защото ако загубим, Байдън няма да бъде преизбран.“ Изглежда Байдън в момента е във военна и икономическа предизборна кампания за изборите през ноември 2024 година, като единствената променлива величина в американската стратегия е самата американска публика, която, за беда, няма спор по този въпрос, знаем за какво става въпрос, с изключение на някои интернет програми, като вашия подкаст и други. Така че, всичко е готово за заграбване.
Аарон Мате: Странно е, че макар повечето американци да не се събуждат сутрин разтревожени за Украйна, това не е тяхната първа грижа, изглежда в Белия дом има различно отношение. Очевидно Байдън се тревожи. Но нека Ви попитам за Русия. Може ли Русия да си позволи да рискува с това? Русия наскоро отряза доставките на газ за България и Полша. Да допуснем, че и други части от Европа ще последват и ще откажат да плащат в рубли, както поиска Путин. Може ли Русия да си позволи да отреже повече страни от доставките на руска енергия, или Путин блъфира, как мислите?
Майкъл Хъдсън: Не. Разбира се, че може да си позволи да ги отреже, защото Русия до голяма степен се самозадоволява. По този начин тя оцеля през 90-те години, както и с шоковата терапия. Всяка страна, която е могла да понесе шоковата терапия, не може да се изправи пред нищо толкова сериозно отново. Вече ни беше показано, че тя може да оцелее, преди 20, преди 30 години. И тя може да оцелее много по-добре, отколкото Европа е в състояние да оцелее.
Аарон Мате: Майкъл, нека да поспоря тук. Тя оцеля, но 90-те имаха много висока цена за Русия.
Майкъл Хъдсън: Да, имаха. Абсолютно.
Аарон Мате: Предполагате ли, че Русия може да се изправи пред това отново?
Майкъл Хъдсън: Не, не мисля, че може да бъде толкова сериозно отново, защото сега тя има поддръжката на Китай, Индия и други страни. Преди тя беше напълно разградена отвътре. Сега не е разградена отвътре. Изградена е отново. Със сигурност е военизирана. Изградена е достатъчно от своята икономика и има достатъчно връзки с други икономики, които са нейни политически поддръжници. Байдън е казвал много пъти: „Ние трябва да унищожим Русия, защото, ако унищожим Русия, ние ще отрежем Китай и тогава можем да тръгнем срещу Китай – нашият истински враг.“ Просто трябва да отрежем света, който потенциално е против нас. Първо Русия и после Китай, може би също и Индия. И Байдън беше много ясен в това отношение, така че можем да си представим къде ще се позиционират Китай и Индия. Индия вече каза „Ние сме икономически свързани с Русия. И ще продължим по същия начин.“
Чуждестранният резерв на Русия беше откраднат от Запада. Ще бъде лесно да се сработят с Китай и да създадат някакъв вид взаимна обменна валута, както Съединените щати са уредили с Европа и други страни – обмен на валути, който да позволява да държат валутите на техните страни. И Китай знае, че в крайна сметка ще му бъде разплатено в нова тръба за доставка на газ. Така че, според мен решението за развод със Запада е било взето от Русия. Със сигурност развод с Европа, развод със Съединените щати, с изключение на незначителни търговски сделки, и развод със своята собствена ориентация към Запада, защото повече не може да си позволи да работи при тези условия.
Така че, да, ще бъде болезнено. Но мисля, че руският народ, който получава съвсем различни сведения за войната, за насилието и за тероризма от тези, които американската преса дава, руснаците са 80% зад Путин. Това е много различно от 90-те години, когато те бяха крайно деморализирани.
Бойните действия няма да свършат тази година или следващата година. Това ще отнеме поне 30 години. И ще свърши вероятно с разделение между Европа и Запада от една страна, и Евразия от друга страна, като Африка и Южна Америка все повече ще се обвързват с евразийската икономика, а европейската и американската икономики ще се свиват.
Почти всички са свидетели на свиване. Мисля, че президентът на Китай Си каза онзи ден, че вижда свиването на американската икономика, а европейската икономика със сигурност се свива, поне от десетилетие, или откакто следва неолибералния курс. И мисля, че това е доста очевидно – тя ще се свива. Си каза също, че планираната по определен начин икономика, която те наричат социализъм или марксизъм с китайски характеристики, е по-ефикасна от демокрацията, защото демокрацията наистина се превръща в олигархия много бързо, а олигархията се превръща в наследствена аристокрация.
