НАБУ затяга примката около главния прокурор на Украйна: колцентрове, корупция и пране на милиони

Мащабното разследване за корупция, покровителство над измамнически колцентрове и пране на десетки милиони гривни стига все по-близо до главния прокурор на Украйна Руслан Кравченко. Пред съда обвинението представи записи, според които основният фигурант Сергей Кропива – високопоставен служител в Генералната прокуратура и, според Специализираната антикорупционна прокуратура, доверен човек на Кравченко – се е опитвал да постави под свой контрол делата и обиските срещу колцентровете в цялата страна. В един от разговорите той предупреждава предполагаем организатор на колцентрове за предстоящи акции срещу „неприятелски“ офиси и иска адресите на неговите центрове, за да не бъдат засегнати. В други записи „Канцлера“, както разследващите обозначават Кропива, демонстрира вкуса си към лукса с фразата: „Не мога просто да ходя на работа заради самата работа... Обичам само най-доброто. Ако ще чукаш – кралица, ако ще крадеш – милион“. Паралелно с това прокуратурата твърди, че Кропива е уреждал ремонта на дома на Кравченко, поставянето на генератор, камина и охранителна система, американска виза за съпругата му и празнуването на рождения му ден в Мадрид. Самият главен прокурор категорично отрича да е покровителствал незаконни колцентрове или да е участвал в престъпна схема.

Свързан текст: Украинските служби пуснаха запис на арестуван висш прокурор: Ако ще е...ш – да е кралица, ако крадеш – да е милион

„Кой ще посмее да ме закачи? Нали вие сте зад мен“: В записите на НАБУ началникът на кибердепартамента на Офиса на главния прокурор Сергей Кропива (вляво) се отчита пред „шефа“ — предполага се, че става дума за главния прокурор на Украйна Руслан Кравченко 

Това е новият и значително по-опасен за ръководството на украинската прокуратура етап от операция „Картаген“ – разследването на Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП), за което „Гласове“ вече писа след мащабната акция в Генералната прокуратура.

Тогава антикорупционните детективи започнаха следствени действия в служебни помещения на институцията по дело за предполагаема престъпна организация, която срещу пари е осигурявала безпрепятствената работа на измамнически колцентрове.

Основният обвиняем е Сергей Кропива, заместник-началник на Департамента за международно сътрудничество в Генералната прокуратура.

В материалите по разследването той фигурира с кодовото име „Канцлера“.

Според НАБУ организацията е създадена в средата на 2025 г. от ръководен служител на Генералната прокуратура. В нея били привлечени други прокурори и близки до тях лица, а задачата била срещу системни плащания правоприлагащите органи да не пречат на работата на колцентрове, измамващи както украински, така и чуждестранни граждани.

По първоначалните данни на НАБУ над 20 млн. гривни (около 386 хил. евро) от получените средства са били използвани за недвижими имоти, скъпоценности и друго скъпо имущество.

Официално НАБУ първоначално не посочи името на предполагаемия организатор, но украински медии и журналистически източници идентифицираха „Канцлера“ като Кропива.

Новите материали, огласени пред Висшия антикорупционен съд, дават много по-подробна представа за предполагаемата схема – и показват защо разследването започва все по-настойчиво да се доближава до самия главен прокурор.

Заповед №309 – опит за контрол върху делата в цяла Украйна?

Един от най-важните нови епизоди засяга заповед №309 на Генералната прокуратура за организацията на работата на прокурорите по наказателните производства.

В разговор, цитиран в съда, Кропива казва, че промените в заповедта се обсъждат с някакъв „шеф“, а след приемането им координацията по киберпрестъпленията в регионите трябва да премине към неговото направление.

На записа Кропива казва:

„Ало, брат, сега... Те там с шефа се договарят за 309-а заповед: ще бъде хибридна схема, всичко по кибера, цялата киберистория наша, всички региони по кибера... ще го правят с нас.“

Отделен разговор от 26 юни вече засяга пряко обиските в колцентровете.

Според представената от обвинението версия се обсъжда механизъм, при който информацията за планираните следствени действия трябва да достига до определени хора, а самите операции да не се провеждат без предварително съгласуване.

На един от записите се казва:

„Той да отговаря за това нищо да не става без негово знание, без твоето разрешение.“

За обвинението това е един от ключовите моменти.

Версията на САП е, че Кропива не просто е искал неговото звено да участва в разследването на престъпленията на колцентровете, а се е стремял да съсредоточи около себе си информацията за наказателните производства и предстоящите операции в цяла Украйна.

