Пол-Мари Куто: САЩ искат да подчинят цяла Европа

Автор: Андре Беркоф, Радио "Сюд"

"Докато Европа стана за смях в петролния бизнес, както в много други, докато “Одата на радостта” е доста ненавременна, животът на много европейци става все по-труден и се опасявам, че ще бъде още по-лошо в следващите години и месеци. Европа премина от център на света преди един век към - тя дори вече не е субект на историята - в обект на историята. Обект в ръцете на кого? В ръцете на САЩ. А знаете, че когато сте подчинени, никога не сте проспериращи. Рано или късно, подчинението струва скъпо... Европейските политици бяха съблазнени. Неслучайно ви говорих за Тристраннката и Бжежински, в САЩ свалят политиците и интелектуалците. Казвате, че и Съветският съюз го е правил, но без средствата и  съблазняването на Съединените щати. Eвропейското въображение не стана съветско, а американско въображение. Въображението ни беше завладяно. Филмите, музиката, много важни за завладяване на въображението… Политиците бяха колонизирани най-напред доброволно, а след това, защото много добре знаеха, че ако окажат съпротива, ще бъдат изхвърлени. Не забравяйте, че ЦРУ се опита три пъти да убие генерал Дьо Гол". Пол-Мари Куто, френски политик и есеист, бивш евродепутат суверенист (1999-2009 г.), директор на списание Le Nouveau conservateur (Новият консерватор), в разговор с журналиста Андре Беркоф по френското радио "Сюд".

- EС е обсебил Бетовен, една от най-известните мелодии в света от неговата “Девета симфония”, “Одата на радостта”. Радостна ли е в този момент Европа? Това ще попитаме Пол-Мари Куто, когото винаги посрещаме с удоволствие, есеист, директор на сп. Le Nouveau conservateur, много увлекателно списание. Само припомням, че мотото на вашето списание е “В основата на победата на Александър стои Аристотел”, чийто автор е Шарл дьо Гол. Къде сме днес, Пол-Мари Куто? Виждаме какво става, новините от фронта, но бих искал преди всичко да поговорим за Европа, за европейската политика, която не разбираме много. Фон дер Лайен казва нещо, Макрон казва нещо, казват “27-те гласуваха единодушно ембарго върху руския петрол, вече няма да се обръщаме към руския дявол” и всички се радват. Вие какво мислите?

- Интересното е, че вчера научихме от предаването на Андре Беркоф, че Индия, например, стар партньор на Русия, която има много съюзници в света - това е много интересно, по-скоро Западът е този, който се изолира -, е увеличила четири пъти и може би малко повече своя обем на закупувания руски петрол. Защо? Не просто за да задоволи своето континентално потребление, защото тя е почти цял континент, а за да го препродава на Европа, очевидно със солидна комисионна, което означава, че Европа стана за смях.

- Това, което казахте и това, което чухме, е, че Европа ще спре да купува руски петрол, Русия  продава на Индия, а Индия ни го препродава…

- Много по-скъпо.

- Много по-скъпо. Чудесно. Ние сме виртуози на финансите и на бизнеса. Това е.

- Трябва да помислим. Благодаря ви, че цитирахте мотото на списанието, което ръководя заедно с Жан-Фредерик Поасон, Le Nouveau conservateur. Трябва да престанем да смятаме, че да мислим за утре, означава, че сме десни…

- Имаме право да бъдем интелигентни…

- А фразата на Шарл дьо Гол, “в основата на победата на Александър стои Аристотел”, означава, че няма политическа победа без предварително обмисляне. Значително обмисляне, което отчита съвкупността на силите в света.

- В дадения случай?

- И в дадения случай, докато Европа стана за смях в петролния бизнес, както в много други, докато “Одата на радостта” е доста ненавременна, животът на много европейци става все по-труден и се опасявам, че ще бъде още по-лошо в следващите години и месеци. Европа премина от център на света преди един век към - тя дори вече не е субект на историята - в обект на историята. Обект в ръцете на кого? В ръцете на САЩ. А знаете, че когато сте подчинени, Андре Беркоф, никога не сте проспериращи. Рано или късно, подчинението струва скъпо.

