Войната е навсякъде

Войната е навсякъде
Известният френски антрополог на насилието и религията Рене Жирар, член на Френската академия, открива при Карл фон Клаузевиц учудващи прилики със своите тези по отношение на военната стратегия. В книгата си „Да завършиш Клаузевиц”  той развива своя мрачен анализ. „Вече няма умна политика. Ние сме близо до края”, казва антропологът пред сп. „Поан”.
<p><strong>Вие откривате в творчеството на Клаузевиц учудващо съзвучие с вашето собствено творчество. Така както неговата мисъл е неразривно свързана, ако не с прекия опит, то поне с конкретното наблюдение на наполеоновите войни, вие бяхте ли повлиян от Втората световна война, настъпила докато сте бил юноша?</strong><br /><br />Това е безспорно. Съзнанието ми за събитията, за историята, за политиката, е заредено с тоталитарната заплаха. Роден съм в края на 1923 г. Бях на 10 години когато Хитлер дойде на власт. Дори и едно дете можеше да разбере, че възходът на хитлеризма означава заплаха за Франция. Баща ми беше много проницателен, освен това четеше много пресата. Той беше радикал-социалист, не активист, а интелектуалец, който се интересуваше от събитията, точно такъв, какъвто станах аз самия. Той прозря, че Германия се завръща, както и че това не може да бъде отложено. По-късно също така&nbsp; разбра, още преди есента на 1941 г., че нещата тръгват зле за германците, и че Москва и Ленинград може би ще устоят на удара.<strong><br /><br />Искате да кажете, че въпреки че сте бил съвременник на събитията, сте осъзнавали Историята, която сте преживявали?</strong><br /><br />Очевидно! Много добре си спомням ремилитаризацията на Рейн през 1935 година. Ако французите бяха влезли в Германия, те можеха да променят хода на събитията: германците бяха неспособни да им се противопоставят. Само Албер Саро (министър-председател по онова време) и френското правителство щяха да минат за негодници, попречили на света да се върне към нормалното. Те не бяха достатъчно силни морално, за да издържат този удар. По-късно много упрекваха Саро за неговата пасивност. Но, той беше в много заплетена ситуация. Във всеки случай аз запазих от този епизод убедеността, че ние сме &bdquo;направени като плъховете&rdquo;, какъвто е лайтмотива на Селин в &bdquo;Пътешествие до края на нощта&rdquo;.<strong><br /><br />Страдали ли сте впоследствие от Окупацията?</strong><br /><br />В родния ми град Авиньон, тя беше доста поносима. Заминах да уча в Лион, където брат ми следваше медицина. Тъй като принадлежах към семейство от изпадналата в немилост буржоазия, аз страдах от моето по-ниско социално положение спрямо съучениците ми от добрите семейства в Лион. Един ден ми дойде до гуша и си тръгнах. Трябва да кажа, че минах зрелостния си изпит, следвайки задочни курсове, тъй като бях изключен от гимназията. Така че се подготвих у дома за изпита за Ecole des chartes, където беше учил и баща ми. Бях приет през 1942 г. и се озовах в Париж, в един хотел, който се отопляваше само 15 минути на ден. За щастие, в края на първата година мои приятели ме вкараха в интерната на братята маристи&nbsp; на улица &bdquo;Вожирар&rdquo; 104, където е живял Франсоа Митеран. Благодарение на незаконната си радиостанция, пръв чух за десанта на 6 август 1944 година.<strong><br /><br />Във всеки случай, въпросът за насилието е в центъра на вашето творчество и на теорията ви за миметичното желание . Досега се интересувахте повече от митовете и литературата, отколкото от стратегията. Какво ви отведе при Клаузевиц?</strong><br /><br />По ирония, открих го на английски в едно издание, анотирано от пилот от американските военновъздушни сили. Съответствието с моето творчество се наби в очите ми. Ето един мислител от ХІХ век, който няма репутацията на литератор, въпреки че е страхотен писател. Клаузевиц, това звучи сериозно. Германците, обаче не обичат да се говори за него. Бих казал, че той има нещо като черна слава. Впрочем, има много упреци към моята теория за миметичното желание, че се основава само върху литературата, нещо, което я правело недостоверна.<strong><br /><br />Каквито и да са епохите, литературата има нещо общо с истината. Това е смисълът на израза на Арагон &bdquo;да лъжеш истински&rdquo;. Това е и тезата на вашата първа книга, която предизвика полемика през 60-те години.