- Автор: Гласове
- 09 Яну 2023
- 8060
- 16
Автор: Блог moonofalabama.org. Следвайте "Гласове" в Телеграм
Това, което наистина ме стъписа през изминалата година, е недостигът на коректни анализи в официалните медии и в политиката относно войната в Украйна. Много малко сред тях, ако изобщо има такива, са базирани на факти. Повече от 90% от публикуваното е пропаганда.
„Западният“ план беше да вкарат Русия в Украйна, след което да я „убият“ с икономически санкции. Както каза Байдън, когато обяви тези санкции:
„Ние целенасочено създадохме тези санкции, за да увеличим дълготрайните последствия върху Русия и да намалим последствията за Съединените щати и нашите съюзници. И искам да бъда ясен: Съединените щати не са сами в това. От месеци ние изграждаме коалиция от партньори, представляваща повече от половината от световната икономика. Двадесет и седемте членки на Европейския съюз, включително Франция, Германия, Италия – както и Великобритания, Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия и много други – за да засилим общото въздействие на нашия отговор.
Тази сутрин говорих с лидерите н Г-7 и имаме пълно и тотално съгласие. Ние ще ограничим възможността на Русия да прави бизнес в долари, евро, паунди и йени и да бъде част от глобалната икономика. Ние ще ограничим възможността им да правят това. Ние ще осуетим способността за финансиране и разрастване на Русия – на руската военна сила. Ние ще се наложим мощно – и ще влошим способността им да бъдат конкурентни във високотехнологичната икономика на 21 век. Вече видяхме въздйествието от нашите действия върху руската валута, рублата, която рано днес достигна най-ниското си ниво – за всички времена. Руският стоков пазар потъна днес. Лихвеният процент по заемите на руското правителство скочи с над 15 процента.“
Предположенията относно състоянието на руската икономика, които стоят зад тези санкции, бяха изцяло погрешни. Русия вече не е с ниско икономическо равнище. Да, нейният БВП в долари беше много по-нисък от този на повечето европейски страни. Но нейният БВП на глава от населението, измерен по покупателната способност на рублата, беше доста висок. Руският БВП също така съдържа много по-висок процент реално производство и по-нисък процент съмнителни „услуги“. Нейният здравен сектор е 5.6% от БВП. В Съединените щати е 16.7%, без да има много по-добър резултат. Ако погледнем производството на Русия на стомана, бетон и електричество per capita, неща с истинска стойност, ще видим, че тя е толкова развита, колкото и други големи страни със среден доход в Европа.
Санкциите не само се провалиха, но удариха обратно онези, които ги наложиха. Само погледнете европейската енергийна криза. След санкциите от 2014 г., когато Русия реинтегрира Крим, тя знаеше какво следва и беше готова за него. За няколко седмици рублата отиде толкова високо, че Централната банка се намеси, за да я понижи. „Западните“ компании в Русия бързо бяха превзети или заменени от руски. Търговията с Китай и други неевропейски страни нарасна неимоверно. Спадът на руския БВП за 2022 ще бъде 2.5-2.9%, а не над 20+%, както някои „западни“ експерти предвиждаха. Някои от европейските страни, които наложиха санкциите, ще имат много по-остър спад.
Русия беше и е богата. Тя произвежда много храни и има всички природни ресурси, за които можем да се сетим. Нейната икономика е в голяма степен самодостатъчна. Населението ѝ е добре образовано. Тя има военния ресурс, за да се защитава. Как някой си е предствял, че Русия може да бъде поставена на колене чрез санкции, надхвърля възможностите ми за разбиране.
След това дойде войната. През април опитът за примирие с Киев се провали, след като Съединените щати попречиха на Зеленски да подпише сделка. Вследствие на това руските сили се изтеглиха от Киев. Там в нито един момент нямаше достатъчно войски, с които да се завладее градът. (Нужни са 1 войник на приблизително 40 жители, за да се окупира град. Русия имаше само половината сили около Киев.) „Експертите“ обявиха това за поражение, докато всъщност Русия премина към друг план, който изискваше различно разполагане на силите. След това тя завзе Луганска област от Украйна и премина към дефанзивна тактика. Новата цел беше да се изтощят украинските сили с минимални руски загуби.
