НАТО няма защита от руските ракети

САЩ и Великобритания подготвиха услужливо украинско правителство, което в името на техните интереси вече десет години води война – от гражданската в Донбас до днес. Изглежда, че в Киев започват да разбират положението, в което са изпаднали. На 20 март, пред журналист от испанския вестник "Ел Паис", украинският премиер каза „военното завършване на конфликта е невъзможно, защото Русия е ядрена страна“. Така е, невъзможно е за тях, но защо едва сега в Киев се досещат за това?

На 28 февруари 2024 г. Пентагонът публикува програмния документ „Трансформация на структурата на армията“ (“Army Force Structure Transformation“). В него се предвижда формиране на пет оперативни групи за действие в съответствие с концепцията за „многодоменна война“, т.е. за действие едновременно на сушата, в океана и във въздуха, а заедно със съответните родове войски и в космическото, кибернетичното и информационно пространства. Една от главните цели е укрепване на противовъздушната и противоракетната отбрана, без да се нарушава сегашното ѝ ешелониране. Акцент се поставя върху войсковата ПВО, като се отдава важно значение на борбата с БЛА. За целта ще бъдат разработени нови средства за ПВО и особено на такива за действие на пределно малка и малка височина.

Две седмици по-късно, на 14 март, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг представи годишен доклад за сигурността на НАТО. В него той подчертава необходимостта от създаване на „многопластова система за противовъздушна отбрана, комбинирана противоракетна и противовъздушна отбрана“ за защита „едновременно от хиперзвукови оръжия, ракети и безпилотни самолети“. Столтенберг посочи, че НАТО „вече разполага със средства да се защити от тези ракети“ и че развитието на противовъздушната отбрана трябва „да е един от основните приоритети за развитието на военния капацитет на НАТО“.

Очевидна е разликата във формулировките на Пентагона и на генералния секретар на НАТО. Какво всъщност означава казаното от него?

Той не е военен специалист, но около него има много такива и затова е напълно възможно този важен проблем да бъде посочен ясно и коректно. От думите му става ясно, че това не е направено така. Например, правилно е да се говори  за „ешелонирана“, а не за „многопластова“ система. Освен това странно звучи твърдението, че „комбинирана противоракетна и противовъздушна отбрана“ може да се справи едновременно както с хиперзвукови, така и с безпилотни самолети. Странно, защото има съществена разлика между прехващането на ракети, на пилотирани и на безпилотни самолети. И като възможности на ударните средства,и като технология. Затова отделно съществуват войски за ПВО и за ПРО.

Изводът както на Пентагона, така и на генералния секретар за необходимост от ешелонирана ПРО е предизвикан от войната в Украйна. Изводът е правилен, но НАТО трябваше да го направи още след 10 март 2022 г. Тогава украинският безпилотен самолет за стратегическо разузнаване Ту-141 „Стриж“, разработен още в СССР и преоборудван като носител на авиобомба с 120 кг взривно вещество, излетя близо до Одеса. По някаква причина (техническа или преднамерена) той летя във въздушното пространство на Румъния, Унгария и Хърватия. Самолетът падна на 50 метра от студентско общежитие в Загреб, Хърватия, като авиобомбата не се взриви. През това време Обединеният център за въздушни операции на НАТО, изграден в Торехон, Испания, не предприе абсолютно нищо за прехващане на нарушителя. Именно тогава е трябвало да се направи извод за състоянието на ПВО на НАТО на Европейския театър на военните действия. Очевидно такъв извод не е бил направен.

Казаното от генералния секретар не дава яснота какво пространство трябва да защитава „многопластовата“ система за ПРО. След като няма необходимата конкретика, може да се допусне, че то би трябвало да се отнася до изграждане на система за ПРО на пространството, защитавано от НАТО в Европа, САЩ и Канада. Това би означавало защита от стратегически ракети (с полет над 5500 км), ракети със среден обсег (до 5500 км), оперативно-тактически (до 1000 км) и от тактически ракети и БЛА, действащи на разстояние до 100 км. Накратко, излиза, че е необходимо създаване на стратегическа и нестратегическа система за ПРО на посоченото пространство.

Изграждането на стратегическа система за ПРО е грижа на САЩ, защото руските стратегически ракети са насочени към обекти само на тяхна територия. Затова Пентагонът не позволява и няма да позволи на никакъв орган на НАТО да се меси в създаваната от него глобална система за ПРО. Тя е изключително важна за САЩ и затова те я изграждат от 13 юни 2002 г. - тогава САЩ денонсираха Договора от 1972 г. за ограничаване на системите за противоракетна отбрана и в същия ден извършват първото полетно изпитание на противоракета “Стандарт СМ-3”. Ден след това Русия обяви, че излиза от договора СТАРТ-2, който бе ратифицирала и коeто САЩ не направиха. Този договор предвиждаше прекратяване използването на касетъчни заряди с индивидуално насочване и замяната им с моноблочни, както и забрана на редица други мерки, улесняващи преодоляване на система за ПРО.

