Что случилось в Буче? Полный разбор украинской провокации – Telegraph
Късно вечерта на втори април и през деня на трети в Телеграм и в Туитър се появяват ужасяващи кадри – пикап с военни на Военните сили на Украйна (ВСУ) кара покрай телата на цивилни граждани. Бързо става ясно, че това е улица „Яблонска“ в град Буча, намиращ се до Киев.
Независимо, че информацията за напускането на войските на РФ от Буча се появи още на 30 март, постовете за голямо количество жертви сред цивилното население се появиха едва късно вечерта на 2 и сутринта на 3 април.
Именно това забавяне във времето предизвиква най-големите подозрения, понеже по-рано украинската страна обработваше всички подобни „факти“ много бързо и точно. Създава се усещането, че това време е било използвано за подготовка на най-мащабната провокация, след мариуполския родилен дом.
Хроника на събитията
Основната теза на украинските и западните медии: руските военни напуснаха Буча, като преди това оставиха огромни жертви сред мирното население.
30 март. Руските военни напускат града.
Фактът, че руските военни оставят града още на 30 март, е потвърден и от украинска страна. На 31 март кметът на Буча с въодушевено лице разказва за „освобождаването“ на града. В речта му няма никакво споменаване за „трупове“ по пътищата и за разрушения. И само след две денонощия постъпва нова информация за „стотици“ загинали.
„31 март ще влезе в историята на нашето населено място и на цялата териториална общност като ден на освобождението от руските орки, руските окупатори от нашите Въоръжени сили на Украйна в нашите населени места“ – съобщава кметът с радостна умивка на лице.
Щеше ли той да се радва толкова, ако десетки негови земляци лежаха в това време разстреляни по улицата? Защо в изявлението си той не казва нищо за зверствата на руските палачи? За мъченията, изнасилванията и убийствата?
Депутатът от градския съвет на Буча и доброволец в териториалната отбрана Катерина Украинцева в интервю за „Медуза“ признава, че руските военни не са разстрелвали хора пред нея. В това интервю тя потвърждава, че за основните разрушения са виновни украинските военни: „Ако ВСУ отговаряха на руската армия по пълната програма, градът щеше да бъде унищожен напълно.“
След излизането на руските войски от Буча, градът е „затворен“ за няколко дни за достъп както на обикновени граждани, така и на журналисти. В същото време сигнали за „жертви“ през тези дни не са постъпвали.
1 или 2 април. Първото подразделение на украинските въоръжени сили, което влиза в Буча, е специалната част на Националната гвардия на Украйна. В официалния телеграм канал на националната гвардия е публикувано видео, заснето от самите бойци на този отряд. В него украинските военни спокойно преминават и ходят по улиците на града – и никакви „планини от трупове“ не се виждат по тези улици.
След това украинските войници общуват с местните жители – и от населението също няма нито едно оплакване по адрес на „ужасните руски окупатори“. Жителите просто разказват кои обекти в Буча са били използвани от руската армия като бази за настаняване. Това еднозначно доказва факта, че в момента на преминаване на Буча под контрола на ВСУ, в този населен пункт все още не е имало никакви „военни престъпления“. Не е имало нито трупове на улицата, нито общи гробове, нито завързани и разстреляни мирни жители.
Ще отбележим също и че първите видеа с трупове се появяват в Туитър едва на 1 април късно вечерта, а информацията за това започва да се разпространява едва на 3 април.
Тогава, откъде се взеха труповете по улиците на Буча? И кои са тези хора?
Отговорът може би се крие във видеото, направено от териториалн отбранители на Украйна, на което ясно се чува въпросът: „Може ли да стреляме по тях, ако нямат синя препаска?“ и положителен отговор. Първоначално видеото е публикувано от лидера на териториалния батальон Сергей „Боцман“ Коротких.
Един войник пита друг:
- Ето момчета без сини превръзки, по тях може ли да стреляме?
- Ми значи, ***!
На видеото няма тела със сини превръзки. Там, където има такива, те са бели, което е опознавателен знак на руснаците. Жител с бяла превръзка се възприема като неутрално или съюзно на руските войски лице.
