- Автор: Георги Георгиев
- 07 Март 2025
- 5155
- 34
Големият риск пред кабинета на Росен Желязков се казва Бойко Борисов. За лидерът на ГЕРБ става все по-нетърпимо да стои настрана от министърпредседателския пост. Не че той сега не ръководи правителството на 100%, но за него най-важни са светлините на прожекторите. А в настоящата ситуация той не може да ги концентрира върху себе си. Дори родните, да не говорим за световните. И тук е голямата му болка.
Борисов може и да е галеник на съдбата в злободневен план, но в исторически аспект той си остава незабележима фигура. Да си бил най-дълго управлявалият министър-председател, а дейността ти да не е свързана с никакво значимо историческо събитие, си е чиста ирония на съдбата. Страната ни влезе в НАТО и в ЕС, преди той да се захване сериозно с политиката, Шенген се случи, представете си, при кабинета на Главчев, а сега Желязков е напът да стане лицето на влизането ни в еврозоната. И стожер на геополитическата ни устойчивост.
Затова пък кюлчета, вилата в Барселона, скандалните телефонни разговори, задигнатите чували с пари за магистралите, са напът да се превърнат в трайния спомен за Борисовото властване. И ако лидерът на ГЕРБ може да се чувства напълно защитен откъм прокуратурата, след като успя да запази водещите позиции на политическата си партия, то по отношение на обществената си реабилитация той по същество тъпче на едно място. И последните социологически резултати показаха, че извън електората на ГЕРБ Борисов не само, че не разполага с никаква популярност, но дори е силно мразен. Едва 16% имат положително отношение към фигурата му, а цели 75% са настроени отрицателно. По отношение на негативните оценки, той е в една група с политици като Делян Пеевски, Костадин Костадинов и Асен Василев.
В този смисъл, да стои в сянка, ще бъде оправдано само ако това доведе до разбиване на негативния му образ. За целта Борисов възприе смирено поведение в парламента и демонстрира готовност да влезе в диалог с всички парламентарни сили. Заемайки позицията на най-поливалентния играч на сцената, той се надяваше да увеличи обществената си подкрепа или поне да намали негативните настроения срещу себе си. Засега планът му явно не сработва. От една страна, той продължава да търпи критики за провалите в коалицията и управлението, а от друга Росен Желязков добива очертанията на (много) по-адекватен в сравнение с Борисов министър-председател. Тези две преси вадят Борисов от равновесие и не му позволяват да следва предварително зададеното си поведение. Пусканите напоследък пробни балони относно евентуално му издигане за президент не са случайни, както и собствените му жалейки, че не е министър-председател в момента, а е принуден, видите ли, да бъде патерица на БСП и ИТН.
Нищо чудно той наистина така да чувства нещата. Че нали сам се е хвалил как Тръмп ценял съветите му повече от тези на държавния си секретар, как е подарил куче на Путин, как е най-близкият авер на Ердоган и аркадаш на Орбан, как се пада нещо като „стара капа“ на Мерц в ЕНП, а сега е принуден да следи историческите събития от телевизора, вместо да е там - в Лондон, Париж и Брюксел. Нищо чудно и Желязков да не припари до трите столици, защото добре разбира, че ще усили максимално ревността на патрона си.
И Борисов вече започва да полага основите на поредната политическа криза, все още задкулисно, но определени признаци все пак се процеждат в публичното пространство. Те очертават три области на въздействие. Първата е деликатен натиск по отношение на БСП и ИТН по въпросите на кадровите назначения, със скритата заявка, че Борисов ще бъде по-щедър от Желязков. На второ място се отправят определени сигнали към "Демократична България" за съставяне на нов кабинет с тяхно решаващо участие. И трето, реабилитира се Пеевски, за да бъде възприета от обществеността за нормална функцията му да подкрепя изпълнителната власт. И всичко това със сигурност е гарнирано с огромно материално стимулиране.
Накрая, партиите в парламента може да се окажат дотолкова разбити и напазарувани, че да се състави мнозинство в полза на Борисов, което да се състои от ГЕРБ и ДПС-Пеевски и да бъде подкрепено от маса „еманципирали“ се депутати. Като всичко това трябва да се случи много бързо. Защото колкото по-видимо става, че ГЕРБ разполага с човек, по-подготвен от Борисов за премиер, толкова повече ще се усилват съмненията в лидерските качества на самия Борисов.
И точно в този момента ДПС- Доган дава идеален повод на Бойко да провокира смяна на кабинета, без да поема публична отговорност за случилото се. Просто ще каже "загубихме мнозинство", а в такова време правителство на малцинството не може и дори е опасно да управлява. Хората на Доган направиха глупост, като подкрепиха сегашния кабинет, следващата им глупост ще бъде ако го свалят. Защото само през засиленото усещане за надигащ се политическия хаос ще може да бъде прокарана през партиите и обществото отново кандидатурата на Борисов за премиер.
Нека си припомним, че вторият мандат на Борисов стана възможен, когато изгоря КТБ и хората мислеха повече за спестяванията си, а не за това кой ще ги управлява. Точно тревожността, граничеща с паника, позволи „трика“ на Лукарски да мине почти незабелязан. Като нищо и сега могат да ни спретнат някаква криза или мащабен инцидент.
Разбира се, ако Борисов отново оглави изпълнителната власт, той трябва твърдо да зачеркне президентските си амбиции. И това е голямата му дилема. Сигурно и той не е все още наясно какво точно желае или по- скоро, кое е по- достижимо. Чрез постоянното му мърморене, че не е министър-председател той се опитва да преследва едновременно и двете цели. От една страна, постоянно притопля идеята за връщането си на министърпредседателския пост, а от друга страна, прокарва завоалирано внушението, че след като обществото ни се е „самонаказало“, като го е отлъчило от изпълнителната власт, може да компенсира „щетата“, като го избере за президент.
Независимо от преследваната цел, за Борисов е от ключово занчение да не попада в окото на общественото недоволство. Затова и така се вбеси при демонстрацията на „Възраждане“ срещу приемането на еврото. Веднъж, че хората на Костадинов го посочиха като главния организатор на полицейските действия срещу протестиращите и втори път - за това, че президентът Радев не заклейми категорично случилото се. А най- малко на Борисов му е необходимо в бъдеще да го сочат като човека, наложил еврото у нас с помощта на полицейските палки.
По-големият проблем обаче му е, че у нас отново може да се зароди енергия за протести. Които вече може и да не са жълтопаветни, а националистически и много по-радикални. Самата геополитика го предполага, а и цели три реални партии - "Възраждане", МЕЧ и "Величие", се опитват да спечелят обществена подкрепа на базата на това кой е по-краен. Властта се уплаши не от оцветената сграда на Европейския съюз, а от това, че голяма част от хората одобриха действията на протестиращите. Колкото и да ни заливат с анализи, че българите не сме радикални, радикалните действия се харесват на българина. Дори и само заради сеира. И точно тези настроения може да се превърнат в най-голямата пречка пред актуалните политически амбиции на Борисов.
Свързана статия: Кабинетът „Желязков“ - коалиция на зулуси
