- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 613
- 76
„Искаме да благодарим за номинацията „най-добър режисьор“ за филма ни „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“. Той получи също така номинация в категорията за най-добър документален филм, но това беше скандално анулирано.“ Това каза аниматорът Мина Милева по време на раздаването на годишните награди на Българската филмова академия. Тя и актрисата Весела Казакова са продуценти и режисьори на най-коментирания български документален филм след премиерата му на „Киномания” и представянето на „Златен ритон”.
<p><strong><em>Лентата разказва за твореца, художника и блестящия аниматор Антоний Траянов, който дълги години е работил в тандем с Доньо Донев, създавайки заедно най-популярни продукции на известния режисьор.„Ние затова сме тук всъщност, защото има цензура в България. – заяви копродуцентът Деси Тенекеджиева – Откак филмът ни излезе, има масирана атака той да бъде унищожен и забранен. Колеги, не е ли срамно през ХХI век в демократична България името ДС да предизвиква такъв страх у толкова много хора?! Искам лично, както и от името на Мина и Весела, да ви обещая, че филмът ще се гледа – както излъчван от БНТ, така и извън България, където получаваме страшно голяма подкрепа от всички световни и европейски институции. Благодарим ви!“ </em></strong><strong><em>Деси Тенекеджиева, Мина Милева и Весела Казакова се поклониха на публиката, която ги изпрати с плахи аплодисменти.</em></strong></p>
<p><strong><em>Мина Милева и Весела Казакова дадоха специално интервю за ГЛАСОВЕ, в което разказват за перипетиите около филма си, амбициите и следващите препятствия, които са заложили пред себе си.</em></strong></p>
<p> </p>
<p>–<strong> „Искаме да благодарим за номинацията „най-добър режисьор“ за филма ни „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“. Той получи също така номинация в категорията за най-добър документален филм, но това беше скандално анулирано.“ Това казахте в залата по време на раздаването на годишните награди на Българската филмова академия. То е формалният повод да се срещнем и разговаряме днес. Какво се случи?</strong></p>
<p><u>Мина Милева:</u> Наградите се избират чрез гласуване от цялата киногилдия в десет секции. Гласувахме в секция „режисьори“ и Весела остана да преброи бюлетините заедно с колега режисьор и подписаха протокол.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37660_8rKahzP6fViGSISMQzyDuqVjHs5ej5.jpg" style="height:250px; width:450px" /></p>
<p><strong><em>Мина, Весела и Антоний Траянов</em></strong></p>
<p>Според правилника гласовете във всяка секция се броят от присъстващ колега. При преброяването стана ясно, че филмът ни попада в номинации за най-добър режисьор. Тази номинация се решава само от режисьорска секция.</p>
<p>Преди публичното обявяване на номинациите, от Академията ни казаха, че вече не сме номинирани поради по-късно пристигнала бюлетина в секция „Режисьори”. Весела Казакова да отиде и да преподпише протокола, който вече бе преправен с химикалка.</p>
<p>Възпротивихме се да се зачита бюлетина след подписване на протокол и поискахме разглеждане на всички бюлетини и се оказа, че поради допуснати грешки освен режисьорска номинация имаме и номинация за най-добър документален филм!</p>
<p>В продължение на месец след това се търсеха причини, по които тази номинация е невалидна. То бяха скандали… Циганска история. Изтъкваха се поводи за елиминиране на бюлетини, но дори и след това нашият филм пак излизаше с малко напред. Стигна се до свикване на Управителен съвет на СБФД за спорна точка. Решението филмът да няма номинация беше абсолютно тенденциозно. Било е продиктувано от опасения, че колеги, попаднали в номинациите, ще си оттеглят филмите, ако се обяви, че има грешки в преброяването. Най-общо това е историята.</p>
