Александър Песке пред "Гласове": Проблемите с "Креди Сюис" и "Дойче Банк" са само увертюра към предстоящата банкова криза

"Сегашният елит на европейските страни е ментален заложник на Вашингтон. С тези хора в ръководствата на страните и на брюкселските структури ние няма да успеем да се еманципираме от влиянието на САЩ. Трябва ни голяма чистка!" Това казва в интервю за "Гласове" Александър Песке, който е швейцарски журналист и предприемач. Той е основател на рускоезичното информационно и културно списание "Руска Швейцария", издавано в Цюрих. Неговият канал в ютюб се радва на голяма популярност.   Следвайте "Гласове" в Телеграм.

- В каква степен войната в Украйна и санкциите срещу Русия повлияха на краха на банковата система в САЩ и Европа?

- Войната беше само един от аспектите на международната дейност, които ускориха нарастването на натрупалите се с години противоречия. През последните години централните банки на САЩ и Евросъюза печатаха и въвеждаха във финансовия кръговрат милиарди и милиарди нови, с нищо необезпечени долари и евро. Когато говоря за необезпечеността на тези пари, не споменавам Бретон-Уудската система със златния запас, не, но даже в съвременните реалии количеството произвеждани от световната икономика стоки излезе от равновесие спрямо количеството напечатани пари. Финансовата част на глобалната икономика изсмуква от реалната икономика парите, за да ги пусне в процеса на създаване на нови, никому ненужни финансови продукти и операции. В този случай може да се говори за казино-капитализъм, който никой, ще повторя – никой вече не може да контролира. И ето че след двете години на пандемията, когато стоково-промишлените вериги бяха разрушени и милиарди нови пари бяха напечатани, се случи войната, със санкционните мероприятия, които, след постковидните нарушения на световния баланс на движение на стоки и пари, дадоха допълнителен тласък за разрива на изработените връзки и загубата на доверие между партньорите и институциите, регулиращи търговията. Къде са решенията на арбитражните съдилища по повод замразените средства, къде е отговорът на въпроса „Кой взриви Северен поток“, къде са отговорните за тези деяния? Всички тези събития водят до пълно разваляне на глобалния ред на сътрудничеството и общия пазар. Банковата криза е само последствие от разстройването на пазара на стоки и услуги. Вече няма да можем да избегнем краха на банковата система.

- Какви са интересите на Китай в този процес?

- Китай се държи. За запазването на стария световен ред, защото в старата търговска система Китай печелеше търговския баланс срещу почти всяка страна. На Китай са му необходими стабилни пазари за продажба и търговски пътища. А всичко това се нарушава от нарастващите противоречия между геополитическите блокове и групи от интереси.

- Какво означават за банковата система на ЕС фалитът на "Креди Сюис" и проблемите на "Дойче Банк"?

- Кризата с тези две банки е само увертюра към предстоящата банкова криза. Сега тези финансови институции за пореден път успешно бяха заляти с пари от централната банка, но по никакъв начин не се реши основният проблем – балансовата структура на всички банки е натъпкана с финансови инструменти и продукти, които нямат никаква стойност. Тоест, в ръцете на банките се намират убийствено количество акции, деривативи и подобни хартии, които вече не са „ценни“ книжа.

- Вследствие на тези проблеми САЩ ще успеят ли да насочат към себе си световните финансови потоци? По аналогия с преместването на производствения капацитет от Европа в САЩ и за да се укрепи контрола над американската финансова система?

- Да, американците вече са се заели с тези въпроси, притягайки към себе си реалния бизнес, произвеждащ реални неща – автомобили, машини, химическа промишленост, фармацевтика и прочее. Но американските власти не се интересуват от целия останал свят. Намираме се в стадия на икономика на дефицита, когато не всички хора на земята, дори и да имат пари, ще успеят да си купят с тях необходимите им стоки.

- В каква степен пренасочването на финансовите потоци към САЩ ще повлияе на финансовата система на ЕС, и ако да, как?

- Евросъюзът е жертвеният овен, който американците ще заколят последен. Докато в Европа има производство и реален бизнес, своя валута, няма да е много лесно нашият вътрешен пазар да бъде силно увреден. Но американците работят постъпателно – те оскъпяват ресурсите на Европа (нефт, газ, дървесина), изсмукват данъчни преференции и изгодно финансиране на млади и даващи надежди фирми (стартъпи), взимат при себе си талантливата европейска младеж (стипендии, зелени карти, работни места), и накрая – всички европейски фирми, за да могат да се нарекат глобални, трябва да работят в долари, да бъдат контролирани от американските наблюдателни органи, да вкарват акциите си в Ню Йоркската борса, като по този начин влизат във все по-голяма зависимост от американския пазар и закон...

- Може ли американският натиск над Европа, чиято основна цел е разрив с Русия, да ускори процеса на прекратяване на всякакви отношения с Москва? Райфайзен е единствената европейска банка, работеща в Русия и все пак съхраняваща своя ръст.

- Американците работят не само за разваляне на връзките между Европа и Русия, но подобен сценарий е написан и за връзките с Китай. САЩ искат да приведат ЕС към едностранна зависимост от американския пазар, валута и закон. Конкурентите като Русия, Китай и други, ще бъдат отделяни от Европа.

- Доколко безпрекословното и сляпо подчинение на Европа на американците ще доведе до колапс – икономически, социален, политически и друг – в Европейския съюз или други региони на света?

- Ние се намираме в процес и засега не е възможно да се погледне в бъдещето. Аз засега не съм изгубил надеждата си в тази възможност, която все още имаме. Евросъюзът трябва да се еманципира от американците. Не, аз не призовавам към разрив на връзките със САЩ, призовавам за това европейското ръководство и бизнес да фокусират усилията си в работа за собствените си интереси и да разработят стратегия за развитие на Европа. Европа е роден дом на съществуващата на съвременната земя цивилизация (с изключение на Китай) и ние не трябва да се срамуваме от своите достижения и силни страни. Ние в Европа трябва да се погрижим за равновесието или за равноотдалечеността си от центровете на тежестта Вашингтон, Пекин, Москва, Рияд, и да се захванем за работа – търговия на стоки и услуги без идеологически оттенък. Да оставим политиката на санкциите, да не налагаме на нашите партньори виждането си за добро и зло, да не изискваме от тях приемането на тези непонятни за никого „ценности“...

Какво е Вашето обяснение за мълчанието на европейския елит и най-вече на Германия за взривяването на „Северен поток“ и явния отказ на Европа дори само да провери твърденията на Сиймур Хърш?

- Сегашният елит на европейските страни е ментален заложник на Вашингтон. С тези хора в ръководствата на страните и на брюкселските структури ние няма да успеем да се еманципираме от влиянието на САЩ. Трябва ни голяма чистка!

- Визитата на Макрон в Китай може ли да се разглежда като имитация на разрешаване на конфликта или панически опит за разрешаване на кризисна ситуация?

- Макрон постъпва правилно, опитвайки се да договори форми на сътрудничество с Китай. След глобалната буря, която може да разруши съществуващия световен ред, французите искат да имат алтернатива на Вашингтон и Брюксел. Сега в Пекин се прави опит тези възможности да бъдат усетени и закрепени.

- Може ли твърдата проукраинска позиция на президента Макрон да се разглежда днес като проекция на глобалната борба за енергийни ресурси?

- Макрон е голям опортюнист. Той винаги отива там, където усеща сила. И да, където е силата, там са и парите, полезните ресурси и сигурността. Проукраинската реторика на Макрон е само замаскиране на истинските намерения. Украйна не му трябва. Франция няма да инвестира в Украйна, но докато САЩ са главните на паркета, Макрон и французите ще се придържат към общоприетата форма на поведение и ще повтарят мантрите за подкрепа на Украйна. Всичко това е игра и не е искрено...

- Какво ще стане в средносрочна перспектива с френските атомни електроцентрали, които работят предимно с уран от Африка, при положение че Франция е на практика изтласкана от там, не без помощта на ЧВК „Вагнер“?

- Централите ще работят, уран има не само в Африка, но и в Австралия. Освен това, руската Росатом не е преустановявала връзките си с европейските партньори, а и ЕС не е приемал никакви санкции по отношение на Росатом.

- С какъв уран би могла Франция да замени африканския уран? От Австралия, Казахстан, Русия или Украйна? Каква е ролята на украинския уран в този случай?

- До днес украинският уран имаше маргинална роля, такава ще остане тя и през следващото десетилетие. Никой няма да стори в унищожена от войната страна високотехнологично производство на уран за електроцентрали. Твърде е рисково...

- Каква е вероятността Китай да превърне Русия в свой васал, както това направиха САЩ с Европейския съюз?

- Такива планове Китай има по отношение на всички партньори. Но във васални отношения може да се влезе само дотолкова, доколкото това допусне самата страна-партньор. Доколкото аз мога да оценя създалата се ситуация, виждам, че руснаците изграждат отношенията си с Китай осмислено, разбирайки всички рискове, свързани с това ново партньорство. Как ще бъде, ще видим...

- Защо войната в Украйна се проточва толкова дълго? Според Вас това целенасочена политика на Кремъл ли е, или е резултат от вътрешни разногласия и слаба военна стратегия на Москва?

Русия се оказа неготова за пълномащабна война. Руското въоръжение не беше така резултатно в директната конфронтация с натовските оръжия, с които е напълнена Украйна. Сигурен съм, че сега Русия се прегрупира и превъоръжава преди ответния удар по Украйна. Смятам, че руснаците искат да проведат настъпление срещу Украйна с такъв безусловен успех, че западните партньори на Украйна да разберат безперспективността на продължаването на този конфликт.

- Готова ли е Европа да изпрати свои войски в Украйна?

- Не, и още веднъж не. В ЕС няма нито готови войски, нито ресурси за поддържане на проточена война с Русия в полето на Украйна.

- Каква е ролята на Полша в надигащата се ескалация на конфликта?

- Полша иска да стане нов център на силата в ЕС. Те нямат сериозни претенции към украинските земи. Напомням, че ако послки войски преминат границата с Украйна и влязат във въоръжен конфликт с руснаците, те няма да получат подкрепа от европейците, както и от НАТО като цяло. А на тях не им е по силите да влязат в директен конфликт с Русия, нито има за какво да го правят. Заради няколко области в Западна Украйна? Това не си струва.

- Често ли се сблъсквате с новини за България като журналист? И ако да, можете ли да опишете контекста в материалите на медиите?

- Не, за съжаление, поне в немскоезичните и френскоезичните медии в Германия, Австрия, Швейцария или Франция за България нищо не може да се прочете. Нито добро, нито лошо. И това е жалко...

- Има ли една европейска страна възможност да бъде суверенна по отношение конфликта в Украйна, въпреки натиска от САЩ?

Австрия, Ирландия, Швейцария като неутрални страни засега се отклоняват от пряко участие в конфликта. Наше оръжие не се доставя в Украйна, но в хуманитарен план нашите страни помагат на украинското правителство с пари, оборудване и хуманитарна помощ. Колко от нашата помощ действително стига до страдащите хора не е възможно да се провери...