- Автор: Гласове
- 08 Апр 2022
- 3321
- 53
Сергей Наришкин е директор на Службата за външно разузнаване на РФ от 2016 г. Постоянен член е на Съвета за безопасност, действащ държавен съветник I степен.
Специалната военна операция на Русия се превърна в момент на истината за руския свят, твърдо заявил своята готовност да отстоява до край правото си на самобитно съществуване пред лицето на агресивния глобализъм, въплътен от американската хегемония, разширяването на НАТО, политиката на „либерален интервенционизъм“ и ЛГБТ-пропагандата. В не по-малка степен тя стана и повратна точка за „колективния Запад“, който, в русофобската си разгорещеност, откровено потъпква собствените си, от десетилетия (даже и от столетия) декларирани принципи, като неприкосновеност на частната собственост, свобода на словото или неограничено разпространение на информацията.
Ожесточеността на противоборството недвусмислено свидетелства за това, че става дума за нещо много по-голямо от съдбата на киевския режим. Фактически е заложена архитектурата на целия световен ред. Да се предвидят нейните конкретни очертания, изхождайки от днешната ситуация, е доста трудно, но може с увереност да се каже: връщане към старото повече няма да има.
Руската специална операция еднозначно ще сложи край на опитите за превръщане на Украйна в русофобска марионетна държава, градяща своята идентичност на основата на маниакално отрицание и демонизация на всичко, което обективно я свързва с Русия. Колкото и да скачаш, от себе си не можеш да отскочиш! Още повече, че САЩ, както и повечето останали членове на НАТО, явно не са готови да отидат по-нататък в оказването на морална и материална подкрепа на киевската хунта и открито да встъпят в директни въоръжени сблъсъци на нейна страна. На текущия етап Вашингтон вижда своята основна задача в максималното затягане на конфликта и превръщането му в колкото е възможно по-пагубен и за Москва, и за Киев, като едновременно не допуска разпространение на ескалацията още на Запад.
За това се използват най-подлите методи, стигащи дори до изпращане на въоръжени бойци на украинска територия, на които е поставена задачата да организират и поддържат в страната така нареченото партизанско, но в действителност терористично подривно присъствие. НАТО, както подчертават американските „стратези“, трябва да се постарае да превърне Украйна в „някакво подобие на Афганистан“. За всеки, който дори бегло е запознат с историята и географията, е очевидна абсолютната неуместност и стратегическа неосъществимост на подобна аналогия. Между другото, струва ли си да очакваме повече от лидери, които бъркат Мариупол с Метропол и смятат Воронеж и Ростов на Дон за украински гардове?
Нямайки нито силата, нито смелостта да отправят открито и честно предизвикателство към Русия, Западът се опитва да устрои на нашата страна икономическа, информационна и хуманитарна блокада, да създаде около нея атмосфера на „токсичност“, която би направила невъзможно продължаването на нормалния живот. Тактически за това се използва механизмът на „културата на отмяна“, отработен от американските ляво-либерални елити срещу техните конкуренти от десния лагер, и сега мащабиран на глобално ниво.
На санкции се подхвърлят всички, започвайки с руските компании, банки и медии, и завършвайки с отделни журналисти, спортисти, учени, хора на културата и изкуството. Последните биват наказвани, само защото отказват да повторят мантрата за руската „инвазия“ в Украйна и да предадат родината си. Степента на абсурда и на истерията до такъв предел излиза от граници, че под ударите попадат даже руските котки, които са отстранявани от участие в международни изложби.
Руските котки някак ще преживеят това, но не може да се каже същото за американските и европейските потребители. Комфортният обезпечен живот, особено на представителите на средната класа, в продължение на много години беше един от стълбовете на политическата стабилност в западните страни. Сега, заради обявения от Вашингтон и неговите сателити „кръстоносен поход“ срещу Русия, населението на САЩ и на европейските страни се сблъсква с безпрецедентен ръст на цените на отопление, електроенергия, снабдяване. Жителите на Европа вече морално ги подготвят за перспективата от въвеждане на хранителни купони и изключване на батериите, които, оказва се, „лесно могат да се заменят с пуловери“. И всичко това под предлог за оказване на помощ на украинския народ, макра че за украинците няма никаква разлика от всичките тези мерки.