<p><u>Весела Казакова:</u> Писахме имейл, че не трябва да се сваля номинацията за най-добър филм, но не ни се отговори. После отидохме на място и ми затръшнаха вратата в лицето. Казаха: „Не сте номинирани“. Аз викам: „Добре“. В крайна сметка за нас е важно не дали имаме номинации и какви са те, а това, че на практика филмът ни се дискриминира, спира се.</p>
<p>Нас въобще не ни интересува номинацията. Тя е поредната брънка от скандалите около филма. Затова се захванахме с нея. Чашата преля.</p>
<p>–Х<strong>айде да започнем от самото начало. Какво ви предизвика да направите този филм?</strong></p>
<p><u>Казакова:</u> Поради факта, че Мина Милева е завършила анимация и е учила при Антоний Траянов – чичо Тони, решихме да направим филма за неговата история. Това е човек, който е изключителен професионалист аниматор – стоящ зад най-известните български анимации. Работил е в тандем с Доньо Донев и повечето режисьори на анимационни филми.</p>
<p>За чичо Тони си заслужава да се направи филм. Първо, неговата анимация до такава степен е гениална, че – това са „Сънчо“, „Тримата глупаци“, „Умно село“, „Де факто“.</p>
<p><u>Милева:</u> Второ и най-важно. Той беше единственият практик, от малкото хора, които можеха да ти дадат хляба в ръцете. Студентите го обожаваха. Целият рояк студенти, които учеха при него – всички се чудеха как така никой не знае за приноса му към „Тримата глупаци“, към повечето му култови филми. И просто решихме да направим филм за него. Не сме очаквали това, което се случи. Идеята ни беше да е по-скоро портретен филм.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37660_bO4qVSO8Fq8FFGOr0iUV6SpvnboPY1.jpg" style="height:250px; width:450px" /></p>
<p><strong><em>Антоний Траянов в кадър от филма</em></strong></p>
<p><u>Казакова:</u> Твърдеше се, че във филма казваме, че Антоний Траянов е „баща на Тримата глупаци” - ние никъде не споменаваме такова нещо. Авторът е Доньо Донев, аниматорът е Антоний Траянов, не сме оспорвали това.</p>
<p>Донев има своето безспорно място, те двамата са работели в творчески тандем, става въпрос за сътворчество. Намирам и за пълен абсурд той да е продавал техни филми от свое име, при положение че ми е казвал как не е получавал авторски приходи от продажбата им в чужбина. Но не искахме да се задълбочаваме в подобни теми – кой какви пари е взимал. Нашата цел е да покажем колосалната работа на Антоний Траянов, работата с учениците му и неговата велика анимация.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37660_wPVKa6XdMdCy8xLkHAkvABvgtY1Jxo.jpg" style="height:482px; width:600px" /></p>
<p><strong><em>Антоний Траянов като млад аниматор</em></strong></p>
<p><u>Милева:</u> Но е факт, че той е взимал обидно малко пари от авторски права. Ние бяхме свидетели как му дадоха 2,47 лв. от някакви миниатюрни проценти. А те са такива, тъй като аниматорът не се води автор, а примерно, операторът е вписан като такъв.</p>
<p>Вероятно се създаде напрежение в киногилдията около филма, тъй като се видя колко недооценена роля има аниматорът. Казано на шега, като че ли се превърнахме в някакъв Робин Худ за тези хора.</p>
<p><u>Казакова:</u> С „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС” ние заставаме зад всички аниматори. Те са като актьорите в игралните филми, но ако трябва да сравнявам, моят труд като актриса е нищо в сравнение с това, което правят аниматорите. Ако режисьорите смятат, че могат да се оправят сами, нека да опитат.</p>
