Михаил Хазин: Мисията на Тръмп е да разруши доларовата система, за да спаси САЩ. Паразитите от ЕС нямат шанс в тази битка

Икономика по руски, Youtube канал на Михаил Хазин

Значителна част от американския елит разбра, че ако евроатлантическата политика бъде продължена, Съединените американски щати просто ще прекратят съществуването си. В разстояние на 2-3 години. И това вече за тях е недопустимо. В този случай ще се разруши една основна военна сила и ще се появи цяла камара играчи, които на фона на САЩ са изглеждали малки, но сами по себе си могат да бъдат страшни. Това казва руският икономист Михаил Хазин в канала си в Ютюб.

Според него Тръмп монго добре разбира ситуацията и от 20 януари насам работи активно, за да предотварти подобен сценарий. 

Хазин твърди, че тази ситуация означава край за Евросъюза. "Защо? Защото преди всичко ще бъдат спрени кредитите от страна на Федералния резерв към Европейската централна банка и банката на Англия и така рязко ще намалеят вносните покупки и съответно – износните продажби в Евросъюза. Някой може да каже, че Евросъюзът е основно вътрешен пазар. Но ще напомня, че Евросъюзът се кани да понижи нивото на живот на гражданите си в полза на военното производство. А намаляване нивото на гражданите означава намаляване на покупателната способност и рязко падане на вътрешното търсене в Евросъюза. Тоест, намаляване на БВП, намаляване на икономиката. Но освен това, ако Тръмп вземе под контрол Федералния резерв, ще започне девалвация на еврото и девалвация на лирата. Това също ще означава намаляване на жизненото равнище на наслението на Евросъюза, защото значителна част от ресурсите Евросъюзът и Великобритания ги купуват, и по-специално – енергоресурсите. Вече съм говорил за това, че енергетиката е основният проблем на Евросъюза.

Това е картината. С други думи, Тръмп осъзна, че финансовият модел от Бретън-Уудс, или финансовият модел на доларовата икономика, световната доларова система, води към гибел Съединените американски щати като световна държава. Точно това и казах на 5 ноември 2014 година. Кой го е разбрал, кой го пише, той сам ли го е разбрал – това не мога да кажа, не съм инсайдър в американския елит. Но това вече е очевидно и Тръмп решава именно задачата за радикална промяна на икономическия модел. Ето защо сметките на част от евроатлантическата общност, които се правят в момента в Брюксел, или където там се събират, са доста наивни. Нещата не опират до Тръмп, можете да махнете Тръмп и на негово място ще дойде друг човек, който ще решава същите задачи. Защо? Защото те са възприели модел и за тях запазването на САЩ е по-важно от запазването на евроатлантическото единство с Лондон и сегашния Евросъюз. Ще бъде обвинен Евросъюзът, ако икономиката на САЩ рухне, защото в крайна сметка компютрите на Федерлания резерв могат да се пренесат на друго място.

Здравейте в „Икономика по руски“!

Нашият Доналд Фредович както винаги поставя публиката в пат. Сега няма да обсъждаме неговите политически спатии – това не е моя работа. Моята работа е да обсъждам икономиката. В икономиката той направи един доста силен ход. Той започна да увеличава административните мита. Естествено всички си зададоха въпроса какво точно иска Фредович? Този въпрос има отговор и този отговор се намира в сферата на икономиката и еднозначно показва, че Тръмп разбира, че не трябва да жалим за доларовия финансов сектор от световната икономика, а в най-добрия случай той трябва да изчезне в достатъчно кратка перспектива. Какво точно направи той?

За начало трябва да припомним, че през октомври 1929 г. се случва прословутия борсов крах. Фондовата борса рухва, всички мислят: „ужас,ужас, ужас!“ Но неочаквано след този крах фондовият пазар започва да се възстановява и това възстановяване продължава до към март-април 1930 година. Но през март-април 1930 г. започва икономическа криза и съответно БВП на САЩ се срива до ниво от 35% или дори от 30% - невъзможно е да кажем с точност, защото по това време този параметър не е бил отчитан. Съответно с около 40% рухва и нивото на живот на населението или казано накратко – започва прословутата катастрофа, която продължава почти три години и завършва в края на 1932 г., след президентските избори през ноември 1932 г., когато печели Рузвелт. Смяната на президентите тогава не се е извършвала през януари, а през пролетта, така че още половин година на поста е бил Хърбърт Хувър, но вече не е имало какво да се направи и съответно идва Рузвелт и започва Голямата депресия. Съвременната либерална теория не обяснява това, че сриването на фондовия пазар и икономическият спад не съвпадат по време. От октомври до пролетта на 1930 г. фондовият пазар се възстановява с една трета и към януари-февруари на всички им се струва, че всичко е прекрасно. Имаше спад, случва се да има спадове, но ето – той вече приключи, фондовият пазар расте, всичко е прекрасно. Въпросът е какво се случва всъщност? 

