Киър Джайлс: Путин вече отбеляза гол без военно нападение

Снимка: архив

 

Киър Джайлс е старши консултант на програмата "Русия и Евразия" в британския Кралски институт за международни отношения "Чатъм хаус". Миналата година Джайлс публикува свой научен труд на тема "Какво възпира Русия". Едно от заключенията му е, че отношението на Русия към Запада не може да бъде променено, защото е резултат от дълбоко вкоренена враждебност. Но поведението на Русия и какви точно действия предприема тя, за да постигане стратегическите си цели, могат да бъдат повлияни.

 

"Путин знае точно какво иска в Източна Европа, за разлика от Запада", твърди британският историк и професор в Оксфорд Тимъти Гартън Аш. Така беше озаглавена една от статиите му във в. "Гардиън" в края на януари. В нея той развива тезата, че Западът ще бъде в по-неизгодна позиция от Русия, докато не реши кой европейски ред на сигурност да поддържа. Защото, от една страна, всички западни демокрации са за заченатия през 1975 г. Хелзинкски модел на равноправни, суверени, независими демократични държави, които спазват върховенството на правото и решават споровете си само по мирен път. Модел, изразяван често с популярната фраза: "Европа - цяла, свободна и мирна".

Алтернативният модел е Ялтенският, който се корени в 1945 г., когато Сталин, Рузвелт и Чърчил решават в Крим как да се подели Европа на сфери на влияние на Запада и на Съветския съюз. Според Гартън Аш значителни кръгове на Запад, преследващи собствените си интереси, допускат този модел да просъществува. И в резултат се получават кризи като тази около Украйна. Тази теза подкрепя и Киър Джайлс, старши консултант на програмата "Русия и Евразия" в британския Кралски институт за международни отношения "Чатъм хаус". През септември миналата година Джайлс публикува свой научен труд на тема "Какво възпира Русия". Едно от заключенията в него е, че отношението на Русия към Запада не може да бъде променено, защото е резултат от дълбоко вкоренена враждебност. Но поведението на Русия и какви точно действия предприема тя, за да постигане стратегическите си цели,  могат да бъдат повлияни.

 

- В една от последните ви статии във вестник „Гардиън“ вие пишете, че Съединените щати, а предполагам, че това важи и за целия Запад, рискува да постави себе си и разузнаването си в неудобно положение, ако Русия избере някаква друга опция освен нападение срещу Украйна. Ние наистина не знам какво точно се случва в момента по украинско-руската граница, дали руските войски се изтеглят, както твърди Москва, или напротив се увеличават, както твърди Западът. Но прогнозата за нападение в сряда не се сбъдна. От дипломатическа гледна точка като че ли изглежда, ако си послужа с футболен термин, че Путин поведе с 1:0...
 

- Засега, да. И резултатът може да е 1:0 за Путин по редица други причини. Руснаците нямат нужда да нахлуват или дори да предприемат ограничени атаки срещу украинските източни райони, за което изглежда се подготвяха, за да постигнат някои от стратегическите си цели. С дипломати и политици от западните страни, буквално трупащи се в Москва по нейно желание, и отваряйки дума за суверенитета и независимостта на източноевропейските държави точно по начина, по който иска Русия, Путин вече отбеляза гол без да е нужно да предприема военно нападение", каза за БНР Киър Джайлс. 
 

- Може ли да се каже, че взаимното доверие е значително под нулата, като се има предвид, както казахте, че толкова много дипломати и политици се извървяха до Киев и Москва без някакъв значим резултат?
 

- "Това можеше да се очаква, защото в крайна сметка както позицията на Запада, така и исканията на Кремъл бяха изложени много рано в този сценарий. И когато дипломатите отидат в Москва, повтарят същите послания и чуват същите оплаквания в отговор. Ако дипломацията изобщо върши някаква работа, то е да осигури повече време за Украйна да се подготви. Но не бива да очакваме някакви големи пробиви, защото макар и да изглежда, че Западът има обща позиция - например когато френският президент Макрон или германският канцлер Шолц говорят в Москва с един и същи език - не трябва да забравяме, че това е, защото те обещават на Москва компромиси и отстъпки за сметка на други страни, които са по-близо до Русия".
 

- Професорът по Европейски науки Тимъти Гартън Аш писа в „Гардиън“, че Путин знае много добре какво иска като става дума за Украйна, но това не може да се каже за Запада.
 

- Абсолютно вярно. Тази целенасоченост и дългосрочна стратегия на президента Путин в продължение на 20 години да впрегне всички руски ресурси тъкмо за този момент определено е ключово преимущество, когато Западът е разединен не само по въпроса какво иска за Украйна, но и какво иска да постигне за себе си и как да го брани".
 

