- Автор: Гласове
- 15 Март 2025
- 9720
- 36
Автор: Тончо Краевски за "Гласове"
Убийството на една вълчица
ще промени човешката история.
Ромул и Рем сучат гумени биберони.
Рим няма да бъде съграден.
Константин Павлов
1. Според някои апокрифни, неканонични десебарски пророчества, един ден синьото множество ще се събере да се покайва под балкона на Явор Дачков. Какво да сторим сега, американците се оказаха пълен потрес, ти беше прав, изведи сега стадото ни от идеологическата пустиня, о ти, който провидя бутафорията на Запада… Тогава Дачков ще им каже какво да направят и мнозина ще се разотидат наскърбени, защото няма да е по силите им. Малцина ще имат куража да приемат съвета му, но само те ще намерят изход от глобалния потрес, другите ще останат роби на американската хегемония, чрез нея на европейските фондове, а чрез тях на Бойко Борисов - и така до второто пришествие веригата няма да се прекъсне.
2. Освен ако интернетът ви не е бил спрян през последните три седмици, сигурно и вие виждате знаците, че пророчеството се сбъдва. Радан Кънев вече нарича американците аматьори и дементи, а Теодор Ушев призовава да бойкотираме Холивуд и Дисни. Това външно много прилича на западното предателство, класическият мотив от руската история: коварният Запад ни даде дума и после ни подведе. Високомерни западняци, бездушни и влюбени в парите, говорят за ценности, а са непочтени и предават съюзниците си. Това е мнението на средния руснак за Запада поне от Кримската война насам. Арестович от няколко седмици прави ежедневна психотерапия на украинците в YouTube, за да не развият такъв комплекс, но ще видим дали ще успее. Онова, което се наблюдава у европейците обаче, е по-различно. Тяхното разочарование няма да ги накара да се солидаризират с Русия, защото тяхното разочарование идва от друго място в сърцето. Митът за западното предателство у руснаците се гради преди всичко върху идеята, че те самите са наивни и безхитростни като деца. Европейците смятат себе си, напротив, за по-умни и по-зрели от американците. Те повтарят, че “Америка е лидерът”, но само за да ѝ вменяват отговорности и да я насочват към цели. В мига, в който Америка наистина започне да се държи като лидер, европейците изпадат в истерия. “Ако си истински лидер, ще отидеш да се сбиеш с руснаците…” Самомнението на Стара Европа може да се сравни по размер само с лицемерието, което го прикрива.
3. Европейците имат наистина солидни основания да се смятат за нещо повече от другите. Те са в положението на елините, притиснати между Персия на изток и Рим на запад. Всяка от двете империи е била по-могъща, по-организирана и по-ефективна държава от разпокъсаните гръцки полиси, но и персите, и римляните в крайна сметка са културно колонизирани от Елада.
При персите тази елинизация (както при руснаците - европеизацията) става предимно насилствено и води до реакция - създаването на Партското царство, държава със силно заявена персийска идентичност; ала останки от елинистична архитектура се изравят днес чак в Афганистан. (Може би след хилядолетия бъдещите археолози ще се чудят на свой ред защо откриват сгради в неоромански стил в Красноярск и защо тази сибирска архитектура прилича поразително на сградата на Смитсониан във Вашингтон.)
При римляните случаят е друг, те се смятат за родственици с елините и в началото доверчиво ги попиват. Някои традиционалисти са предупреждавали отрано, че това ще бъде пагубно. Ето как говори Катон Стари на сина си: “Относно тези гърци… макар да е добре да се разровиш в тяхната литература, не си струва да я познаваш из основи. Те са изключително непочтена и неподатлива раса, и ме слушай като на пророк, когато ти казвам, че щом тази нация предостави своята литература на Рим, тя ще развали всичко; и това ще стане още по-скоро, ако изпрати своите лекари сред нас. Те са се наговорили помежду си да убият всички варвари със своето лечение; професия, която упражняват за печалба, за да спечелят нашето доверие и да ни унищожат още по-лесно. Те също така обичайно наричат нас варвари и ни обругават повече от всички други народи… Забранявам ти да имаш каквото и да било общо с лекари.” - Плиний Стари, Естествена история, 29.7
Да, това е Катон, а не Робърт Кенеди-младши, макар че вайбът е еднакъв. Той е предпочитал дисциплината, простотата и въздържанието, т.е. здравите римски ценности, пред упадъчното гръцко влияние. Когато едни атински посланици се застояли твърде дълго в Рим и започнали да взимат акъла на младежите с реторика, Катон се възмутил, че младите взимат лош пример да се прочуват с красноречие вместо с военни подвизи, затова призовал другите сенатори да дадат на гърците каквото искат, за да се разкарат по-бързо от града.
