- Автор: Доц. д-р Димка Гочева, Философски факултет
- 10 Sep 2020
- 112
- 26
Правителството е в оставка, парламентът е пред разпускане, предизборната кампания се ожесточава, преди още официално да е започнала.
Днес четем за нова неправителствена организация, която ще излюпи бъдещата – уж - дясна коалиция, амбицирана да управлява.
Заради това е хубаво в обществото да има повече яснота за това, с какво доверие и подкрепа в Университета разполагат някои от най-лансираните от медиите университетски преподаватели, които в светлината на медийните прожектори са абсолютна еманация и персонификация на най-висш разум, интелект, ерудиция и морал.
<p> </p>
<p>1. Да си припомним <strong>фактите</strong> около продължителната окупация на Ректората, която започна на 25 октомври 2013 г. и продължи три месеца, до 27 януари 2014 г.: първо като цялостна, после като частична, а после пак цялостна, макар и за кратко.</p>
<p>Въпреки оглушителния медиен шум <strong>преподавателите от само два от шестнадесет факултета на Университета подкрепиха с мнозинство</strong> това. Само Общите събрания на Философския факултет и на Факултета по славянски филологии защитиха както формата, така и идеите на окупацията, която разстрои академичния живот през целия първи семестър на приключилата учебна година. Окупацията провали лекции и семинари на хиляди студенти за месец и половина; затвори библиотеки; отмени конференции и културни събития. Заради окупацията бяха прогонени стотици абсолвенти от най-голямата и най-красивата зала – Аулата. Няколко церемонии по време на Климентовите празници, стотици абсолвенти, приятелите и родителите им, бяха ограбени и лишени от тържеството на дипломирането след толкова години на труд, защото в Аулата бивакуваха окупаторите. Преподавателите от Богословския факултет я подкрепиха отначало като кауза, но не и като начин на реализация, и призоваха окупаторите да излязат извън Ректората, на улиците и площадите.</p>
<ol>
<li><strong>Подкрепата, или по-точно казано, нейната липса от страна на огромното мнозинство от студентите</strong> се вижда от позициите на Студентските съвети: Отново <strong>само два факултетни студентски съвета от 16 бяха</strong> “за” окупацията - ФСС на Исторически и на Философски факултет. Останалите 14 факултетни студентски съвета бяха против, а също и Общоуниверситетският Студентски съвет: <a href="http://students.uni-sofia.bg"><span style="color:rgb(4, 51, 255)">http://students.uni-sofia.bg</span></a></li>
<li><strong>Решението на извънредното заседание на Академичния съвет на Университета, проведено на 28 октомври 2013 г.</strong>: Декларацията на Академичния съвет, с която членовете му се обявиха <strong>против</strong> окупацията на университетските сгради като форма на протест, бе подкрепена от 37 члена на АС, а само двама са гласували “за” тази екстремистка форма.</li>
<li>Резултатът от <strong>опитите предсрочно да бъде прекратен мандатът на проф. дин Иван Илчев </strong>като Ректор на СУ “Св. Климент Охридски”. Неговата оставка беше поискана от академичните ментори на обществото още на Общото събрание на Философския факултет на 19 октомври 2012 г. и достигна своята кулминация при новата злополучна януарска окупация на Ректората в началото на 2014 година.</li>
</ol>
<p><strong>В продължение на 15 месеца (точно така, няма грешка: става дума за петнадесет месеца – от 19 октомври 2012 до 25 януари 2014 г</strong>.) интелектуалните ментори на обществото, най-налаганите от медиите университетски професорски светила събираха, събираха, събираха и пак не можаха да съберат <strong>80 подписа</strong>, които им бяха необходими, за да стартират процедурата по предсрочното прекратяване на мандата на г-н Ректора. Защото, за да се случи това, са необходими 80 не какви да са подписа, а 80 подписа от членове на Общото събрание на Университета, което се състои от 400 души – представители на преподавателите, студентите, докторантите и служителите. Втората окупация на Ректората, която приключи безславно за няколко дни, приключи и заради това: окупаторите видяха, че пак не могат да съберат 80 подписа от членове на Общото събрание, за да свалят сегашния и да си изберат свой протестърско-окупаторски Ректор.</p>
<ol>
<li>Какъв е авторитетът на протестърите и окупаторите <strong><em>вътре в Университета</em>,</strong> които сега бабуват на новото “дясно” коалиционно управление и се канят да седнат в министерските кресла в служебния кабинет, може да се види и от още един факт: резултатите от изборите за университетски омбудсман по време на редовното Общо събрание на Университета, проведено на 26 март 2014 г. Протоколът от него е публикуван на вътрешната интранет страница на Университета. Протестърите и окупаторите са се опитали да бламират проф. Димитър Костов и са предложили за омбудсман на Университета да бъде избран проф. Георги Близнашки. <strong>Резултатите от гласуването са: 259 действителни гласа, от които 223 гласа за проф. Димитър Костов и само 36 гласа за проф. Близнашки!</strong></li>
</ol>
<p> </p>
<p> Към това може да се добавят и докладите на Контролната комисия на Университета, и решенията на двете Общи събрания, проведени през тази година: редовното, на 26 март 2014 г. и допълнителното, на 15 април 2014 г., за приемането на измененията в Правилника за устройството и дейността на СУ.</p>
<p> </p>
<p> Изводът е: има два факултета, но само два от шестнадесетте факултета на Университета, в които наистина тези университетски колоси имат власт и авторитет сред колегите си, за да налагат своето. Но не само това: да унижават и тормозят други от колегите си, които не мислят като тях. Да обявяват книгите и преводите на инакомислещите за несъществуващи, да ги влачат по съдилищата и да ги осъждат по незначителни поводи. Но това са само два от 16-те факултета на най-стария и най-големия български Университет.</p>
<p> Извън Университета те имат немалка медийна, съдебна и неправителствено-институционална власт. При това, някои от неправителствените структури, за които работят, дават съвсем оскъдна информация за размера на финансирането и конкретните дейности, които осъществяват по своите проекти, подхранвани от толкова много донори и партньори. Заради какво, например, доц. Даниел Смилов и д-р Георги Ганев поучават ката ден обществото от една или друга медия и са в привилегированата позиция да бъдат неговите академични ментори? Защото “Центърът за либерални стратегии” е една от най-непрозрачните и безотчетни НПО у нас и едва преди броени седмици, след няколко години настоявания на упорити питащи, най-после снизходиха и поставиха на страницата на ЦЛС в интернет поне наименованията на обилно финансираните си активности, без обаче да посочат конкретния размер на сумите за тях. Ако работещите в най-непрозрачните и най-безотчетни неправителствени организации имат медийно и академично предимство пред всички нас, простосмъртните университетски преподаватели, то тогава поне да ни се каже, че има една свръхчовешка раса на неправителствения академично-артистичен елит и една маса от “орки”. Като такива май бяхме определени.</p>
<p> </p>
<div> </div>