Нещо много просто – през 1929 г. пада стойността на активите за обезпечение. И когато идва време да се рефинансират, банките искат внасяне на допълнителни обезпечения или съответно намаляване на обема на кредитите. В следствие на което се съсипва икономиката.

Спецификата на съвременната световна икономика е в това, че не е изгодно да има реални активи. Защото те са много скъпи, капитализират се бавно и с тях има големи проблеми. Далеч по-интересно е да се работи с финансови активи. Защото те се капитализират лесно, тяхната рентабилност е по-висока, и най-важното – върху тях е много лесно да се пуснат вторични ценни книжа, да се пуснат някакви облигации, привързани към вашите финансови активи или класическия пример да се пусне криптовалута, която е свързана с дългови задължения на Съединените щати.

Ще разкажа една история, която се случи с мен. Това беше моята първа консултация. Беше в началото на 2000-те години и към мен се обърна човек, когото никога не бях виждал, потърси ме по пощата. Каза ми, „Михаил Леонидович, получих наследство в размер на 100 хиляди долара. Искам да ги вложа в бизнес, дори знам в какъв бизнес, но бих искал да ми предложите оптимална схема.“ Предложих на този човек следната схема. Попитах го има ли банка, с която работи и му предложих да вложи парите в злато, което да сложи в трезора на тази банка и срещу това злато да бъде открита кредитна линия и с нея да се развива бизнес. Той ми се обади след около година и каза: „Михаил Леонидович, докладвам. Бизнесът вече работи, вече покрива текущите разходи. Скоро ще започна да връщам кредита. Кредитната линия беше усвоена на 80%, но най-важното е, че за това време златото повиши цената си два пъти.“ С други думи – чиста печалба. Мисля, че в онзи момент златото струваше 280 долара за тройунция, започна първият бърз ръст, някъде в 2003-2004 г., вече не помня, ако трябва да съм честен. Но това е една класическа картинка. Ако имате активи, чийто залог расте, тогава имате голяма полза от вторичните активи, които сте издали срещу тези заложени активи и плюс това расте цената на основния ви актив.
Бедата е в това, че ако имате достатъчно сложна икономика, в която подобен род мултипликатори работят много, много, много пъти, тоест има първични финансови активи, после върху тях – вторични, после третични, четвъртични и т.н., ако изведнъж нещо тръгне не добре и пирамидата тръгне назад, започва грандиозен срив. Точно това се случва в Америка през 1930-1932 година.

Ако предположим, че Тръмп разбира, че това движение назад е неизбежно, то той е длъжен радикално да смени икономическия модел. Ще напомня, че през 2014 г. на Дартмутската конференция в град Дейтън, щата Охайо, на 5 ноември аз описах подробно два сценария. Единият сценарий е съхраняване на тази пирамида на финансовите активи, тоест доларовата икономика, защото тази пирамида е изградена върху долара. Това може да стане само за сметка на разрушаването на остатъците от реалния сектор на американската икономика. Защо? Защото в тази ситуация никой, никога няма да вложи пари в реалния сектор. Както защото доходността е по-ниска, така и защото рисковете са по-големи, и защото капитализирането на вложените пари е значително по-сложно. Просто така е устроен животът. По тази причина всички инвестират във финансови активи, а реалните активи съответно се изграждат някъде извън пределите на САЩ. Защо? Защото там издръжката е много по-ниска. Фактически заводът, който в САЩ може да бъде построен за 100 милиона, някъде на Филипините може да бъде построен за 20. Или за 30. Всичко останало, тази разлика – е чиста печалба, тъй като продажбите се осъществяват в Съединените американски щати, ако те се случват в САЩ. В резултат делът на американската икономика в света пада. Вече съм говорил за това, че когато всичко започна през 1944 г. по времето на Бретън-Уудското споразумение, делът на реалния сектор на американската икономика в света е 52 процента. И беше ясно защо Съединените американски щати са най-силната страна. А днес той е по-малко от 15 процента. Напомням, че в пика СССР имаше около 24% от световния реален сектор, а по същото време САЩ имаха около 32-35 процента. Това е средата на осемдесетте години.

С други думи, Тръмп си дава сметка, че е необходимо да се възстанови реалният сектор на икономиката. Именно за това говорих на 5 ноември 2014 г. – че сред тези, които искат да възстановят американската икономика, може да се появи такъв човек и след три месеца се появи Тръмп. Но! Тогава казах, че е невъзможно да се възстанови реалният сектор на икономиката – невъзможно! – ако се запази световната доларова система. По една банална причина – тя е устроена така, че печалбите в нея са много по-високи, отколкото в реалния сектор. Рисковете са по-малки, а печалбите са по-големи.