След това дойде украинският опит да се вземе Херсон. Той се провали. Паралелният украински опит в Харковска област беше по-успешен, като Русия вече беше изтеглила по-голяма част от силите си от този район. Но вземете една карта и погледнете областта Харков, която Русия „загуби“. Там има малко индустиря и никакви важни природни ресурси. Каква реална стойност може да има тя за Русия? Южният сухопътен коридор от Русия до Крим е далеч по-важен и точно там бяха преместени войските.
Херсонска област западно от Днепър се оказа трудна за достъп за доставки. Новото военно командване поиска 30-хилядната армия, която я държеше, да се премести другаде. Руските войски се преместиха на източния бряг на Днепър без никакви загуби. Украинското военно командване на този район признава, че се е провалило в основната си мисия:
Ген. Майор Андрий Ковалчук, който беше назначен да води Херсонската контраофанзива реши да пресече окупираната от руснаците зона от западната страна на Днепър и да хване руските сили в капан. „Мисията ми беше не само освобождаване на територията“, каза той. „Моята задача от началото беше да обкръжа и да унищожа частта. Да не им позволя да напуснат или да оцелеят.“
Първата задача беше изпълнена от наследника на Ковалчук, едва след като руските сили се бяха изтеглили от областта. Втората част от задачата, въпреки многобройните загуби за украинските сили, остана неизпълнена.
Както и при руското изтегляне от Киев, „експертите“ обявиха преместването на изток от Харков и изтеглянето от района на Херсон за украински победи. От военна гледна точка нито едно от двете не може да се квалифицира като победа.
А сега имаме „експерти“ на ВВС, предвиждащи начините, по които конфликтът може да се развие през 2023 година. Техните анализи на реалната ситуация са толкова лоши, че човек се чуди на каква дезинформация се базират.
Майкъл Кларк, асоцииран директор на Института за стратегически изследвания, Ексетър, Великобритания:
„И двете страни имат нужда от почивка, но украинците са по-добре екипирани и мотивирани да продължат и ние можем да очакваме, че те ще поддържат натиска, поне в Донбас. Край Креминна и Сватове те са много близо до голям пробив, който ще отблъсне руските сили 40 мили назад до следващата естествена защитна линия, близо до мястото, от което тяхната инвазия ефективно започна през февруари.“
Андрей Пьонтковски, учен и анализатор, базиран във Вашингтон, окръг Колумбия:
„Украйна ще спечели, възстановявайки напълно териториалната си цялост най-късно до пролетта на 2023 година. Два фактора формират това заключение. Единият е мотивацията, решимостта и куража на украинската армия и украинския народ като цяло, които са безпрецедентни в модерната военна история. Другият е фактът, че след години умиротворяване на руския диктатор, Западът най-сетне израстна до мащаба на историческото предизвикателство, пред което е изправен.“
Барбара Занкета, Факултет по военни науки, Кингс колидж, Лондон:
„Цената на войната, както материалната, така и човешката, може да счупи нивото на подкрепа на руския политически елит. Ключът е вътре в Русия. Предишни войни, в които грешните предвиждания са били решаващ елемент, като Виетнам за Съединените щати, или Афганистан за Съветския съюз, са свършвали по този начин. Вътрешните политически условия в страната, направила грешните изчисления, претърпяваха промяна, довеждайки до изтегляне – независимо дали „почетно“ или не – единственият възможен вариант. За съжаление това ще продължи да бъде дълго проточила се политическа, икономическа и военна битка за решителност. И до края на 2023 г. най-вероятно все още ще продължава.“
Бен Ходжис, бивш командващ генерал на армията на Съединените щати в Европа:
„През януари Украйна може да бъде в позиция да започне последата фаза на кампанията, която е освобождаване на Крим. Знаем от историята, че войната е изпитание на волята и тест за логистиката. Когато виждам решителността на украинския народ и войници, както и бързо подобряващата се логистична ситуация на Украйна, не виждам никакъв друг изход, освен загуба за Русия.“
Давид Генделман, военен експерт, базиран в Израел:
„Окупацията на Донецка и Луганска области ще продължи, но голям руски пробив, от типа на преминаване от юг към Павлоград, за да се обкръжат украинските сили в Донбас, е слабо вероятен. По-голяма вероятност има продължаването на сегашната тактика – бавно смилане на украинските сили в малки участъци и бавно напредване, като в районите на Бахмут и Авдиивка, с евентуална еднаква тактика в зоната на Сватове-Креминна.“
Аз мога с увереност да заявя, че с изключение на някаква слаба вероятност за последното предвиждане, което да е валидно за известен период от време, всички останали заключения, цитирани по-горе, са измислени глупости. Те не са базирани на факти и цифри, а на пожелателно мислене. Само по себе си това е просто пропаганда. (Гледайте как Webb Union и History Legends се забавляват с тях.)
