- Автор: Гласове
- 16 Фев 2022
- 2294
- 17
Рейд Стендиш, rferl.org
Освен спектакъла по откриването на Зимната Олимпиада, китайският президент Си Дзинпин показа и солидарност към своя колега президента Владимир Путин, на среща в Пекин на фона на високото напрежение със Запада.
Визитата на 4 февруари беше първата от две години, след като Си спря да се вижда с чуждестранни величия заради пандемията от коронавирус, но тя бележи нова ера във връзката между Пекин и Москва, която продължава да укрепва в политическо, икономическо и военно отношение.
В обща декларация Путин и Си обявиха връзката си и се постараха да демонстрират общия си фронт срещу нарастващия натиск от Запад по повод поредното изпитание около Украйна.
„Страните се противопоставиха на по-нататъшно разширяване на НАТО и призоваха Североатлантическия алинас да изостави идеологизирания си подход от времето на Студената война“, се казва в декларацията.
Докато настоява НАТО да се изтегли от Източна Европа, Кремъл струпва военни сили по границата си с Украйна, а Пекин изразява подкрепа за исканията на Москва и дори се присъедини към Русия в опит да блокира действия във връзка с кризата с Украйна в Съвета за сигурност на ООН.
В перспективата на унищожителни санкции, които Западът заплашва да наложи при потенциална нова руска инвазия, политическата и икономическа подкрепа от Китай ще предизвика геополитическа промяна, която би преобърнала американската външна политика и би оказала влияние от Европа до Азия.
Какво обаче се крие под повърхността на тези бързо променящи се отношения, отвъд показността на срещата Путин-Си?
RFE/RL попита няколко водещи експерти каква е действителната ситуация днес и как те виждат развитието на тези отношения в идните години. Как може да се промени динамиката им вследствие на размириците в Казахстан и заплахата от война в Украйна? Могат ли икономическите връзки между двете страни да наложат нов вид партньорство? И извън споделеното им съперничество със Съединените щати, какви препятствия могат да охладят връзката им?
Промяна в полза на Китай
Александър Габуев, старши сътрудник в Московския Карнеги център, Москва
Путин и Си казват, че отношенията са по-добри от когато и да било в историята, и са прави.
Връзката се изграждаше и засилваше с нов ритъм в последно време. Това не е съюз и няма да се превърне в определена текуща тенденция, но националните интереси и на двете страни са облагодетелствани от тази уговорка и нещата ще продължат да се задълбочават.
Колкото повече се задълбочават нещата обаче, толкова по-асиметрични ще стават, в полза на Китай, от търговията през икономиката и до политиката.
Голяма част от тази динамика ще зависи от Украйна. Военен конфликт там би отключил нов пореден набор от строги санкции срещу Русия и би довел до две последствия за Китай.
Първото е, че мащабен конфликт с Русия във връзка със сигурността ще предопредели втората половина от мандата на американския президент Джо Байдън и ще погълне много кислород, нужен за взимането на решения на всички нива и повсеместно. Това ще означава, че Байдън ще може да отделя по-малко време на Китай, което пък е основната външнополитическа цел на неговата администрация.
Второто е, че Русия ще трябва да разчита на Китай повече, за да неутрализира Западните санкции, които ще последват една инвазия в Украйна. Да, руската икономика е по-защитена от санкции, отколкото беше през 2014та, а Москва се бои да не стане прекалено зависима от Китай, но страната ще трябва да се обърне към Китай за инжекции от кеш, ако иска икономиката й да се развива.
Търговията вече удари рекордни нива през 2021 година, скачайки до 35% спрямо предишната година на 147 милиарда долара. Газопроводът Силата на Сибир започна работа и вече има планове за втора тръба.
Ако нещо бъде подписано по време на това пътуване (на Путин в Пекин), то ще фокусирано върху икономиката и тръговията.
Дълбоко партньорство с граници
Джиай Жу, сътрудник на американско-рускиия форум в Станфорд и изследовател, Стокхолм
През последните двадесет години руският и китайският подход бяха да се стои настрана, когато става дума за преките им проблеми със Запада. Вярвам, че двете страни са все още прагматични и пазят собствения си интерес достатъчно, за да се запази това положение, но общият контекст определено се промени.
След като стана още по-очевидно, че влошаването на отношенията със Съединените щати и Европейския съюз е необратимо, партньорството между Китай и Русия се задълбочи пропорционално, като се освободи от защитни стратегии и чисто риторично съперничество и се изпълни с по-конкретни и съществени консултации и координация.
Видно е, че тяхното подобрено „взаимно стратегическо координирано сътрудничество“ е уникална категория в китайската външна дипломация, приложимо само за Русия. Дори и Путин и неговият кръг да са прекалено реални и прагматични политици, за да бъдат истински впечатлени от това надписване на етикети, то все пак показва взаимния респект и отношение, които двете страни възприемат сериозно.