Погледнете този континент, вие, аз, много сънародници, консумираме продукти, които дори не са произведени в Европа. За да се обличаме, в най-добрия случай това идва от Тунис, ако ли не, идва от Хонконг, Китай, Калкута. Между впрочем все повече европейското изхранване зависи от останалата част на света, не само за соята, за много неща. Във Франция зависимостта е максимална за много елементи със стратегическо потребление, машинните инструменти, например. За нашите транзакции трябва да използваме много повече от еврото долара, т.е. една чуждестранна валута, ние сме зависими от нея и то от дълго време. Освен това имаме нужда от внос на работна ръка от имигрантски произход. Накратко, ние консумираме много повече, отколкото произвеждаме, т.е. ние се подчиняваме на останалата част от света.

- Но това не е нещо ново, Пол-Мари Куто.

- Но не и в тези пропорции. Селското стопанство беше национално. Облеклото и много продукти идваха от национални индустрии, които бяха разбити. Но трябва малко да се отдалечим и бих искал да привлека вниманието ви към imperium americain (американската империя), голямата необмисленост във френската външна политика. Не успяваме да си дадем сметка и все пак това е от съществено значение. Ние сме подчинени, преди всичко във външната си политика, т.е. отношението ни към света, на съвкупност от интереси и принципи, които не са наши, те са на Вашингтон. Това стига много далеч, чак до езика ни, например. Не си даваме сметка до каква степен сме пропити от американската култура. Това е голяма необмисленост. Благодарение на това културно проникване, на тази културна колонизация, приемаме, без да забелязваме, imperium americain, която стига много далеч.

Има един голям мислител, към когото искам да привлека вниманието на нашите слушатели, който е Збигнев Бжежински. Голяма личност, която почина преди три-четири години, но която вдъхновяваше в продължение на близо тридесет години политиката на Съединените щати. Между впрочем, именно той създаде заедно с Рокфелер през 70-те години Тристранната комисия*. Това е един от големите му проекти, Тристранката, това е важно. Трябва до кажем по радио “Сюд”, защото може да се каже тук и не на много други места, именно той е този, който упражняваше наблюдение и сваляше европейските интелектуалци, в зависимост от това дали са послушни или не пред тях.

- СССР не правеше ли същото нещо?

- Да, но нямаше възможност да го наложи на френските радиостанции и телевизии. Не е точно същата власт. За да опиша Бжежински - той е човекът, който измисли използването на муджахидините, после на исляма срещу СССР, а после срещу всяка светска сила в Близкия Изток. Това нанесе много щети. Той имаше една натрапчива   мисъл - и това е основният момент, което според мен е голяма грешка на САЩ - според него светът е огромен хаос, освен ако Съединените щати не поемат контрола над него. Това е изходната точка, но всъщност е почти месианизъм.

- Империята на Доброто са Съединените щати…

- И трябва да контролират всичко. Има само едно нещо, мислеха те, което да попречи на САЩ да поемат контрола - това е китайският свят, Китай и китайският свят. Но той най-малкото може да бъде спрян - да го възпират, без да го контролират. И за това, казваха те, трябва да контролираме цяла Европа. Когато казвам цяла Европа, това е Западна Европа. Това не беше проблем. Както казах, културната колонизация е такава, че ние сами се контролирахме, без да забелязваме, в името на съюза, на приятелството, и т.н., което е вид подчинение, и скривахме това подчинение от собствените си очи. Но трябваше да се подчини цяла Европа и манията на Бжежински - който беше специален съветник на Картър, после на двамата Буш, баща и син, на Клинтън, Обама, това очевидно приключи с Тръмп -, неговата идея беше, че за да бъде спрян Китай, за да бъде възпрян, е нужна не само американска морска сила, голямата теория за контрола на света по море, но и от Север, от hinterland (вътрешността, дълобкият тил - белред.), т.е. от Европа, от този толкова решаваща част на Европа, както имах възможност да кажа, когато ме поканихте преди три месеца, каквато е Сибир. И за това трябва абсолютно - това беше неговата цел - да бъде разгромена руската сила. Много хора се учудваха, че американците продължават да сдържат и искат да разрушат Русия, дори след падането съветската империя. Но свободна, некомунистическа Русия беше още по-опасна. Защо? Първо, тя е по-малко затруднена от своята идеология и, от друга страна, може да бъде управлявана според много по-ефикасни принципи, които бяха принципите на Путин. Да припомним, че откакто Путин взе властта през 2000 г., жизненият стандарт на руснаците се увеличи пет пъти.

