Св. Николай Велимирович: Нравственият закон и така наречените "социални закони"

<p>От какъв закон се управляват човешките общества, големи и малки, поотделно или всички заедно?</p> <p>Съвременните социолози са се опитвали да открият такъв закон, ала единственото, за което можем да ги похвалим, са техните усилия, но не и за резултата, защото отпадналите от Бога заедно с това отпадат и от истината.</p> <p>Ако някой от тях вярва в съществуването на Бога, то той вярва в такъв Бог, който е сътворил човека и го е оставил в света без по-сетнешния си надзор и съдействие.</p> <p>Болшинството от съвременните социолози, подобно на съвременните историци, са очаровани от така наречените естествени закони.</p> <p>Затова те говорят на същия жаргон, който използват физици, биолози и историци. Именно по тази причина и пишат за еволюция на обществата, институциите, поставяйки развитието на обществените групи в зависимост от всесилието на природата, от окръжаващата ги среда, от географското положение, от уменията и опита на отделната личност.</p> <p>Разсъждавайки така, социолозите са &bdquo;открили&rdquo; специалните социални закони, които управляват битието на отделния човек, семейството и въобще обществото.</p> <p>Разбира се, не е лесно да се намерят двама или трима сред тях, които да имат общи възгледи, преположения или да стигат до еднакви изводи. Затова и се говори за социология на един или друг социолог. Перифразирайки поговорката &bdquo;Колкото души &ndash; толкова мнения&rdquo;, може да се каже: колкото социолози &ndash; толкова и социологии.</p> <p>На практика обаче не съществуват никакви социални закони, които да са независими от Божия нравствен закон.</p> <p>Свещеното писание ни учи, че щастието и благополучието или нещастието и бедите на всеки човек, на всяко семейство, всяко поколение или общество зависят от изпълнението или нарушението на Божията воля.</p> <p>&bdquo;О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог&rdquo; (Михей 6:8).</p> <p>Не трябва да забравяме, че обществото се базира на семейството, състоящо се от родители и деца. А децата са дар от Бога: &bdquo;Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата&rdquo; (Псалом 126:3).</p> <p>Дори &bdquo;неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата&rdquo; (Псалом 112:9).</p> <p>Но и бездетността също е от Бога: &bdquo;като птица ще отлети славата на детеродието: ни раждане, ни бременност, ни зачеване ще има &ndash; говори Господ на Ефремовото коляно &ndash; а макар и да са възпитали децата си, ще ги отнема; защото горко им, когато се отдръпна от тях&rdquo; (Ос. 9:11-12).</p> <p>Значи раждането на деца и следователно развитието и съществуването на всяко човешко общество, зависят от Божието благословение.</p> <p>Онези семейства, в които родителите спазват Божия закон, а децата почитат родителите си, могат да се нарекат щастливи.</p> <p>Но ако родителите нарушат нравствения закон и не се разкаят, то ще последва наказание за това:</p> <p>&bdquo;Господ, Бог многомилостивиий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний&hellip;, Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода&rdquo; (Изход 34:6-7).<br /> &nbsp;<br /> Заради греха на цар Саул загинали синовете му Ионатан и Иевостей, а внукът му Мемфивостей, който се родил сакат, се хранел от подаянията на чужда трапеза.</p> <p>Цар Соломон съгрешил и беда постигнала сина му Ровоам, и даже внуците и правнуците му, точно като проклятие. Но заедно с това действало и благословението Божие, изречено върху Давид, и благодарение на това тази царска династия не се прекъснала.</p> <p>Както Декалогът (закон, съдържащ десет Божи заповеди), така и всички други заповеди Господни носят нравствен характер от всяка гледна точка, в това число и по отношеие на обществото. Ето няколко от тези заповеди, дадени в Моисеевите книги Изход и Левит:</p> <p>Не кради, не лъжи и не използвай ближния си.</p> <p>Не лъжесвидетелствай и не се кълни в моето име.