<p><u>Милева:</u> Съществува и един по-голям фактор в отношенията между аниматор и режисьор. По време на тоталитарния режим аниматорът беше считан за слуга на режисьора, като тази съветска система на разпределянето на ролите е най-силна в България, по-силна от всички балкански и други страни от региона. А примерно в Лондон, където работя, режисьорът и аниматорът не са рязко отделени една от друга длъжности. И аниматорите режисират, и режисьорът анимира.</p>
<p>– <strong>Защо избрахте точно това заглавие. Защо абревиатурата ДС така тегне в него? </strong></p>
<p><u>Казакова:</u> Защото, като събрахме материал… Първо работното му заглавие беше „Чичо Тони“, а самият Антоний Траянов казваше: „Аз да не съм собственик на пицария. Все пак дайте уточнение – чичо Тони аниматорът, или измислете нещо друго за това кой съм аз“. Като събрахме материала, видяхме три основни теми: Антоний Траянов човека; неговата работа и средата, в която е работил, която главно е обусловена от Държавна сигурност – във всички разговори тегне този страх, този спомен, това влияние.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37660_fKo5EYQqnKQdLXIuSEe5vTpeXfkdtg.jpg" style="height:250px; width:450px" /></p>
<p><strong><em>Кадър от скандалния филм</em></strong></p>
<p><u>Милева:</u> Всъщност историята на чичо Тони се оказа и един портрет на онова време. Държавна сигурност е много загатната, тя стои в периферията. Но се усеща в атмосферата, усеща се в енергията. Усеща се този страх, който тече във вените ни. То е необяснимо. Дори за чужденците е много странно защо се вдига цялата тази пушилка в България – за тях това е филм, който просто представя един човек и една епоха.</p>
<p>– <strong>В каква степен във филма присъства самият Доньо Донев, заради когото изядохте толкова бой, а доколкото разбирам, шамарите продължават?</strong></p>
<p><u>Казакова:</u> Присъства заради най-известните си филми, които е правил в тандем с чичо Тони, и най-вече във филмите, които чичо Тони изцяло…</p>
<p><u>Милева: </u>Нека все пак го наричаме Антоний Траянов…</p>
<p><u>Казакова:</u> Да, разбира се. Той особено се гордееше с името си и най-вече с това, че не се казва Антон, както са писали, а Антоний – „ий“ е било махнато, за да не звучало по италиански.</p>
<p>– <strong>Говорихме за това защо Антоний Траянав е бил толкова засегнат…</strong></p>
<p><u>Казакова:</u> Защото те са били един творчески тандем, просто изключителен творчески тандем.</p>
<p><u>Милева:</u> Всъщност тези, които скочиха срещу нас, казаха: „Ама Антоний Траянов е само аниматор“. Не! При тях има сътворчество, съавторство. И това се вижда от филма по категоричен начин. Няма какво да обясняваме.</p>
<p><strong>– За никого не е тайна, че Доньо Донев е имал връзка с Държавна сигурност. А както става ясно, Антоний Траянов </strong>– <strong>не</strong>.</p>
<p><u>Казакова:</u> Нищо не можем да кажем. Ние сложихме абревиатурата ДС просто защото за това се говори в третата част на филма.</p>
<p><u>Милева: </u>Не правим дисекция на ДС или на това кой е агент или не е. Дори чужденците не разбират какво е това ДС. Това не е филм, който реже или разказва за ДС.</p>
<p>– <strong>Хайде да прехвърлим разговора по-напред във времето. Филмът е готов, следват прожекции в кината „Одеон”, Дом на киното и „Евро Синема”. Харесват го. Какво следва нататък?</strong></p>
<p><u>Казакова:</u> Всичко започна с доста настоятелни опити за промяна на заглавието. Бяхме подложени на изключителен тормоз още от преди премиерата – защото заглавието излезе в програмата на „Киномания“ и всички скочиха – без дори да са гледали филма.</p>
<p>Тогава спряхме да даваме всякакви интервюта – защото решихме, че е най-добре филмът да излезе, хората да го видят. И после, за да не се спекулира, да стане ясно, че не търсим сензация и евтин пиар – за което бяхме обвинени, а че държим на това заглавие, защото то обуславя точно тези три условни линии в нашия разказ.</p>
<p>Обаче се стигна дотам, че на премиерата филмът беше с друго заглавие – „Антоний Траянов“. Просто неговото име. И не можехме да го обявим, защото нямахме плакати, нямахме материали за реклама. Нищо не можем да извадим, нищо не можем да кажем. Пет часа преди прожекцията бяха пуснали последни експорти на филма. Беше изключително напрежение.</p>
<p>– <strong>Можем ли да говорим с конкретни имена – кой персонално стои зад цялата тази съпротива срещу вас?</strong></p>
<p><u>Милева:</u> Трудно е да говорим, защото ето че няколко души получиха писма и започнаха да ни засипват с въпроси от типа: „Как смеете да обвинявате този или онзи?“. Така че на запис е трудно да кажем кои са хората.</p>
<p>– <strong>Но ги знаете.</strong></p>
<p><u>Милева:</u> Знаем ги, да. Колеги, роднини на Донев, на Тодор Динов. Аз разбирам донякъде тяхната обида, но те се оказаха доста влиятелни и чрез институциите в крайна сметка успяха да забранят филма, като развалиха договора със сдружението „Филмаутор”, което се предполага, че защитава нашите интереси.</p>
<p>Не сме ровили, не знаем кой точно стои зад това. Може би можем да разберем, ако се поинтересуваме. Но честно казано, не искаме да влизаме в подробности. Факт е, че договорът е разрушен.</p>
<p><strong>– Пояснете, моля ви, каква е същността, какъв е сисълът на този договор с „Филмаутур”?</strong></p>
<p><u>Милева:</u> Договорът е за оправяне на авторски права, на взаимоотношенията с авторите. На нас, като автори, и роднините на Донев, като наследници на неговите авторски права. Договорът ни е подписан на 18 ноември 2013 г. преди премиерата и е развален на 16 април 2014 г.</p>
<p>– <strong>Това значи ли, че в момента филмът не може да се разпространява?</strong></p>
<p><u>Казакова:</u> Очевидно „Филмаутор” са притиснати и така тихомълком се забранява филмът – без да се шуми, без нищо. Просто „Филмаутор” вдига ръце и казва: „Филмът опетнява доброто име на Доньо Донев, за което най-вече допринасят използваните кадри. Съжаляваме, но не можем да си позволим”.</p>
<p>– <strong>Откога усещате ударите под кръста? От разказа ви изглежда, че процесът е бил доста дълъг.</strong></p>
<p><u>Милева:</u> Дълъг – да. Започнахме да го наблюдаваме от януари, когато Михаил Мелтев (шефът на „Филмаутор” – бел. авт.) ни помоли да махнем някои откъси или да се разберем за някои откъси, в които „има обида“. Тогава имахме среща с роднините, но те не дойдоха. Ние отидохме с адвокат и съответно стана ясно, че диалог няма да има.</p>
<p>– <strong>Аз така и не разбрах какво точно обижда роднините – кадрите, които сте използвали, някакъв подтекст, който съзират? Или е нещо като „гузен негонен бяга“?</strong></p>
<p><u>Милева:</u> Е, те имат своето право – до някаква степен не мога да ги виня, че са обидени. Но до такава степен да се преекспонира въпросът…</p>
<p><u>Казакова:</u> Но няма никаква конкретна обида. Няма нищо обидно – нито явно, нито завоалирано, във филма.</p>
<p>– <strong>Което означава, че не могат и да ви съдят.</strong></p>
<p><u>Казакова:</u> Тяхното е просто субективна преценка.</p>
<p>– <strong>Субективна оценка, която съсипва труда ви, скрива от света една наистина качествена творба, разкриваща с документи свят, за който сме длъжни да знаем.</strong></p>
<p><u>Казакова:</u> Ами да. Затова е много сложен казусът „уронване на престиж“, което никъде по Европа го няма.</p>
<p><u>Милева:</u> Но това се случи и с други два известни филма – за Вапцаров и за Огнян Видев, които излязоха заедно с нашия. И в двата случая имаше страшни недоволства, страшен скандал с роднини.</p>