Западът вече не е демокрация. Западът се превръща в наследствена аристокрация. А китайците се опитват да попречат на финансовата класа да стане независима класа, прилагайки политики, които обезценяват труда, защото за тях банките и кредитите са все още от обществена полза. Това е най-важният сектор, който Китай иска да запази и това е, което прави Китай толкова различен от Съединените щати. Може да се каже, че банкерите и Уолстрийт са основните дизайнери на Съединените щати и тяхното основно планиране е в полза на финансовия, застрахователния и имотния сектор, а в Китай банкерите обслужват хазната, която се управлява от партийни ръководители, които не търсят да правят печалби за богатите фамилии, а използват финансите за изграждане на индустрията и инфраструктурата си и за да имат независимост от Запада и Америка никога да не може да направи на Китай това, което направи на Русия.
Аарон Мате: Ако трябва да прогнозирате първите места, където ще видим голям срив, големи безредици в резултат на високите цени на стоките вследствие на войната в Украйна, къде ще бъдат те?
Майкъл Хъдсън: Бих казал Латинска Америка, Африка, страните от третия свят, които не следват политиката на Световната банка през последните 70 години и не произвеждат свои храни, а произвеждат експортна реколта, така че са зависими от внос на храни, основно американско зърно и вносна американска енергия. И може би основната икономическа игра на войната на НАТО срещу Русия е да пренасочи контрола на световната енергийна търговия в ръцете на американските, английските и холандските нефтени компании.
В общи линии нефтените компании и Съединените щати ще вкарат страните от третия свят в криза. Ако те не изплащат своите дългове, тогава Съединените щати и заемодателите ще започнат да третират Латинска Америка така, както третираха Аржентина или Венецуела и ще изнесат каквито активи има извън тези страни. Както Венецуела имаше инвестиции в Съединените щати и злато в Английската банка, които й бяха отнети.
Ще има огромно заграбване на активи. Това е сценарият, по който вероятно ще се развият нещата и най-очевидните активи, които ще бъдат разграбени, ще бъдат в Африка и Латинска Америка. Може би и някои страни от Азия, които ще бъдат в дефицит. Това е най-слабото звено и затова ще се водят битки в МВФ на предстоящите срещи, за да се създадат тези специални права на емитиране и да им се дадат права срещу започването на класова война.
И така, това, което наблюдаваме, не е война между НАТО и Русия. Това е класова война на неолибералите срещу работниците в световен мащаб за установяване на властта на финансите над труда.
Аарон Мате: Мислите ли, че има заплаха от още по-тежка гладна криза за този свят, за която не се говори, но за която трябва да се подготвим?
Майкъл Хъдсън: Заплаха? Това е обективната реалност! Да, разбира се. Те това целят. Ако четете какво каза Клаус Шваб на Световния икономически форум, той каза, че на земята има 20% хора в повече, особено в глобалния Юг. Това е смисълът на всички големи фондации. Всички милиардери казват, „Ние трябва да намалим населението, има твърде много консуматори, които не произвеждат достатъчно богатство за нас“. Ако те произвеждат богатство за себе си, това не се брои, защото то не е за нас и ние не го получаваме. Така че, да, това няма да е нещастен случай. Всеки, който следи основните икономически тенденции, може да види, че това е неизбежно – и ние трябва да приемем, че това е било обсъдено като част от големия неолиберален план на администрацията на Байдън и на Дълбоката държава зад нея.
Кати Халпър: Каква е разликата с управлението на Тръмп, непрекъснат ли е този процес, или какво е отклонението в курса на двете администрации?
Майкъл Хъдсън: Почти същото е. Същите групи все още контролират. Тръмп се канеше да да назначи този генерал, който да прочисти Държавния департамент и ЦРУ, но неговият зет го убеди да не назначава този човек. А Тръмп нямаше в своята администрация никой, който да може да закрие тази неолиберална група. Така че, в общи линии, той ги остави да рушат. Те просто игнорираха действията му. Той искаше да изтегли войските от Сирия, но армията просто отказа да го направи. Никой не следваше разпорежданията му. Той беше политическо отклонение, но днешната президентска администрация е олицетворение на Дълбоката държава зад нея. Затова не мисля, че имаше толкова голяма разлика. Републиканците са в същата степен зад този план, както и демократите.
