- Автор: "Файненшъл таймс"
- 04 Дек 2022
- 2442
- 15
Президентът на САЩ Джо Байдън разглежда поточна линия за сглобяване на противотанкови ракети Javelin по време на посещение в завод на Lockheed Martin в Алабама през май © Джонатан Ърнст/Reuters
Автор: Фелисия Шварц, "Файненшъл таймс". Следвайте: "Гласове" в Телеграм.
Близо 10 месеца след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна съюзниците, които подкрепят военните усилия на Киев, са все по-загрижени заради усилията за увеличаване на производството на боеприпаси, тъй като конфликтът изчерпва запасите им.
Залогът е не само способността на Запада да продължи да снабдява Украйна с оръжията, от които тя се нуждае, но и способността на съюзниците да покажат на противници като Китай, че разполагат с промишлена база, която може да произвежда достатъчно оръжия за надеждна защита срещу евентуално нападение.
"Украйна ни фокусира върху това, което наистина има значение", заяви американския зам.-министър на отбраната Уилям Лаплант, който отговаря за оръжейната търговия на Пентагона на неотдавнашна конференция в университета "Джордж Мейсън". "Това, което има значение, е производството."
След като изпратиха военна подкрепа за Украйна в размер на над 40 млрд. долара, предимно от наличните запаси, министерствата на отбраната на членовете на НАТО откриват, че неактивните линии за производство на оръжие не могат да бъдат включени за една нощ. Увеличаването на капацитета изисква инвестиции, които от своя страна зависят от осигуряването на дългосрочни договори за производство.
САЩ изпратиха на Украйна около една трета от запасите си от противотанкови ракети Javelin и една трета от запасите си от противовъздушни ракети Stinger. Но няма изгледи те да бъдат заменени бързо. "Няма съмнение, че доставките за Украйна оказват натиск върху нашата отбранителна индустриална база", заяви миналия месец Колин Кал, заместник-министър на отбраната на САЩ по въпросите на политиката.
Великобритания се обърна към трета страна, която отказа да назове, за да попълни изчерпаните си запаси от противотанкови ракети NLAW. "Има някои наистина трудни истини, които бяхме принудени да научим", заяви през октомври Джеймс Хийпи, министър на въоръжените сили.
Запасите от оръжия в много европейски страни са още по-оскъдни. Когато през октомври Франция изпрати шест самоходни гаубици "Цезар" на Украйна, тя можеше да го направи само като пренасочи датска поръчка за високотехнологичната артилерия.
Има две основни причини, поради които западните държави се борят да си осигурят свежи военни доставки, твърдят служители в областта на отбраната и корпоративни ръководители.
Първата е структурна. След края на Студената война тези страни получиха дивидент от мира, като намалиха военните разходи, съкратиха отбранителната промишленост и преминаха към икономично производство "точно навреме" и ниски запаси от оборудване като боеприпаси. Това се дължи на факта, че борбата с бунтовниците и терористите не изисква същия вид тежко въоръжение, което е необходимо при сухопътни конфликти с висока интензивност.
Украйна промени това предположение.
По време на интензивните боеве в източната част на Донбас това лято Русия използва повече боеприпаси за два дни, отколкото британската армия има на склад. При украинските темпове на артилерийско потребление британските запаси могат да стигнат за една седмица, а европейските съюзници на Обединеното кралство не са в по-добро положение, се посочва в доклад на мозъчния тръст Royal United Services Institute в Лондон.
"Западът има проблем с ограничения отбранителен промишлен капацитет", казва Мик Райън, бивш генерал-майор в австралийската армия. "Ще бъде необходима мащабна програма за индустриално разширяване, за да могат западните държави да възстановят капацитета си за проектиране, производство и складиране на големи количества боеприпаси."
Вторият фактор е бюрокрацията. Правителствата твърдят, че са се ангажирали с по-големи бюджети за отбрана. Въпреки това, в условията на толкова голяма икономическа несигурност, те бавно сключват дългосрочните договори за обществени поръчки, от които отбранителните групи се нуждаят, за да ускорят производството.
"Това е проблем на корпоративните финанси", казва високопоставен европейски служител в областта на отбраната. "Никоя компания не иска да инвестира във втора заводска линия, за да увеличи производството си, без да има дългосрочна сигурност в договарянията. Дали след пет години Русия все още ще бъде заплаха и ако не е, дали тогава правителствата все още ще купуват оръжия от компаниите?"
Липсата на сигурност е валидна и от двете страни на Атлантическия океан, казват ръководителите на компаниите. "Сааб", шведската отбранителна и аерокосмическа компания, която произвежда NLAW и изтребители "Грипен", казва, че води разговори с няколко правителства за нови поръчки, но напредъкът по подписването на договори е бавен.
"Когато става въпрос за приемане на поръчки, пряко свързани с Украйна много малко е направено", каза главният изпълнителен директор на "Сааб" Микаел Йохансон. "Сигурен съм, че ще се появят такива, но процедурите по сключване на договори все още са доста бавни."
Британската BAE Systems също заявява, че води разговори с правителството на Обединеното кралство за увеличаване на производството на редица боеприпаси, докато американските отбранителни компании имат подобни оплаквания от липсата на ясен сигнал за търсене от Вашингтон.
"Те са в ситуацията "покажи ми парите"", казва Марк Канчън, старши съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. "Това, от което отбранителните компании се притесняват, е, че ще разширят капацитета си, след което войната ще приключи и министерството на отбраната ще намали договорите."
Кати Уордън, главен изпълнителен директор на Northrop Grumman, заяви, че процедурите на Пентагона за възлагане на обществени поръчки, които дават много несигурен сигнал за търсенето, за да се натрупат запаси след като даден конфликт бързо ги изчерпи, не са модел, който има смисъл, ако целта е устойчиви инвестиции в производството.
Някои производители на отбранителни продукти вече произвеждат с пълен капацитет, като смените им работят 24 часа в денонощието.
"Когато имаме ясно разбиране за това какъв ще бъде сигналът за търсенето... ние сме готови да финансираме разширяването на капацитета", заяви Франк Сейнт Джон, главен оперативен директор на Lockheed Martin, който произвежда артилерийски ракетни системи Himar и Javelins.
Западни официални лица твърдят, че доставките за Украйна не са застрашили военната готовност на собствените им страни, докато недостигът на руски военни сили е много по-голям. Москва трябва да се снабдява с оръжия като артилерийски снаряди и безпилотни самолети от Северна Корея и Иран.
И все пак, макар че в НАТО, особено в европейските му членове, има почти пълен консенсус относно необходимостта от укрепване на техните армии и отбранителни индустрии, компаниите могат да пристъпят към работа едва след като получат по-голяма сигурност по отношение на договорите.
"Договорите са от значение. Парите имат значение", казва Лаплант от Пентагона. "Щом отбранителните компании видят, че ще вложим пари в поръчките те ще ги получат, това е тяхната работа", заключи той.
Източник: Financial Times
