През учебната 1985/1986 доц. Никола Георгиев водеше лекциите по теория на литературата за филолози – класици, италианска филология и други.
Той никога не четеше, а произнасяше реч в течение на два учебни часа. Аз не успявах да забележа по каква програма говори, макар че си водех записки, или по-точно, записвах избрани места от чутото. Речите му и начинът да ги произнася толкова ми допаднаха, че започнах да каня някои приятели, които учеха друго, за да идват да го слушат.
Никола Георгиев казваше „Платон“ с ударение на „о“. На мен това не ми се струваше необикновено, защото преди време и аз го произнасях така, но после в НГДЕК ме научиха да слагам ударение на „а“- то. Но сигурно някои възпитаници на класическата гимназия са се обаждали по време на лекция, че не се казвало така, а иначе.
- Та според Платóн... – започна той веднъж.
Огледа аудиторията, усмихна се лукаво и рече:
- Сега вие ще ми кажете, че се казва Плáтон...
Никой не се обади.
- Така де. Хората гледат да произнасят имената както е редно. Затова вече казват „Даниъл“, „Робинсън“. „Хърбърт“...
Аудиторията започна да се смее.
- Да-а. То и добре звучи...
В случая Никола Георгиев беше прав. Той мислеше, че човек не бива да бърза да променя езика си, само защото някой му е казал, че „вече се говори така“. Езикът е нещо консервативно. Ако не се пази традицията, той би се разпаднал и би изчезнал. Не че е излишно да има новости, но тези новости трябва да имат смисъл, да са полезни, а не да се въвеждат само защото „така ни казаха“.
Когато днес някои мои студенти казват, макар и с колебание, „Платон“ или „Солон“ с ударение на последната сричка, аз не ги убеждавам да си променят навика. Съветвам ги само да вземат решение как ще произнасят тази или онази дума. И щом го вземат, вече да не променят произнасянето й.
Защото иначе ще започнат да сменят и собствените си имена и фамилии, или направо цялата си биография, просто защото тук и сега вече е прието „да се говори така“.
...
Никола Георгиев беше емоционален човек и понякога заявяваше, че „трябва така“; но не се стремеше да принуди хората непременно да се съобразяват с казаното. Тоест, не беше властолюбив.
На изпита по теория на литературата по едно време излезе от кабинета, върна се след десетина минути и рече:
- Никой мъж да не ми се явява на изпит без костюм и вратовръзка!
Сред мъжете настана смут. Някои започнаха да се питат дали да не си идат до вкъщи и да си облекат костюма; а други изпаднаха в паника, защото изобщо нямаха костюм. Един, като му дойде редът, влезе и рапортува, че идва облечен така, защото костюмът му бил в града, откъдето е родом, и няма начин да иде дотам и да се върне в рамките на деня.
Аз влязох без костюм, говорих на асистентката по въпроса, който ми се падна, а тя ме изслуша и нарисува на листче някакви геометрични фигури – май бяха кръг, триъгълник и квадрат едно в друго. Когато седнах срещу Никола Георгиев, тя му ги подаде, а той ги погледна, усмихна се одобрително и даде знак да говоря. Не ме прекъсна, накрая зададе някакъв страничен въпрос и писа 6.
За костюм не стана дума.
Проф. Никола Георгиев (1937-2019)