Към днешен ден, и по-точно е да се каже към 2024 година, стана ясно, че американската икономика е стигнала до критична точка. Разбира се, причината за това мнение е специалната военна операция. Към есента на 2022 г. стана ясно, че САЩ не могат да изтеглят своята икономика за сметка на вътрешния пазар. Тоест, дори ако предположим, че те ще печатат пари за инвестиции, ще бъде безсмислено да се инвестира, защото американските стоки са доста скъпи, по разбираеми причини. Защото цените в САЩ са по-високи като цяло, освен това различни видове застраховки и различни други фактори, като по-високи заплати и т.н., правят невъзможна конкуренцията с китайските стоки и стоките от югоизточна Азия. Проблемът е какво да се направи по този въпрос. Има няколко варианта, но сега внимателно ще разгледаме модела, който предлага Тръмп.
За какво става дума? Първо. Тръмп разбра грешката си от 2018-2020 година. Както казах на 5 ноември – ако не бъде разрушена световната доларова система, нищо няма да се получи. Така и стана. Тръмп не разруши доларовата система и в резултат на това американската икономика не можа да увеличи ръста си. Обръщам внимание – разрушаването на доларовата система не означава отказване от долара изобщо. Това е разрушаване на модела, в който печалбите от финансовите активи са по-високи, отколкото в реалния сектор, при това много по-високи. Значи трябва да се решат две задачи. Първата, трябва да се увеличи капацитетът на пазарите, които са готови да купуват американски стоки и услуги, и втората, трябва да се увеличава доходността на реалния сектор. И сега вече, нека видим какво прави Тръмп.

Първо, той започва да разбира на какво се дължи така ефективното съществуване на пазарите на Китай, на югоизточна Азия и на Евросъюза. За китайския пазар е ясно – дължи се на продажбите в Съединените американски щати. С други думи, Китай паразитира върху това, че за него е отворен пазарът на Съединените щати. По същия начин, както правят и страните от югоизточна Азия. При това търговският баланс е нарушен, тоест САЩ купуват техните стоки и услуги, а те не купуват американските. И съответно планът на Тръмп в това отношение изглежда прост и разбираем. Имат ли САЩ какво да продават? Имат. Теоретично те имат технологии, създаване на високотехнологични стоки. Имат услуги – свързочни услуги, информационни услуги – които могат да бъдат продавани. Но никой не ги купува. Защо? Защото такива услуги и стоки предлага и Китай –  може би не толкова качествени, макар че това не е очевидно. С други думи Китай и югоизточна Азия са готови да продават в САЩ парцалки фактически на себестойност, но не искат да купуват американски услуги. Невъзможно е Китай да бъде принуден да прави това, но югоизточна Азия може да бъде принудена. И ето, че новият министър на отбраната на САЩ Пол Хегсет каза открито: „Сега ние ще смажем Китай в югоизточна Азия“. Това не е политическа задача. Политически, когато на САЩ им трябваше да поставят свой президент във Филипините, те го направиха от раз.

Проблемът е в друго – те все пак не могат да принудят филипинските граждани да не купуват китайски стоки, а да купуват американски. Ясно е защо. Първо, американски няма и няма и да има, докато няма търсене. И второ, защото китайските са по-евтини, при сравнимо качество. И по тази причина на страните от югоизточна Азия трябва да им се отнеме възможността да купуват китайски джаджи. Нататък е ясно. Ще купувате американски изкуствен интелект, ще купувате американски джаджи и ще продавате ширпотреба в Съединените щати, а Китай няма да го има в тази схема. Това е задачата и е ясно, че тя трябва да се реши с военни средства. Защото гражданите на Филипините, Малайзия, Индонезия с голямо удоволствие ще купуват китайски стоки. Значи трябва физически да се премахне достъпът до тези китайски стоки. Ето я и целта на натиска. Това може да се нарече война, а може и да не се нарича война – от това същността му няма да се промени. Ще напомня, че Марко Рубио, новият държавен секретар на САЩ, открито каза, че хибридна война между двете ядрени държави САЩ и Русия на територията на Украйна е реална възможност. Това е фактически някакъв Виетнам, такава е картинката.

Това е икономически модел, при който Съединените американски щати искат да разширят зоната на контролираните от тях пазари, като включат пазарите на югоизточна Азия. Малко отклонение – защо това не може да стане например с Индия или с Латинска Америка? Работа е там, че за да се купуват услуги и джаджи хората трябва да получават сравнително високи заплати. Става дума за това, че ако те продават някаква стока в САЩ – без значение, парцалки, джинси... – за 100 долара, то най-малко 80 от тези 100 трябва да останат за хората, които ги произвеждат. Значи те имат възможност да купят нещо. В Индия и в Латинска Америка производителите не получават заплата. На тях им дават пари за храна. Там между реалните производители, тоест между обществото, между масовото търсене и съответния финансов поток, който идва от САЩ, стои олигархията, която прибира тези пари за себе си. А на олигарсите не им трябват много джаджи. И по тази причина тези региони не могат да станат пазар за американските стоки, нито Латинска Америка, нито Индия. Те могат да станат източник на евтина работна ръка, могат да станат източник на суровини, но не могат да станат пазар, защото там хората нямат пари. Там има много богати хора, но те са много малък дял и потребителското им търсене не е огромно. Като цяло, след даден момент на увеличение на капитала, потребителското търсене на конкретния човек не расте, той няма какво да купува, защото има всичко.

