- Автор: Олес Бузина*, авторски сайт
- 10 Sep 2020
- 416
- 8
В Киевския университет дипломната ми работа беше по романа на Булгаков „Бялата гвардия“. И до днес си спомням удоволствието, което изпитах по време на защитата на тази дипломна работа. Темата беше „Жанровата необичайност на романа на Булгаков „Бялата гвардия“. Аз и до ден днешен имам чувството, че всички жители на Киев живеят в стилистиката на този роман.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51117_Aq1j35YYS3g5SyFYX8dd0RkxyT934X.jpg" style="height:300px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p>Така или иначе, но всички сякаш живеят в продължението на романа „Бялата гвардия“. Някой играе петлюровец, някой - хетман Скоропадски, някой е от семейство Турбини. Съвсем наскоро избягалият Янукович е новото въплъщение на Скоропадски. Сегашната власт в Киев – новото въплъщение на петлюровци. Старите киевчани, които живеят тук от десетилетия, израсли са в Киев и усещат духа на този град –те са Турбини на нашето време, както при Лермонтов в „Герой на нашето време“.</p>
<p>Оказва се, че Булгаков е най-актуалният киевски писател. Ако не се смята Нестор Летописец*, който също написал такова произведение – дали е история или роман – но то е оказвало магическо въздействие върху нашия живот. Нестор Летописец е вложил в устата на Олег такава фраза: „Киев е майка на руските градове“. Тази най-знаменита фраза на Нестор Летописец е оказала влияние на цялата история. Не само на това, което се случва сега в Украйна или в началото на ХХ век, тя е повлияла и на Булгаков между другото. Но и в бъдеще тази фраза ще оказва магическо въздействие.</p>
<p>Почти такова магическо въздействие оказва романът на Булгаков „Бялата гвардия“. Има велик пример, който дава Булгаков, как да се съхрани душата на писателя и писателският... (така е в оригинала – бел. пр.)</p>
<p>За пореден път, буквално преди ден, препрочетох „Бяг“. Прегледах неговия очерк „Киев град“ и други произведения, особено свързаните с гражданската война, препрочетох кратките му разкази. И се убедих, че никой като Булгаков не е успял да се оттласне от масовата психоза. Все пак писателят е длъжен да не се съобразява с нищо и да си остане писател. Не политикът, не държавният служител, а именно писателят. Нека да е банално, но е вярно – той е проводникът на висши истини. Защото писателят – това е звеното между Бога и хората. Когато писателят започне да съчинява агитки, той престава да бъде писател. Булгаков не е писал агитки. Той е бил искрен човек и в него е имало нещо, което си струва да разберат съвременните украински писатели. И руските, естествено.</p>
<p>Смята се, че Булгаков е белогвардеец. По идеологически причини и по убеждение. Той наистина е служил в Бялата гвардия, бил е при Деникин, бил е в един от доброволните отряди на хетман Скоропадски през 1918г. Но както показват изследвания, Булгаков е бил мобилизиран от петлюровци и избягал от тях. Впрочем от червените Булгаков също избягал – през лятото на 1919г. Това е изследване на Борис Соколов, много добър булгаковед, който живее, ако не се лъжа, в Петербург. И у Булгаков, при всичките му симпатии към дореволюционна Русия, към бялото движение, се е прокрадвала понякога една странна искреност... Спомням си, още като студент четох негов очерк, посветен на Надежда Крупская. За това, как Крупская лично му връчила настанителната заповед за първата квартира в Москва. Всъщност дори не за квартира, а за някакво местенце за живеене – то не би могло да се нарече точно квартира. И в очерка на Булгаков проблясва една такава искрена благодарност. От времето на юношеския ми максимализъм си спомням, че не можех да му простя. Мислех си: „Ама как така? Та вие сте белогвардеец. И изпитвате към Крупская някаква благодарност?“</p>
<p>А после си помислих, че понякога се случва и злата сила да твори добро. Чудеса да твори. Когато Булгаков получил тази заповед за квартира, било началото на 20-те години, той пристигал в гладна Москва. Царя го нямало, предишния режим го нямало, белите ги нямало... Изобщо нищо нямало.</p>
<p>Има в богословските текстове една такава фраза, почти неразбираема на пръв поглед, но... въпреки всичко тя е нещо много важно, което трябва да помни всеки християнин „... и спасен страннобразно“. Излиза, че понякога Божията благодат действа „страннообразно“. И милостта идва чрез, извинете, Крупская.</p>
