- Автор: Лозан Панов
- 03 Окт 2021
- 729
- 9
ИЗЯВЛЕНИЕ
от Лозан Панов
Кандидат за Президент
на Република България
"Случи се така, че в тази година отбелязах половин век, откакто вървя по земния път. А в началото на следващата, приключва най-смислената досега част от него. И така поставен на два предела, стигнах до равносметка и дори още по-далеч. Разложих самата думичка на две части, а с полученото „равна и сметка“ се опитах да направя баланс между получил и дал.
Всъщност след всичко, което бях причинил на семейството ми през последните седем години и най-вече цената, която съпругата ми трябваше да заплати, осъзнах, че съм получил един извор на себеотрицание, какъвто може да бъде само истинската любов на един човек към друг.
Върнах се и към времето преди да оглавя Върховния касационен съд и си спомних за „кандидата на Статуквото, дошъл да овладее този съд“. Стана ми някак драго да се обърна и видя назад, че с хвърлените камъни, успях да съградя основи- основите на независимостта.
Последното не е моя мисъл и не помня къде съм я срещал, но някак само тя напираше, докато гледах назад. И последваха един след друг спомени и едва сега осъзнах, колко тежка е било да стоиш дълго на входа- на последната непревзета „крепост“ на независимостта.
По време на този път бях изгубил един свой истински приятел, чиято загуба, ако бе само моя, щях по-лесно да понеса. Болката обаче бе толкова непоносима, защото загубата бе на правдата и независимостта. До мен стоеше кутийка, а вътре свещник с малка свещичка, която преди това бе държал Кристиян, а майка му сякаш нарочно сега бе избрала момента, да ми даде този дар. Тогава си спомних думите на мъдреца, дошъл сред нас за кратко да подържи свещ, ежедневното борене на злото изглежда уморително само тогава, когато си свикнал, че така е било открай време и така ще пребъде и във вечността. Осъзнах, че след седемгодишни неравни битки да възтържествува истината и справедливостта, физически се бях изтощил толкова много, че тялото бе на път да победи духа. Тогава пак Кристиян заговори: „Не чакай велики промени! Достатъчно е да тръгнеш с малки, но неотклонни стъпки, които често се оказват достатъчни."
Мислех си, но аз не съм партиец, а съдия и моята мисия е да служа на истината и добродетелността. Да, но лидерът на съдиите не бива да стои безучастен, докато едни непораснали люде се вихрят в храма на Темида и гасят една
след друга, свещичките на справедливостта. Той трябва да продължи да се бори, ако не иска да пребъде храмът без светлина. И трябваше да намери начин да спре похищенията на Темида, без да убива у себе си правдата и добродетелността.
Малко след това се явиха моите другари от Правосъдие за всеки, с които ние заедно отдавна вървим. Тогава трябваше да уверя всеки, че нашата мисия е пътуване, а не дестинация, и наш дълг е да продължим.
Тогава мъдростта на Кристиян, която бе посял у нас, пак заговори: “България се събужда ужасно бавно, търка очи, обръща се отново на другата страна, вика: „Хайде да си подоспя малко“, но вече е ясно, че слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става.”
Нека покажем, днес, в 17 часа, пред дома на Държавния глава, че вече сме бодри и сме готови да продължим!"