Ключова величина в задълбочаването на връзката между Китай и Русия са и самите Си и Путин. Това се дължи не само на междуличностните им отношения, но и на самия факт на тяхното еднолично авторитарно управление, което съвсем ясно се превърна във въпрос на неразрешим, структурен антагонизъм със Западните страни.
Но всяка китайско-руска „ос“ си има граници.
Предвид множеството паралели, направени между Украйна и Тайван, всяка явна китайска подкрепа на руската военна инвазия би поставила дългогодишната позиция на Пекин относно държавния суверенитет под сериозен въпрос. До момента не виждам това да се е случило и задълбоченото партньорство вероятно засега ще си остане сравнително безучастно.
Не особено големи икономически очаквания
Вита Спивак, анализатор в консултантската фирма Control Risks, Москва
Въпреки силните геополитически връзки между двете страни и техните лидери, китайско-руското икономическо сътрудничество ще остане практично.
Настоящата визита на Путин в Пекин беше сравнена с пътуването му през май 2014-а, когато той подписа 30-годишна сделка на стойност 400 милиарда долара за доставка на газ за Китай, на фона на силния натиск върху Москва заради анексирането на Крим и започването на войната в източна Украйна.
Но от икономическа перспектива отношенията Китай-Русия през 2022 г. изглеждат доста по-различно в сравнение с 2014 година.
Очакванията на Москва спрямо Пекин са много по-малки и по-практични, отколкото бяха през 2014 година. Руското ръководство вече не е на мнение, че китайските банки и компании ще му се притекат на помощ в случай на нов набор от санкции срещу Русия.
Също така, Русия търси да избегне вече бездруго нарастващата значителна икономическа зависимост от Китай, особено що се отнася до стратегически енергийни проекти от порядъка на тези в руската част на Арктика. Поради това Москва иска да диверсифицира броя на инвестиционните си партньори за сметка на Китай.
През последните пет-шест години ролята на Русия като енергиен доставчик на Китай също нарасна значително и сега тя е вторият по големина доставчик на суров петрол за Китай и третият по големина доставчик на природен газ (комбинирано на газ и втечнен природен газ). Руските компании в момента увеличават доставките и на висококачествени въглища за Китай, което е значимо, предвид електрическия шок, който Китай преживя през миналата година.
Москва ще продължи да експлоатира нарастващата си тежест на енергиен доставчик на Пекин, като нови енергийни сделки с Китай ще бъдат подходящ сигнал, който Москва да изпрати на Европа, която е зависима от руския газ. Москва търси също и начини да диверсифицира експорта си за Китай, който все още е зависим в голяма степен от въглеводорода.
Има и разговор в руското ръководство за смяна на финансовата система с китайския юан, вместо да се използват еврото и доларът и така да се изгради защита от нови санкции. Сякаш китайското ръководство няма да направи изключение за Русия в своята система за контрол на капитала и изглежда че Кремъл е наясно с това.
„Пазейки си гърба“ в търсене на нов световен ред
Хайюн Ма, асоцииаран професор в Държавния университет Фростбърг, Мериленд
Съперничеството на Русия и Китай със Запада сближава двете страни повече от всякога.
Визитата на Путин в Китай е главно за оформянето на нов световен ред, където руските и китайски основни интереси – били те по въпросите на сигурността или териториални претенции – са уважени и могат да бъдат предефинирани чрез взаимна подкрепа и засилени координирани действия в отговор на Запада.
За да засилят позициите си за договаряне и да оспорят първенството на Съединените щати, Европа и Япония, двете страни се фокусират върху проблемите, които са били използвани срещу тях в настоящия световен ред и се опитват да ги променят и отслабят.
За Китай такива са напористата и ултранационалистична политика на Синдзян, Хонг Конг, Южнокитайско море и Тайванския проток. За Русия това е НАТО и ориентацията на бившите Съветски страни, като Украйна е най-забележителният пример.
Конкретната природа на тази динамика ще се разгръща в реално време, но някои признаци могат да бъдат забелязани в начина, по който китайските власти дефинираха отношенията. Реториката на Пекин често казва, че Китай и Русия се подкрепят взаимно като си „пазят гърбовете“ срещу заплахите, а не се борят рамо до рамо срещу Запада.
Подготвяйки се за тези предизвикателства, Русия и Китай минимизират всякакви конфликтни позиции помежду си в регионите с припокриващи се инвестиции, интереси и влияние, като Централна Азия и Южнокитайско море.
Какво следва след съперничеството им със Съединените щати?
Артьом Лукин, изследовател на китайско-руските отношения в Далекоизточния федерален университет, Владивосток
И Китай, и Русия имат обща цел да се справят с първенството на Америка в световния ред. Докато не бъде достигната тази голяма цел, няма защо да се тревожим за здравето на връзката между Пекин и Москва.
Гледайки напред, въпросът е какво ще стане след като Китай, с известна помощ от Русия, успее да детронира Съединените щати? Ако Китай стане най-голямата световна суперсила, как ще се отнесе с Русия?
Руската икономика вече е само една десета от китайската и разликата продължава да се увеличава. Още по-притеснително от БВП-разликата е значителното изоставане на Русия от Китай в множество жизнени научни и технологични сектори. Например, Русия се гордееше с лидерството си в космоса, но сега Москва може да стане младши партньор във водения от Китай проект за изграждане на лунна база.
Ако Китай, след като се установи като новата суперсила, придобие имперско високомерие и чувство за непогрешимост по подобие на САЩ, тогава китайско-руските отношения може и да се влошат. Но все пак, аз се надявам, че китайците са достатъчно умни да не повтарят американските грешки.
Подмолната дългосрочна игра на Китай с Русия
Джон Юан Джанг, анализатор на китайско-руските отношения в австралийския Технологичен университет, Куинсланд.
В китайските дипломатически кръгове съществува негласното мнение, че икономически слабата, но военно силна Русия подхожда най-добре на Китай.
Това отчасти обяснява защо руско-китайските отношения изглеждат обещаващи в кратко- до средносрочен план. Не само натискът от Запад тласка двете страни една към друга, но и руските военни операции, които отклоняват вниманието от Пекин.
Стагнираната вътрешна икономика на Русия и слабонаселения й Далечен Изток също дават относително спокойствие по протежение на границата с Китай, от китайска гледна точка. Това предоставя на Китай повече стратегическо пространство и ресурси за справяне с централни проблеми на други места, като намаляването на населението, глобалното съревнование със Съединените щати и териториалните претенции в Южнокитайско море и Тайван.
Определено има боричкане за власт между Китай и Русия, но напористите военни ходове на Москва предпазват отношенията с Пекин от разбалансиране.
Добър пример за това е неотдавнашната руска интервенция в Казахстан чрез Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). Руският ход помогна за стабилизирането на ситуацията в страната, което беше сериозна грижа и на Пекин. Въпреки че Китай понякога си съперничи с Русия в Централна Азия, Пекин отстъпва пред военните способности на Москва и оставя нейните интереси да надделеят.
Историята може да се прикрива само до определен момент
Териса Фалън, директор на Център за изследване на Русия, Европа и Азия, Брюксел
Перспективата за общ китайско-руски фронт е кошмарът на стратезите, поради което е в интерес както на Пекин, така и на Кремъл да изтъкват, че имат най-добрите отношения от 300 години насам.
Засега общата цел да отхвърлят Съединените щати здраво съхранява техните отношения, но под повърхността кипят страсти.
И докато Путин и Си неуморно показват топлите си връзки и голямото сближаване на страните си – руският президент дори поздравява китайския лидер за рождения му ден през 2019 г., като двамата са облечени в еднакви костюми – картината прикрива дълбоко недоверие, което не си е отишло.
През юни 2020 година пенсиониран руски учен беше задържан по обвинение, че е издал на Китай руска секретна технология за откриване на подводници, а подозренията в шпионаж от страна на Китай в руската отбранителна промишленост са с дълбоки корени и дълга история.
Населението на Китай и Русия често влиза в конфликти помежду си, особено извън политическия център на всяка от страните.
Китайската бизнес и икономическа експанзия са наблюдавани с недоверие в руските региони. В същото време, националистки изблици, като призивите към потребителите на китайската социална мрежа Уейбо да завземат части от руския Далечен Изток, подхранват безпокойството и неразбирателството, които все още съществуват и от двете страни на границата, но не се отразяват от нито една от държавните медии.
Пекин поддържа дългосрочно виждане за бъдещето, възприемайки тактическата стратегия, че е по-добре да има Русия на своя страна, поради което демонстрира желание да се адаптира и съжителства с нея и в близко и средно бъдеще.
Китай все още не е признал анексирането на Крим от Русия през 2014 г., но избра да преориентира водещия си външнополитически проект „Един колан, един път“ към по-добра интеграция с Русия и по-слаб фокус към Украйна. С това от страна на Пекин бе показано внимание към стратегията, но и нежелание да прави компромиси със собствените си интереси.
Действията на Москва в Украйна могат да се разглеждат от Пекин като полезно отклоняване на вниманието, но в същото време те вероятно изнервят китайското ръководство, тъй като ходовете на Путин могат да възпрепятстват Инициативата „Един колан, един път“.
Приблизително 85% от железопътния трафик на Китай към Европа транзитира през Беларус и той може да бъде намален поради подновеното напрежение в региона. Украйна пък някога беше предвидена като една от котвите на „Един колан, един път“ и Пекин все още има своите планове за страната, чийто най-голям търговски партньор е Китай.
Рейд Стендиш е кореспондент на Централния нюзрум на RFE/RL и автор на брифинга „Китай в Евразия“. Той е фокусиран върху китайската външна политика в Източна Европа и Централна Азия и е правил обширни репортажи за Инициативата „Един колан, един път“ и за лагерите за лишаване от свобода в Синдзян. Преди това е бил редактор в списание Foreign Policy и негов кореспондент в Москва. Писал е също и за Атлантик и Вашингтон Пост.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
Източник: www.rferl.org