Аарон Мате: Нека Ви попитам за икономическата цена за Украйна от този конфликт, не само от руската инвазия, но от последните осем години след подкрепения от Съединените щати преврат. Можем да започнем със станалото през есента на 2013 г., защото официалната история, която ни се разказва много в Съединените щати, е че цялата тази криза започва по време на преговорите между Украйна и ЕС по времето на Янукович, сваления президент. И Янукович е щял да подпише това споразумение с ЕС, което повечето украинци са искали. То би донесло свобода за Украйна, затова Русия като цяло го е саботирала и е разпоредила на Янукович да не го прави. И затова украинците са излезли на протест.
Кати Халпър: Това не е... нали не казваш това, Аарон? Ти казваш, че това е официалната версия, която ни се подава.
Аарон Мате: Да, това е основната версия, която ни се повтаря. И тогава украинците излизат на протест и се вдига майданската революция, както я наричат, и това довежда до преврата през февруари 2014 г., с който Янукович е свален от власт. Можете ли да кажете, какво е невярното в тази официална версия, особено в актуалните условия на споразуменията, които Януковчи беше поканен да подпише с ЕС и какво щеше да означава това за Украйна?
Майкъл Хъдсън: Русия не можеше действително да каже на Янукович какво да прави. Янукович винаги е бил независим. Русия предложи по-добрата сделка и Янукович каза, че сделката, която му предлага ЕС, би го направила много по-беден, отколкото продължаването на отношенията, които имаше с Русия, които, все пак, бяха техните традиционни отношения. И Янукович не подписа сделката с ЕС. И тогава не украинците протестираха, а нео-нацистките групи, които бяха позиционирани, бяха се заложили със снайпери около целия Майдан, и тъкмо те започнаха да стрелят по полицаите, за да изглежда сякаш го прави правителството, както и стреляха срещу тълпата. Превратът беше спонсориран от Съединените щати, след което назначиха властта, избрана от госпожица Нюланд, а украинците се надяваха, че по някакъв начин присъединяването към ЕС ще ги направи проспериращи. Това беше митът на Европа, че стига да приемат съветите на Съединените щати, ще се превърнат в просперираща страна, с толкова много блага като в Съединените щати. Всичко това беше мит.
Но Янукович и хората му се огледаха и казаха: „Май по този начин няма да можем да изкараме пари.“ И клептократите, които управляваха Украйна по това време... Украйна не се управляваше от украинците. Тя беше смятана от Световната банка, от всяка една агенция, за най-корумпираната страна в Европа, и клептократите се усетиха, „Чакай малко, ако подпишем това, тогава европейците ще завземат нашата собственост и ще искат да ни изкупят и ще се озовем с някоя и друга яхта и къща в Англия, като руснаците. Но това наистина ще е поражение.“ Така че те твърдо застанаха зад Янукович, казвайки „Това не е добра сделка за нас.“
Тогава Съединените щати решиха, че им трябва преврат и още по онова време искаха, осъзнаха, че това е добра идея за дългосрочна битка срещу Русия, като първо съборено домино в битката срещу Китай. Това вече се обсъждаше през 2014 година.
Аарон Мате: Точно. Карл Гършман е бивш директор на Национална фондация за демокрация. Той нарече Украйна цитирам „най-голямата награда“ и смяташе, че привличайки Украйна в западната орбита, ще доведе всъщност до смяна на режима даже и в Русия и ще предизвика падането на Владимир Путин от власт.
Майкъл Хъдсън: Е, той беше троцкист, неоконсерватор и яростен русомразец.
Кати Халпър: Пример за троцкистко-неолибералната траектория, която наблюдаваме толкова много.
Майкъл Хъдсън: Да.
Аарон Мате: Една малка подробност, обаче. Аз мисля, че протестите в началото започнаха срещу Янукович, мисля, че беше голямо множество народ. Това не бяха нео-нацистите.
Майкъл Хъдсън: Правилно. Но не те направиха преврата. Те не бяха зад преврата.
Аарон Мате: Превратът беше направен категорично от крайнодесните, както те самите се хвалят съвсем открито.
*Майкъл Хъдсън е американски икономист, професор по икономика в Университета на Мисури – Канзас Сити и изследовател в Икономическия институт Леви в колежа Бард, бивш анализатор на Уолстрийт, политически консултант, коментатор и журналист.
Източник: thesaker.is
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