- И най-големите му врагове не го отричат.

- Той успя да изправи Русия на крака и това е големият проблем на американците. Той успя да даде отново на Русия важна стратегическата роля. Видяхме го през 2013 г.

- Виждаме го днес.

- В Сирия, виждаме го и днес. 2013 г. Сирия бе изправена на крака и “Ислямска държава” разбита от Русия, използваща старото си приятелство със Сирия. 2014 г. - Майдан, т.е. операция, за която много американски официални лица признаха, че е била организирана, за да бъде свалена властта, която не беше проруска, но поддържаше неутралитет и някакви отношения със Запада, и да сложат няколко смешници от типа на Зеленски, доверени на САЩ…

- Първо Порошенко, след това Зеленски.

- Точно така. Очевидно с идеята да разрушат Русия, не просто да я възпират. Това е грешката на Бжежински и грешката на САЩ. В една игра за трима - това е очевидно, можем да го проверим в собствения си живот - винаги е сложно управлението на отношенията между трима. Какво трябва да се направи? Трябва да се внимава двама от тях да не се съюзят срещу третия. В най-добрия случай да опитат да се коалират, да се съюзят срещу третия. Какво искаха американските реалисти, които бяха отстранени? Такъв беше Никсън, такъв беше и Тръмп. Такъв е и Кисинджър, който днес се противопоставя много на агресивното поведение на на Вашингтон срещу Русия. Те се опитваха в тази игра за трима да се съюзят с Русия срещу Китай. Теорията на Бжежински, която се състоеше в унищожаването на Русия, не само не унищожи Русия, а Русия, както Наполеон успя да провери, както Хитлер успя да провери, не може да бъде овладяна лесно и, в крайна сметка, тя се съюзява с Китай срещу Съединените щати.

- САЩ тласнаха Русия в обятията на Китай.

- И резултатът е, че в тази игра за трима - това е нещо ново в сравнение с комунизма, тогава имаше Вашингтон и Москва, сега има трети играч и това е Пекин. Вашингтон успя да се изолира и той е сам срещу оста Москва-Пекин, коeто в крайна сметка маргинализира Запада и Европа заедно с него.

- По отношение на Европа, знаете, че Кристоф Гилюи написа книгата La France périphérique (Периферната Франция). Не сме ли в периферната Европа и не напусна ли на практика Европа сцената, преструвайки се пред повече или по-малко ужасените и измамени зрители?

- Има една основна причина за маргинализацията на Европа, която наистина е станала периферна. Работата е там, че тя не разбра, че се опира на сила, която не ѝ желае доброто, т.е. Вашингтон. Вашингтон и Съединените щати, Америка…

- Тогава го разбрахме. Но защо тя не го разбра?

- Защото е колонизирана.

- Тя е колонизирана доброволно.

- Умишлено и умело от САЩ. Съединените щати започнаха с унищожаването на индианците. След това започнаха да контролират цяла Америка, толкова много да я контролират, че започна да се говори за Америка така, сякаш Съединените щати започват от Канада до… Добре, това е Америка. И за нас Америка е най-доброто нещо. Така. Но това е продуктът на пропагандата.

- Но все пак се радвахме, когато ги посрещнахме през 1944 г.

- Да, това започна през 1917 г., когато те дойдоха с Пършинг* и започнаха да измислят какво ли не номера по темата “Американският спасител пристигна”. Това е пропагандата. Между впрочем, по същото време в САЩ беше теоретизирана държавната пропаганда и тук влизат джазът, дъвката…

- Добре, но това е нормално, те гонят своите интереси. Въпросът, който ви зададох…

- Мисля, че отговарям на въпроса, който ми зададохте, драги Андре.

- Не, драги Пол-Мари, американците направиха това, което вие казвате, и аз не казвам, че това е добро, точно обратното. Но защо нямахме европейски държавни лидери, държавници и не само Дьо Гол, винаги говорят за Дьо Гол, способни да реагират на това?

