- Автор: Йожени Боале, “Фигаро”
- 11 Sep 2022
- 3423
- 6
Последвайте "Гласове" в Телеграм.
"Помня нейното чувство за хумор. Спомням си, че веднъж, докато беше в посолството на Великобритания във Франция, ѝ казаха, че тълпата, която се събира пред сградата, е впечатляваща. Тогава тя отговори: “Да, не знам защо винаги предизвиквам този ефект в републиките”... За всички важни събития, които бележат тази нация, Чърчил казваше едно нещо: “Когато загубим битка, вината е на министър-председателя, а когато спечелим войната, казваме “Да живее кралят!”. Това е доста справедлива формулировка. Всички големи събития през последните години разкриха рефлекса на британците да се събират около кралицата. Спомням си погребението на Даяна, сватбата на Уилям, а по-наскоро платиненият юбилей на кралицата, който привлече и събра милиони хора в Лондон. Всичко това не може да се забрави", разказва Стефан Берн, френски журналист и писател пред "Фигаро".
- Елизабет II почина на 96 години. Целият свят днес скърби и коментира загубата ѝ. Защо тя упражняваше такова очарование във Великобритания и по целия свят? Какво олицетворяваше след 70-годишно управление?
- Първото нещо, което можем да отбележим, е дълголетието на нейното управление. Това беше управление на стабилност, на приемственост. Тя олицетворяваше всички тези ценности. Тя съпътстваше всички промени, а те бяха много в историята на Обединеното кралство. Тя прикри с хермелиновата си мантия британския упадък, нещо като декласиране. Създаваше у всички чувството, че Великобритания все още е огромна световна сила. Това беше нейната ролята. Със своя морален авторитет и аура, тя позволи спокойна и плавна еволюция.
Въпреки това тя може би прикри в очите на хората факта, че днешна Англия вече не е онази от 1952-а, годината, в която се възкачва на трона: някои страни от доминионите са в хаос, икономиката също, Брекзит дълбоко раздели британското общество. Тя, която олицетворяваше Обединеното кралство, която въплъщаваше това единство, вече съжителстваше с центробежните и сепаратистки сили в Северна Ирландия и в Шотландия след Брекзит, които рискуват да подкопаят единството на кралството.
За всички важни събития, които бележат тази нация, Чърчил казваше едно нещо: “Когато загубим битка, вината е на министър-председателя, а когато спечелим войната, казваме “Да живее кралят!”. Това е доста справедлива формулировка. Всички големи събития през последните години разкриха рефлекса на британците да се събират около кралицата. Спомням си погребението на Даяна, сватбата на Уилям, а по-наскоро платиненият юбилей на кралицата, който привлече и събра милиони хора в Лондон. Всичко това не може да се забрави.
Това национално общение, което ни липсва, ние инстинктивно усещаме, че отсъства в нашите безплътни държави. Елизабет II олицетворяваше нацията: това е въплъщение, емблематична и майчинска фигура. Именно това обяснява пламенността и емоцията на британския народ. На 8 септември си отиде майката на нацията.
- Вие лично сте се срещали с кралицата, какво беше вашето преживяване?
- Срещнах я пет или шест пъти, в Уиндзор, в хотел “Марини”, където беше на официално посещение, в Елисейския дворец, в посолството на Великобритания… Първото впечатление, което имате, когато я срещнете, е, че се срещате с жив мит. Това е най-познатата жена в света и същевременно най-непознатата. Тя е най-известната непозната в света. Портретът ѝ е на всички банкноти, пощенски марки, монети: виждате само нея, образът ѝ е натрапчив. Въпреки това, когато стоите срещу нея, тя ви кара да забравите за мита. Тя е изключително топло и любезно човешко същество.
Това, което ме порази, беше нейният изключителен порцеланов тен, ниският ѝ ръст, 158 см, полупрозрачните ѝ и проницателни лавандулово сини очи. Тя прониква във вас и ви кара да повярвате, че сте човекът, когото най-много е искала да види на света, в момента, в който сте я срещнали. Не гледаше зад рамото ви, за да види дали има някой по-интересен, когото да поздрави. И това наистина е завладяващо. Тя е тук и сега, hic et nunc, с вас.
Това, което ме очарова също, е, че тя упражняваше тази пряка демокрация. Въпреки че я бях срещнал в замъци или висшите кръгове на властта, тя въздействаше така навсякъде: в детските ясли, болниците, домовете за възрастни хора, навсякъде. Тя се срещна със стотици хиляди хора като кралица и всички си тръгнаха с това чувство.
И накрая, помня нейното чувство за хумор. Спомням си, че веднъж, докато беше в посолството на Великобритания във Франция, ѝ казаха, че тълпата, която се събира пред сградата, е впечатляваща. Тогава тя отговори: “Да, не знам защо винаги предизвиквам този ефект в републиките”.
- Вертикалността на монархията предлага повече стабилност от републиканския режим?
