- Автор: Александър Дугин
- 12 Юли 2021
- 1721
- 21
Фигурата на Партизанина е прославена в съветската култура. А още по-рано на ролята на народните общини, действащи в тила на врага, обръща внимание Лев Толстой в описанието на Отечествената война от 1812 година. За нас тази тема е много близка.
Но ако се замислим над нея, тя е изпълнена с извънредно дълбоки изводи. Съпротивата възниква тогава, когато съществуващата и напълно легална политическа и идеологическа система се оказват несъвместими с принципите, ценностите и идеологическите установки на определена група от населението. При това такава група, която се е оказала под властта на системата по естествен начин. Съпротивата не е мрежа от диверсанти. Това е отговор именно на автохтонците, родени на тази земя, властта над която е завзета именно от тези сили, които отказват правото на живот, свобода и мисъл на същите автохтонци.
От тук и образа на партизанина. Партизанинът не е външен. Той се намира там, където се е родил, живял и живее. Но установилата се власт на неговата земя, на неговото пространство е чужда, зла, враждебна и жестока. Но дори да не е зла, враждебна и жестока, то тя не е своя, не е правилна.
С това започва пробуждането на партизанското самосъзнание. Обичайно смятаме за класически образец на партизанина съветските хора, воювали в тила на хитлеристките войски по време на Великата отечествена. Да, партизанинът се появява в окупация. НО окупацията не винаги е пристигането на чужда армия.
В такава ситуация се оказват християните и монархистите, че и просто некомунистите при болшевиките. Съветската власт не ги причислява сред партизаните. Но те са именно партизани - руска антисъветска съпротива - включително и църква в катакомбите.
Антинацистката съпротива в самата Германия, съставено предимно от германци, също е от автентични немски партизани. Окупатори са техните съотечественици, които не им оставят правото да живеят - по-точно да живеят свободно.
Изтъкнатият германски юрист Карл Шмит разработва теорията на партизанина. Според него партизанин е този, който е верен на Земята, на която е израсъл, връзката с която той усеща живо и в чието име е готов да си жертва живота. Именно земята, органичната връзка с мястото, с територията, с живата традиция, с езика, и в края на краищата със собствения дълбок и естествен Логос - ето какво прави партизанина партизанин.
Това определение на Шмит придобива особено значение именно днес. Глобализацията, либерализмът, капитализмът насилствено късат връзките на всички хора с културната им среда, с техните корени, с тяхното пространство. Глобализацията е течно общество, в което всичко се е отдало на техниката, движението, преместването. В нея няма корени. И навсякъде в планетата, като се започне от САЩ и се завърши с най-изолираната периферия чужд и студен лъже-елит установява своите правила и норми, своите закони и приоритети.
Така постепенно хората на Земята, хората на собствената Земя се оказват в положението на партизани. Колкото по-глобална става властта на глобалистите, толкова по-глобална става и световната съпротива. И партизаните в САЩ като привържениците на Тръмп и героичните участници в щурма на Капитолия - всички те все по-добре разбират руските традиционалисти или европейските жълти жилетки, борещи се срещу диктатурата на Макрон. И мюсюлманите, отстояващи своето право да вярват в своя бог, и народите на Латинска Америка и Африка жадуващи независимост и свобода - всички те са партизани и от съпротивата.
Значи това е техният ден. Нашият ден.
Източник: pogled.info
Превод: В. Сергеев