През декември 2002 г. президентът Буш-младши официално обяви изграждането на Национална противоракетна система.

Според замисъла тя ще се състои от три ешелона : първи, на територията на САЩ (териториална), втори, на Европейския и Тихоокеанския ТВД и трети, тактически. Интегрирани в единна система, те трябва да отразят какъвто и да е противников ракетен удар.

Не се нуждае от доказателство твърдението, че наличието на противоракетен щит води до нарушаване на стратегическата стабилност. Точно това предизвика съответна реакция на Русия. Защото при наличие на мощен ракетен меч, с какъвто разполагат САЩ, противоракетният щит ще им позволи да го използват без опасения когато и където решат. Именно това е причината, довела до остро противопоставяне между САЩ и Русия в областта на стратегическите въоръжения.

На територията на САЩ са изградени два позиционни района - в Аляска и авиобазата „Ванденберг“. И двата са с шахтни пускови установки за противоракети GBI, предназначени за прехващане ракетите на 31-ва руска ракетна армия, чиито траектории преминават над северния полюс. Същото предназначение имат и комплексите за извънатмосферно прехващане THAAD, развърнати на територията на САЩ и временно на други места на планетата.

На Европейския ТВД се използват земно базираните противоракетни комплекси “Иджис-Ашур” с противоракета “Стандарт СМ-3“ - те са развърнати в позиционните райони близо до Девеселу, Румъния и Радзиково, Полша. През 2018 г. САЩ приеха решение за възстановяване на бившия Втори флот в Атлантическия океан, разформирован в 2011 г. На част от корабите му ще се установи морски противоракетен компонент с разузнавателно-ударна система “Иджис”, комплектувана с усъвършенстван вариант на противоракета “Стандарт СМ-3“. Той, заедно с комплексите в Девеселу и Радзиково, са предназначени за защита от ракетите на 27-ма гвардейска ракетна армия, чиито  траектории преминават над северните части на Европа.

За ПРО на Тихоокеанския ТВД също се използва “Иджис” с противоракета “Стандарт СМ-3“. Десетките кораби, въоръжени с нея, отдавна носят дежурство в близост до районите за бойно дежурство на руските атомни ракетоносци. Над тях преминават и траекториите на стратегическите балистични ракети на 33-та ракетна армия.

Именно тази глобална система за ПРО (териториалната и тази на двата ТВД) е имал предвид руският президент, когато в интервюто си на 13 март казва, че приемането на въоръжение на хиперзвуков маневриращ боен блок „Авангард“ я обезсмисля. След като САЩ денонсираха Договора от 1972 г. Русия възприема асиметричен подход за противодействие. Това означава, че трябва да се разработят средства, способни, ако не да обезсмислят, то поне силно да намалят ефективността на бъдещата ПРО на САЩ.

Изход е намерен след извършване на мащабна научно-изследователска дейност, резултатите от която позволяват създаване на „Авангард“, с който вече се комплектува втори ракетен полк. Днешната надпревара в стратегическите  оръжия се различава от тази през втората половина на ХХ в. по това, че тогава СССР непрекъснато догонваше САЩ, създавайки аналогични оръжия и изтощавайки икономиката си. Днес обаче догонващи са САЩ, които трябва да създадат нови средства за защита от руската стратегическа хиперзвукова заплаха.

Ако ПРО на САЩ пропусне само 20-30 ядрени бойни блока, неприемливите загуби за тях ще бъдат реалност. Именно това  охлажда горещите глави на привържениците на ядрена война с Русия. Тази реалност ще придобива все по-голямо измерение с увеличаване броя на носителите на „Авангард“. Следователно все повече ще нараства желанието на САЩ за започване на нови преговори по стратегическата стабилност. Това желание ще се увеличава с приемане на въоръжение и на крилата ракета „Буревестник“, и на безпилотен подводен апарат „Посейдон“ - и двете са стратегически, ядрени, с неограничен обхват и непредсказуема траектория. Русия е съгласна на преговори, но иска комплексно разрешаване – от създадения за нея проблем в Украйна, през ПРО до стратегическите нападателни оръжия, т.е. съгласна е за създаване на система, която да доведе до еднаква сигурност и за САЩ/НАТО, и за нея.   

Нестратегическата система за ПРО се формира от противоракетни и от други средства за  ПРО/ПВО на територията на воюващите страни и на войските. По нея САЩ и Русия нямат разногласия. Още през март 1997 г. са съгласувани основните технически параметри на противоракетните комплекси, които не трябва да могат да прехващат стратегически ракети. Изводът на генералния секретар на НАТО, че ПРО трябва да бъде един от основните приоритети за развитие на военния капацитет на НАТО, означава създаване именно на интегрирана ешелонирана нестратегическа система за ПРО/ПВО на Европейския ТВД. Според него НАТО „вече разполага със средства да се защити от тези ракети“, т.е. „едновременно от хиперзвукови оръжия, ракети и безпилотни самолети“.

