- Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
- 29 Юни 2023
- 7272
- 107
Разбират ли нашите ръководни институции, че с действията си все по-пълно въвличат страната в разгарящата се украинска война? Разбират, но го правят, защото така искат САЩ. И ние като верни съюзници, по-точно като готови на всичко васали, безропотно защитаваме американските интереси, пренебрегвайки националните.
На 23 юни, преди да замине на двудневно посещение в Австрия, президентът Румен Радев, каза: "Това, че войната се води на няколкостотин километра от нас не бива да ни успокоява, защото бойните действия ескалират и явно някои политици не осъзнават дълбочината на проблема. Гледат на тази война сякаш са в театър и са се разположили удобно сред публиката с измамното убеждение, че ще останат само зрители". Отговор на думите му беше даден от премиера Николай Денков в Народното събрание „Войната си е там, където си е”. Не, г-н премиер, тя е и тук, при нас, но засега само от време на време напомня за себе си и то чрез действията на парламент и правителство.
На 4 май 2022 г. 47-то Народно събрание (НС) разреши да се извършва ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия на Република България (т.2.д) и да продължи доставките на хуманитарна помощ, в частност лекарства, дрехи и хранителни стоки (т.2.е). Освен това, без разрешение на НС, са изпратени инструктори в Полша за обучаване на украински специалисти, доставят се боеприпаси и оръжия на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) чрез трети страни, което отдавна е известно, а новият министър на обраната ще изпраща и медици. Нещо повече. След представяне на екипа си новият министър на отбраната беше ясен - България ще търси начин да продава боеприпаси на Украйна директно. За това той има пълно разбиране от страна на кабинета и вече вървяло съгласуване на съответно решение.
С тази дейност се оказва помощ на една от воюващите страни. Такъв случай е разгледан в изследването на юристи от Научната служба на Бундестага, основаващо се на приетите международно-правни норми и публикувано на 16 март 2022 г. В него се посочва, че когато една страна, заедно с доставката на оръжие, дава указания как да се водят бойни действия с него или се взема участие в подготовката на бойни действия с това оръжие, то доставящата страна става участник във войната. Изводът е в съзвучие и с чл. 4 от действащата и днес Пета Хагска конвенция от 1907 г., според който „една неутрална държава не може да допусне която и да е част от територията ѝ да се превърне в база на една от воюващите страни”. Ремонтирането на украинска бойна техника попада под тази забрана, защото се извършва на наша територия.
Разбират ли нашите ръководни институции, че с действията си все по-пълно въвличат страната в разгарящата се украинска война? Разбират, но го правят, защото така искат САЩ. И ние като верни съюзници, по-точно като готови на всичко васали, безропотно защитаваме американските интереси, пренебрегвайки националните. Помни се случаят на летището в Кабул, когато хегемонът си тръгваше с военно-транспортен самолет, а тълпата васали тичаше покрай него с последна надежда за спасение. Спасение обаче нямаше. Такава е съдбата на всички, обслужвали интересите на САЩ до момента, в който вече стават непотребни.
Преследвайки интересите си, САЩ постепенно въвличат НАТО в унищожителна война с Русия. За нея обаче тя е от жизнено значение, което означава, че ще използва всички методи и налични средства за своето оцеляване. С политиката си
нашият парламент направи Русия наш враг, от което произтичат и ще продължат да произтичат все по-тежки последици.
Например не е ясно защо правителството иска от разузнаването и контраразузнаването данни дали във взривяването на склада за боеприпаси около Карнобат са замесени специалните служби на Русия. Не е ли ясно, че щом помагаш на противника ѝ, ще трябва да си готов да понасяш последствия? Войната очевидно ескалира и нищо чудно да започнат да се взривяват не само складове, но и предприятия, които произвеждат въоржение за ВСУ. В това отношение чл.5 от Вашингтонския договор, на който разчитат нашите русофоби, изобщо няма да им помогне.