- Защо все пак е толкова трудно на Запада да има адекватна политика спрямо Русия? Само разногласията ли са в основата на това?
 

- Има фундаментални различия, когато става дума за Русия, които пречат за изграждане на единна позиция. Проблемът идва от две страни. Държавите, които са по-близо до Русия, са много по-наясно със заплахата и важността да бъдат защитени от нея от НАТО и ЕС. В същото време големите играчи в Европа са далеч по-заинтересовани от бизнес отношенията си с Русия - особено Германия, която се постави в още по-голяма зависимост от руските енергийни ресурси - в пълна противоположност на страните, които са по-близо до Русия, и се опитват да се откъснат от нея. Така че има фундаментално напрежение не само в Европейския съюз, не само в НАТО, но и в целия евроатлантически консенсус за това как да бъде управляван светът и как да се неутрализира руското противопоставяне на западната идея за това управление".
 

- Смятате ли, че Русия много умело и умно използва тези разногласия?
 

- Тъжното е, че не е необходимо Русия да бъде особено умна да го прави. Защото пропуските в западните отбранителни системи и недостатъците в поведението на Запада са толкова очевидни и постоянни, че Русия спокойно може да продължава да натиска същите бутони отново и отново и да постига същите доста задоволителни за нея резултати. Така че много често руската сила не е функция на вътрешния ѝ капацитет, а на разединението на Запада и неспособността му да се концентрира върху проблемите".
 

- Очевидно е нужна някакъв нов вид политика. Каква би могла да бъде тя?
 

- За съжаление, единственото нещо, което изглежда би наложило промяна в политиката към Русия, е сериозно поражение за някоя от страните, които в момента са за деескалация. Исторически погледнато това е нещо, което е в състояние да шокира лидерите така, че да осъзнаят каква точно е същността на заплахата, пред която са изправени, да я приемат насериозно и да разберат колко е важно да се бранят."
 

- Геополитически, дали не е грешка на Запада да допуска сближаване на Русия и Китай, защото, както знаем Пекин подкрепи Москва срещу разширяването на НАТО?
 

- О, това е нещо, което Русия много внимателно е подготвила преди да предприеме повечето от заплахите си срещу Украйна. Това е за да не преживее Русия отново ужасния шок, когато през 2008 година извърши военно нападение срещу Грузия, което Китай не подкрепи по начина, който се надяваха руснаците. Така че Русия е много внимателна в дипломацията с Пекин. Битува обаче и фикцията, че действията на Съединените щати и на Запада сближават Русия с Китай. Това е нещо, в което руските дипломати и политици се опитват да ни накарат да повярваме, защото искат Западът да свали гарда срещу Русия. По-близките отношения с Китай, разбира се, са нещо, с което Москва може да застраши Запада и да го държи нащрек. Но това далеч не е така. Ако си дадете наистина сметка за казаното досега от Русия и Китай, ще стигнете до извода, че Пекин направи заявка, че ще следи внимателно ситуацията - но явно не е склонен да подкрепи Русия в „лудориите“ й в отношенията със Запада."
 

- Смятате ли, че британската дипломация има затруднения напоследък. Видяхме на поста дипломат номер едно Борис Джонсън, след него бе Доминик Рааб, който бе уволнен заради Афганистан. Сега е Лиз Тръс. Спомням си, че когато пое поста тя заяви, че не е дипломатичен човек, но когато прави изявление в такъв критичен момент от рода, че нападение на Русия срещу Украйна ще насърчи останалите „агресори“ като Китай и Иран, наистина е доста далеч от дипломатическия тон, пък макар и да не е далеч от истината...
 

- Крайно време беше недипломатичен човек да оглави Форин офис. Предвид различните послания, които отправяха дълго време британското външно министерство и това на отбраната, крайно време е те да заговорят в един глас и да се заемат с решаването на проблема. Всеки път, когато Форин офис подхождаше към проблем като сегашния и търсеше начини за деескалация - въпросът е какво можем да дадем на президента Путин с надежда, че той ще даде заден ход. А правилният въпрос е как точно можем да разубедим президента Путин да предприеме агресивни действия на първо място, вместо да го възнаграждаваме. Фактът, че Лиз Тръс беше откровена за характера на предизвикателството, всъщност е бонус за дипломацията".
 

- Кой е вашият номер едно дипломат в момента за Великобритания?
 

- Министърът на отбраната Бен Уолъс за момента. Определено изявите му през последните седмици бяха много обнадеждаващи и нетипично политически, като всичко което каза и направи, беше правилно.
 

- Значи има шансове да бъде следващият генерален секретар на НАТО, както се говори?
 

- Не бих отишъл толкова далеч, защото решенията за това не се вземат на базата на компетентността на кандидатите.

Още по темата в звуковия файл.