<p><u>Казакова:</u> Тоест винаги по някакъв начин са засегнати роднини, това е неизбежно.</p>
<p>– <strong>Пред мене е едно писмо от г-н Пол Пауърс, който е директор на Европейската мрежа за документално кино – асоциация, която представлява над 900 професионалисти от над 50 страни. То е адресирано до шефа на „Филмаутор” и представлява гореща защита за вас и филма ви. Освен това в него се казва следното: „С ужас забелязвам как г-жа Милева и г-жа Казакова биват малтретирани и отхвърляни от лица и институции, които би трябвало да се чувстват горди да ги подкрепят в борбата им за демокрация и свобода на словото, а вместо това си позволяват да се оставят да бъдат използвани в една позорна унищожителна игра. Настоящата ситуация сериозно застрашава физическото здраве на г-жа Казакова и г-жа Милева. Европейската мрежа за документално кино ще използва всичките си налични средства, за да доведе информацията за тази срамна ситуация до знанието на обществените, политически и културни кръгове в Европа и да ги призове да предприемат мерки“. До кого още е било адресирано това писмо и какви са били последвалите реакции?</strong></p>
<p><u>Милева:</u> Едно беше изпратено до СЕМ, което при такива биографични филми е съвсем нормално. Има такива примери и в света – роднините да са били засегнати, както беше с филма за Даяна, за принцесата на Монако Грейс. Обясниха ни, че нямало за какво да се „правим на разсърдени“. Да. Но тези филми, които се цитират, не са спрени…</p>
<p>– <strong>Как реагира Михаил Мелтев на писмото на г-н Пауърс?</strong></p>
<p><u>Милева:</u> Не знаем. Не са ни казали.</p>
<p>– <strong>Какво да разбираме под „физически и психически тормоз“, как „настоящата ситуация сериозно застрашава физическото ви здраве“, както пише г-н Пауърс?</strong></p>
<p><u>Казакова:</u> През ноември миналата година излязохме с филма, сега сме 7 юни. Ние си мислехме, че всичко ще отшуми или поне ще се поскараме малко, ще си се посърдим – може да е и цял живот. В крайна сметка ние не съжаляваме за това, което сме направили. В един момент обаче стана толкова тежко! Това са непрестанни писма от институции, на които трябва да отговаряме. Започнаха да ни пращат писма още от декември-януари.</p>
<p><u>Милева:</u> Писаха ни, че няма да получим пари от Националния филмов център – това все пак е притеснително и е доста възможно. Просто оттук нататък да сме нарочени. Усещаме го по поведението на колеги, които минават на другия тротоар, като ни видят.</p>
<p>– <strong>Все пак имате ли подкрепа от колеги?</strong></p>
<p><u>Казакова:</u> Да, но тези, от които сме подкрепени, трябва да не са свързани с другите. Тоест нас ни подкрепят тези, които сами си изкарват хляба или които са независими структури, институции. Зависимите малко или повече постепенно започват да не ни говорят. </p>
<p>– <strong>Значи при реализирането на следващ ваш проект вие ще бъдете ограничени умишлено откъм средства – правилно ли ви разбирам?</strong></p>
<p><u>Казакова:</u> Съвсем правилно. Тази заплаха ни беше отправена на няколко пъти.</p>
<p>– <strong>От кого точно?</strong></p>
<p><u>Казакова:</u> От хора и институции, които не е хубаво да назоваваме, защото ще стане още по-лошо.</p>
<p><u>Милева:</u> Имаме доказателства, но не е хубаво поне засега да ги назоваваме. Но страхът е напълно реален. Другото е, че такива натискания в ъглите „Как не ви е срам, вие нямате морал!“, „Вие не сте филмови документалисти“… При което аз казвам: „Да, не съм кинодокументалист. Това ми е първият документален филм. Аз съм аниматор, Весела е актриса“.</p>