Когато покоряват Елада през 2. век пр. Хр., римляните отнасят у дома си множество роби - гръцки философи, лекари и поети. Полибий и Епиктет са били пленници, но подир тях дохождат и доброволни имигранти като Плутарх. Повечето стават учители по философия, реторика или поезия и за едно-две поколения тотално пощуряват Рим, също както европейските философи обсебват американската академия след Втората световна война. Самият Цицерон е възпитан от гръцки имигрант на име Архий, когото после защитава в съда по дело, в което се оспорва дали законно е придобил римското си гражданство. Тогава Цицерон се аргументира в съдебната реч, че само литературният принос на Архий към Рим е достатъчна причина да му се даде гражданство! Изумителна реплика, за която дядо му е щял да го набие с пръчка, ако е бил жив да го чуе. Коренякът римлянин никога не би дал най-ценното си имане - римското гражданство - на някакъв чужденец, защото пишел много добра поезия. Това е просто абсурд и чудесна илюстрация на развратителното влияние, което гръцките интелектуалци са упражнявали върху римските младежи. Философското умозрение и плътския хедонизъм, които донасят гърците, изобщо не мелят брашно с класическите римски добродетели. Fides, virtus, pietas - вярност, мъжество и благочестие. Римляните са прагматична раса, те са добри инженери и държавници, могат да строят сгради, водопроводи и пътища. Там, където гърците хитруват (тактика), римляните планират (стратегия); докато гърците съзерцават обекти, римляните анализират системи.
Въпреки предупрежденията на Катон, римските завоеватели се поддават на гръцките прелъстители; покорените ги покоряват обратно. Защо става така? Едно от обясненията е, че когато тези две култури се срещат, те не са в един и същи етап на жизнения си цикъл, точно както Америка и Европа са на различна възраст, когато се сдвояват към средата на XX век. Разцветът на Рим се засича с декаданса на Елада. От една страна римляните имат преимущество заради своята младост, но от друга страна гърците ги опияняват, защото плодовете на културата им са ферментирали, имат градус. Това поражда странна динамика на взаимна доминация, в която има ползи, има и злоупотреби. Стига се до крайности - Нерон тъкмо издига гъркоманията до нейния връх и скоро след него идва Веспасиан, който изгонва гръцките философи от града - стоиците и киниците главно - като подривни елементи.
4. Слушам все повече възмутени български ЕС-ери да говорят неща от сорта на: “Ама те (американците) дават ли си сметка, че Европа е в основата на американската цивилизация?” Това популярно схващане, че Америка е продължение на Европа в пространството - и от там “споделените ценности” - е доста превратно тълкуване на историята. Напомня ми на гуверньора на гръцката централна банка Ксенофон Золотас, който през 1959 г. произнесъл пред Световната банка реч на английски, ала подбирайки единствено думи с гръцка етимология, за да подчертае културното значение на страната си като прабаба на Западния свят… по време, когато Гърция се намира в най-продължителния дефолт по държавния си дълг (1932-1964). Трудно е да паднеш по-ниско от дъното на гръцкия шовинистки кич. Но няма да се изненадам, ако сегашните закани на ЕС за превъоръжаване и самостоятелност от САЩ свършат със същия успех като гръцкия блъф за напускане на еврозоната и възстановяване на драхмата през 2015, когато Ципрас говореше с Путин по телефона за руски бейлаут и членство в БРИКС. Колкото Атина има сили да се разведе с Брюксел, толкова и Брюксел е способен на развод с Вашингтон. Само че Брюксел може да бъде изоставен.