</p> <p>Не задържай заплатата на работника си.</p> <p>Не извършвай неправеден съд, не търси подкрепата на богатия срещу бедния.</p> <p>Не нападай първи и не въставай срещу родствениците си.</p> <p>Не изпитвай ненавист към брат си в сърцето си, но бъди нетърпим към греха му и го изобличавай.</p> <p>Не бъди отмъстителен.</p> <p>Почитай възрастните.</p> <p>Нека мерките ти (в търговията) бъдат точни.</p> <p>Давай назаем на бедния и не търси от него лихва.</p> <p>Не се моли заедно с езичници.</p> <p>Нима тези заповеди не са по-ясни и очевидни от така наречените социални закони на съвременните социолози?</p> <p>Нарушението на Господните заповеди е грях, затова и законът казва:</p> <p>Който се държи непристойно с майка си или баща си да погине.</p> <p>Прелюбодеецът да погине.</p> <p>Убиецът да погине.</p> <p>Разбира се, дори ако хората не осъдят убиеца по своите закони и ако престъпникът не се разкае, той винаги ще бъде застигат от възмездието по една или друга причина. Защото нравственият Божи закон е много, много по-силен и точен от така наречените &bdquo;социални закони&rdquo;, които са само негово отражение и символи в обществото.</p> <p>Нравственият закон е единственият истински социален закон. Той не е измислен и открит от никого, а е даден на човеците от самия Бог.</p> <p>Ако хората напишат хиляди книги за политическите и социалните закони, без да вземат предвид нравствения закон на Бога, и дори въпреки него, анархията на човешкото общество би била неизбежна.</p> <p>Оттук следва, че всички така наречени политически и социални закони са длъжни по своя дух и в основата си да бъдат нравствени, за да могат въобще да се нарекат закони. Те са всъщност перифрази на закона на Бога, създадени за удобство в практическото приложение в частните случаи от живота на човешкото общество.</p> <p><strong>Св. Николай (Велимирович)</strong>, епископ Охридски и Жички (1881&ndash;1956) е богослов, иерей на Сръбската православна църква, възродил монашеския живот и народното благочестие в Сърбия, плодотворен писател и мислител, почетен доктор на няколко престижни университета.</p> <p>Бил е ненадминат проповедник, с право наречен Сръбския Златоуст, а&nbsp;св. Юстин Попович го нарича &quot;тринадесети Христов апостол&quot;.</p> <p>Светителят е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия.</p> <p>Специализира в Берн, Женева, Лондон и Санкт Петербург; в Берн защитава докторат по богословие на тема &quot;Възкресението на Богочовека&quot;, а в Женева - по философия.</p> <p>След завръщането си приема монашество в манастира в Раковица (1909 г.) и монашеското име Николай, след което преподава богословие в Белградската духовна академия &quot;Св. Сава&quot;.</p> <p>Участва като доброволец във войните (1912&ndash;1918 г.), проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Америка и Англия. Връща се в Сърбия през 1919 г., когато го избират за Жички епископ.</p> <p>През 1920 г. еп. Николай е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа, през 1936 г. е върнат отново в Жича.</p> <p>Епископ Николай основава сиропиталища за осиротели деца и работи неуморно за обновяването на разрушените от войната храмове и манастири.&nbsp;</p> <p>През 1941 г. германските окупатори го затварят в манастир - първоначално в манастира в Любостиня, а по-късно във Воиловица.</p> <p>На 15 септември 1944 г. нацистите интернират епископ Николай и го изпращат заедно със патриарх Гавриил Сръбски в концентрационния лагер Дахау.</p> <p>Освободен е от съюзниците едва на 8 май 1945 година.</p> <p>На следващата година еп. Николай със съсипано здраве се преселва в САЩ&nbsp;</p> <p>Епископ Николай умира на 18 март 1956 година.</p> <p>Скоро след това той е канонизиран от Сръбската православна църква.</p> <p>Оставил е богато духовно наследство, събрано и издадено от Шабачко-Велевския епископ Лаврентий в 15 тома.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>