Поради това, трябва да се проведе тази сложна и дълга операция, която условно може да се нарече изтласкване на Китай от пазарите в югоизточна Азия. Всички добре разбират, че това е тежка работа. Аз предложих тази схема през есента на 2022 г., когато стана ясно, че САЩ са изчерпали изцяло ресурса на вътрешния си пазар, но тогава казах и това, че тази операция трябва да се започне не по-късно от лятото на 2024 година. Както разбираме, през лятото на 24-та година тази операция не беше започната. Да, започна подготовка за нея, но много вяла и имаше, съответно, много активно противодействие от страна най-вече на Лондон. Теоретично Китай би трябвало да се съпротивлява активно, но аз имам усещането, че това не се прави толкова активно, колкото би трябвало, затова и крайният срок малко надхвърли 24-та година. Но така или иначе, Съединените щати имат крайно малко време. Трябва да започнат колкото може по-бързо.

Сега за Европа, Западна Европа, Евросъюзът и Великобритания. Защо Тръмп се опълчи срещу тях? Тук фокусът е още по-добър. Става дума за това, че тук е базовата зона на долара. Това са доларовите пазари, защото подемът на западноевропейската икономика през 50-те и 60-те години са доларовите инвестиции. Това е отварянето на американските пазари за европейската продукция. И Тръмп с основание казва: „Хора, вие живеете от долара.“ Трябва обаче да се разбере, че Федералният резерв дава много големи кредити на банката на Англия и на Европейската централна банка за поддържане на устойчивостта на финансовата система и на системите на еврото и британската лира. Когато преди 12 или 15 години – не помня кога беше, но може да се намери в интернет, има го този запис – Бернанке говори пред Конгреса, (мисля, че беше 2012 г., но може и да греша) и когато го попитаха къде са отишли половин трилион долара, той каза: „Не помня“. Това вероятно са точно тези кредитни линии за поддържане на устойчивостта на валутната система. И фокусът се състои в това, че тези пари – най-вече през последните две години – започнаха да идват още по-бързо. Тези пари не влизат в бюджетния дълг на САЩ. Но понеже тези кредити увеличават устойчивостта на еврото и на лирата – тоест повишават нивото на живот на населението на континентална Европа и Великобритания, това всъщност се случва за сметка на понижаване на нивото на живот на американските граждани. И когато Тръмп казва: „Откраднаха нашите пари, крадат парите ни“, той има предвид и това. И ако Тръмп вземе под контрол Федералния резерв, ще разберем, че сега Федералният резерв се намира под контрола на евроатлантическите елити – същите, които организират антируските срещи на върха. Но те правят това, защото единственият начин да се спасят е да въвлекат Съединените щати в бъркотията. Те много разчитат, че ще успеят да въвлекат САЩ.

Всъщност те по-скоро не успяха, но все пак, имаха такива надежди – че ако има реална война между Евросъюза и Русия, САЩ ще бъдат принудени да се намесят. При сегашното състояние на нещата мога да каже, че дори в случай на започване на преки военни действия те няма да се намесят. Между другото, аз не вярвам в тези преки военни действия. По една банална причина – в чисто финансов план Западът не е готов да започне военни действия. Самите те го разбират, говорят за това открито – че им е нужно още време, до 2027 г., а още по-добре до 2030 година. Но това е възможно само при едно условие: Тръмп да даде пари. Те вече говорят открито, че трябва да се свали нивото на живот на населението и всички свободни пари да се пренасочат за военно изграждане. Но за да се прави военно изграждане, са нужни не само инженери. В Германия инженери има, макар те със сигурност да не искат да работят при такива условия, но все някак ще ги принудят. Но е нужна и енергетика, която е в пълна бъркотия, и още много други неща. Освен това рязкото падане на нивото на живот в условията на приток на голямо количество мигранти и всичко останало може да предизвика много силна и напълно неконтролируема реакция. Тази реакация може да бъде предизвикана в голяма степен и от външни сили, включително от самите САЩ. Тук вече има множество варианти. Моето дълбоко убеждение е, че европейската икономика е в деградация, за което пиша всяка седмица в макроикономическите обзори в „Хазин“, днес излезе поредният.