Направиха Русия наш враг, защото президентът ѝ я управлявал като диктатор и с това пречел на нашата демокрация. Нека си спомним как г-н Борисов демократично управляваше страната със своята партия, обхванала цялата явна и скрита държавна структура, впрочем и не само държавната. Помнят се думите му „магаре да посоча, магаре ще изберат за депутат”. Това е сериозно постижение пред руският президент, който като диктатор досега не е предложил за депутат, например, характерното за Русия животно. Може би не се е досетил или пък си пази намалявашите по брой мечки, за да не наруши биобаланса на природата. За разлика от Русия магарета у нас много и всички стават за депутати.
Нашите управляващи, както и да наричат руския президент, не могат да отрекат способността му с решенията си да изпреварва действията на ръководството на нашия военен съюз, на който толкова много те разчитат. Какво струва само елегантното изпращане бойците на Вагнер на „изгнание” в Беларус. Известно е, че към 1 юли всички военни недържавни формирования (опълченски отряди, доброволчески батальони, групата „Вагнер”) трябва или да се разпуснат, или да сключат договор с Министерството на отбраната (МО) за вливане в структурите на въоръжените сили.
След въоръжения метеж бойците от „Вагнер” могат да сключат договор с МО или да заминат в Беларус. Някои ще се влеят в поделенията на МО, но повечето ще отидат с ръководителя си в Беларус. Там вече се изграждат няколко бази, всяка на площ 24 дка за по 8000 бойци. Интересно е, че НАТО не се разтревожи толкова от съобщението за вече доставените в Беларус ядрени бойни глави за ракетен комплекс „Искандер”, а силно се безпокои от установяване на армейската група „Вагнер” в тази страна. И има защо.
Вече около година в Полша, Литва и Украйна се подготвят групи за въоръжено нахлуване на белоруска територия.
Използват се базата на полските специални части „Гръм”, тази на литовския „Съюз на стрелците”, а в Украйна с това се занимава Службата за сигурност и Военното разузнаване. След подготовката завършилите курса набират опит, воювайки, по всяка вероятност, в състава на воюващия в Украйна 20-хиляден полски доброволчески корпус, съставен от „пенсионирани или уволнени” военнослужащи. След това най-добрите стават инструктори по диверсионни операции или по планиране нахлуването в Беларус. Именно пред тях се изправя и групировката „Вагнер”, което е причина за безпокойството на НАТО.
Според специалисти събитията в руската Белгородска област са тренировка и отработване на плана за действие срещу Беларус. Но тя е в състава на съюзната държава с Русия. Следователно ударът по нея ще означава откриване на втори фронт срещу Русия. За него се подготвя ВСУ, разполагайки свои поделения до белоруската граница, в близост до нея са полски части, такива има и от прибалтийските страни, а наскоро стана известно, че германска механизирана бригада постоянно ще се настани в Прибалтика. Към тези сили могат да се прибавят и създадените досега формирования на НАТО в региона.
До срещата на НАТО през юли във Вилнюс едва ли ще има осъществяване на плана. На нея Полша може да получи подкрепа за намеса, без да ангажира НАТО, но с няколко доброволно присъединили се страни. Това е реална възможност за Пентагона за поражение на Русия, защото идеята да се използва контранастъплението на ВСУ за тази цел засега не се осъществява – от 4 юни, когато то започна, до 26 юни ВСУ губи 259 танка, 780 бронемашини и над 15 000 бойци.
По всяка вероятност през следващите 2-3 месеца ще стане ясно ще се осъществи ли замисълът за отваряне на втори фронт срещу Русия и ще приеме ли войната съвсем други измерения. Точно това не се отчита от новото ни правителство, което със затворени очи се хвърля в бездната на ескалиращия украински конфликт. Малък проблем е, ако само то се хвърля, но бедата е в това, че ще хвърли в нея народа ни. Разбира се, ако той го позволи.
Следвайте "Гласове" в Телеграм