Опитът обаче от доставените и използвани зенитно-ракетни комплекси в Украйна показва, че повечето от тях не могат да прехващат руските балистични и крилати ракети. Там вече са унищожени пет комплекса “Пейтриът РАС-3”,. т.е. те дори не са успели сами да се защитят от влитащите към тях руски ракети. С навлизане във войските на хиперзвуковата многоцелева крилата руска ракета „Циркон“ посочените комплекси изобщо не могат да водят борба с нея. Затова думите на генералния секретар не съответстват на реалността.

В това отношение е характерен следния случай. В началото на март украинският президент посети Одеса за среща с гръцкия премиер. В хангара, в който са събрани всички налични морски безпилотни катери и управляващите ги оператори, включително и чужденци, той награди отличилите се. След церемонията двамата напускат хангара и само след изминаване на около 200 м в хангара се взривяват ракети от „Искандер“. ПВО не предотвратява удара, а Западът обвинява Русия, че е искала да убие украинския президент. Отговорът на обвинението идва от руския представител в ООН : „Ако сме искали, отдавна щяхме да го направим“.

Може би поради този удар френският президент няколко пъти отложи посещението си в Украйна, но Париж смело засилва военната си реторика срещу Русия. Същевременно

гръцкият премиер постъпи по гръцки – няма да помага на Украйна, но ще изпраща оръжия на Чехия, която ще ѝ ги предоставя.

Вероятно тази опасна за НАТО противоракетна перспектива е най-важната причина за неговата тревога. За да се премахне, ще трябват нови средства за откриване и прехващане на хиперзвукови цели, които трябва да се интегрират в ешелонирана система за ПРО. За тактическа ПВО или за защита на фронтовата полоса се налага създаване на средства за борба с БЛА, управляеми артилерийски снаряди, ракети от РСЗО и планиращи авиобомби. Тази задача, както показва войната в Украйна, никак не е лесна за реализиране.

Русия и Украйна вече създадоха подразделения за борба с БЛА, масово подготвят оператори и формират съответен клон от промишлеността, създавайки безпилотна авиация. В това направление НАТО едва сега се пробужда. И не само в него. Именно поради това то не желае да воюва с Русия, а прави всичко възможно да продължи да го прави Украйна. Такава е негласната цел на двадесетата среща в американската авиобаза „Рамщайн“, Германия. Същата негласна цел има и срещата на ръководителите на страните от ЕС. И на двете се търси начин за оказване помощ на украинското правителство, а всъщност му дават възможност да продължи да воюва вместо тях и за тях.

САЩ и Великобритания подготвиха услужливо украинско правителство, което в името на техните интереси вече десет години води война – от гражданската в Донбас до днес. Изглежда, че в Киев започват да разбират положението, в което са изпаднали. На 20 март, пред журналист от испанския вестник "Ел Паис", украинският премиер каза „военното завършване на конфликта е невъзможно, защото Русия е ядрена страна“. Така е, невъзможно е за тях, но защо едва сега в Киев се досещат за това?

Напоследък отвъд океана, за да доставят необходимата помощ на Украйна, при това на кредит, искат извършване на тотална мобилизация. Реализирането ѝ налага снемане на призивната възраст от 27 години на значително по-ниска. Това означава унищожаване на украинската младеж и задълбочаване на очерталата се вече остра демографска криза. Западът обаче това изобщо не го интересува и не го тревожи. За него е важно да има някой, който с действията си да изтощава военнопромишления потенциал на Русия и постоянно да създава проблеми на западната ѝ граница. И Украйна усилено ги създава. В навечерието на изборите за президент в Белгородска и Курска области бяха предприети крупни атаки с хиляди бойци, бронирана техника и артилерия с цел превземане на поне едно населено място. Те не успяха и само за едно потупване по рамото от чужбина, ВСУ за осем дни загуби 3500 убити и ранени, 23 танка, 34 БМП и БТР, 5 РСЗО и един вертолет Ми-8. Задачата беше изпълнена. Смут по границата беше създаден, изборите обаче не бяха провалени и не само, че до населено място не можаха да достигнат, но даже и границата не преминаха.

Очевидно е, че създаване на нестратегическа система за ПРО на Европейския ТВД изисква отделяне на значителни средства, време и специалисти. Дали НАТО ще може да уеднакви вижданията на страните-членки и да задели необходимите средства е проблем, за чието разрешаване все повече ще се налага ограничаване на помощта за Украйна. В противен случай изоставането на НАТО от отдавна формираната в Русия нестратегическа система за ПРО/ПВО ще продължи. В резултат ще се получи обстановка, констатирана наскоро от френски офицер пред журнала „Marianne“ - „Не трябва да се заблуждаваме. Срещу руснаците ние сме като армия от мажоретки“.

Следвайте "Гласове" в Телеграм