Kotsnews (Александър Коц – руски военен кореспондент – б.пр.)
„Ето още доказателства. Телата в Буча са с бели превръзки – опознавателния знак на руснаците. ВСУ са стреляли по хората, без да знаят имат ли оръжие или нямат. Главното е, че имат бели превръзки, значи са врагове. Украински журналисти, отворете си очите. Не руската войска помля мирните жители на Буча. Бяха вашите доблестни териториални бойци.“
На 3 април около обяд по украинската телевизия се появява втори сюжет, в който се твърди, че в една от сградите в Буча военните сили на РФ са устроили помещение за мъчения, в което са разстрелвали хора. При внимателно разглеждане може да се забележи тази същата бяла „превръзка“. Значи, по думите на Александър Коц, териториалната отбрана е залавяла и мъчила хора, за да извлече информация, а след това ги е разстрелвала за „сътрудничество“ със силите на РФ.
Александър Коц:
„Ето че вие се подпалихте сами, господа главорези, с вашата постановка в Буча, заради която убихте тези, които сметнахте за агенти на „окупаторите“. С вашето видео се подпалихте.
Сега в украинския сегмент се разпространява това записче, в което се твърди, че в една от сградите в Буча руснаците са провеждали мъчения, и там са разстрелвали хора.
Както писах в предишния пост, местните (не всички, но много) по времето на присъствието на руската армия за всеки случай са си връзвали бели парцалчета или лентички на ръкавите. Това беше нашият опознавателен знак – „свой, не стреляй“. За украинските военни съответно този знак означава „враг“.
А сега внимавайте в екрана, на 22 секунда, на телевизора от ляво – същият този руски опознавателен знак. Влизайки в Буча, териториалните бойци са хващали хора, навирали са ги в мазето, разпитвали са ги, за да извлекат информация и са ги разстрелвали за „сътрудничество“ с армията на РФ.
И сега изкарват убитите от тях хора за жертви на руската агресия. И светът им вярва. Фантастична мистификация.“
В продължение на темата за белите превръзки. На видеото (18+, молим да не се гледа от хора със слаба психика) е показан епизодът с разстрела на екипажа на руската бронирана машина под Харков. Обърнете внимание на ръцете на войника, чието тяло е показано на 7-10 секунди – ръцете му са вързани с бяла лента. Точно така са вързани и ръцете на цивилните, убити в Буча.
Това е характерен белег на действията на нацистките батальони, които те автоматизирано предприемат навсякъде. Видеа, на които хората са вързани по този начин, често се появяват в телеграм канала на същия този Сергей „Боцмана“ Коротких.
Как са могли да се появят телата в Буча?
Отделно внимание заслужава това видео, показано в украинския ефир. Войници влачат след себе си тяло, предполага се, че това е начин да се обезопасят, тъй като в условията на бойни действия често телата на убитите се минират. Това се прави или чрез гранати с издърпан предпазител, на които може да бъде отделен и забавителя за моментално взривяване, или с помощта на обикновени мини, както и със снаряди.
При проверка за миниране, наистина, в телата се забиват сапьорски котки и с помощта на дълъг шнур от укритие, се издърпват, което предизвиква сработване на взривателя. Но всички изброени варианти носят опасност от поразяване на големи разстояния (от 25 до 100 метра, в зависимост от типа заложен под трупа взрив), а на видеото, освен че шнурът е дълъг само 3-5 метра, но и проверката се извършва без укритие. Никой не разминира тела по този начин, което вероятно подсказва, че записът е постановка.
Има странности и във връзка с положението на телата. На множество снимки труповете лежат на земята в малък отрязък на улица „Яблонска“ в Буча, която се намира точно на границата между Буча и Ирпен, пред моста. Всички снимки с трупове са направени на този малък отрязък от местността, в най-близко отстояние от улица „Вокзальная“. Както в разположението на телата, така и в заобикалящия ги реквизит има много странности.
