Случайни думи, които променят живота

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45389_CYyDd0Wr2IQZCkYAzEUH6mp15lyRbA.jpeg" style="height:523px; width:800px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><span style="font-size:14px">Скок в басейна</span></strong></p> <p>Когато бях на 13 години, веднъж се опитвах да накарам 6-годишната си сестра да се потопи в басейна. Отне ми много време, защото тя много нервничеше и не желаеше да се влезе. Това беше голям обществен басейн и покрай нас с плавни движения плуваше жена на около 70 години. По някое време тя се загледа към нас и накрая доплува до мен и сестра ми. Това стана в момента, когато аз с всички сили се мъчех да я накарам на всяка цена да скочи в басейна, а тя се дърпаше и викаше: &bdquo;Но аз се страхувам! Толкова ме е страх!&quot;. Възрастната жена я погледа, размаха ръката си и твърдо каза: &bdquo;Страхувай се! Но го направи при всички случаи!&ldquo;.</p> <p>Беше преди 35 години, но никога не го забравих. За мен стана нещо като откровение &ndash; не е необходимо да си безстрашен. Важното е да действаш дори да те е страх.</p> <p><strong><span style="font-size:14px">Мама</span></strong></p> <p>Майка ми умираше. Един приятел ми каза: &bdquo;Имаш цял живот, за да скърбиш за нея. Но не трябва да го правиш сега пред погледа й&ldquo;.</p> <p>Тези думи ми помогнаха да разбера, че моите чувства не винаги са най-важни. Ако си способен да се въздържиш за момента &ndash; направи го. Това ми е помагало безброй пъти в живота.</p> <p><strong><span style="font-size:14px">Най-големият брат</span></strong></p> <p>Аз съм най-големият от три деца. Брат ми е по-малък от мен с две и половина години, а сестричката ми &ndash; с девет и половина. Когато бях на около 14, спорех за нещо с баща ми, който е вторият по възраст от осем деца. Той ми каза: &bdquo;Всяко решение, което ще вземеш в този дом, ще го вземеш три пъти. Веднъж &ndash; за себе си, вторият път &ndash; заради брат си, който ще постъпи така, както и ти, а третият път &ndash; заради сестра си, която ще го потрети заради вас двамата. Брат ти ще се отнася със сестричката ти така, както ти се отнасяш към него, а вашите отношения ще повлияят на нейните очаквания от другите, в това число и от нейния бъдещ съпруг&ldquo;.</p> <p>Това ме разтърси и ме накара да преосмисля ролята си на най-големия брат. Дори когато не се опитвате да влияете на околните, тези, които ви уважават, независимо дали го искате или не, вземат своите решения съобразно това как вие бихте постъпили в аналогични ситуации. Ако сте депресиран или ядосан, те ще се чувстват и ще се държат така, когато се сблъскат с неприятности. Но ако вие не се обезсърчавате в трудни моменти, това може да внуши и на тях самочувствие и вяра, че всичко ще се оправи.</p> <p><strong><span style="font-size:14px">Научна степен</span></strong></p> <p>Когато бях на 38 години, разсъждавах над дилемата струва ли си да губя две години, за да получа научна степен по рентгенография. Говорих с един приятел, задавах му въпроси и практически отговарях сам на себе си. Викам му: &bdquo;Аз съм вече твърде стар да почвам нещо. Ще бъда на 40 години, когато получа дипломата&ldquo;. Моят приятел ми каза: &bdquo;Ако ти не го направиш, то така или иначе, ще навършиш 40 години, но научна степен няма да имаш. Сега съм почти на 60, но научната степен ми помогна да преодолея границата между борбата за оцеляване и работата, която ми осигури един добър стандарт на живот.