Като цяло тази картина изглежда изключително тъжно и аз не съм сигурен, че днешните евроатлантически елити, които изгубиха САЩ, ще могат да надскочат тази ситуация. Това са много важни обстоятелства. Проблемът не е лично в Тръмп. Мисълта, която идва в главата на всеки е „Ами ако Тръмп го убият?“ Разберете: Тръмп беше вълк-единак, в смисъл, че той беше абстрактно подкрепен, както казах на 5 ноември 2015 г., но той нямаше контрол над апарата във Вашингтон и като цяло тези, които го подкрепяха, казваха „Ей, браво на него, ние го обичаме, но ще го пуснем сам“. И така продължаваше доста време, до началото на лятото на 2024 г., когато неочаквано започнаха да го подкрепят активно. Защо? 

Защото значителна част от американския елит разбра, че ако евроатлантическата политика бъде продължена, Съединените американски щати просто ще прекратят съществуването си. В разстояние на 2-3 години. И това вече за тях е недопустимо. В този случай ще се разруши една основна военна сила и ще се появи цяла камара играчи, които на фона на САЩ са изглеждали малки, но сами по себе си могат да бъдат страшни. 

Например Турция. И по тази причина те решиха, че е невъзможно да се продължи евроатлантическата политика и трябва да се захванат за тази работа, която Тръмп започна. В какво се състои бедата?

Логиката за натиск върху пазара е стратегическа линия, а пари за тактика вече няма. Значи, притискаме пазарите в югоизточна Азия, но за това трябва да продаваме информационни услуги и изкуствен интелект. Добре, готови сме да продаваме информационни услуги и ИИ, но джаджи и всичко останало? Трябва масово производство, а такова няма в САЩ и никой не иска да инвестира в такова. Нещо повече, американските граждани продължават да купуват китайски стоки, с което укрепват Китай. И в този момент Тръмп започва да увеличава митата. Защо? Той иска да направи две неща едновременно. Първо, той иска да намали данъците, за да увеличи покупателната способност на американското население. Но категорично не го устройва – категорично! – ситуация, при която с тези допълнителни пари американските граждани купуват китайски стоки. На него му трябва те да купуват американски стоки. За тази цел трябва да започнат да ги произвеждат, а за това са нужни инвестиции. Ако едновременно се вдигнат митата и се намалят данъците, то цената на вносните стоки, включително китайските, ще започне да се увеличава. Сега – един въпрос. За какво са му тогава Мексико и Канада? Много просто. Мексико е един голям пазар, а Канада е малък пазар, но там границата на практика е прозрачна. И ако Мексико и Канада започнат да купуват китайски стоки и да ги донасят в САЩ, или да сменят етикетите, както често се прави у нас, ще стане много сериозен проблем, а вдигането на стена между САЩ и Канада е прекалено. И по тези причини Тръмп вдига митата, с което на практика принуждава Канада и Мексико да се присъединят към неговия икономически модел. Да отбележим, че от гледна точка на самите Канада и Мексико това изобщо не е най-лошият вариант. Когато те разберат, че не става дума за физическо присъединяване, при което да се лишат от суверенитет, а за създаване на единен икономически модел, след ужаса, че сега ще ги присъединят физически – могат изцяло да се съгласят.

Да отбележим също, че китайците отдавана разбраха всичко това много добре и започнаха много активно да пренасят своите монтажни заводи в Мексико и да продават своите китайски стоки под формата на мексикански. Затова САЩ много искат да имат общ модел с Мексико, при който китайски стоки не могат да попаднат на територията на Мексико. Един вид: „Приятели, ако искате сами да произвеждате за американците – произвеждайте, но само в рамките на нашата икономическа политика.“
Това е абсолютно разбираема и разумна политика. Сега остава само едно нещо – да се гарантира прираст на вътрешните инвестиции. Засега това е невъзможно. Защо? Защото доходността на финансовия сектор, както и преди, е много по-висока, отколкото на промишления. И тук разбираме, че историята с митата представлява не само инструмент за засилване привлекателността на американските стоки и възможност за намаляване на вътрешните данъци. Напомням, че Тръмп имаше такава логика – да отмени изцяло вътрешните данъци и да остави само митата. На практика той говори за неизбежност: да, икономиката на САЩ е вносна, и ние, съответно на вносната ширпотреба, ще облагаме с мита, за да струва тя по-скъпо. Но за да не изпитват гражданите на САЩ дискомфорт от това, ще намалим данъците. Разбира се, те няма да бъдат изцяло намалени – той сякаш има намерение да махне данъка върху доходите, но ще видим, не познавам много добре американската данъчна система и още по-малко зная как смята Тръмп да работи с тази схема. Но логиката все пак е такава.