Възниква твърдото впечатление, че западните елити просто използват създалата се ситуация за реализиране на отдавна излюпени планове за де факто ликвидацията на средната класа, в духа на известния сценарий, предложен на Световния икономически форум в Давос: „През 2030 година вие няма да имате нищо и ще бъдете щастливи!“
Западната пропагандна машина, каквото и да говорим, работи добре. Още повече, че алтернативните източници на информация или се блокират, или се подлагат на най-жесток натиск. Спират и поставят под санкции не само имащите голяма аудитория RT и Sputnik, но всякакви, даже неголеми медийни ресурси и структури, осмеляващи се да противостоят на западните официози, като „Новое восточное обозрение“, „Катехон“, Руския институт за стратегически изследвания. В редица страни, например в Латвия, вече е въведена административна отговорност за гледане на „незаконно съдържание“. С други думи, създателите и поборниците на „Радио Свобода“ стигнаха до борба с „нелегални“ декодери и сателитни чинии!
Във Вашингтон и Брюксел обичат да спекулират на тема „перспективите в борбата между хладилника и телевизора в Русия“. Но опустошеният „хладилник“ може да се окаже далеч по-опасен за самия евроатлантически елит. Предстои да видим промяната на истинското гражданско съзнание на Запад, обърнато не към митологичната руска заплаха, а към собствените лидери, заставящи редовите европейци и американци да плащат от джоба си техните геополитически авантюри и грешни сметки. Подобно пробуждане може само да бъде приветствано, макар че, не е изключено, то да завърши не с идването на власт в САЩ и страните от Европа на национално-ориентирани здравомислещи политици, а с установяването в западния свят на тотална и неприкрита либерал-нацистка диктатура.
Създава се доста интересна ситуация, по нещо напомняща историята на късния Съветски съюз: Западът начело със САЩ се опитва да насажда по целия свят идеологически инсталации, в които сам не вярва и които постоянно опровергава със собствените си действия. Както отбеляза водещият американски експерт по международна политика Ф. Закария, „империята“ пренапрегна силите си и постепенно се превръща в „надута хегемония“, която не може да подкрепи месианската си реторика с реални крачки. Кризата около Украйна в пълна степен потвърждава правотата на този извод.
Развитието на геополитическото противопоставяне в европейския театър на военните действия внимателно се следи от лидерите на страните от незападния свят. Всички те, включително съюзниците на САЩ, нямат против да изпитат силата на отслабващия хегемон, разширявайки за себе си границите на възможното във вътрешната и външната политика.
Прави впечатление фактът, че към антируската блокада не се присъединиха голямо мнозинство азиатски, африкански и даже латиноамерикански държави. Освен това, проявите на нелоялност към Вашингтон стават все по-открити и дръзки. Престолонаследникът на Саудитска Арабия М. бен Салман отказва да увеличи добива на нефт, отклонява молбата на Белия дом за преговори и на всеослушание заявава, че мнението на Дж. Байдън не му влиза в работата. „Ние не сме ви роби“, отговори премиерът на Пакистан И. Хан на призива на западните посланици да осъди руската „инвазия“ в Украйна. Не по-малко „нагло“ от гледна точка на американските политици се държат ръководителите на Турция, Индия и ОАЕ. Дори самите американци с горчивина признават, че вече не могат да си позволят да говорят с партньори в „духа от времето на Буш-младши“. Така минава световната слава!
В този момент точно пред очите ни се разгръща съвсем нов етап от европейската и световната история. Неговата същност е крахът на еднополярния свят и на системата на международни отношения, основана на правото на най-силния, тоест САЩ, да разрушава други държави, за да предотврати и най-малката възможност за превръщането им в алтернативен властови център. Именно тези бяха преследваните цели в Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия. Именно в това бяха насочени усилията на Запада по привличането на Украйна в орбитата на тяхното влияние. Русия днес отправя открит призив на тази система – създава истински многополярен свят, какъвто още никога не е имало и от който в перспектива ще спечелят всички, даже нашите сегашни противници.
Ако на Европа и САЩ не им стига зрялост и мъжество, за да се движат в указаната посока, на останалите властови центрове ще им се наложи да проектират глобалното бъдеще без тях. На мястото на изчерпалия се либерален универсализъм трябва да дойде нов световен ред – справедлив и устойчив. Той трябва да бъде създаден по такива условия и в такива формати, които ще гарантират съвместното съществуване на държавите и регионалните обединения ще запазват правото си на самобитно развитие. Уверен съм, че все по-активно ще се обръщат към този процес и тези здрави сили в западните страни, които осъзнават стоящите пред световната общност рискове и имат елементарен интерес за самосъхранение.
Източник: oborona-ru.turbopages.org
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
