Статията "Отмяната на Бетовен е последната събудена лудост за света на класическата музика" е публикувана на български в сайта marginalia.bg.
Мислите ли, че някои неща са толкова обичани и важни за западната цивилизация, че не могат да бъдат отменени? Помислете отново. Ако има нещо, което би трябвало да научим от месеци на „предимно мирни“ улични протести на Black Lives Matter, сваляне на статуи и онлайн тълпи, които се опитват да заглушат всеки, който се противопоставя на левите разкази за „расизма“, това е, че никой, жив или мъртъв, не е в безопасност от вниманието на събудени фашисти. Дори Лудвиг ван Бетовен.
Творчеството на Бетовен е не само в основата на стандартния репертоар на класическата музика; някои от най-знаменитите му творби също са станали част от популярната култура, техните мелодии са разпознаваеми дори за онези, които никога не са чували оркестрален концерт.
През последните 200 години композициите на Бетовен също са символи на борбата за свобода срещу тиранията. „Одата за радостта“ от финала на неговата Девета симфония остава окончателният химн на всеобщото братство. Неслучайно началните бележки на неговата Пета симфония – чийто ритмичен модел дублира нотацията на Морзовата азбука за буквата „V“, както в „V за победа“ – са били използвани от Би Би Си за предавания в окупирана Европа по време на Втората световна война .
Но, за събудените критици музиката на Бетовен придоби ново, по-тъмно значение. За музиколога Нейт Слоун и композитора на песни Чарли Хардинг, звезди на подкаста „Switched on Pop“, продуциран съвместно с Нюйоркската филхармония, Петата симфония олицетворява всичко, което не им харесва в класическата музика и западната култура. Що се отнася до тях, време е да се отмени Лудвиг.
Във Vox.com двойката обвинява музиката на Бетовен за това, което те смятат за задушаваща елитарна класическа култура, която укрепва управлението на белите мъже и потиска гласовете на жените, чернокожите и LGBTQ общността. Музиката на Бетовен беше толкова дълбока и различна, че отдавна е утвърден стила на дълги аплодисменти до края. Но идеята, че такава музика е „саундтракът“ за „белите привилегии“ и потисничеството, налага съвременен “събуден” разказ на Бетовен, който няма нищо общо с неговата музика или начина, по който се изпълнява. Това не е първата подобна атака срещу Бетовен. През 80-те години музикологът на име Сюзън Маклари предизвика раздвижване със странно твърдение, което анализира Деветата симфония на „яростта“ на импотентен изнасилвач. Но докато сериозните мислители отхвърлиха Макклари, този вид заблудено ляво мислене се превърна в основна тенденция през 2020 г.
Протестите на BLM вдъхновиха други нападения върху музикалния свят, като например искането на музикалния критик на New York Times Антъни Томасини за расови квоти при наемане на оркестър, което би увеличило броя на чернокожите изпълнители, но също така ще ограничи възможностите за азиатците, които са непропорционално прекалено представени сред съвременните музиканти . На други места синът на покойната оперна звезда Ричард Тъкър Дейвид беше изтласкан от семейна фондация, която помагаше на млади певци, просто защото критикуваше бунтовниците от BLM и похвали президента Тръмп.
Има какво да се каже за разхлабване на някои неформални правила за посещение на класически концерт. Но Слоун и Хардинг пишат така, сякаш не са ходили на концерт от 40 години: Съвременните посетители на концерти идват в най-различни дрехи и, ако не друго, мнозина трябва да бъдат инструктирани да изключат телефоните си и да покажат повече уважение към колегите от публиката и изпълнители, като млъкнат. Те също така не са забелязали, че оркестрите и оперните трупи са прекарали последното поколение, опитвайки се да популяризират музика, написана от чернокожи, испански и женски композитори. Част от тази нова музика е добра; много не е. Но ако публиката все още предпочита Бетовен, това не е защото прегръща символ на върховенството на бялото. Те искат повече Бетовен и другите велики бели европейски композитори, като Брамс и Малер, които последваха стъпките му, защото го обичат. Всъщност, без тези бели безсмъртни мъже, оркестри като Ню Йоркската филхармония, които вече се бореха преди спирането на COVID, щяха да имат още повече проблеми при запълването на места.
Опитът да се отмени Бетовен трябва да бъде сигнал за събуждане за музикалния свят и дори за тези, които не са класически фенове: Войната срещу западната цивилизация няма да остави нищо свещено непокътнато. Ако Бетовен може да бъде отменен, нищо не е безопасно.
Източници: marginalia.bg, New York Post
Заглавието е на "Гласове"