Тази ситуация означава край за Евросъюза. Защо? Защото преди всичко ще бъдат спрени кредитите от страна на Федералния резерв към Европейската централна банка и банката на Англия и така рязко ще намалеят вносните покупки и съответно – износните продажби в Евросъюза. Някой може да каже, че Евросъюзът е основно вътрешен пазар. Но ще напомня, че Евросъюзът се кани да понижи нивото на живот на гражданите си в полза на военното производство. А намаляване нивото на гражданите означава намаляване на покупателната способност и рязко падане на вътрешното търсене в Евросъюза. Тоест, намаляване на БВП, намаляване на икономиката. Но освен това, ако Тръмп вземе под контрол Федералния резерв, ще започне девалвация на еврото и девалвация на лирата. Това също ще означава намаляване на жизненото равнище на наслението на Евросъюза, защото значителна част от ресурсите Евросъюзът и Великобритания ги купуват, и по-специално – енергоресурсите. Вече съм говорил за това, че енергетиката е основният проблем на Евросъюза.

Това е картината. С други думи, Тръмп осъзна, че финансовият модел от Бретън-Уудс, или финансовият модел на доларовата икономика, световната доларова система, води към гибел Съединените американски щати като световна държава. Точно това и казах на 5 ноември 2014 година. Кой го е разбрал, кой го пише, той сам ли го е разбрал – това не мога да кажа, не съм инсайдър в американския елит. Но това вече е очевидно и Тръмп решава именно задачата за радикална промяна на икономическия модел. Ето защо сметките на част от евроатлантическата общност, които се правят в момента в Брюксел, или където там се събират, са доста наивни. Нещата не опират до Тръмп, можете да махнете Тръмп и на негово място ще дойде друг човек, който ще решава същите задачи. Защо? Защото те са възприели модел и за тях запазването на САЩ е по-важно от запазването на евроатлантическото единство с Лондон и сегашния Евросъюз. Ще бъде обвинен Евросъюзът, ако икономиката на САЩ рухне, защото в крайна сметка компютрите на Федерлания резерв могат да се пренесат на друго място. Между другото, напомням, че в 2011 г. беше прословутото дело срещу Строс-Кан. Описах това в книги – и в „Лествица в небо“ („Стълба в небето“) и във „Воспоминание о будущем“ („Спомен за бъдещето“) – и там най-подробно обясних, че причина за това дело е опитът да се изземе емитирането на световна валута извън юрисдикцията на САЩ. И това е принципен момент. Много принципен. Това не сполучи. В САЩ все пак оставаше едно национално ядро, което не можа да бъде разбито докрай, както то не можа да бъде разбито в нашата страна през 90-те години, макр че нещата бяха много близо до пълно разрушаване. В това е цялата работа.

И по тази причина евроатлантическият елит – това са множеството клинтъновци, които са предимно в САЩ, и групата Мур в Лондон, евросъюзната група, която е в Брюксел, националните елити на Франция и Гемрания, Белгия, Нидерландия и така нататък. Та този евроатлантически отбор не разбира, или най-малкото всеки момент ще разбере, че те вече няма да успеят да прокарат в САЩ свой човек, който да е готов да пожертва съществуването на Съединените американски щати заради съществуването на тази евразийска вечеринка. И по тази причина аз не вярвам в техните сложни конструкции, дължащи се включително и на резките увеличения на военните разходи. Но те не разбират това. Не разбират, че в действителност БВП е търсене, съвкупното търсене на населението. Ако те смятат рязко да понижат нивото на живот на своето население, за да увеличат военните разходи, тогава рязко ще падне БВП. Колкото по-силно падне БВП, толкова по-малко пари ще могат да заделят от него за военни разходи. Преди те поддържаха търсенето за сметка на какво? За сметка на бюджетните разходи. До кризата с Ковид, до 2020 г., търсенето в САЩ се поддържаше чрез кредитните механизми и увеличаването на частния дълг. В книгата си „Спомен за бъдещето“  подробно описвам това – приказката за пералната машина описва тази схема. От 2021 г. те започнаха да поддържат търсенето с бюджетни средства, както това се правеше през всичките тези години и десетилетия в Евросъюза. Но това е възможно в Евросъюза, който не печата сам парите си, печатат само долари, които получават от Федералния резерв. Ако Тръмп вземе под контрол Федералния резерв, търсенето в Евросъюза и Великобртания ще започне да пада много бързо, дори по-бързо от падането на формалните доходи на населението, защото ще изчезне механизмът за неговото стимулиране от бюджета. С дрги думи, сриването на БВП в Евросъюза е възможно още тази есен. Ще следим внимателно тази ситуация, но мога да кажа съвсем точно, че Тръмп планира оздравяване на икономиката на Съединените щати, включително за сметка на снемане на надбавките за Евросъюза и Великобритания.

Сега следният въпрос. Но нали Федералният резерв е под контрола на евроатлантическия елит? Ами ако Федералният резерв играе контра на всички опити на Тръмп? Ние виждаме, че Тръмп много настоятелно говори за това: „Приятели, ще правим ревизия!“

Вижте, аз, разбира се, не съм политик, но все пак съм бил нещо като държавен администратор и имам известна представа за методите, от гледна точка на здравия разум. Какво трябва да направи Тръмп – той трябва да направи ревизия на Федералния резерв. Формално той има право на това, защото Федералният резерв е създаден по закон на САЩ, приет в края на 1913 година. Това не е Конституцията – за да си позволи да се кандидатира за трети мандат, трябва да промени Конституцията, а процедурата за това е твърде сложна. Всички щати трябва да подкрепят и т.н., а тук всичко е много по-просто. По тази причина съм склонен да мисля, че Тръмп може да започне ревизия, а и кой би му забранил? Защото, ако това бъде направено под контрола на военнослужещи на Съединените щати, когато там дойдат одитори какво могат да им възразят? Напомням, че златният резерв на САЩ се намира във Форт Нокс, който се охранява от американската армия. По-нататък започва, например, ревизия, за която никой нищо не казва, намират се първи железобетонни документи, от които следва, че федералният резерв грубо е нарушавал споразуменията с правителството на САЩ и закона. И по-конкретно тези кредити – същите, за които Бернанке говореше и бяха половин трилион тогава, а може да са и три трилиона и пет трилиона. И тези документи са издавани без отчетност от ръководството на Съединените щати. Може и да са се изпращали някакви информативни съобщения до министъра на финансите, но по-нататък ниой не ги е виждал и със сигурност не са били утвърдени от Конгреса. След това Тръмп вика основните си евроатлантически противници от САЩ и има казва: „Вижте, приятели, имате избор между два варианта. Първи вариант – продължавате да се съпротивлявате, в който случай аз ще публикувам тези документи и ще започне наказателно преследване, започваме да променяме закона за Федералния резерв и така нататък.

Втори вариант – вие негласно подписвате капитулация, раз-два-три-четири-пет. Както сами разбирате, „раз-два-три-четири-пет“ означава отказ от издръжката на губернатори-демократи, отказ от редица обществени организации за противодействие на Тръмп, и накрая, смяна на редица длъжностни лица, които не може да бъдат сменени просто така. Например, няколко губернатори ще подадат оставка, няколко сенатори ще подадат оставка. Но най-важното е, че част от ръководството на Федералния резерв ще подаде оставка и ние ще назначим хора и Федералният резерв ще направи раз-два-три-четири-пет, като първо ще спре всички тези кредитни линии, и второ, ще започне постепенно да си връща тези пари, които е имало там. Нека отбележим, че тъй като това са доларови кредити, не трябва нищо да се прави за тяхното връщане, защото те са кореспондентски сметки на европейските банки, включително на ЕЦБ, в Съединените американски щати. Защо са необходими тези кореспондентски сметки, защо са нужни тези долари? Много е просто – ако отпускате евро, то част от това евро ще се конвертира в долари, а тези долари трябва да ги има, защото в противен случай еврото веднага ще девалвира. Ако започне съкращване на обема на тези долари, или най-малкото престанат да издават нови, то ЕЦБ ще трябва рязко да съкрати дейността си по емитиране на нови евро и в резултат те просто няма да имат пари за поддръжка на бюджетите с нови заеми. Това е пълната картина.

По този начин, макар и формално, евроатлантическият елит днес може да има дори повече ресурс от Тръмп – или поне финансов ресурс – но Тръмп категорично може в най-близко време да промени тази ситуация в своя полза. Освен това, аз съм абсолютно убеден, че той на никого няма да каже, имам предвид публично, че ревизията вече е започнала. Защо? Защото договорката с тази част от евроатлантическия елит, която се намира в САЩ, е сделка – любимата игра на Тръмп. И тя трябва да стане в тишина. После, със задна дата той ще каже нещо, нещо все пак ще разкрие: „Тук имаше нарушения, но ние решихме, за да не подкопаваме устойчивостта на националната валута, на икономиката, едно-друго, да не даваме гласност на това. Виновните са наказани.“

Така аз виждам ситуацията. Струва ми се, че в някакъв смисъл тя става все по-добра за Тръмп, защото е разбираема. Но бедата за евроатлантическия елит – на първо място европейския – се състои в това, че не е възможно нито да се разберат с Тръмп, нито да го заменят с евроатлантически човек. Това, което проф. Евстафиев нарича партия на хаоса, не е в състояние да предложи конструктивен модел днес в Съединените щати. И дори не могат да сложат свой човек. Невъзможно е. Затова сега вече е безсмислено да убиват Тръмп. Край, той направи това, което трябваше да бъде направено – легализира модела.
Нека да отбележим, че неговото изказване преди два или три дни – не зная как да го сметна, защото по московско време беше през нощта – беше забележително, защото той изобщо не се опита да разговаря със своите партньори, противници, или който и да било извън пределите на САЩ. Той не разговаря с тях и вътре в Съединените щати. Той описа новия обществено-политически дискурс. Той обясни как трябва да се описват проблемите на Съединените щати. Кои са героите, кого да хвалим, на кого да се караме, кое е хубаво и кое е лошо, кои теми са важни и кои не са важни. Между другото, обърнете внимание – човекът е на 78 години. Час и 40 на трибуната. Аз знам какво е, дори и да имаш текста си на екран. Трябва да вложиш и всичко останало, независимо че знаеш текста, че си съгласен с него и си готов да вложиш емоция. Но това са час и 40 минути, не е толкова лесно! Това е повече от две академични лекции, а той – младеж.