Нека си кажем истината в очите. Америка е нация от европейски имигранти, да, но те не са представителна извадка на Европа. Историята на заселването на Новия свят е история на бягство. Това са хора, (само-) селектирани от онези прослойки и групи, които са нямали място в Европа - религиозни и политически емигранти, които са предпочитали да заминат за един напълно див континент, където има човекоядци, отколкото да търпят потисничеството, да кажем, на Римокатолическата църква. Това не е просто продължение на Европа в пространството, това е генетически алтернативна Европа; разсад на човешка типология, която е била систематично изкоренявана в Стария свят. Между Америка и Европа има споделени ценности, да, но по начина, по който ги има между доктор Джекил и мистър Хайд. Като резултат се поражда много бързо една нова култура, която никога нямаше да може да възникне без свое жизнено пространство отвъд Атлантика. Американската изключителност винаги е била изключителност спрямо Европа, оттласкване от континента на хилядолетните етнорелигиозни различия, предразсъдъци и вендети, започване начисто.
5. Всичко в Америка е различно и специфично, но европейците през последните 80 години по-скоро отдават разликите на това, че американците са наши братовчеди с повече пари и по-бедна духовност. Това е белег на робски ресантиман. Тоталното поражение във Втората световна война (защото то е европейско поражение, не само германско) е поставило западноевропейците в подчинено положение, което е унизително за претенциите им. За да се справят психологически с реалността, те са избрали пълната идентификация с победителя. Така покорството може да бъде осмислено по приемлив начин. Ние сме едно цяло, в което американците са мускулите, а ние сме душата. Европейските мандарини (високопоставените еврократи наричат себе си “мандарини”, но не като плодовете, а като китайските философи-чиновници) могат да се занимават само с големите въпроси като екологичното равновесие, възобновяемата енергия и дискретно банкиране за ВИП клиенти; те не могат да мислят за геополитическото злободневие, него оставете на американския колежанин спортист, той ще респектира лошите.
6. Разбира се, с минаването на времето, робът привиква. Политически некоректен факт от човешката история е, че робите често не са били по-нещастни от всички останали хора. Да бъдеш нечия собственост, да си обект на ангажимент - това снема от човека цялата битийна тревога и запълва дупките в душата му, пък макар и с калчища. Шарл дьо Гол, който е бил роден като свободен човек, веднага щеше да приветства изтеглянето на американците от Европа; първото му питане щеше да бъде кога се евакуират стоте хиляди американски войници от Европа и нямаше да е блъф, нито ирония. ЕС се заканва с големи приказки, че ще започне да харчи повече за отбрана (искане на Тръмп от 2016 г.), но т. нар. негови лидери не казват и думичка за американския корпус, който пребивава в страните им. Те са родени под окупация и мисълта господарят им да ги освободи е страшна за тях. Целият театър, който евроелитите разиграват има само две задачи - първо, да симулират суверенност пред избирателите, изпускайки малко патриотична пара (грижата за границите на Украйна чудесно заменя грижата за границите на собствените ни страни); и второ, да крепят каузата на собствената си зависимост, да устоят в евроатлантическата вяра до пришествието на нова власт във Вашингтон, когато в Овалния кабинет ще седне отново господар евролюбец, който ще гали слабините им със скиптъра на свободния свят™. Кой знае защо soft power се превежда у нас като мека сила, а по-удачно ще е да се каже нежна власт. Защото в крайна сметка иде реч именно за стила на упражняване на доминацията, не за характера на отношението: той е един и същ, независимо дали ръководят масовите медии в страната ти, или директно ти казват да им предадеш природните си богатства в замяна на защита. Някои биха отишли по-далеч, за да кажат, че втората форма, пряката транзакция (мръсна дума за слуха на робите) е всъщност по-добрата, защото е определена изрично, докато първата на практика е без лимит.
7. Европеецът обаче си иска нежната власт, защото тя може да бъде двупосочна. Подчинената страна неусетно започва да “доминира отдолу”. В едно от предишните си есета тук написах, че Тръмп иска да се отърси от всички глобални институции, които Америка е създала, защото те вече не ѝ служат, а тя е започнала да служи на тях. Той в момента прави като Веспасиан - прогонва гръцките философи от Рим, които някога са пристигнали като роби, а неусетно са се превърнали в задкулисни играчи, чието политическо влияние е фиат, т.е. необезпечени думи. И като казвам “философите”, моля да бъда разбран правилно. Не говорим за някакви мъдри хора, за познавачи на истини и пазители на духа. Говорим за интелектуалци-актьори. През 1-2 век пр. Хр. елините не са вече онези елини, те играят елини. Ницше даже е смятал нещо подобно - че “гръцката култура” е омайвала римляните преди всичко чрез актьорите на сцена. По сходен начин и европейските политици сега играят ролята на самите себе си, дотам че бъркат театъра с реалността, като онзи рапсод от диалога на Платон, Ион, който с такова вдъхновение рецитирал пълководски речи, че започвал наистина да се мисли за генерал, само дето истински генерал би могъл да командва армия, докато Ион не умее това.
