- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 19 Фев 2025
- 2426
- 24
Абсолютен фарс и подигравка с обществото се оказа проектът за бюджет за 2025 година подготвен от вече редовният финансов министър Теменужка Петкова. Проектът отново е изготвян по метода на реверсивния инженеринг, при който първо е набелязан крайният резултат, след това твърдите параметри и накрая останалото се натаманява. Натаманявани са приходите, също както и в декемврийския проектобюджет, само че малко по-скромно. Проектът на Теменужка Петкова предвижда и приходите и разходите през тази година да се увеличат с по 18 милиарда лева, което е малко по-скромно изхвърляне от проектът на Людмила Петкова, където и приходи и разходи нарастваха с по 20 милиарда лева.
И сега, както и през декември увеличението на разходите, доколкото е програмирано да се извърши, е що годе сигурно, доколкото ръстът на приходите е пожелателен и без аналог във фискалната история на страната. След като през 2023 година спрямо 2022 приходите растат само с три милиарда лева, през 2024 спрямо 2023 с пет милиарда лева, сега се залага в пъти по-голям скок – с цели 18 милиарда и за тях пак няма убедително обяснение. Икономическият растеж, както се очакваше през декември, и сега се залага на 2.8%, което е ускорение от предварителните оценки, че през миналата БВП се е увеличил с 2.2%.
Ако Людмила Петкова опитваше да ни продаде историята, че ще събере повече със свръхоблагане на минните компании и банките, Теменужка Петкова твърди, че ще събере парите с подобрена работа на НАП и Митниците. Скокът на данъчно-осигурителните приходи се очаква да е от 29.1% спрямо БВП за миналата година на 32.9. Това не може да отразява естествена е динамика на икономически процеси. При наличието на корекции в данъчната система, каквито са ДДС върху хляба и туристическите услуги, например, или увеличаването на максималния осигурителен доход, всички с фискален ефект под милиард лева, увеличаването на данъчно-осигурителните приходи със 12 милиарда лева трябва да дойде от повишена събираемост.
Това е неубедително, защото:
- данъчно-осигурителните приходи на се минавали 30% от БВП никога в последните поне 10 година
- не е налице нито една реформа в приходната администрация, която да предполага такъв растеж
- ако случайно, след 10 месеца, се окаже, че този подвиг наистина е извършен, ще, означава или, че данъчните са съдрали частния сектор от проверки и административен натиск без да дадат да дишат на непривилегированите предприятия, или че държавата съзнателно е отказвала да си събере три процента от брутния вътрешен продукт и поне едно десетилетие го е отстъпвала на сивия сектор.
Мерките, които Министерство на финансите поднася са възмутителни и обидни за интелекта.
„Усъвършенстване на фискалния контрол чрез надграждане на информационната система и оптимизиране на анализа на риска“ е първото предложено действие. Браво. Кога ще се случи това? Утре, по Великден, през Юли? Абсолютно същото Министерство на финансите предложи в първите седмици от управлението на Симеон Дянков. То бяха кабели от НАП към митниците. Набелязване на рискови субекти. И резултатът беше толкова трагичен, че в непосредствените месеци нищо не се случи, а в нито една година първото правителство Борисов не си изпълни приходната задача,
„Изсветляване на сивата икономика в областта на горивата, чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ЗДДС. Предвидената законова промяна намалява възможностите за измами с данък върху добавена стойност, свързани с „търговията” с касови бележки и съответно с източване на ДДС“. През 2010 година и големите, и малките вериги бензиностанции недоволстваха, че Държавата иска да поставят измервателни устройства, както на цистерните в които държат продаваните горива, така и в колонките, от които клиентите зареждат. Така трябваше да се следи както за всяка доставка на едро към бензиностанцията, така и да се отбелязва всяко зареждане на отделните резервоари в колите на хората. Ако при съществуващите изисквания за пътни листове на служебните превозни средства, за които се ползва данъчен кредит, не може да се докаже, че фирмени коли не са зареждали в даден час на дадена бензиностанция, значи 15 години от напъна на Дянков до сега никой не е желаел да затвори тази пробойна.
Мярката с акциза върху цигарите също отразява подход от 2009-2010 година. Макар че този път има предпоставки за успех, понеже покачването е далеч по-балансирано.
Изключение от лекото орязване на разходите са Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, както и учителите. При двете Министерства, разходите за персонал се запазват като в декемврийския проектобюджет, също както и при учителското съсловие.
Пенсиите ще се увеличат не с 9%, а с 5%, защото като формула за вдигането няма да се приложи класическото швейцарско правило – коефициентът да е равен на половината от темпа на инфлация и половината то темпа на нарастване на осигурителния доход. Вместо това 80% тежест в коефициента се дава на инфлацията, което е по-ниска и едва 20% на увеличения осигурителен доход.
С един милиард лева се намаляват и разходите за инвестиции.
„Бюджетното салдо по КФП за всяка година от прогнозния период 2025-2028 г. е дефицит, вариращ в рамките от 2,2-3,0% от БВП с низходяща тенденция. Това се дължи на осигуряването на разходни политики за 2025 и 2026 г., преобладаващо базирани на решения от 2024 г. със съответните приходни мерки, като за 2027 и 2028 г. дефицитът намалява, съответно до 2,7 и 2,2% от БВП“, съобщават от Министерство на финансите.
Отново, ако се очаква бюджетният дефицит тази година да е само 6.4 милиарда лева, и България посреща падежи на стари дългове за три милиарда лева, тоест нуждата от нови заеми е приблизително равна на девет милиарда, е необяснимо защо в проектобюджета се залага възможност за теглене на нови заеми от държавата в размер на 16.9 милиарда лева. Също, както през декември в предишния проектобюджет това може да се обясни с презастраховане и знак за отчитане на реалността. „На публиката ще обрисуваме една картина, за да има спокойствие, а докато видят истинската, вече ще сме изтеглили нужните заеми“.
Допусканията за нови заеми предвиждат държавният дълг да достигне съответно до 59,7 млрд. лв. (27,7% от БВП) през 2025 г., 70,5 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2026 г., 79,5 млрд. лв. (33,5% от БВП) през 2027 г. и 87,0 млрд. лв. (35,2% от БВП) през 2028 г.
Ако има практическо заключение за проектобюджета на Теменука Петкова, то е, че не може едновременно да се развенчае Асен Василев и България да влезе в еврозоната. Или ще представяме оптимистична картина на Брюксел, и след като получим дата, вече в хода на очаквания оптимизъм ще се вдигнат косвени данъци и осигуровки, макар и временно, или в Брюксел и Франкфурт ще покажат че са номенклатурчици, които не вършат нищо и са пуснали България в еврозоната със свръхдефицит, но това ще се види месец, след като приемем еврото. Това обяснява и защо ПП-ДБ изведнъж, но за сметка на това пък толкова яростно поискаха България да поиска извънреден конвергентен доклад.