Ако тази интерпретация бъде доказана, става дума за нещо значително повече от административна централизация.

Става дума за възможност един център да знае предварително къде ще има обиски, срещу кого са насочени и кога ще бъдат проведени.

„Пратете адресите, за да не попаднете под обиските“

Още по-сериозен е епизодът с президента на футболния клуб „Харков“ Богдан Бойко.

Според прокурора от САП разследването го смята за един от неофициалните куратори на част от колцентровете.

В огласен разговор Кропива предупреждава Бойко, че предстоят избирателни обиски срещу „недружелюбни“ колцентрове в Днипро, и иска от него да изпрати адресите на собствените си центрове, за да не попаднат под ударите на полицията.

Това е може би най-тежкият елемент в новите материали.

Ако обвинението правилно тълкува този разговор, вече не става дума само за изтичане на служебна информация.

Става дума за предполагаема система, при която едни измамнически центрове могат да бъдат атакувани от правоприлагащите органи, а други – предварително предупредени и защитени.

Именно това съвпада със същността на версията на НАБУ за операция „Картаген“ – че срещу плащане определени колцентрове са получавали защита от държавни служители.

„Не мога просто да ходя на работа заради самата работа... Обичам само най-доброто. Ако ще чукаш – кралица, ако ще крадеш – милион“

Показателен за атмосферата около предполагаемата схема е и друг запис на разговор между Кропива и жена, която в материалите на разследването фигурира под прозвището „Музата“.

Украински журналисти я идентифицират като Елизавета Ивахненко.

В публикувания запис Кропива първо говори за работата и парите, а след това обяснява защо е избрал именно нея. Пълният пасаж, цитиран от украински медии, гласи:

„Не мога просто, знаеш ли, да ходя на работа заради самата работа. Трябва, ако правиш нещо – да го правиш докрай, по дяволите. Защо избрах теб? Защото си красива, умна, целеустремена. Ако беше просто някаква сива мишка... А аз обичам само най-доброто. Ако ще чукаш – кралица, ако ще крадеш – милион.“

Именно последната фраза се превърна в един от най-цитираните моменти от записите на НАБУ. В оригинала Кропива използва груб жаргон, който тук е предаден възможно най-близо по смисъл.

Репликата привлече особено внимание на фона на останалите материали за скъп начин на живот, автомобили, дизайнерски дрехи, бижута и недвижими имоти.

Самата „Муза“ също присъства в материалите на разследването.

На нейно име според украински медии е регистриран Mercedes-Benz EQE 350 от 2023 г., придобит през 2025 г. за около 60 хил. долара.

В записите тя се оплаква и че заради разследването ще трябва да изтрие от Instagram следите от луксозния си начин на живот.

По време на съдебно заседание внимание привлече и фактът, че Ивахненко се появи с яке Yves Saint Laurent на ориентировъчна стойност около 2700 евро. След като то започна да се обсъжда в социалните мрежи, тя го свали още в съдебната зала.

Разглеждането на мярката ѝ за неотклонение беше отделено от производството срещу Кропива.

Кой е загадъчният „шеф“?

От самото начало над разследването виси още един въпрос – кой е човекът, наричан от Кропива „шефа“.

В по-рано публикувани записи „Канцлера“ говори за някакъв „шеф Андреевич“ и за изградената от него „империя“.

НАБУ отбеляза, че този човек по-рано е ръководил Държавната данъчна служба и след напускането си е запазил влияние там.

Това описание съвпада с биографията на сегашния главен прокурор Руслан Кравченко, който преди назначаването си на този пост оглавяваше украинската данъчна администрация.

Това обаче само по себе си не доказва, че Кравченко е „шефа“ от записите.

НАБУ не го е посочвало официално като организатор на схемата и към момента срещу него не е повдигнато обвинение по операция „Картаген“.

Новите материали от съда обаче показват, че връзката между Кропива и главния прокурор според обвинението е била много по-близка от обичайните служебни отношения.

„Доверено лице“ на главния прокурор

Според прокурора от САП Кропива е бил „доверено лице на главния прокурор“, а двамата са поддържали „приятелски неформални отношения“.

В съдебното заседание беше заявено още, че широките правомощия, с които Кропива е разполагал, се обяснявали с факта, че се намира под „протектората на главния прокурор“.

Разследващите твърдят, че Кропива се е занимавал и с редица напълно лични задачи за Кравченко.