</strong><br /><br />За мен литературата е много по-силна, отколкото хуманитарните науки от 60-те г., които впрочем напълно изчезнаха. В основата си творчеството на Клаузевиц е една военна романтична лъжа. В първа глава той дава да се разбере, без да го казва изрично, че войната не е спирала от началото на историята и, следователно, че човешката история е един неизбежен &bdquo;подем към крайностите&rdquo;. Но, той се стреми да скрие ужасяващата страна на своята теория и да заяви, че абсолютната война никога не се е случвала. Той отдава на Наполеон една ожесточена омраза и една изумителна любов: трудно се намира по-добър пример за миметизъм.<strong><br /><br />Той предчувства това, което ние наричаме тотална война, която вече обхваща не отделни армии, а цели общества&hellip;</strong><br /><br />Да, абсолютната война се позовава на безкрайната мобилизация, която Петер Слотердийк много добре е анализирал. В своя прочит на Клаузевиц Реймон Арон се опита да спаси политическата наука. Всички познават формулировката &bdquo;войната е продължение на политиката с други средства&rdquo;. В действителност, за него войната и политиката са еквивалентни. Което означава, че политиката не съществува.<strong><br /><br />За вас &bdquo;миметичното съперничество&rdquo; е самия двигател на историята. Какво ви кара да мислите, че днес той се запалва?</strong><br /><br />Световните войни белязаха един етап в подема към крайностите. 11 септември 2001 г. беше началото на нова фаза. Съвременният тероризъм трябва да бъде осмислен. Не винаги разбираме какво представлява един терорист, готов да умре, за да убие американци, израелци или иракчани. Новото спрямо западния героизъм е, че тук става дума да се наложи страданието и смъртта, ако е необходимо, като ги изтърпиш и ти самия. Американците направиха грешката да &bdquo;обявят война&rdquo; на Ал-Каида, при положение, че не е ясно дали Ал-Каида съществува. Ерата на войните завърши: днес войната е навсякъде. Навлязохме в ерата на прехода към всеобщия акт. Вече няма умна политика. Ние сме близо до края.<strong><br /><br />За утре ли остава апокалипсисът?</strong><br /><br />Разбира се, че не, но в съвременния свят има много неща, които съответстват на атмосферата в големите апокалиптични текстове в Новия Завет, в частност при Матей и Марк. Там е упоменат основния феномен на миметизма, който е борбата на двойниците: град срещу град, провинция срещу провинция. Винаги двойниците се борят и тяхната битка няма никакъв смисъл, защото от двете страни е едно и също нещо. При тези условия не виждам по-важна работа от непрекъснатото припомняне на реализма на откровението и на апокалиптичните текстове. Но, дори и Църквата вече не се позовава на това. Когато бях хлапе, неделите след Петдесетница бяха недели, посветени на Апокалипсиса и проповедите говореха за това. Спряха да го проповядват през 1946 г.: след бомбата стана прекалено напечено.<strong><br /><br />Но, тогава, има ли избор човечеството, или вече е много късно?</strong><br /><br />Ние сме заплашени със смърт. Юдеохристиянското послание е, че ако не се помирим, вече няма изкупителни жертви, които да ни спасят кожата. Дарът на Божието царство, това е помирението или нищо. За съжаление, ние сме на път да направим втория избор поради невежество и мързел. Единственото решение е да се откажем от всяко насилие, от всякакви репресии. Не съм съвсем сигурен дали съм способен, но Евангелията ни казват, че това е единствения изход. Драмата е в това, че винаги избираме краткосрочно. Всички ние сме в позицията на Луи ХV: &bdquo;След мен потоп&rdquo;.<br /><strong><br />Сп. &bdquo;Поан&rdquo;</strong></p> <p><em>Превод от френски: Галя Лазарова - Дачкова</em><strong><br /></strong></p>

Още от Култура и общество

Коментари

  • водач на МПС

    16 Дек 2009 21:57ч.

    Интересен анализ. В евангелието на Свети Марко има и други откровения. Струва си да се прочете ,па макар и за обща култура! Ама и това си го бива: Винаги двойниците се борят и тяхната битка няма никакъв смисъл, защото от двете страни е едно и също нещо. Колко много аналогии могат да се направят само въз основа на този текст!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • водач на МПС

    16 Дек 2009 22:09ч.

    А що народ е загинало някога заради това чия теза е правилна http://www.dveri.bg/content/view/230/143/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Огнян

    18 Sep 2010 23:10ч.

    Точния текст е:&quot;Войната служи на политиката, но в определен момент тя се превръща в политика.&quot;

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи