- 10 Sep 2020
- 79
- 9
Във вторник, 9 декември, от 18 часа ще се състои премиерата на книгата на Темелко Нешков „Раздяла няма. Македония срещу македонизма“ в ART Hall (Телефонна палата) на ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 4 в София.
Темелко Нешков е македонски българин, принуден поради геополитическия покер и идеологическата догматика, да премине през горнилото на всевъзможни физически и психологически изпитания, за да защити българската си национална принадлежност и собственото си човешко достойнство.
<p><span style="font-size:14px">Жалко, че книгата вижда бял свят след като авторът й вече не е между живите. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">За неподготвения читател това ще бъде трудно за асимилиране четиво. Няма какво да се лъжем. Нашето общество, образователната ни система и държавните институции, поради много причини и фактори, които не са предмет за обсъждане тук, са далече от вълненията, страданията и стоицизма на Темелко Нешков. А той поради вроденото си чувство за справедливост и с порива на неизбежната младежка романтичност, едва 16-годишен, се включва в югославското партизанско движение.</span></p>
<p><strong><span style="font-size:14px">И така започва истинското му политическо и национално проглеждане.</span></strong></p>
<p><span style="font-size:14px">Още през първите дни в планината, будното му и непокварено сърце долавя, че специално за Македония, това е свърталище на декласирани в национално отношение типове, които са поставени в услуга на великосръбската идея. Ден подир ден той съзрява политически, а българинът в него става все по-буден и проницателен.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Конкретиката в която ни въвежда авторът ще бъде възприета от мнозина у нас, едва ли не, като пропаганда на екзалтиран националист. Уви, налага се да му се доверим защото в наситената с висока доза антибългаризъм партизанска среда, ръководена от Светозар Вукманович – Темпо, той си припомня думите на баща си, за да осъзнае тяхната правота: <em>“1912 година.Турците си заминават от Македония, идват сърбите. Започва едно ново робство.Трябваше да се наложи сръбското мнение, желание, трябва да се убеди населението, че то не е българско. Как обаче да стане това, кой ще убие този дух, който и турците не успяха да унищожат? Със сила, мислеха сърбите и ни събират в селото. Събуват ни боси и започват да ни бият с дървени пръчки по стъпалата. Всеки удар е придружен с един и същи въпрос “Българин ли си?“ От болка сърцето ти се къса на хиляди парчета, но кой ще отрече, че е българин, кой ще падне толкова ниско пред врага, кой ще се отрече от себе си, от народността си? И отново удар, още по-силен, и отново въпрос по-яростен, и отново отговор по-категоричен – „Да, българин съм!“</em></span></p>
<p><span style="font-size:14px">От партизанския отряд през боевете на фронта до уволнението и завръщането му в родното Бело поле, Прилепско, той извървява дълъг път на духовни превъплъщения и вече е преждевременно съзрял мъж, напълно убеден, че загиналите безброй македонски синове, са станали курбан на прикритата зад антифашистката борба идея за повторно сърбизиране на Македония.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">За съжаление, следвоенната международна конюнктура е в полза на Тито. Замисълът за въоръжена борба в името на независима македонска държава, с българско население не успява да бъде осъществен. Арестите, следствените затвори, режисираните съдебни процеси, смъртните наказания, карцерите и лагерите-каторги са спътници за тези, които са се опълчили срещу решението на КПЮ Македония да смени националния, културния и духовния си облик, и да приеме образа на сътворения в Белградските лаборатории за етноинженерство македонизъм.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Цялата книга „Раздяла няма. Македония срещу македонизма“ е </span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>посветена на всички знайни и незнайни борци,</strong> </span></p>
<p><span style="font-size:14px">намерили смъртта си или попаднали в зъбците на работещата безотказно машина за промиване на мозъци в „нова“ Македония, като част от Югославската социалистическа федерация на Тито.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Въпреки че книгата спокойно би могла да бъде отнесена към жанра на мемоарната литература, тя представлява драматично откровение на човек, който отстоява позиции, възгледи и завета на дедите си. Съглашателството със силните на деня е невъзможно за Темелко Нешков, компромисите със съвестта му – абсурдни. Неслучайно на два пъти е в затвора, а посещенията на службите на УДБ-а в дома му – безбройни.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">И той е принуден да емигрира.</span> <span style="font-size:14px">Успява да събере и семесйството си в Белгия. По-късно се установява завинаги в България.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Интересни са наблюденията му в белгийската столица Брюксел. В центъра на вниманието му отново са националните проблеми. Впечатлен е от добре уредените югославски клубове, грижата на държавата за емиграцията и стремежа на УДБ-а да внедрява агентите си сред българската колония от Македония и да работи за нейното македонизиране.