Заблудата по отношение на военния статус на войната е дори по-лош, що се отнася до политическия му аспект.
Заглавието е на днешния брой на Вашингтон Поуст.
Невярното основно предположение на статията е, че Русия се проваля в тази война. Заключенията в материала се позовават на някакъв „експерт“ от Карнеги и на анонимни източници от Русия. Те са в противоречие с истината за войната и с резултатите от последните допитвания в Русия, които показват силна подкрепа за Путин и правителството. Статията също така игнорира и факта, че Русия има добри отношения с по-голямата част от останалия свят и че също има мощни съюзници:
„Руският президент Владимир Путин и китайският лидер Си Дзинпин обещаха в петък да задълбочат двустранното си партньорство на фона на събитията от 10-месечната война на Москва в Украйна, която премина в поредна нощ на атаки с дронове и ракети след масивна ракетна бомбардировка.
По време на телефонния си разговор със Си Путин отбеляза, че военното сътрудничество има „специално място“ в отношенията между двете страни. Той каза, че Кремъл цели да „засили сътрудничеството между въоръжените сили на Русия и Китай.“
На свой ред Си каза, с помощта на преводач, че „в условията на трудна и далеч не еднозначна международна ситуация“ Пекин е готов „да увеличи стратегическото сътрудничество и да осигури взаимни възможности за развитие, глобално партньорство в полза на народите на двете страни и в интерес на стабилността по света.“
Връзките между Москва и Пекин са засилиха, след като Путин изпрати войските си в Украйна на 24 февруари. През изминалата седмица Москва и Пекин проведоха съвместни морски учения в Източнокитайско море.
Китай, който обеща „приятелство без граници с Русия“, подчертано отказа да критикува действията на Москва в Украйна, обвинявайки САЩ и НАТО, че са провокирали Кремъл и решително отхвърли наложените на Русия санкции.
Русия от своя страна твърдо подкрепи Китай по време на напрежението със САЩ относно Тайван.
„Нарастваща изолация“ изглежда има някакво друго значение за автора на Вашингтон Поуст, различаващо се от това на останалия свят.
Заблудата и липсата на добър анализ по военните и политическите въпроси са придружени от заблудата за икономическото бъдеще на „Запада“.
Ето малко от реалността:
Сътрудникът на Credit Suisse Золтан Пожар продължава своите серии за Бретонската гора III, където стоките ще диктуват новия световен ред. В последната серия за годината той описа промяната, която светът преживява в момента, към многополярен ред, „построен не от лидерите на страните от Г-7, а от „Г-7 от Изтока“ (лидерите на страните от БРИКС)“
„Усещането ми е, че пазарът започва да осъзнава, че светът преминава от еднополярен към многополярен в политическо отношение, но пазарът все още не е осъзнал, че в нововъзникващия многополюсен световен ред валутните бази ще бъдат по-малки, стоковите бази ще бъдат по-големи, а инфлацията на Запад ще бъде по-всиока“, обяснява авторът.
Мога да продължа още известно време с изброяването.
Чувството ми през тази година е, че политическите, икономическите и военните проблеми, обсъждани в официалните медии се отдалечиха от обективната реалност повече от когато и да било досега в моя живот. Понякога се поглеждам в огледалото и си казвам, „Може би проблемът е в теб“. Но не е в мен. И други анализатори стигнаха до същото заключение. Но, също като мен, никой от тях не е цитиран в официалните медии, нито му се плаща в традиционния смисъл, да пише по тези въпроси.
Което, като се замисля, може би наистина е коренът на проблемите.
Източник: moonofalabama.org
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