<p>При друг случай спасението за Булгаков „страннообразно“ дошло чрез Сталин! Тогава го тормозела писателската и окръжаващата я литературна клика в Москва и спасението му идва „страннообразно“ от бившия семинарист Сталин.</p>
<p>Когато животът се опитва да ни превърне в примитивни организми, за да ни раздели, да ни изправи един срещу друг, забравя, че Господ няма да изостави нито едно същество – даже може би най-тъмното и грешното. И чрез него също е възможно „страннообразно“ да дойде спасение. Така както е дошло при Булгаков.</p>
<p>При Булгаков, което ме удивлява повече от всичко, изобщо няма творчески провали. Лоши творби имат за които се сетите – любимия ми Алексей Толстой, при Шолохов има такива пасажи в „Разораната целина“, които да се четат е направо невъзможно. Много обичам „Тихият Дон“ на Шолохов, готов съм да го чета отначало докрай, но в „Разораната целина“ се вижда, че е писал, защото „така се е налагало“.</p>
<p>Булгаков никога не е писал така. Той е изпълнявал много различни мисии, но никога не е изневерявал на себе си. Затова каквото и да вземеш, написано от него, всичкото е хубаво. Отлично и великолепно. Струва ми се, че в епохата на преследване на духовността (не говоря за християнството, а за духовността изобщо), което е ставало в първата половина на ХХ век, провидението е избрало литературата, и в това число Булгаков, за да донесе на хората светлината на милосърдието, добротата, нормата. Дори понякога – щастието на простото всекидневие, от което във времена на велики обществени сътресения обикновеният човек е лишен. Той престава да забелязва простите и хубави неща, такива, каквито са слънцето, плажът, красивата жена, хубавата дреха. Но ето че при Булгаков всичко това го има. Той, сякаш нищо особено не е станало, помъдрява през тежките 20-те и 30-те години, остава си и елегантен, и интересен, и намира хубави думи, и за жените пише красиво – просто за всичко- всичко- всичко.</p>
<p>Още един интересен момент бих искал да отбележа. Михаил Булгаков очевидно е притежавал удивителен усет за хората и тяхното бъдеще.</p>
<p>Веднъж Булгаков се срещнал с Жуков. Това било в началото на 30-те, когато Жуков бил никому неизвестен и твърде млад червеноармейски командир. Той още не бил големият генерал, още не бил удържал победата при Халкин-Гол, с която започва възходът в кариерата му на пълководец. Просто Жуков. Имало вечеринка в Москва, тогава близки хора се събирали доста често. Нямало ги днешните лъскави партита, когато всички идват, за да се покажат и да ги снимат за светските хроники. Това било просто среща в една квартира. И Булгаков веднага усетил какъв е Жуков и отбелязал в дневника си, че Жуков го чака блестящо бъдеще. Както и станало.</p>
<p>За Булгаков може да се говори безкрайно и никога да не престанеш да се удивляваш на неговия талант. С една дума, ако някога съм имал някакъв идеал за писател, то това е Булгаков. И този идеал според силите си съм се стремил да следвам. Естествено, аз имам различно по характер творчество, дарование, но въпреки това, може би защото и двамата бяхме родени в Киев, киевчани – в тежки моменти винаги препрочитах Булгаков. Винаги.</p>
<p>Не само заради онова, което знам за Булгаков, за личния му живот, за приключенията му и практически всичко, което е известно на всеки литературовед, професионално занимаващ се с Булгаков. В личния си живот той бил много голям женкар и в същото време твърде лесно изоставял жените, за което те никога не му прощавали. Голям любител на това, което сега наричат секс. Още едно доказателство, че всички сме от плът – от плът сме ние! – такива едни нормални, здрави хора.</p>
<p>Но през тази грешна плът на Михаил Булгаков е преминала такава духовна сила, която просто ни убеждава в съществуването на Бог.</p>
<p>3 май 2014 г.</p>
<p>Превод: Рени Нешкова</p>
<p><em>*Олес Бузина е украински писател и журналист. Той бе застрелян пред дома си в Киев на 16 април 2015г.</em></p>
<p><em>**</em><em>Руски историк, монах и житиеписец </em><em>(</em><em>1056 -</em> <em>1114), смята се за автор на „Повест за отминалите дни“</em></p>
<p>Оригиналното заглавие е „Булгаков спасся "страннообразно“</p>
<p> </p>
<p>Тук можете да прочетете разказ от Михаил Булгаков, писан преди 90 г., който звучи особено актуално днес:</p>
<p><a href="http://glasove.com/interviuta/42292-bulgakov-za-ukrajna-90-g-nazad">http://glasove.com/interviuta/42292-bulgakov-za-ukrajna-90-g-nazad</a></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
