- Автор: Джордж Фридман
- 22 Апр 2023
- 6898
- 43
Следвайте "Гласове" в Телеграм
През последните седмици се съсредоточих върху социалната и икономическата еволюция на САЩ. Очевидно е, че трябва да обсъдим и стратегическата политика на САЩ. Вътрешната политика обикновено е по-динамична от стратегическата политика, която произтича от по-устойчиви неща като императиви. САЩ са защитени от нападение по суша. Нито Канада, нито Мексико са в състояние или имат интерес да водят сухопътна война срещу тях. Следователно основната заплаха за американската национална сигурност трябва да идва откъм морето. Все пак американската стратегия има своята логика. В нея липсва цикличната логика на вътрешната политика, но тя се оформя от необходимостта, наложена от мястото и враговете.
Влизането на Америка в Първата световна война е предизвикано от германско нападение срещу американското корабоплаване. Във Втората световна война основният мотив на Вашингтон беше същият. Ако Германия прекъснеше линиите за доставки между САЩ и Великобритания, тя можеше да изолира Великобритания и да я напада по свое усмотрение. Осигурила си Атлантическия океан и оперативна база във Великобритания, Германия можеше да застраши източното крайбрежие. В Тихия океан японската атака срещу Пърл Харбър, ако беше водена разумно, можеше да осигури морските пътища от Хаваите до Западното крайбрежие и евентуално да даде възможност на Япония да наложи волята си там. Дори Студената война беше предимно военноморска. Германия наистина беше линията на контакт със Съветския съюз, но жизненоважните линии за снабдяване минаваха от САЩ към Европа и НАТО можеше да бъде осакатена чрез прекъсване на тези доставки. За тази цел руснаците разположиха подводници и свръхзвукови противокорабни системи.
Германците (два пъти), Съветският съюз и японците смятат, че защитата на техните нации се корени в морската война срещу Съединените щати. Германският неуспех позволи провеждането на Деня "Д", съветският неуспех направи невъзможно съветското сухопътно настъпление в Европа, а японският неуспех доведе до Хирошима и американската окупация на Япония. Във всеки един от случаите способността на САЩ да поддържат линиите за снабдяване и да блокират вражеските атаки е била ключова за защитата на Съединените щати и тяхната икономика и във всеки един от случаите американската стратегия е била изградена върху възпирането. В случай че сигурността на САЩ не беше изцяло застрашена по море, Вашингтон създаде бариери, за да блокира придвижването на активи на вражеските сили към атлантическите или тихоокеанските пристанища. Приемаше се, че непосредствената заплаха може да е незначителна в сравнение с дългосрочната заплаха. Ето защо беше от съществено значение да се ангажира Германия възможно най-рано - за да се ограничи дългосрочната заплаха, докато тя все още предполагаше борба с наземните сили и преди морската заплаха да се е материализирала напълно. Това беше от решаващо значение и в Тихия океан срещу Япония. Трябва да се отбележи, че във Виетнам, където САЩ не разполагаха със стратегия "суша-море", нещата завършиха зле.
В Украйна има елемент от тази стратегия. Ако Русия победи Украйна, тя ще се окаже на границата на НАТО и ще може да атакува на запад. САЩ практикуват стратегия на изпреварване на сравнително ниска цена от гледна точка на американските жертви, за да предотвратят много малко вероятното придвижване на Русия към атлантическото крайбрежие. Морските действия се използват за отблъскване на сухопътните сили. Това беше стратегията, използвана срещу Съветския съюз по време на Студената война, и сега се използва срещу руските сили в Украйна. При това използване на морската сила има значителна непрякост, целяща да наложи елемент на риск на сухопътните сили дълбоко в собствената им територия. Това е стратегия, която обикновено е твърде фина, за да бъде лесно забелязана.
Ето защо военноморската стратегия на САЩ в Украйна има за цел преди всичко да блокира водните пътища, които биха могли да улеснят движението на руските сили - а именно Черно и Балтийско море. Това не е сърцевината на по-широката американска стратегия.
Именно по отношение на Китай тази стратегия е подложена на най-сериозно изпитание. Основната стратегия на САЩ трябва да бъде запазването на контрола над Тихия океан и поддържането на линиите за снабдяване на съюзниците, за да се предотврати отварянето на пътя за Китай. Сърцевината на стратегията е да се оказва различен натиск върху Китай, така че той да бъде принуден да балансира и ребалансира силите си. Като пример може да се посочи, че завземането на Тайван от Китай не е възможно, като се има предвид времето, необходимо на оперативна група да достигне до тайванския бряг, по време на което той би бил открит за нападение от страна на САЩ. Това ограничава крайната китайска заплаха за американските брегове. Военноморската война (тук включвам и военновъздушните сили, както е обичайно след Втората световна война) съчетава две стратегии, едната от които ограничава китайското движение по море, а другата открива възможност за заплаха за китайската родина.
Китайците постоянно заплашват Тайван, но досега никога не са предприемали действия поради вероятната намеса на военноморските сили на САЩ. САЩ разполагат с далеч по-слаби сухопътни сили - предимно за да бъдат транспортирани с военноморска сила, което би било предизвикателство - за да представляват заплаха за китайско нахлуване. Именно военноморската мощ е тази, която предотвратява китайските действия. Между Съединените щати и Китай съществува логика, логика на географията, технологиите и страха, която по свой начин е последователна и ни обвързва във вътрешен цикъл, който генерира морската война.
Адмирал Алфред Тайър Махан написа книгата за тази стратегия преди повече от век. Това е стратегия, която все още е в сила, изпълнена с фино взаимодействие със сухопътната сила. Когато военните действия на САЩ са били неуспешни, както във Виетнам, те са се проваляли или защото теренът не е бил податлив на военноморска сила, или защото военноморската сила не е била използвана. Въпреки това, както се опитах да покажа, американската стратегия за водене на война, особено на стратегическо ниво, никога не се е променяла. Китай е ограничен от тази сила, Русия е блокирана от ефективното използване на водите в своята периферия, а други враждебни сили се стремят да избягват американската военноморска сила, докато САЩ я използват като централна сила.
Идеята за последователен вътрешен модел е по-трудна за разбиране от тази за последователна военна стратегия. Но последната има постоянна реалност на географията и постоянно решение на военноморската мощ, съобразена с технологиите и стратегията. Дори когато връзката между военноморската мощ и войната дълбоко в сушата изглежда, че обезсмисля тази стратегия, съществува постоянен натиск врагът да излезе в морето. Съветският съюз беше принуден да навлезе в Северния Атлантик, както и Германия, въпреки съсредоточаването им върху сухопътните операции. Жизнено важно е да се разбере морското измерение на всички американски войни. /БГНЕС
---------
Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“.
Източник: БГНЕС
