- 12 Sep 2024
- 6727
- 26
Източник: obektivno.bg
ЕС се разпада пред очите ни, пише британският писател Гавин Мортимър в анализ за британското списание Тhe Spectator.
Германия реши да въведе отново граничния контрол в опит да спре масовата имиграция. Преди седмици трима души бяха убити на „фестивал на разнообразието“ от сирийски бежанец. Убийството предизвика вълна от недоволство и протести в Германия. Решението на Берлин да затегне границите си (първоначално за шест месеца, но това може да бъде удължено) е отчасти реакция на тази жестокост, както и на неуспешната атака миналата седмица срещу израелското консулство в Мюнхен.
Това е и отговор на канцлера Олаф Шолц на победата миналата седмица на опозиционната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) на местните избори в Тюрингия.
Този успех беше поредният триумф в Европа за партиите, определяни от статуквото като „популистки, крайнодесни или националистически“.
Това са партиите на разочарованите избиратели, които не виждат в ЕС нищо друго освен провален проект, който ги е направил бедни и е заплаха за тях, пише анализаторът.
В целия континент масовата имиграция доведе до влошаване на социалното сближаване, до „гетоизация“ от Малмьо през Марсилия до Манхайм.
Това разочарование сега се разпространи и сред елитите. В понеделник Марио Драги, бившият президент на Европейската централна банка и символ на класата на европейските технократи, публикува доклад от 400 страници за конкурентоспособността на ЕС, който беше поръчан от Европейската комисия през 2023 г.
Малко преди Драги да публикува доклада, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен публикува съобщение в социалните мрежи, че е „нетърпелива“ да чуе какво има да каже бившият италиански премиер.
Това, което Драги публикува, едва ли се е харесало на Фон дер Лайен. Драги разкри колко неконкурентоспособен е станал ЕС през този век. Нещата са толкова зле, че Драги признава, че има „кошмари“ за бъдещето на Европа, ако не се направи нищо, за да се спре това, което той описа като „бавна агония“ на икономическия упадък на континента.
На пресконференцията, която придружаваше публикуването на неговия доклад, Драги каза, че само „безпрецедентна“ реформа ще спре упадъка. „За първи път след Студената война трябва сериозно да се страхуваме за нашето самосъхранение и причината за единен отговор никога не е била толкова убедителна“, според Драги.
Той каза, че Европа се нуждае от допълнителни годишни инвестиции от поне 750 милиарда евро – приблизително 5% от брутния вътрешен продукт на ЕС – ако ЕС иска да настигне Америка и да предотврати изпреварването на Европа от Китай. Показателен за упадъка на ЕС е фактът, че от водещите 50 технологични фирми в света само четири са европейски.
Ако 27-те членки на ЕС пренебрегнат неговия доклад, Драги прогнозира мрачно бъдеще: „Ще бъдем принудени да избираме“, каза той. „Няма да можем веднага да станем лидер в новите технологии, фар за климатичната отговорност и независим играч на световната сцена. Няма да можем да финансираме нашия социален модел. Ще трябва да намалим някои, ако не всички, наши амбиции“.
Това е причината толкова много избиратели да се отказват от традиционните партии на статуквото, във Франция, Холандия, Италия или Германия. Те виждат, че стандартът им на живот пада, а бедността и насилието се увеличават.
През 2008 г. еврозоната и САЩ имаха сравними брутни вътрешни продукти (БВП) от 14,2 трилиона долара и 14,8 трилиона долара по днешни цени. През 2023 г. БВП на еврозоната достигна малко над 15 трилиона долара, докато този на Америка възлиза на 26,9 трилиона долара.
Ако Франция беше щат на САЩ, нейният БВП на глава от населението щеше да я класира между Айдахо и Арканзас, съответно 48-ия и 49-ия най-проспериращ щат. Германия ще бъде 39-а, точно след Оклахома.
Планът на Драги за промяна съдържа серия от предложения за съживяване на блока. „Европа трябва да стане място, където иновациите процъфтяват“, обяви той.
По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Двете традиционни сили на Европа, Германия и Франция, имат отчайващи икономически проблеми, като последната е осакатена от огромни дългове. Те са и двете държави в ЕС, където недоволството от масовата имиграция е най-осезаемо.
Новият министър-председател на Франция Мишел Барние обеща да се заеме с проблема и може да бъде насърчен от решението на Германия да въведе отново граничния контрол. Преди три години Барние се обяви в полза на три до петгодишен мораториум върху имиграцията, като каза, че сегашният поток е неустойчив и е отговорен за увеличаване на несигурността и ислямизма.
Същото важи и за Великобритания, въпреки че британският премиер и неговото правителство изглеждат неспособни да го признае. Техните глави остават забити в пясъка не само за негативната страна на масовата имиграция, но и за мащаба на упадъка на Европа. Защо разумните политически лидери биха искали по-тесни връзки с организация, която страда от бавна и агонизираща смърт?