Сред тях е организацията на ремонт в къща в Козин край Киев, където живее семейството на главния прокурор.

Според представените записи Кропива е комуникирал с майсторите и е участвал в организирането на поставянето на генератор, камина, охранителна система и друга техника.

Той е помагал и за американската виза на съпругата на Кравченко, както и при организацията на пътувания.

Според прокуратурата Кропива е участвал дори в подготовката на празнуването на рождения ден на Кравченко в Мадрид – включително с резервации и други организационни подробности.

Всичко това е важно не защото представлява престъпление само по себе си, а защото обвинението го използва като аргумент за необичайно близките лични отношения между Кропива и най-високопоставения прокурор в страната.

Къщата в Козин

Историята получи допълнително развитие, след като разследващите журналисти от Bihus.Info съобщиха, че са открили къщата в Козин, за която според тях става дума в материалите по делото.

Жилището е с площ около 300 квадратни метра.

По данни на журналистите собствеността е оформена в началото на 2026 г. на името на 73-годишна жена, която не фигурира сред роднините на Кравченко в декларацията му.

Самата къща също не е декларирана като негова собственост.

След публикациите Кравченко не отрече, че семейството му живее там.

Обяснението му е, че къщата не е негова, а е наета.

По думите му става дума за жилище с площ около 280 квадратни метра, избрано от семейството през зимата, в което то се е преместило на 1 май.

Така Кравченко обяснява и разговорите за майстори, генератор, сигнализация и други дейности – като подготовка на наетото жилище за обитаване.

Той отрича и версията, че Кропива е уреждал американската виза на съпругата му, като твърди, че тя сама е преминала през процедурата.

Почти 90 млн. гривни – около 1,74 млн. евро

Финансовата страна на разследването също се оказва много по-мащабна, отколкото изглеждаше при първите съобщения.

Според представеното в съда Кропива е заподозрян в пране на пари за 41,7 млн. гривни (около 805 хил. евро) от август 2025 до септември 2026 г., когато работи в Генералната прокуратура.

Но има и втори период.

От август 2023 до май 2025 г. Кропива е заместник-ръководител на Одеската областна администрация.

За този период обвинението му приписва пране на пари за още 48,2 млн. гривни (около 931 хил. евро).

Общата сума достига 89,9 млн. гривни – приблизително 1,74 млн. евро по официалния курс на Националната банка на Украйна от 7 септември.

Това прави финансовата част на разследването значително по-мащабна от първоначалната информация за около 20 млн. гривни (около 386 хил. евро), за които се твърдеше, че са вложени в недвижими имоти, скъпоценности и други скъпи придобивки.

Банкова информация изтичала обратно към разследваните

Още един детайл показва защо обвинението разглежда случая не като поредица от отделни нарушения, а като организирана система.

Според прокурора от САП, след като НАБУ започнало да изпраща запитвания до банки за сметките, имуществото и финансите на участниците в предполагаемата организация, информацията за самите запитвания изтичала обратно към Кропива.

След това на записите участниците започват да обсъждат мерки за прикриване на дейността си.

Сред тях са съхраняване на криптовалута в студени портфейли, прехвърляне на имущество на доверени лица, укриване на техника и използване на специално подготвени телефони, от които информацията може да бъде дистанционно изтрита.

Този епизод е особено важен.

Ако бъде доказан, той би означавал, че хората, които НАБУ разследва, са получавали предупреждение дори за финансовите действия на разследващите срещу тях.

Американска следа

В материалите се появява и връзка със САЩ.

Според прокурора Кропива се е срещал с роднина на Артьом Радченко, когото американските власти издирват по дело за киберизмами.

САП включва тази среща в кръга от контакти, които разследва около Кропива.

Самият факт на срещата не доказва престъпление, но показва международното измерение, което разследващите проверяват.

Гаранция от 120 млн. гривни – над 2,3 млн. евро

Висшият антикорупционен съд постанови Кропива да остане под стража до 2 ноември.

Прокуратурата настояваше алтернативната парична гаранция да бъде 200 млн. гривни (около 3,86 млн. евро).

Защитата поиска едва 2 млн. гривни (около 38 600 евро).

Съдът в крайна сметка определи гаранция от 120 млн. гривни – приблизително 2,32 млн. евро.

Самият Кропива оспорва обвиненията.

Той заяви пред съда, че не всички разговори, публикувани от НАБУ и САП, са представени коректно, а част от тях според него са изопачени.

Отрича да е покровителствал колцентрове и твърди, че лично не притежава криптовалута.

Кравченко: Нямам нищо общо

Главният прокурор Руслан Кравченко също категорично отрече да има отношение към предполагаемата схема.

„Нямам никакво отношение към прикриването на незаконни колцентрове, не съм давал указания за подпомагане на такава дейност и не съм използвал за това правомощията на главния прокурор“, заяви той.

Генералната прокуратура даде и отделно обяснение за спорната заповед №309.

Според институцията тя не е имала за цел да постави колцентровете под нечий чадър, а обратното – да централизира и подобри координацията в борбата срещу тях.

От прокуратурата подчертават също, че в представените материали няма преки доказателства Кравченко да е получавал пари от колцентрове, да ги е предупреждавал за обиски, да е възпрепятствал разследвания или да е давал указания те да бъдат защитавани.

След избухването на скандала Кравченко нареди проверка на Департамента за международно сътрудничество, където работи Кропива, както и на звеното за противодействие на киберпрестъпността.

Всички прокурори, имащи отношение към разследването на незаконни колцентрове, трябва да преминат проверка с полиграф.

Кропива беше отстранен, а Кравченко разпореди да бъде подготвено и уволнението му.

Главният прокурор представи и собствената си статистика за борбата с измамническите центрове.

По думите му само за последните 12 месеца са извършени над 1050 обиска, закрити са около 340 колцентъра и повече от 5000 операторски работни места.

В момента се водят 147 наказателни производства, повече от 183 души са били официално уведомени, че са заподозрени, а срещу десетки вече са внесени обвинителни актове.

Това според Кравченко показва, че прокуратурата реално води борба срещу този бизнес, а не го защитава.

Какво общо има престрелката между украинските служби?

Случаят е особено чувствителен и заради друго събитие от началото на септември, за което „Гласове“ вече писа.

При остър конфликт между представители на украински силови структури се стигна до реална стрелба с пострадали, а украинските институции представиха различни версии за причините за сблъсъка.

Появиха се и неофициални информации, според които зад конфликта може да стои борба за влияние върху изключително доходоносния бизнес с измамнически колцентрове.

Официално доказана връзка между престрелката и операция „Картаген“ няма.

Тази уговорка е важна.

Но появата на все повече данни за финансовите интереси около колцентровете показва защо версията продължава да циркулира в Украйна.

Според версията на САП става дума за система, в която определени лица може да са имали достъп до информация за обиски, разследвания, банкови проверки и предстоящи действия на правоприлагащите органи.

А това превръща въпроса кой контролира този бизнес в много по-голям проблем от обикновена корупционна схема.

Примката се затяга около Кравченко

До началото на операция „Картаген“ възможната връзка на Руслан Кравченко със случая се основаваше главно върху загадъчния „шеф“ в записите и върху информации от журналистически източници.

След последното заседание на съда картината е различна.

САП вече представя конкретни материали за близките отношения между Кропива и Кравченко, личните задачи, които Кропива според обвинението е изпълнявал за главния прокурор, и твърдението, че е бил под негов „протекторат“.

Но още по-важен е другият пласт на разследването.

Обвинението твърди, че Кропива се е опитвал да съсредоточи около себе си контрола върху разследванията и обиските срещу колцентровете, а в един конкретен случай е предупредил човек, определен като техен неофициален куратор, кои офиси ще бъдат ударени, и е поискал адресите на центровете, които трябва да бъдат извадени от опасност.

Точно тук е същината на „Картаген“.

Версията на Генералната прокуратура е, че централизацията е била необходима, за да стане борбата с измамническите центрове по-ефективна.

Версията на обвинението е точно обратната – че чрез нея някой е можел да контролира кого да обискират, кого да предупреждават и кого да не закачат.

Засега няма обвинение срещу самия Руслан Кравченко.

Но разстоянието между главния прокурор и основния фигурант в разследването очевидно се скъсява с всеки нов запис и всеки нов материал, представен в съда.

Ключовият въпрос вече е дали „Картаген“ ще остане дело срещу Сергей Кропива и неговия кръг – или разследването за корупция, чадър над измамнически колцентрове и пране на близо 90 млн. гривни (около 1,74 млн. евро) ще стигне и до самия главен прокурор на Украйна.

Източници:

Олександър Тимошенко

НАБУ

Специализирана антикорупционна прокуратура на Украйна

Висш антикорупционен съд на Украйна

„Суспільне“

„Українська правда“

Bihus.Info

OBOZ.UA

Deutsche Welle

Национална банка на Украйна