Ами ако не Гюров, а Костадинов е втори?

Автор: Милен Георгиев за "Гласове"

Кандидатурата на Костадин Костадинов за президент се приема по-скоро като екзотична. В първите дни след обявяването ѝ преобладават реакции от рода на „Къде без него?“ и коментари, че е прибрал Петър Волгин в сянката си, за да не блести. Иронията обаче е прибързана. Костадин Костадинов играе за второто място и няма да е изненадата на века, ако го постигне. Малко вероятно е да привлече гласове извън твърдия си електорат, но ако и Гюров не успее да привлече гласове извън електората на ПП и ДБ, състезанието между тях ще стане завързано.

Погледнато отвън, през последните седмици се забелязваше, че лидерът на „Възраждане“ изчаква. Следеше до последния момент дали ситуацията ще бъде благоприятна за личната му кандидатура. Кампанията му не губи от това, тъй като той постоянно е в кампания, а и е едно от най-познатите лица в България. Няма защо да бърза.

Няколко фактора в крайна сметка не просто направиха ситуацията благоприятна за Костадинов, а и наложиха лично да се впусне в надпреварата:

• Няма какво да губи. Под 137-те хиляди гласа от парламентарните избори през април той няма да падне. Всеки глас отгоре би се тълкувал като възраждане на „Възраждане“. Партията има нужда от такова презареждане след унижението на 19 април. Не бива да се забравя, че тя регистрира ниския резултат при мажоритарен вот в рамките на пропорционалните избори, акумулиран изцяло от Румен Радев при вълната за президента-премиер.

Радев сега не участва и потопените фигури ще възвърнат формата си.

Освен това е естествено след половин година в изпълнителната власт и пълно мнозинство в парламента вълната да отслабне и електоралните периферии да се освободят.

• „Колегите патриоти“ не спят. И Ивелин Михайлов е кандидат, и Радостин Василев, та даже и Волен Сидеров. Колкото и незначителни да изглеждат имената, всичко това има значение в тесните партийни ниши. Освен това организираният партиен актив се поддържа жизнен именно с избори, а при лидерските партии – с участието на самия лидер. Нищо друго не желае, не сънува и не бълнува електоратът на „Възраждане“ освен самия Костадинов.

Възраждане на „Възраждане“ не може да има без водача.

С други думи, кандидатурата на Костадинов е нужна за здравето на самата партия и с оглед на положението сред „патриотичните сили“.

• Много по-важно е обаче, че при постната сергия, на която ГЕРБ и ДПС не изложиха стока, цената на Костадинов стана висока. Представяте ли си при партийни пазарлъци да ходеше Волгин, а не той? И мизата да беше Волгин? Освен това някой и друг глас от ГЕРБ може да отиде при Костадинов. Изборите през последните шест години показаха, че има блуждаещи избиратели, на които не им пука за кого точно гласуват – и такива може да го припознаят. Ако Костадинов е трети в класирането и има балотаж, ще играе ролята на рефер.

Шансовете му да е втори обаче не бива да се изключват. Ето защо:

• Нищо свежо, идейно или впечатляващо не правят Гюров и Кандев. Не блестят с интелектуален и организационен капацитет, няма и гении в кампанията им. Ако имаше и блестяха, второто място щеше да им е вързано. Нищо вълнуващо не предлагат, скучни са, инертни. Оплитат се в интервюта, не са оратори пред простолюдието, не тежат пред бизнеса, не са търсени от администрацията.

Казано просто: за повече от месец се видя, че не са кой знае каква стока.

Да ги биеш в кампания, не е особена философия.

• „Петрохан“ ще удря още и още по тях. ПП, ДБ и целият им жълтопаветен сектор пишат история с аморалното си и самоубийствено поведение в скандала, както и с това, че не го разбират.

• ДПС не участва в изборите, а Иван Демерджиев се занимава с Делян Пеевски. Липсва единият от двата пилона, по които жълтопаветният сектор винаги се е катерил досега.

• Скандалът „Помилван наркобос“ може и да отнема от Йотова, но не е ясно как помага на Гюров – Кандев. Може дори да помогне на Йотова, тъй като до самите избори ще бъде забравен. Тоест единият ярък скандал до момента – „Петрохан“ – е в ущърб на Гюров – Кандев. Другият обаче не им носи подкрепа. Линията на „високо напрежение“ в кампанията, която винаги е от полза за кандидата, преследващ лидера, поне засега не дава резултат.

• 3,6 процента и 5,8 процента. Това са резултатите съответно на Лозан Панов и Трайчо Трайков на предишните два президентски вота. „Постижението“ на Панов дори е по-ниско от тогавашните 3,9 процента за Костадинов. Предизборната жълтопаветна екзалтация беше по-голяма от сегашната. Тези неща днес са забравени, но резултатите са точно такива.

„Размерът има значение“ – определят го реалностите, а не мечтите и хвалбите.

• Ако се върнем пряко към Костадинов и Гюров, кандидатът за вицепрезидент на първия добавя стойност – популярен, словоохотлив журналист до партийния лидер. Кандидатът за вицепрезидент на втория не добавя нищо – Гюров и Кандев са звезди в общ балон, а кандидатът за вицепрезидент рядко успява да произнесе повече от четири изречения.

В обобщение може да се каже, че историята и моментната ситуация могат да повлияят на 25 октомври, а може и да не повлияят. Но те сочат, че е пресилено да се твърди, че Гюров безусловно ще бъде втори. Дори Костадинов да остане след него, но резултатите им да са „на кантар“, това ще бъде излагане за единия и преизпълнение на целите за другия. Гюров е единствен на терена на безусловно проевропейското и пронатовското поле. Това е огромно предимство. Темата „Русия“ е вторият жълтопаветен пилон и той ще бъде използван. Въпросът е, че няма какво друго да се използва и не се знае колко точно ще повлияе.