- Това, което е важно, е демократичната форма на държавите. Днес границата между монархия и република е много тънка. Разбира се, британската монархия е свещена монархия, но в известен смисъл е републиканска: видяхме колко лесно сменят министър-председателя и правителството. Франция е монархическа република. На президента се приписва трансцендентална власт. Когато президентът не говори, всички се притесняват. Имаме президенти, чиито глави, за щастие символично, се режат на всеки пет години. Но когато встъпят в длъжност, те получават властта на крал. В замяна на това, те нямат символичната сила, нямат това плътско олицетворение. Не могат, защото идват от един или друг лагер. Те не са независими и трябва да се отчитат пред онези, които са ги издигнали на власт. Това е все едно един от капитаните на два противникови отбора да стане съдия, много е трудно.
Най-вече и най-важното е, че министър-председателят на Обединеното кралство никога няма да има достъп до върховната власт. Това гарантира демокрацията срещу всички онези, които биха искали да я похитят или конфискуват. В Англия никога не можете да бъдете нещо повече от министър-председател, винаги ще има една морална сила над вас. Хората често казват, че кралицата царува, но не управлява и от това заключават, че тя няма власт: но това не е вярно. Podere, властта, е това, което прави възможно. Тя прави възможно националното общение. Истинският въпрос, който трябва да си зададем е: как тук, при нас, в една република, да си възвърнем националното общение? Кои са елементите, които могат да ни помогнат за това? Очарован съм от факта, че снощи близо 8 млн. френски телевизионни зрители гледаха по телевизията специалните емисии за смъртта на кралицата. По същия начин, по времето на Ковид, речта на кралицата привлече 2,5 млн. телевизионни зрители. Все пак тя не е нашият държавен глава. Нейната символична сила предизвиква жив интерес у нас.
- Ако трябва да запомним само три елемента от нейното управление, кои ще бъдат те?
- На първо място, възкачването ѝ на трона с нейния ментор, сър Уинстън Чърчил. Тя се е учила с него, с най-добрия. Той е бил очарован от тази млада кралица, която го е пленявала и в която, предполагам, е бил тайно влюбен. Тя е работила здраво, до такава степен, че му е поставяла капани, проверявала е дали е прочел всички депеши, които е получавала в червените си кутии. Има също и събития от личния ѝ живот, които очевидно са я развълнували: раждането на нейните деца. Изборът на дата е изключително труден.
Но юбилеят ѝ през 1977 г. я е белязал. Това е основна дата. Точно в този момент тя осъзнава своята популярност. Тя слезе от пиедестала си и се смеси с тълпата. Там тя поднови този любовен пакт между народа и нацията. Тя го направи отново през 1997 г. Възхищавам се на поведението ѝ в тази година, когато тя наистина разбра какво се случва. Тя каза, че трябва да се извлекат поуките от смъртта на Даяна. Върна си наследството на Даяна, подновявайки отново този пакт.
Монархията има тази способност да се адаптира поколение след поколение, но преди всичко много лесно, без революции. Тя се показа по-близка. Имаше ускоряване на демократичния процес, дори в самите гени на кралското семейство: бракът на Уилям с Катрин Мидълтън, първата от средната класа, после бракът с Меган, който кралицата одобри. Американска актриса метис - кралицата смяташе, че това е чудесно за нейния внук. Впоследствие тя бързо се разочарова.
- Как Чарлз III се възприема от британците като монарх? Дали той е на висотата на задачата, която му се възлага? Може ли монархията да оцелее след Елизабет II?
- Монархията е преживяла всичко, ето защо въпросът за нейното оставане не стои. Ние винаги се затрудняваме да се проектираме в бъдещето, но монархията никога не оставя място за несигурност. Монархията е семейна система, семейна фирма. Тази фирма казва, че има наследник, Чарлз III, който трябва да се възкачи на трона и това вече е така. Несъмнено Чарлз III ще бъде преходен крал, защото е на 74 години, а синът му Уилям и жена му са много популярни. Но аз мисля, че монархията има нужда от този преходен период. Освен това в посланието си в чест на своята майка той говореше за “този период на траур и на промяна”. Това е много интересно.
Дали ще замълчи или ще продължи да защитава всички теми, които са му на сърце и които са много актуални? Изменението на климата, биоразнообразието, обезлесяването на влажните зони, хармонията в архитектурата и т.н. Той беше популярен, но беше обвиняван за провала на брака му с Даяна. Но той създаде 2 млн. работни места с Prince's Trust и Business in the Community, чрез реинтегрирането на безработни млади хора. Той е най-късно възкачилият се крал на трона, но също така е и най-добре подготвеният човек за това. Единственият въпрос е дали ще трябва да си замълчи или ще продължи да защитава идеите, както направи в Глазгоу при домакинството на Конференцията за ООН за изменението на климата.
Британците са лоялисти, вчера ги чух да казват пред Бъкингам: «Long live Bucking» (Да живее Бъкинг). Това е смяна на ерата, нека не се заблуждаваме, това е смяна на епохата, страница от историята, която се обръща. Ние инстинктивно усещаме тази смяна на епохата: преживяваме в момента, че един свят си отива, може би този на изобилието и на леснината. Кралицата олицетворяваше една епоха, “новата елизабетинска ера”, както казваха през 1952 г. Може би идва по-тежка епоха. Днес британците се чувстват сираци на майката на нацията, но те ще продължават да бъдат в общение около новия крал, почти съм сигурен.
Стефан Берн е френски журналист, телевизионен и радиоводещ и писател
Превод от френски: Галя Дачкова