<p><u>Казакова:</u> Не сме документалисти, но това което сме направили, явно ги вълнува, защото и четири месеца по-късно продължават да ни притискат в ъгъла. Буквално. На „София филм фест“ например хващат ни колеги, бутат ни до стената и започват: „Как не ви е срам!“.</p>
<p><u>Милева:</u> Каквото и да кажем – а ние никого не сме обидили конкретно – върху нас се изсипват страхотни обиди, които…</p>
<p><u>Казакова:</u> Наричат ни „измамници“, рисуват ни мустаци и бради, качват ни в интернет, пишат глупости като че имаме косми по краката… Че сме „недоразумения“, „неграмотни“. Това са отвратителни неща. И казваме: „С цялото ни уважение към цялата ви работа и вашите родители ние не можехме да не направим филма за този човек, който наистина го заслужава“.</p>
<p><u>Милева:</u> И като се говори за „уронване на престиж“, имаме един Антоний Траянов, чийто живот е минал по жесток начин – а неговият престиж къде отива? Той беше много скромен, истински интелектуалец и артист. Това, което открихме с този филм, е, че всъщност е искал да излезе на светло, да бъде признат. Имаше определени неща, които смятахме за компрометиращи, а той държеше да ги сложим. Колкото и да е деликатен и благороден, все пак искаше да изкаже своята позиция.</p>
<p><u>Казакова:</u> Всичко във филма преминава през хумора и шегите, но и през една особена тъга и мълчание. Той не казва нищо директно, не обвинява когото и да било, но усещаш огорчение в думите му. Има една реплика: „А те правят кино за народа”, която изрича по адрес на филма, който започва да се снима за строежа на Японския хотел (бел. авт. – сега „Кемпински-Зографски”), където самият той работи за известно време. Киното се е правило за народа, но на тези, които са правили киното, много не им е пукало за народа. При него болката, позицията и насмешката се смесват.</p>
<p>– <strong>Ако пуснете филма в интернет, какво ще стане?</strong></p>
<p><u>Милева:</u> В един момент е много вероятно да го качим. Засега искаме да имаме национален ефир – надяваме се на коректността на БНТ. Но е вероятно и да не стане поради проблема с „Филмаутур”. Ако не се излъчи, ще бъде в интернет.</p>
<p>– <strong>Искам пак да се върнем към обвинението срещу вас, че „опетнявате доброто име“ на Доньо Донев с използваните кадри. </strong></p>
<p><strong><u>­</u></strong><u>Казакова:</u> Това е пълен абсурд!</p>
<p><u>Милева:</u> Ако тези кадри уронваха авторитета на Доньо Донев, той нямаше да ги направи. Напротив, те му подсилват авторитета.</p>
<p><u>Казакова:</u> Това са гениални филми! Обиколили са целия свят. Това няма как да урони престиж!</p>
<p>– <strong>Допускате ли, че може все пак да се стигне дотам роднините на Доньо Донев да ви съдят?</strong></p>
<p><u>Милева: </u>Едва ли. Те искат тихомълком да се мине, да не се чува, но и да бъдем наказани. Те си действат с институциите, и ние така ще действаме. Но нямаме доказателства.</p>
<p>– <strong>Как да нямате? Те ви нападат непрекъснато. Пред свидетели. Аз не мога да разбера едно. От какво се страхуват или е комплексно – от качествата на филма или от обвиненията за „уронване на престижа“ на Доньо Донев чрез припомнянето за досието му?</strong></p>
<p><u>Милева:</u> Филмът е страхотен, изключително сме горди с всичко. Може би е по-скоро заради уронване на престиж – отнема му се част от авторството и се дава на Антоний Траянов.</p>
<p><u>Казакова: </u>Може би най-вече това е тяхното притеснение. Защото това, че определени филми са направени изцяло от Антоний Траянов, се вижда във филма, казват го колеги свидетели. Няма как да се скрие.</p>
<p><u>Милева:</u> А за това, че е агент, няма абсолютно никакво обвинение. Няма сочене с пръст. И въобще… Освен това в много вестници написаха, че агентурното му минало е измислица. Твърдят, че ние лъжем. Ами добре…</p>