8. От двете страни на Атлантика се е образувала през последните 80 години една нова политическа прослойка, която не е нито американска, нито европейска. Тя е по самоописание “евроатлантическа”. Не говорим тук за конспирация, защото заговорът е нещо, което правят малцина. Говорим за транснационален елит, политико-чиновническо приращение върху съществуващите национални елити, което отсам Атлантика ни изглежда агент на американско влияние, а оттатък океана пък се разпознава като европейско и това провокира сегашното недоразумение. Такъв тип явления А. Фурсов определя сполучливо като “двоен субект”. Десетки хиляди хора на влиятелни позиции, които имат колективен интерес от продължаващото тясно сътрудничество на САЩ и ЕС. Евроатлантизмът не е средство за постигане на интересите на Европа или Америка, а за постигане на интересите на евроатлантиците. Евроатлантизмът не е програма, а резултат. Разбира се, между всяка двойка страни, които поддържат някакви отношения, възниква заинтересована група от посредници - дипломати, търговски представители, шпиони - които печелят от близостта и са готови да правят отстъпки от интересите на страните, които представляват, в името на съюза. Но тези групи по правило са малобройни и се контролират от правителствата, за да не възникват такива “двойни субекти”, които играят трета игра. Затова например посланиците имат четиригодишен мандат.
9. Връзките между Европа и САЩ отдавна са се задълбочили отвъд санитарните предели. Двойният субект има свои агенти в правителствата - хора, които не съзират нищо неетично в това, че служат на евроатлантическото партньорство като нещо само по себе си и го бъркат с интересите на държавата си. Напротив, през последните години се наложи стабилно мнението, че не е етично да мислиш интересите на Америка и Европа като отделни. А че те са отделни, това е обективен факт, независимо от добрите чувства, които може да храним помежду си. Този евроатлантически субект си има набелязан враг, който споява политическото му единство. Врагът е Русия, разбира се, по исторически причини, а не случайно.
Има достатъчно интересни изследвания за влиянието на европейската емиграция върху американските университети след Първата и Втората световна война. Дори да оставим настрана колосалната роля на европейците в другите сфери на хуманитаристиката и да се фокусираме върху приноса им към изследването на международните отношения, ще видим бързо колко е европеизирана американската академия през последния век в сравнение с века преди това. Ханс Моргентау, Карл Фридрих, Петер Катценщайн, Джон Херц, Карл Дойч, Хана Аренд, Лео Щраус, Ернст Хаас, Станли Хофман, Хенри Кисинджър, Збигнев Бжежински - всички те са родени в Европа, първо поколение американци. Te са учени от различни школи, разбира се, не преследват някаква единна адженда, но формират общата интелектуална атмосфера. Повечето са политически емигранти от Германия и Източна Европа, прогонени защото са евреи, или комунисти, или и двете. Когато това са авторите на повечето учебници и капитални трудове по международни отношения, цялата дипломатическа школа на САЩ става продукт на техните нагласи.
10. Благодарение на Wikipedia и ChatGPT всеки може да си направи количествено проучване в домашни условия. Съставяте един списък на високопоставените американски дипломати от 1900 г. насам. Сред тях търсите хора, които са (А) първо или второ поколение имигранти от Европа или (Б) имат еврейски корени от Източна Европа. При евреите гоненията са започнали в Руската империя много десетилетия преди да започнат в Третия Райх, затова няма как да се ограничим до второ поколение. Ще забележите веднага, че до средата на ХХ век такива хора във висшия дипломатически апарат на САЩ практически няма. Въпреки, че Америка е “нация от имигранти” и въпреки, че тогава е била дори по-млада от сега, до Втората световна война страната се е управлявала почти ексклузивно от хора, които са old American stock, тоест потомци на преселници от векове назад, с британски, холандски и немски произход. САЩ се интернационализира внезапно след Втората световна война. В периода 1945-2024 г. изведнъж дипломатическият апарат се населва със скорошни имигранти.