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Усилията на албанските тайни служби за приобщаването на емиграцията към идеята за албанската национална цялост е също впечатляваща според него.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">И неволно си припомня печалния случай с посещението му при един висш чиновник в София с молба за българско гражданство, някъде в началото на 70-те години. На фона на активността на югославските и албанските структури сред емиграцията, споменът за служителя Куманов, който вместо да му съдейства, с чиновническо равнодушие го отпраща в посолството на Югославия, е залегнало в съзнаниетому като незарастваща рана. И ще минат много години, докато се срещне с един достоен български държавен служител – Дънков, който ще спечели доверието му.</span></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45242_Xws5O257HPiJQwXPHkBzi1f9mZOzMl.jpg" /></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Трябва да се знае. </span>Това не е книга за пред сън или за убиване на времето.</p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Това е книга за разбуждане.</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">Това е книга за грешките на българската държава спрямо българите в Македония. Това е книга за държавността, освободена от тесногръдието на конюнктурата и идеолигиите. Как иначе да си обясним недоумението на Темелко Нешков от липсата на единство в залата на Народното събрание на 15 януари 1992 г., когато българските депутати гласуваха решението за признаване на независимостта на Р Македония. Той болезнено възприема безразличието на левите депутати тогава към това съдбовно решение за България.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Има един момент в книгата, който на пръв поглед е съвсем второстепенен и незначителен, но който е белег за болезнено изострената чувствителност на Темелко Нешков по отношение на националната ни съкровеност. Това е сприятеляването му във Варна с обущаря Артур Артюнов. Когато си говорят за арменските и българските национални тегоби, те единодушно се прекланят пред поетичния гений на Яворов, увековечил трагедията на арменския народ в неповторимо стихотворение. Но в следващия момент Темелко Нешков е изненадан, че докато ние знаем всичко за арменския геноцид в Турция, Артур Артюнов за първи път чува за геноцида на българите в Македония.</span></p>
<p><strong><span style="font-size:14px">Ето я голямата празнота в политиката на българската държава. </span></strong></p>
<p><span style="font-size:14px">Празнота, която хвърля в недоумеуние препатилия българин. Как така България няма да алармира света за опасностите, които грозят нацията, как така няма да се бори за единството на народа си, вътре и извън нейните граници!? Това са въпроси, които връщат мисълта му далече във времето, когато на съдебния процес, всички до един твърдо защитават правото си да се наричат „българи“ и как най-достойните от тях като Ангел Мишев, Живко Илиев и Сарафко Гелев заплащат с живота си за това. И в паметта му кънтят думите на „служебния“ защитник Благоя Попанков, които хвърлят в паника и обвинителя Лазар Мойсов, и съдията Панта Марина:“Какви терористи, какъв терористичен акт са направили, за да бъдат съдени като такива и още по-малко пък, да се иска смъртно наказание.Срамно ли е да се чувстваш българин, трябва ли да се отречеш от това? Тогава позволете ми искрено да кажа, че в този случай би трябвало в съдилищата да се изправи населението на цяла Македония…“</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Думите на адвоката Попанков, тревогите на Темелко Нешков, не са ли провокация спрямо нас, спрямо отчуждеността ни от тази съкровеност, защитена преди 70 г. с много смърти, затвори и карцери?!</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Възпитаван десетилетия в условия на национален нихилизъм, идеологически догматизъм и демократически постулативизъм българинът не прилича ли вече на откъртено от корените си дърво, което се държи на няколко непредаващи се влакна, захранвайки се от тях! Но от коренището се извисява жилав и жизнен ствол – примерът на Темелко Нешков. Той, въпреки будните си социални сетива, с целия си многострадален живот доказа, че без чувството за националност, човек се превръща в незрим херувим, летящ над измамни химери.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">И ние сме длъжни да продължим прокараната от него бразда в занемарената ни народна нива и да посеем в нея истинските български семена.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Само така ще можем да осребрим заветните му послания към нас.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">* <em>Анализът на книгата „Раздяла няма. Македония срещу македонизма“ е на Иван Николов<strong> – </strong>издател и гл. редактор на сп. “Македония“, който е автор на предговора към нея. </em></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