<p>– <strong>Какво правите вие от тук нататък? Седите и чакате или се обръщате към някого, за да се изчисти въпросът и филмът да тръгне както си му е редът?</strong></p>
<p><u>Казакова:</u> Ние се обърнахме към всички институции, засягащи документалното кино: СЕМ, Националния филмов център, БНТ. Тези писма ги пратихме като отговор на прекратяването на договора от страна на „Филмаутор”. Просто да знаят, че в момента има действие за разваляне на този договор и ние имаме нужда от тяхната подкрепа.</p>
<p>Впрочем от Министерството на културата застанаха зад филма и казаха, че не виждат нищо нередно и няма проблеми за разпространението му.</p>
<p>А се оказа, че „Филмаутор” е най-нападнатата от роднините институция – защото тя държи правата на филма.</p>
<p>Подкрепят ни и международни институции, имаме предложение да продадем идеята в САЩ за производство на игрален филм.</p>
<p>Но явно тези роднини и всички, които са срещу нас, са по-силни.</p>
<p><u>Милева:</u> Не е въпрос за по-силни. Въпросът е дали изобщо да има документално кино. Защото, ако това се случва на един човек, който прави първия си документален филм, ами хайде другите да не започват изобщо…</p>
<p>– <strong>Имате ли нов проект, който реализирате или пък планирате?</strong></p>
<p><u>Милева:</u> Да, работим по него.</p>
<p><u>Казакова:</u> Имаме друг документален филм, който е в продукция. Продукцията му по някакъв начин се забавя или се разклаща от събитията около „Чичо Тони…“.</p>
<p><u>Милева:</u> Работното му заглавие е „Звяр“. Разглежда комунизма и социализма като феномени – от различните гледни точки: от Запад, от Изток.</p>
<p><u>Казакова: </u>Ненапразно го озаглавихме „Звяр“. Това е тази сянка, която винаги дебне. И си мисля, че този филм ще е много по-автентичен от „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“.</p>
<p><strong>- А в този „Звяр“ има ли засегнати, така че да го застигне съдбата на „Чичо Тони…“?</strong></p>
<p><u>Милева:</u> Не.</p>
<p><u>Казакова:</u> Ама то и никога не се знае. Никога не знаеш кой може да бъде обиден. Каквото и да правиш, все нещо не харесва на някого.</p>
<p>– <strong>Ще ми се на финала отново да ви питам за имената на тези хора, които ви извиват ръцете. Все някога ще ги назовете, но тогава може и да съжалявате, че сте си мълчали. Защо ви нападат. От една страна – защото този филм надскача другите като майсторство, или е в комплекс с това, че разголвате тъмната страна на Доньо Донев? Съзнавам, че се повтарям, но това ми се вижда много важно.</strong></p>
<p><u>Милева:</u> Може би и двете. Но защо – можем да назовем имената, не е проблем. Примерно като започнем с двете дъщери на Доньо Донев – Вера Донева и Живка Донева. Синът на Вера Донева Борил Николаев – на възрастта на Весела е, просто страшно грозен език! Обиди… Нецензурни са – затова тук няма да ги казвам.</p>
<p>Да не говорим, че те ме наричат мен, че съм Държавна сигурност. Щом така са решили… Всъщност много се възгордях, честно.</p>
<p>После ми стана странно, когато Анри Кулев, с когото съм работила 15 години, се закани да изтрие името ми от титрите на филмите си. Не съм допускала подобно нещо за него.</p>
<p>И много интересно, наш колега, аниматорът Господин Неделчев. Кой знае защо реши да вземе този филм лично! На първата прожекция се виждаше, че не му харесва, но на втората доведе цяла група роднини да ни бият бастуни. И групата се задава, махат бастуните, крещят…</p>
<p>Аз се покрих в тълпата, Весела застана като един Буда пред тях. Викам: „Боже това момиче…“. Казва им: „Моля ви се, нека да има диалог – вижте филма, после ще си говорим“. Така и не се случи това.</p>