Ето количествен анализ на най-високите длъжности във външната политика, т.е. колко от тях попадат в категория А, Б или АБ. Изреждам ги по служебен ранг. Държавен секретар (6/23), зам.-държавен секретар (7/32), зам.-държавен секретар по управление и ресурси (2/5), подсекретар по политически въпроси (6/24), директор по политическо планиране в държавния департамент (10/33), съветник по националната сигурност (5/27), зам.-съветник по националната сигурност (11/33), посланик в ООН (5/37) директор на ЦРУ (6/25), секретар по отбраната (5/29). Знаете имената на най-ноторните от тях: Кисинджър, Бжежински, Джон Негропонте, Маделин Олбрайт, Ричард Холбрук, Джон Кери, Дейвид Петреъс, Антъни Блинкен.
Както виждате, има всякакви лобита, включително гръцки, арменски и др. Това е без да смятаме и всички азиатци и афроамериканци, които за пръв път навлизат във високите етажи след 60-те години, с което old American stock започват да остават в малцинство. Разбира се, това е груба сметка, количествена, тя не взима предвид индивидуалната кариера на всеки един. Всички тези хора не вървят в една посока, споделят различни възгледи и имат конфликти помежду си. Но те налагат евроцентрична интелектуална атмосфера, държат фокуса на американската политика върху Европа и по-специално върху Източна Европа. Те претендират да изповядват фанатично американски либерализъм, но под повърхността те всъщност не са се претопили и не са забравили етническите си вендети.
Когато избухна войната в Украйна през 2022 г., първият, вторият и третият човек по ранг в Държавния департамент - съответно Антъни Блинкен, Уенди Шърман и Виктория Нюланд - всички те имаха предци украински евреи. И ако още не сте убедени, че това влияе на професионалната им преценка, Антъни Блинкен го каза в прав текст на среща с Нетаняху през 2023 г.: “Дядо ми избяга от погромите в Русия.”
11. Всички кадрови промени, които прави Тръмп в момента, целят да изтласкат републиканските “ястреби” от взимането на решения, защото в партията се отваря сериозен разговор доколко тези хора мислят за националния интерес на САЩ и доколко преследват родовата си вендета срещу Русия.
Преди двадесет години излезе книгата на Миршаймър и Уолт (и двамата old American stock) “Израелското лоби и американската външна политика”, в която те критикуват произраелското лоби по същата причина - защото то представя американския и израелския интерес като напълно идентични, стигайки до абсурд. По подобен начин бегълците от бившата Руска империя се опитаха да направят втори Израел в лицето на Украйна. И преди да ме обвините в антисемитска конспиромания: това го каза Володимир Зеленски. Разбира се, в демонтирането на “втория Израел” участват сега други потомци на евреи от Източна Европа - близкият на Тръмп специален пратеник Стив Уиткоф е с дядо полски евреин, така че нещата не са черно-бели. Ставаме свидетели, може би, на нов етап от формирането на нещо като американско национално самосъзнание. Не мога да прогнозирам дали след четири години няма да се върнат на власт блинкените, но пропастта е започнала да се отваря. Израел няма да пострада, въпреки че за него има книга като тази на Миршаймър, а за Европа - някакво си есе от Тончо Краевски. За САЩ Европа е сестра, а Израел е любовница.
12. Ако САЩ може да скъса с евроатлантизма, Европа може също. За нас предизвикателството е да напуснем комфорта на тартюфщината: ролята на целомъдрения слуга, който промива главата на господаря си с приказки за ценности докато го ограбва. Евроатлантиците постепенно ще бъдат шкартирани, но и техните опоненти тук трябва да ревизират историята. В момента дисидентският наратив е, че Америка ни тласка към войни, а ние се подчиняваме, защото нямаме суверенитет. Но до каква степен Великобритания не беше тази, която въвлече САЩ в Ирак, преструвайки се, че е обратното? Не влезе ли Америка в Либия заради Франция? И сега, след като американците дадоха заден от Украйна, не лъсна ли скритият ентусиазъм на европейците за конфронтация с Русия? Европа не е невинна жертва на домашно насилие, тя е и ловка манипулаторка.
Всяка страна от бившия Източен блок трябва да стане първо член на НАТО, за да я приемат в ЕС. Това никъде не го пише, но всички го знаеха като закон. Америка напред и ние след нея - винаги надничащи зад рамото на атлантическия го̀лем, винаги от втора позиция.
Finita la commedia. Тази ера свърши.