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45389_bC5gQRTJcKFLJQ6rB5z2JqWNBThqkc.jpg" style="height:441px; width:650px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><span style="font-size:14px">В очакване на влака</span></strong></p> <p>Веднъж седях в автобуса на един прелез. Пред нас имаше още няколко автомобила, светофорът светеше червено и ако влакът се забавеше, щяхме да си киснем на прелеза още дълго. За мен винаги това са били изключително изнервящи и досадни минути.</p> <p>Обаче светна зелената светлина и автобусът тръгна. Кризата най-сетне свърши. Но изведнъж чух зад гърба си майка да казва на малкото си дете: &bdquo;Колко жалко, че днес няма да видим влака!&ldquo;.</p> <p>Това беше най-точната фраза за тази ситуация. Защо просто не се отпуснете и не се наслаждавате на това, което съдбата ви предоставя? Закъде бързате?</p> <p><strong><span style="font-size:14px">Безценен урок</span></strong></p> <p>Моят началник, директор на неголяма болница, ми разказа една история от времената, когато бил обикновен лаборант. Дан, ще го наричам така, забравил да провери някакъв механизъм на оборудване, което използвал. Станал голям гаф, оборудването се счупило и се наложил ремонт за 250 хиляди долара. На другия ден неговият началник го извикал и той бил сигурен, че ще го уволни. Шефът му обаче го попитал само защо не е направил обстойна проверка, поговорили и разбрал, че Дан разбира ситуацията, след което му казал да се връща на работа. Дан бил истински удивен от тази постъпка и изглежда много му е личало, защото шефът му казал: &bdquo;Аз просто похарчих 250 000 долара, за да ти демонстрирам урок, който ти никога няма да забравиш. Защо да те уволнявам при това положение?&ldquo;.</p> <p>Тази история наистина ме порази. Няма нужда да вземате професионални решения въз основа на емоции. Винаги помнете, че вашата основна цел при работа с някого е конкретният проблем, който се опитвате да решите. Всички хора грешат. Но спокойствието и разбирателството ще ви помогнат да спечелите уважението на вашите колеги.</p> <p><strong><span style="font-size:14px">Огън</span></strong></p> <p>Това беше за мен истинско откровение: аз растях, като се опитвах да бъда посредник в сложните отношения между моите родители. В тийнейджърска възраст пък постоянно помагах на приятели да се справят с емоционалните си кризи. Като човек, изкарал голяма част от живота си в грижа за чуждите проблеми, бях шокирана да чуя веднъж от известен специалист, че е трябвало да пазя границите на собствената си личност дори в общуването си с хора, които действително се нуждаят от помощ.</p> <p>&bdquo;Не е нужно да се самозапалиш, за да се сгреят другите.&ldquo;</p> <p>Учителите наоколо</p> <p>&bdquo;Всеки, когото срещаш, знае нещо, което ти не знаеш.&ldquo; Това ми каза веднъж дядо. Тази фраза всеки път ми напомня, че съм заобиколен от учители.</p> <p><strong><span style="font-size:14px">Мечо Пух</span></strong></p> <p>Моят психолог ми даде картинка с Мечо Пух и Прасчо в гората. На нея имаше цитат от книжката:</p> <p>&bdquo;Да предположим, Пух, че дървото падне, когато ние сме под него?&ldquo;, казал Прасчо.</p> <p>&bdquo;Хайде по-добре да предположим, че то няма да падне&ldquo;, отвърнал Мечо Пух след известно размишление.</p> <p>Мисля си за това всеки път, когато ми се струва, че ситуацията граничи с катастрофа. Този цитат ми помага да се успокоя и да почна да мисля рационално.</p> <p><strong><span style="font-size:14px">Количка</span></strong></p> <p>Срещнах човек в инвалидна количка. Той ми разказа как веднъж го попитали трудно ли е да е прикован непрекъснато за нея. Неговият отговор бил изненадващ: &bdquo;Аз не съм прикован за моята количка. Аз съм свободен именно чрез нея. Ако не беше тя, щях да лежа прикован за леглото болен и нямаше да мога да напусна стаята или къщата си&ldquo;.</p> <p>Превод: Рени Нешкова</p> <p>&nbsp;</p>