- Защото бяха съблазнени. Неслучайно ви говорих за Тристраннката и Бжежински, в САЩ свалят политиците и интелектуалците. Казвате, че Съветският съюз го е правил, но без средствата и  съблазняването на Съединените щати. Eвропейското въображение не стана съветско, а американско въображение. Въображението ни беше завладяно. Филмите, музиката, много важни за завладяване на въображението…

- От тази гледна точка предпочитаме американските пред съветските.

- Да, но имаше европейска музика. Когато пуснете предаване по телевизията, радиото, чувате много повече американска музика, отколкото френска. Гледате много повече американски филми. Това става чрез съблазняването, а съблазняването, чиято цел е завладяването, все пак е движеща сила на човешката душа, която всеки може да разбере и която ни колонизира. И политиците бяха колонизирани най-напред доброволно, а след това, защото много добре знаеха, че ако окажат съпротива, ще бъдат изхвърлени. Не забравяйте, че ЦРУ се опита три пъти да убие генерал Дьо Гол.

- Това сигурно ли е?

- О, да.

- Няма да го дискутираме, но искам…

- В следващия брой на Le Nouveau conservateur ще ви отговоря много обстоятелствено. А колко политици се втурнаха в посолството на САЩ - един от най-лукавите беше Франсоа Митеран, между другото, през 50-те години. Това е завладяването.

- Значи казвате, че Европа няма никаква воля - първо, тя не говори на един и същ език, но това е друго нещо - но обединена Европа не означава нищо днес…

- Мисля, че имах повод да ви го кажа и преди три месеца: Европа може да говори на един език, само за да не казва нищо. Имаше американски капан. И е много важно, че Европейският съюз беше настанен в обозните коли на възстановяването и на плана “Маршал”, което беше доста хитър начин да бъдат неутрализирани,  обезоръжени чуждестранните политици, особено онези, които им пречеха най-много във Франция.

Известно време заемах пост в ООН при Бутрос Бутрос Гали. И ясно се виждаше, че в Съвета за сигурност държавата, която пречи най-много на САЩ - бях там през 1992-1993-1994 г. с Бутрос Гали - беше Франция, защото Франция имаше съюзници сред другите членове на Съвета за сигурност - африкански или необвързани страни, каквито вече нямаше Великобритания, каквито нямаше Китай, той едва сега започва, каквито нямаше Русия. Така че Франция ги дразни. В прочутия Маастрихтски договор приехме единния език, но в друг документ, Документ 5 - на който посветих книга, L'Europe vers la guerre (Европа към война), публикувана също като “Голямата шахматна дъска” на Бженински през 1997 г., но тя казваше точно обратното -, френската политика беше ограничена от общата външна политика и сигурност. Вие не може да заемате позиция, нито една държава, нито едно правителство не може да заема за останалата част от света позиции, които противоречат или са твърде различни от тази на останалите държави. След като нямаме едни и същи интереси, нямаме едни и същи съюзи и накрая не казваме нищо.

- И по този начин Европа е няма.

- И така Европа е няма. И следователно подчинена, и следователно обеднява.

 

* Тристранната комисия (понякога съкратена като Тристранка) е частна организация, създадена през 1973 г. по инициатива на основните лидери на Билдърбъргската група и Съвета за външни отношения, сред които Дейвид Рокфелер, Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински. Обединявайки 300-400 от най-влиятелните личности - бизнесмени, политици, хората, вземащи решения, интелектуалци - от Западна Европа, Северна Америка и Азиатско-Тихоокеанския регион, нейната цел е да насърчи изграждането на политическо и икономическо сътрудничество между тези три ключови зони на света, полюсите на Триадата. Подобно на Билдърбъргската група, тя е проглобалистка група, на която някои приписват, поне отчасти, организирането на икономическа глобализация (бел. ред).

** След като САЩ обявяват война на Германската империя през април 1917 г., включвайки се в Първата световна война, Удроу Уилсън избира Джон Пършинг за главнокомандващ на американските войски в Европа (бел. ред).

 

Превод от френски: Галя Дачкова