Първо, тялото на мъжа, лежащо близо до оградата, се мести на различните снимки. На оригиналните кадри на Vadim Ghirda от АР тялото лежи на пътя, с чанта близо до главата. Във фона се вижда табелата на улицата. На кадрите на Ronaldo Schemidt, AFP, тялото вече има друго положение – с изместена чанта лежи на тротоара близо до оградата.
Второ, снимките на мъже с „вързани на гърба ръце“ се различават по брой. На снимката от молдавското издание на същия Ronaldo Schemidt, както и на много други, до оградата с палетите лежат три тела. На други снимки, например на Mikhail Palinchak oт Reuters, телата вече са две, а тялото по средата е изчезнало.
Струва си също да се обърне внимание и на „реквизита“ около последното тяло с ръце вързани отзад с бяла лента. До тялото се вижда червена банкова карта (точно до лакътя). На друга снимка картата вече я няма. На снимката на Reuters тази карта е на земята заедно с три други карти, вече доста по-далеч.
Официалната реакция на руската страна
Министерство на отбраната на РФ опроверга обвиненията на киевския режим в убийството на мирни жители в населеното място Буча, Киевска област.
• Пубикуваните снимки и видеоматериали, които уж свидетелстват за някакви „престъпления“ на руските военнослужещи в град Буча, са поредната провокация.
• Изходите от град Буча не са били блокирани. Всички местни жители са имали възможност свободно да илязат от населеното място в посока север, включително и в Република Беларус.
• Южните покрайнини на града, включително жилищните квартали, денонощно са били обстрелвани от украинската армия с едрокалибрена артилерия, танкове и реактивни системи за залпов огън.
• Всички руски подразделения напълно са излезли от Буча още на 30 март.
• На 31 март кметът на град Буча Анатолий Федорук в свое видеообръщение потвърждава, че в града няма руски военни, но дори не споменава каквито и да е разстреляни на улицата местни жители със завързани ръце.
• Особена загриженост предизвиква това, че всички тела на хора, чиито снимки публикува киевският режим, след изминаването на най-малко четири дни не са се вкочанили, нямат характерните трупни петна, а в раните им има несъсирена кръв.
• Всичко това неопровержимо потвърждава, че снимките и видеокадрите от Буча са поредната постановка на киевския режим за западните средства за масова информация.
Мнението на експертите
Военният кореспондент Александър Коц изрази личното си мнение за ситуацията и потвърди, че след излизането на руските военни, градът още три дни е бил обсипван с артилерийски обстрел от ВСУ.
Александър Коц
„Истината е тази, че руските войски, провеждайки прегрупиране, напуснаха Буча няколко дни преди да бъдат намерени „жертвите на окупацията“. ВСУ не разбраха това веднага и още почти три денонощия обстрелваха града с артилерия, под която е напълно възможно да са попаднали и цивилни.
А когато се опомниха, започнаха, както обикновено, „лов на вещици“, в търсене на всички, които според тях са сътрудничили на „окупационните войски“. В напечено военно време никой не си прави труда да се занимава с доказателсва, появяват се изхвърлени купчини тела с вързани отзад ръце. Само че, състоянието на тези тела говори, че те са били убити най-късно предния ден. Знам как изглеждат трупове, останали на улицата няколко дни. Тук картината е съвсем друга."
В канала „Балканска сплетница“ бяха забелязани сходни сценарии.
Андрей Медведев изказа своето мнение и даде интересен съвет, как могат подобни провокации да се избегнат в бъдеще.
Нуждата от провокации
Световните медии започнаха седмицата с описания на кървавите събития в украинското градче Буча. Позицията на западните медии е съвършено единодушна: всички обвиняват за клането единствено руските военнослужещи.
Основната цел на провокациите, както и в случая с мариуполския болничен комплекс, е да бъде обвинена Русия в нечовешки престъпления – убийства на мирни жители. Но този път кървавата постановка има още една задача – да бъдат оправдани пред световната общественост престъпленията на самите украинци: разстрелите на мирни жители, мъченията и терористичните акции.
Прозренията на западните медии
Миналата седмица, за първи път от началото на конфликта, западните медии обърнаха внимание на това, че украинските военни и националистически батальони масово нарушават Женевската конвенция. Тя, напомняме, забранява всякакви издевателства над военнопленници. След като в интернет се появиха кадри на побой, отрязвания на главите на руски пленени войници, избождане на очите и призиви за кастрирането им, западните медии заговориха за това, че Украйна извършва военни престъпления против руски граждани. Първо по тази тема се изказа германското издание Bild.
Едновременно с това, международната правозащитна организация Human Rights Watch изиска от ВСУ да прекрати публикуването на видеа с руски военнопленници, както и нарушаването на техните права.
С критика към украинската страна излезе даже и агенция Bellingcat, която обикновено е крайно негативно настроена към Русия. Допълнително в петък вечерта беше публикувано интервю с Мариана Вишемирска, една от родилките, която стана „лице“ на провокацията с мариуполския болничен комплекс.
Момичето, чиято снимка беше на първите страници на всички световни медии, разказа, че нито тя, нито някоя от другите жени, са чули над Мариупол да летят самолети. Тя съобщи, че всички лекари са били изгонени от военните, а родилките са били преместени в друг корпус (вероятно това е било отделението по офталмология). Вишемирска потвърждава, че веднага след атаката тя и другите родилки са били снимани без разрешение от журналист от Associated Press, облечен във военна униформа, който се появил на мястото на събитието едва ли не по-рано от спасителите. Интервюто изцяло доказва, че сградата с бременните жени е била взривена от ВСУ и националисти от „Азов“, което нанася сериозен удар по репутацията на украинската пропаганда. И на украинската страна й е нужен ответен удар.
Превземане на повествованието
Съществува такъв термин – „превземане на повествованието“, който се състои в това, че когато едната страна в конфликт желае да се прекрати обсъждането на нейните грешки, преднамерено започва да обвинява другата страна в същото. Това е описано в телеграм канала „Безпощадният пиар“:
„Колко удобно тя [ситуацията в Буча – бел. ред.] се появи само седмица след разпространената в информационното поле новина за разстреляните от националистките батальони военнопленници от ЛНР/ДНР, за което, в резултат от уместен въпрос, започнаха да пишат, макар и в неутрален ключ, водещи чуждестранни медии. Какво ни говори това, на нас, които внимателно следим медийното пространство? Това, че работи медйна технология, поставена в услуга на украинската военна пропаганда.“
В допълнение към провокацията в Буча, в понеделник беше публикувано изявление на пълномощника по правата на човека за Украйна Людмила Денисова, че руската страна нарушава правата на военнопленниците. То се основава на разпитите на украински военнопленници, които са били разменени с руски такива, в това число граничари от Змийския остров.
„Военнопленниците са били отведени в неизвестна посока и настанени в палатков лагер при температура на въздуха от -20 градуса, вследствие на което много от момчетата имат измръзвания. Били са третирани като затворници, морално подтискани и охранявани от куче, докато се разхождат в двора.
Подобни действия на Русия са нарушение на Член 13 от Женевската конвенция относно третирането на военнопленници, който набляга на хуманното отношение към военнопленниците. В допълнение, военнопленниците трябва винаги да бъдат защитени, особено от актове на насилие или унижаване, както и от публични обиди и любопитство. В нарушение на Член 26 от Женевската конвенция относно третирането на военнопленници, украински граждани са били държани гладни понякога с дни.
Ще призова комисията за разследване на нарушаването на човешки права към ООН по време на руската инвазия в Украйна и експертната мисия, създадена от ОССЕ по Московския механизъм, да вземат предвид тези нарушения на правата на украинските военнопленници.“
В текста се казва, че войниците са били принуждавани да нощуват в палатки на двайсетградусов студ, и срещу тях са пускали куче. Макар че в Севастопол, където са били украинските пленници температурата никога не пада до -20, и освен това, през март 2022 в Крим нито веднъж не е имало минусова температура на въздуха. Още повече, че на видеозаписите от интервюто на украинските войници не се виждат следи от бой, а самите войници говорят напълно искрено.
Публикацията на Людмила Денисова се появи едва на 4 април, при положение, че размяната на пленниците се състоя четири дни по-рано. Без провокацията в Буча, изявлението на омбудсмана вероятно би останало незабелязано. Затова сега, специално за западните медии е подгтовен „медиен пакет“ – в него има и „убийства“ на мирни жители, и „издевателство над военнопленници“.
Кой уби мирните жители в Буча? Резюме.
Част от жертвите са хора, убити от местните украински подразделения, в това число отряда на националиста „Боцмана“. Това се потвърждава от самите украинци.
Останалите тела са следствие от артилерийския обстрел, който извършваха ВСУ след оттеглянето на руските войски – за това свидетелства голямото количество осколки от артилерийските удари във видеото. А също и от безразборната стрелба на украинските войски и азовците, които влязоха в града. Това се потвърждава и от голямото количество трупове на хора с бели „неутрални“ превръзки (използвани от министерство на отбраната и от мирните жители), както и видеозаписите, в които представители на териториалната отбрана на ВСУ ясно се интересуват „може ли да стрелят“ и получават утвърдителен отговор.
На 31 март, след оттеглянето на руските войски, кметът на Буча докладва, че градът е освободен, но не обелва нито дума за жертви и трупове по улиците. Информацията за тях се появи едва след четири дни, което повдига все повече въпроси.
Също така, телата с вързани ръце са характерният почерк на украинските бойци и местни военни групи. Това се потвърждава от многобройните видеозаписи, с които те се хвалят в социалните мрежи.
Депутатът от градския съвет на Буча и доброволец Катерина Украинцева, в интервю за „Медуза“ признава, че руските войски не са разстрелвали хора там, където тя е била. Тези, които лежат на улица „Яблонска“, са загинали в резултат от хаотичната стрелба на ВСУ. Потвърждава също така, че за разрушенията са виновни най-вече украинските сили: „Ако ВСУ отговаряха на руската армия в пълен обем, градът щеше да бъде напълно унищожен.“ Тя казва също и че нейният дом е бил обстрелван от бронирана разузнавателна патрулна машина, само че такава остаряла машина на въоръжение в руските Въздушно-десантни войски, които контролираха Буча до 30 март, няма – това е машина, която основно е на въоръжение във ВСУ.
Остават ли съмнения?
От страна на ВСУ и украинските медии и телеграм канали имаше огромно количество провокации. След като първата вълна от ужаса на провокацията в Буча премина през социалните мрежи, започнаха да се появяват снимки на мъртви деца със съобщения, че това са новите жертви в Ирпен и Буча. Те бяха публикувани от проукраински телеграм канали, като „Униан“ и „Киев. Най-важното“.
Униан:
„В Ирпен и Буча бяха открити убити деца под 10-годишна възраст, със следи от насилие и мъчения.
На някои от убитите деца са вързани ръцете. Деца. Връзвали са деца. Застреляни като кучета. Убити жени. Момичета под 10 години с разкъсани влагалища. Ирпен, Буча, Дмитриевка. Как може да се живее с това и струва ли си изобщо да се живее. Как да обясним това пред себе си? Как? Проклети да са тези, които са го направили, които не са го спрели и целите им семейства за много поколения напред!“
Униан:
„Изтрихме снимката с мъртвите деца. Информацията засега не е потвърдена. Извинявайте.“
Киев. Най-важното:
„Снимката в предишния пост не е от Буча. На снимката се вижда тригодишната Арина Бутим, която лежи върху тялото на 17-годишната си сестра Вероника Бирюкова, в хладилните камери на Николаевската областна морга.
Постът е изтрит.“
Търсенето по снимки помогна да се установи, че тази снимка с мъртви деца се е появила в мрежите на 12 март, като е била свързана с изтритата статия на „Новая газета“ (препратка към архив, посветен на събитията в Николаев). Снимката се използва отново в статия от 30 март. Телата на децата са описани така: Арина Дмитриевна Бутим и Вероника Александровна Бирюкова. Докарани на 5 март, 17:00 часа. Живяли в село Мешково-Погорелово.
Официалният брифинг на министерство на отбраната на РФ за 5 март съобщава, че в този ден силите на РФ са били ангажирани в населените пунктове Новониколаевка, Комсомолское и Шевченко, в Николаевска област.
Военни части на РФ не са били в Николаев, имало е ракетни и авиационни удари по военни обекти, разположени в града и околностите му. В частност, село Гороховка, където е бил разположен зенитно-ракетен дивизион, окомплектован със зенитно-ракетни комплекси ПВО-300. Вързаните ръце на децата ясно показват, че те не са загинали от артилерийски обстрел.
Когато стана ясно, че информацията е недостоверна, се наложи медиите да свалят постовете и да поднесат извинения. Междувременно ВСУ вече съобщаваха за разстрел на мирни граждани от руски военни в Чернигов, когато в града не е имало никакви военни сили на РФ.
Провокация беше и историята с разрушения от въздушни удари родилен дом в Мариупол – и последното съмнение за постановка беше разсеяно от личното изявление на блогърка.
Както и речта на Зеленски в Израел за унищожаването на Бабий Яр. Проведеното от израелски журналист разследване не намери никакви потвърждения за това.
Да си спомним и поставеното видео с „донбаските опълченци“, които се оплакват, че ги „водят на заколение“. Или сюжетът с унищожените колони руски войници – загиналите се оказаха бойци от ВСУ, това показва попадналият в кадър етикет с фамилия „Мiщенко“.
Новината за руския танков обстрел по дом за възрастни хора в Кременна, също се оказа фейк. Тази информация започна да се разпространява на 20 март, независимо че се твърдеше това да се е случило на 11 март.
Още една нашумяла история е взривеният театър в Мариупол.
„Азов взриви театърът в Мариупол, където бяха затворени 200 мирни граждани“
Фейк: Руската авиация нанесе удар по сградата на драматичния театър в Мариупол. Началникът на министерство на отбраната на Украйна Алексей Резников заяви, че РФ се опитва да унищожи страната му.
Истина: Никакъв въздушен удар по градски обект, където са могли да се укриват обикновени граждани на Мариупол, не е имало. Това заявиха от министерство на отбраната на РФ. Тази нова провокация беше извършена от бойците на националистическия батальон „Азов“, които взривиха минираната от тях сграда. Съдейки по всичко, те са смятали да припишат това на бомбен удар на въздушните сили на Русия.
За „бомбардирането на театъра“ след министъра на отбраната на Украйна, побърза да се изкаже и Зеленски. Той заяви, че сградата е разрушена, а количеството жертви предстои да бъде изчислено. Всичко това се обезсили от думите на украинския депутат Сергей Тарута: бомбоубежището под театъра не е пострадало, всички хора са живи...“
Никакъв въздушен удар по градски обект, където са могли да се укриват обикновени граждани на Мариупол, не е имало. Това заявиха от министерство на отбраната на РФ. Тази нова провокация беше извършена от бойците на националистическия батальон „Азов“, които взривиха минираната от тях сграда. Съдейки по всичко, те са смятали да припишат това на бомбен удар на въздушните сили на Русия. Подготовката е била осъществена предварително: на 12 и 13 март в Туитър и Телграм има съобщения, че „Азов“ планира да взриви сграда и да обвини за това руските военни. Вероятно тогава е било заснето и видеото, показващо граждани в театъра (според различните съобщения от 200 до 1000 души). На видеозаписите в диалозите на очевидци отчетливо се чува, че руските самолети летят, но не атакуват граждански обекти в Мариупол. Във видеото (1:30) на въпроса къде са били разположени танковете на украинските бойци, жена отговаря: „...пред бомбоубежищата. Отивайки си, разбиха театъра, просто отивайки си, чисто и просто, донесоха при нас хората с осколки и край...“
Напомняме, че до този момент не са представени никакви доказателства за авиационен удар.
Необходимо е винаги внимателно, разумно и смислено да се следи ситуацията, да се препроверява постъпващата информация и да се чакат официални потвърждения или опровержения. По този начин ще предпазите себе си и близките си от страшното оръжие на дезинформацията и пропагандата.
Източник: telegra.ph
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова