- 10 Sep 2020
- 107
- 1
16 декември е паметен за културното човечество ден – ражда се най-могъщият може би творец в музиката – германецът Бетовен. В малка България преди век на същата дата има щастието да се появи и един далеч по-скромен, но изключително достоен музикант – цигуларят, педагогът, общественикът Владимир Аврамов. Припомняйки си вълнуващите контакти с този забележителен професор от Музикалната академия, датиращи отпреди 40 години, когато постъпих в класа му, винаги изпитвам чувства на благодарност за златния шанс да бъда и аз от неговата школа.
<p>Макар доживял библейските 97 години, за младите колеги днес той е почти неизвестна личност, уви, може би заради късата памет, с която ние, българите, се отличаваме. Във всеки случай, ако понастоящем наши блестящи цигулари са на първия пулт на най-реномираните световни оркестри: Виенската филхармония, Концертгебау – Амстердам, Метрополитън – Ню Йорк, Националния оркестър – Париж, Хамбургската опера и къде ли не още, то зад тези внушителни успехи на българския талант безспорно се вписва и името Вл. Аврамов – педагог, възпитал две поколения изпълнители – един от главните строители на българската цигулкова традиция.</p>
<p>Той водеше няколко десетилетия струнния квартет "Аврамов" към българското радио – квартетът, който преди внедряването на магнетофона в Радио София изнасяше всеки четвъртък вечер живи радиоконцерти. Аврамов – солистът и камерният музикант вдъхнови мнозина от българските тонови творци да създадат значителни творби, за първи път прозвучали изпод неговия лък и впоследствие трайно влезли в класическия фонд на родното музикално наследство. Става дума за десетки шедьоври от Любомир Пипков, Марин Големинов, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Константин Илиев и пр. Професорът често споделяше спомени за мощните впечатления, произвели у<br />публиката премиерите на най-хубавите български квартети в Германия, Франция, СССР и редица още европейски страни. Космополитът Вл. Аврамов беше истински патриот, значително допринесъл за обогатяване на българската музика, която той ни учеше да ценим истински и майсторски да интерпретираме.</p>
<p>Завършил Немската консерватория в Прага преди Втората световна война, проф. Аврамов беше личност с невероятен международен авторитет, за което свидетелство са постоянните му участия в журитата на най-престижните конкурси: "Чайковски" в Москва, "Паганини" – Генуа, "Кралица Елизабет" – Брюксел, "Бах" – Лайпциг, "Виенявски" – Познан, и мн. др. Можем да си представим общуването му с колосални личности като Давид Ойстрах, Йехуди Менухин, белгийската кралица Елизабет, Артюр Грюмийо, Леонид Коган и мнозина други какво отражение е давало върху възгледите, методите и атмосферата в класа и катедрата по цигулка при Музикалната Академия. Естествено е от тази обогатена с най-добрите традиции от европейските и руска школи среда да излязат и едни от най-ярките музиканти и педагози от своето поколение: Боян Лечев, Райна Манолова, Емил Камиларов (І награда от "Паганини" конкурс – единствен досега българин, имал честта да свири на любимата цигулка на гениалния генуезец), Георги Бадев, Николай Марангозов, Антон Хаджиатанасов, Недялчо Тодоров, Валентин Стефанов, Ангел Станков, Петър Далчев и десетки други професионалисти, заставяли нееднократно света да се отнася с респект към България и българските музиканти.</p>
<p>Заветите на Вл. Аврамов да сме майстори, българи и човеци бяха база, на която стъпихме, за да може и в днешните нелеки времена да не пресеква родната музикална традиция. Без тях тя няма бъдеще.<br />Млади талантливи колеги, пазете ги и не ги забравяйте! За да ви има!</p>
