- 13 Авг 2026
- 1090
- 0
Вицепремиерът Иво Христов определи предстоящите президентски избори като сблъсък между две различни представи за нормалност и общество: „Изборът между това да приемеш, че има два пола, че семейството е нещо естествено, а не укоримо. Децата трябва да се отглеждат с добродетели, а не да заклеймяваш въвеждането на религии и добродетели в училище. Да приемеш, че България има духовен водач и патриарх, а не да го сочиш с пръст. Да приемеш, че българите са европейци без комплекси и не е необходимо да го доказват всеки ден с конформизъм, а да живеят със самочувствието на европейци“, заяви Христов.
Правителствената програма не може да бъде възприемана като точно разписан график за действия, но тя създава хоризонт на усилието. Това заяви вицепремиерът Иво Христов в студиото на „Денят започва“ по БНТ.
„Признавам, че сроковете не могат да бъдат предвидени с абсолютна точност. Една програма не може да бъде приета като точно разписан график за действия, но тя създава хоризонт на усилието. Има множество нови идеи, включително радикални – като реформа на Конституцията и промяна на икономическия модел“, каза Христов.
По думите му България е изчерпала сегашния си икономически модел.
„Развитието и растежът почиваха на покачване на доходите на хората в публичната сфера. Те вече са около 75 процента от държавния бюджет. Това вече е изчерпан ресурс, непостижим вектор за развитие. Ние предлагаме да заложим на икономика с висока добавена стойност, на насищането на българските индустриални паркове с нови инвеститори“, заяви вицепремиерът.
Христов обясни, че се предвиждат промени в Конституцията, които да върнат на президента правомощията при назначаването и функционирането на служебни кабинети. Има и намерение правото на разплащане в брой да бъде гарантирано конституционно, като според него това е елемент на икономическата свобода.
„Бюджетът за 2027 година ще бъде бюджет на новите амбиции“, обяви Христов.
По думите му правителството ще се опита съществено да ограничи държавните разходи чрез съкращаване на излишната администрация, закриване на „всякакви паразитни щатни бройки“ и съвместяване на различни административни услуги.
„Ще ограничим и течовете за обществени поръчки, които са очевидно корупционни“, обясни той.
По темата за олигархията и разграждането на олигархичния модел вицепремиерът заяви, че процесът вече е започнал.
„Борбата за деолигархизация започна. Системата „Сигма“ за анализ на обществени поръчки ги вкарва в един много по-тесен коридор на приемливи цени и идентифицира онези, които се отклоняват от тези цени. Тя е своеобразен филтър, тъй като фирми и компании, изобличени в злоупотреба с цените, сключили неправдоподобни договори. Има случаи за фирма, която взима 200 хиляди за окосяване на 20 декара площ през зимата. Тези фирми отпадат от възможността да кандидатстват за последващи обществени поръчки. Ето една първа, конкретна и работеща вече стъпка“, каза Христов.
Според него разграждането на олигархичния модел ще бъде дълъг и сложен процес.
„Олигархията е раково образувание. Изрязването на всички тези метастази ще отнеме много време и е сложно. Изисква прецизност. Хората очакват бързи резултати, които, обяснимо, и ние бихме се радвали да ги постигнем бързо. Но това изисква постъпателни усилия, промени в законодателството, административни мерки, кадрови промени“, заяви вицепремиерът.
По отношение на чуждестранните инвеститори Христов подчерта, че България вече има стабилна политическа перспектива за четири години напред.
„Към инвеститорите мога да кажа, че в България вече има стабилна политическа перспектива за четири години напред. Има ясна власт, която има намерение да върне закона и го прави. Институциите започват да влизат в роля и политиката се връща в институциите. Тя се правеше с телефонното право доскоро. Сега виждате, че всички министри ходят на парламентарен контрол и премиерът се явява на парламентарен контрол, което Борисов рядко правеше. Виждате, че постепенно нещата се канализират“, коментира Христов.
По темата за икономическата свобода и правото на плащане в брой вицепремиерът повтори, че се предвижда то да бъде записано в Конституцията.
„Конституционно гарантиране на правото за разплащане в брой като елемент на икономическата свобода. Така ние съхраняваме някакъв марж, в който българският гражданин ще бъде свободен за разплащане в кеш. Направиха го и други страни, впрочем. Хърватия, Австрия, Унгария е на път да го направи. Това е елемент на икономическата свобода. Дигитализацията на разплащанията е неизбежна. Това е технологичен процес. Същевременно съхраняването на свободата е приоритет. Хората трябва да имат възможност в някаква степен, в определен обем, до определен праг да могат да плащат и кеш. Да оставим настрана, че има хора, които са чисто и просто дигитално непригодни поради възраст, поради това, че са израснали с друго образование и други навици“, заяви Христов.
Вицепремиерът отново подчерта, че сред планираните промени в Конституцията е и връщането на президентски правомощия при служебните кабинети.
На въпрос дали външната политика на правителството е амбивалентна и противоречива, или балансирана и мултивекторна, Христов защити второто определение.
„Да е мултивекторна е предимство и достойнство на една политика. Ако една външна политика гледа само в една посока, значи тя просто не забелязва остатъка от света. В момента големите икономически събития се случват в Азия, а не се случват вече в Европа. Икономически събития се случват и в Близкия изток, които пряко ни касаят. И ние трябва да гледаме и натам“, каза той.
Според Христов по-голямата опасност е Европа като общност да изпадне в изолация.
„И това вече се забелязва, тъй като диалогът по европейските въпроси, Украинската война, протича през главата на Европа, между Съединените щати и Русия“, заяви вицепремиерът.
По повод предстоящите президентски избори Христов определи вота като „избор между нормално и ненормално“.
„Изборът между това да приемеш, че има два пола, че семейството е нещо естествено, а не укоримо. Децата трябва да се отглеждат с добродетели, а не да заклеймяваш въвеждането на религии и добродетели в училище. Да приемеш, че България има духовен водач и патриарх, а не да го сочиш с пръст. Да приемеш, че българите са европейци без комплекси и не е необходимо да го доказват всеки ден с конформизъм, а да живеят със самочувствието на европейци“, заяви Христов.
По повод убийството в Пловдив вицепремиерът каза, че случаят е трагедия, издевателство, унижение на личността и жестокост, но не е първият подобен случай.
„Орди от агитки в черни дрехи с нацистки символи дефилират почти всяка седмица в София и тероризират центъра. Младежки банди вилнеят в моловете“, коментира той.
Според Христов една партия, „която търси Путин в гардероба, в хладилника и наднича под леглото“, е обявила Русия за вдъхновител на „едно ужасяващо криминално деяние“, единствено за да насочи разговора отново в своя полза и да спечели политически дивидент.
Относно мерките срещу младежката престъпност Христов заяви, че според него големият залог не само в България, но и навсякъде, са социалните мрежи.
„Не съм привърженик на забраните като философия, но на моменти се сблъскваме с нови феномени, които трябва да обмислим. Без забрана няма да минем“, каза вицепремиерът, като уточни, че все още няма решение на правителството.
Христов обясни още, че до края на 2027 година трябва да бъде въведен нулев клас за учениците, които не владеят български език.
По думите му близо 40 процента от първокласниците в момента владеят зле български език, което компрометира цялото им по-нататъшно образование.
Според вицепремиера олигархията е превзела и българските медии.
„БНТ е едно от последните места, които отстояват и съхраняват някакви принципи. Трудно ми е да кажа същото за Българското национално радио“, заяви Христов.
По думите му олигархията използва обществен ресурс, за да превзема медиите.
„Гражданите мигрираха в социалните мрежи, но там орди от тролове, всичките от една партия – от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, превзеха форумите и обезсмислиха диалога. Срещат се и други тролове, но са рядкост“, коментира Иво Христов.