Обърнете внимание и на Марко Рубио – като син на кубински емигранти, имаше спорни истории с негови роднини. За него кубинската емиграция е плът от плътта му. Това почти сигурно означава, че той е свързан с американските спецслужби, които го разнасяха известно време. Няма да говоря за личните му способности – той не е човек на Тръмп, той е част от американския съвременен елит. Може би преди 20 години тези хора не бяха американски елит, но днес вече са. И този човек говори за това, че САЩ водят с Русия хибридна война и не бива да се допуска тя да стане реална. Обръщам вниманието ви – това означава , че значителна част от американския елит, която е заинтересована от запазването на Съединените американски щати, сериозно се е загрижила от ситуацията, която докараха евроатлантическите елити, които на политическо ниво познаваме като отбора на Байдън-Клинтън. Това не се харесва на Съединените американски щати. Може да се спори какво мислят по отношение на САЩ в Мексико, какво мисли кубинската емиграция,  и т.н., но! Всички тези хора не искат разрушаване на Съединените американски щати. Те искат промяна в посоката, която има харесва.

Да отбележим, че САЩ започнаха активна работа с наркокартелите в Мексико. Мога да ви кажа в какво се състои тази работа – на тях им беше предложено да се реорганизират в новия дневен ред. Част от картелите са се съгласили, част от тях са казали „не“. Мога да ви уверя, че тези, които са казали „не“, ще бъдат унищожени, а тези, които са казали „да“ няма да изчезнат. И в този смисъл – известна е историята, че мексикакнската държава и мексиканските наркокартели дори не са братя близнаци, те просто са едно и също. Само изглежда различно от различните страни.

Какво можем да кажем като цяло. Тази част от американския елит, която заложи на Тръмм, не сгреши, защото Тръмп за два месеца от своя мандат – дори по-малко, месец и половина, откакто е на поста – много активно започна да реализира новата икономическа политика. Не финансова, а икономическа. Ще завърши ли тази работа с успех, засега не можем да кажем. Там има много сложни моменти. Тарифната линия и понижаването на данъците са средносрочна програма, насочена към получаването на ресурси за реализиране на стратегическата програма по изтласкване на Китай от пазара на югоизточна Азия. Но едно нещо може да се каже със сигурност – тази програма започна и със сигурност в рамките на тази програма не може да има нито Китай, нито Евросъюза с Лондон, нито каквито и да е съюзници и дори неутрални държави. Това е изключено, защото от гледна точка на тази нова програма те са паразитирали в продължение на десетилетия върху Съединените американски щати. Тръмп легализира тази позиция и я озвучи. И ще повторя още веднъж – зад него стои доста голяма част от американския елит. Поради тази причина смятам, че надеждите на евроатлантиците, че всичко ще бъде наред, са доста призрачни.

С това времето ни привършва и „Икономика по руски“ приключва работа за днес. Благодаря за вниманието.

Довиждане.

Михаил Хазин е най-популярният руски макроикономист. Продължително време е бил член на президентската администрация на Русия. От 2002 г. става президент на експертно-консултантска компания Neokon Expert Consulting Company LLC, специализирана в стратегическото прогнозиране. В същото време Хазин, заедно с Олег Григориев и Андрей Кобяков, разработва теория за съвременната икономическа криза, която е отразена в книгите „Упадъкът на доларовата империя и Краят на Pax Americana“, публикувани в сътрудничество с А. Кобяков през 2003 г. и „Спомени за бъдещето. Идеи за модерна икономика”, която беше публикувана през 2019 г. Постоянен член е на „Изборский клуб“, който обединява известни политици, мислители и общественици, като Александър Дугин, Захар Прилепин, Николай Стариков и други авторитетни аналитици и изследователи. Избран е за академик на Международната академия по мениджмънт. Член е на Експертния съвет „Икономика и етика“ към Московския и на цяла Русия патриарх. Член на Обществения съвет на Федералната тарифна служба. Михаил Хазин е създател и постоянен автор на уебсайта Khazin.ru, който съдържа прегледи на състоянието и прогнози за развитието на световната и руската икономика, както и геополитически анализи. През 2015 г. основава „Фондация за икономически изследвания Михаил Хазин“. 

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова