- 18 Дек 2024
- 6308
- 30
Алистър Крук, бивш британски дипломат за unz.com
Сирия попадна в бездната – демоните на Ал Кайда, ИДИЛ и най-непримиримите елементи на „Мюсюлмански братя“ облитат небето. Царят хаос, мародерство, страх и яростна страст за отмъщение, от която кръвта кипи. Уличните екзекуции са непрестанни.
Може би Хаят Тахрир аш Шам и неговият лидер Ал Джолани (който следва турски инструкции) е смятал да контролира нещата. Но Хаят Тахрир аш Шам е събирателно име, подобно на Ал Кайда, ИДИЛ и Ан Нусра и стоящите под него фракции вече изпаднаха в боричкания помежду си. Сирийската „държава“ се разпадна посред нощ; полицията и армията се прибраха по домовете си, като оставиха складовете с оръжие отворени, за да бъдат оплячкосани от Шебаб. Вратите на затворите бяха избити (или отворени). Сред затворниците, без съмнение, имаше и политически, но мнозина не бяха такива. Някои от най-злите престъпници сега бродят по улиците.
Израелците само за няколко дни напълно изкормиха отбранителната инфраструктура на страната с над 450 въздушни удара: ракетите за въздушна отбрана, сирийските военни хеликоптери и самолети, флотата и оръжейните арсенали – всичко бе унищожено в „най-голямата операция в историята на Израел“.
Сирия вече не съществува като геополитическа единица. На изток кюрдските сили (с американска военна подкрепа) завземат петролните и земеделските ресурси на бившата държава. Силите и прокситата на Ердоган са ангажирани в опит изцяло да смажат Кюрдския анклав (въпреки че в момента САЩ посредничат за своеобразно спиране на огъня). А на югозапад израелските танкове завзеха Голан и земята отвъд, достигайки на 20 км от Дамаск. През 2015 г. списание „The Economist“ написа: „Черно злато под Голан: израелски геолози смятат, че са открили нефт в много сложна територия“.
Израелските и американските петролни босове решиха, че са открили рога на изобилието на възможно най-неудобното място. И Сирия – голямата пречка пред енергийните амбиции на Запада – просто се изпари.
Стратегическият политически балансьор срещу Израел, който Сирия беше от 1948 г., изчезна. И по-раншното „облекчаване на напрежението“между сунитската сфера и Иран беше нарушено от грубата интервенция на ребрандираните разкзлонения на ИДИЛ и от отоманския реваншизъм в съюз с Израел, при американско (и британско) посредничество. Турците така и никога не се примириха с договора от 1923 г., с който приключи Първата световна война и по силата на който те отстъпват на новата сирийска държава земите, които представляват днешна северна Сирия.
За няколко дни Сирия беше разчленена, разпределена и балканизирана (в геополитическия жаргон изразът „балканизация“ означава фрагментиране на дадена територия на множество отделни и враждебни една към друга единици – б.пр.) Защо обаче Израел и Турция продължават да бомбардират? Бомбардирането започна в мига, в който Башар ал Асад си тръгна – понеже Турция и Израел се тревожеха, че днешните завоеватели могат да се окажат временни и скоро самите те да бъдат сменени. Не е необходимо да притежаваш нещо, за да го контролираш. Като най-влиятелни държави в региона Израел и Турция ще пожелаят да упражняват контрол не само върху ресурсите, но и върху най-важния кръстопът и проход в региона, който беше Сирия.
Неизбежно обаче в някакъв момент „Великият Израел“ и отоманският реваншизъм на Ердоган ще се сблъскат челно. По същия начин саудитско-египетско-емиратският фронт няма да приветства възкресяването нито на ребрандирания ИДИЛ, нито на вдъхновените от Турция и отоманизирани „Мюсюлмански братя“. Последните представляват непосредствена заплаха за Йордания, която сега граничи с новото революционно образувание.
Подобни съображения могат да тласнат страните от Залива по-близо до Иран. а Катар, в качеството си на доставчик на оръжия и средства за картела Хаят Тахрир аш Шам, може отново да бъде остракизиран от останалите лидери от Залива.
Новата геополитическа карта поставя множество директни въпроси относно Иран, Русия, Китай и БРИКС. Русия играеше сложна ръка в Близкия Изток – от една страна, водеше ескалираща отбранителна война срещу силите на НАТО и управляваше ключови енергийни интереси, а от друга страна се опитваше да смекчи действията на съпротивата спрямо Израел, за да запази отношенията си със САЩ от пълно влошаване. Москва се надява – без особена убедителност – че в някакъв бъдещ момент може да започне диалог с новоизбрания американски президент.
Москва вероятно ще направи заключение, че „споразуменията“ за прекратяване на огъня, като сключеното в Астана за удържане на джихадистите в границите на автономната зона на ИДИЛ в Сирия, не си струват дори хартията, на която са написани. Турция, която беше гарант на споразумението от Астана, намушка Москва в гърба. Вероятно това ще накара руското ръководство да бъде по-твърдо настроено спрямо Украйна и всякакви западни приказки за прекратяване на огъня.
Върховният водач на Иран каза на 11 декември: „Не трябва да има съмнение, че това, което стана в Сирия, е било организирано в командните щабове на Съединените щати и Израел. Имаме доказателства за това. Една от съседните на Сирия държави също изигра роля, но основните стратези са САЩ и Ционисткият режим.“ В този контекст аятолах Хаменей опроверга спекулациите за отслабване на волята за съпротива.
Прокси победата на Турция в Сирия обаче може да се окаже Пирова. Външният министър на Ердоган Хакан Фидан излъга Русия, страните от Залива и Иран относно естеството на подготвяните в Сирия действия. Но проблемът сега е на Ердоган. Тези, които са били измамени от него, в един момент ще вземат своя реванш.
Иран изглежда ще се върне към предишното си състояние на събиране на разнородните нишки на регионалната съпротива, за да се бори срещу превъплъщенията на Ал Кайда. Той няма да обърне гръб на Китай, нито на проекта БРИКС. Ирак, припомняйки си зверствата на ИДИЛ от времето на гражданската си война, ще се присъедни към Иран, както ще направи и Йемен. Иран ще бъде наясно, че оставащите части от бившата сирийска армия могат в даден момент да влязат в борбата срещу картела Хаят Тахрир аш Шам. Махер ал Асад отиде в изгнание в Ирак заедно с цялата си въоръжена дивизия в нощта на заминаването на Башар ал Асад.
Китай няма да е доволен от събитията в Сирия. Уйгурите изиграха видна роля в сирийските бунтове (смята се, че в ИДИЛ има приблизително 30 хиляди уйгури, обучени от Турция, която смята уйгурите за оригинален компонент на тюркската нация). Китай също така вероятно ще види събарянето на Сирия като засилване на потенциалните западни заплахи за неговите собствени линии на енергийна сигурност, които минават през Иран, Саудитска Арабрия и Ирак.
И накрая, западните интереси се борят за близкоизточните ресурси от векове и тъкмо това в последна сметка стои зад днешната война.
За или против войната е той, питат хората за Тръмп, след като той вече даде знак, че енергийната доминация ще бъде ключова стратегия за неговата администрация.
Е, западните страни са затънали в дългове; пространството им за фискални маневри се свива бързо, а притежателите на облигации започват да се бунтуват. Започва надпревара за намиране на ново обезпечение на фиатните валути. По-рано това беше златото, а от 1970те години – петролът, но петродоларът се провали. На англо-американците много би им харесало отново да разполагат с петрола на Иран, както до 70те години на миналия век, за да изградят и обезпечат нова парична система, обвързана с реалната стойност, която стоките притежават.
Само че Тръмп казва, че иска да „прекрати войните“, а не да ги започва. Прави ли преначертаването на геополитическата карта някаква глобална антанта между изтока и запада вероятна в някаква степен?
Но вероятно е твръде рано да се каже дали всички приказки за възможни „сделки“ на Тръмп с Иран и Русия ще станат или ще бъдат възможни. Изглежда Тръмп трябва първо да подсигури вътрешната си „сделка“, преди да разбере дали има възможност за външнополитически сделки.
Може би Управляващите структури (по-конкретно „Никога Тръмп“ елемента в Сената) ще позволят на Тръмп значителна свобода на действие за ключовите номинации за вътрешните департаменти и агенции, които управляват американските политически и икономически работи (и които са основната грижа на Тръмп), както и ще позволят известна свобода относно, да ги наречем, „военните“ служби, които се бяха прицелили в Тръмп през последните години, като ФБР и Министерство на правосъдието.
Предполагаемата „сделка“ изглежда предвижда неговите номинации все пак да минават през одобрението на Сената и като цяло да бъдат „на страната“ на междуведомствената външна политика (особено по отношение на Израел).
Тврди се обаче, че междуведомствените величия настояват да имат вето върху кандидатури, засягащи най-дълбоките структури на външната политика. И тъкмо тук се крие същината на нещата.
Израелците като цяло празнуват „победите“ си. Ще обземе ли тази еуфория и бизнес елитите? „Хизбула“ е озаптена, Сирия е демилитаризирана, а Иран не е на израелската граница. Заплахата за Израел днес е от качествено по-нисък порядък. Това достатъчно ли е само по себе си за спадане на напрежението или за появата на някакво по-широко разбирателство? Много ще зависи от политическите обстоятелства около самия Нетаняху. Ако премиерът излезе сравнително невредим от наказателното дело срещу него, ще бъде ли нужно да направи високия „залог“ за военни действия срещу Иран, при положение че геополитическата карта се промени толкова внезапно?
Източник: unz.com
Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова
