- Автор: Галя Дачкова
- 10 Sep 2020
- 69
- 49
В края на 2001 г., скоро след като Симеон Сакскобургготски бе обявил като премиер началото на десетилетието на ромското включване, бях в седалището на фондация “Крал Бодуен” в Брюксел, един от големите донори за ромската общност в България. Отидох там в ролята на доктор по междукултурни комуникации със скромни международни контакти в търсене на бъдеще за научните си занимания, фокусирани върху малцинствата. Високопоставените представители на фондацията, с които се срещнах, ми зададоха простичкия въпрос: “Защо ние даваме толкова пари за ромите, а няма никаква промяна в тяхното положение? За нас това е четвъртият свят (le quart monde) вътре в Европейския съюз и е важно той да бъде интегриран”.
<p>И аз така простичко отговорих: “Защото пътят на парите е дълъг и те винаги отиват в нечий джоб, но вероятно не и там за където са предназначени”. Фондацията поддържаше контакти и финансираше немалко български неправителствени организации, работещи за интеграцията на ромите. Резултатът всички го знаем. Или по-скоро така и не го видяхме.</p>
<p>Не знам дали има статистика какви пари са дадени в последните повече от 15 г. от външни донори за интеграцията на ромите в България. Най-обобщено може да се каже, че неправителственият сектор за работа с малцинствата е една печеливша и монополизирана ниша, чиято обществена полезност не е много ясна.</p>
<p>През 2001 г. премиерът Симеон Сакскобургготски обяви десетилетието на ромското включване, което години наред беше модно да се афишира пред Европа. Особено като един от напредъците на България в предприсъединителните доклади. </p>
<p>Поне като политическо говорене и то до ден-днешен имаше консенсус ромите да не се разграничават от останалата част от населението, да се говори и пише за тяхната интеграция и те самите да се интегрират - поне словесно. В официалните статистики нямаше етническа категоризация на престъпността, например. Имаше табу ромите/циганите да се разграничават от останалите/етнически българи. Така изискваше Европа и политическата коректност.</p>
<p>Същевременно години наред политическият елит от различни цветове си затваряше очите - не за мизерията, не за безобразните условия, в които живеят тези хора - а за предизборното ухажване на ромите, за купуването на гласове, за опрощаването на сметките за ток например преди поредния вот.</p>
<p>Сега маските паднаха.</p>
<p><span style="color:#000000">Екипи на спешната помощ няма да ходят в ромските махали, докато не бъде гарантирана сигурността на медиците, обяви здравният министър Петър Москов. </span>Навсякъде където е имало инциденти, екипи на спешна помощ ще влизат само след постигнато споразумение с местните "лидери на мнение" на общността за персонализирана отговорност за поведението на въпросната популация или с екипи на полицията. Когато е възможно и както е възможно.</p>
<p>Значи, когато трябва да се купуват гласове, може да се влиза в ромските махали. Когато има спешен случай - не може. Докато не се намесят “местните лидери на мнение”, както в духа на социалната антропология са посъветвали министъра да каже, за да е обществено приемливо неговото изказване.</p>
<p>Безобразие е, когато институциите се изправят срещу една част от българското население.</p>
<p>Безобразие е, когато един току-що встъпил в длъжност министър прави подобно сегрегационно изказване.</p>
<p>Безобразие е, когато категоризираш хората единствено от гледна точка на етническата им принадлежност и им отнемаш правото да бъдат нещо друго, отделна личност.</p>
<p>Безобразие са и отприщените расистки одобрителни коментари и постинги след това изказване.</p>
<p>Безобразие е, че Москов, един български министър, дава тон на обществената нетърпимост и противопоставяне. </p>
<p>Безобразие е, че след години на “ромска интергация” и солидно финансиране мизерията в гетата е отчайваща.</p>
<p>Безобразие е, че безобразията няма да спрат.</p>
<p>Не знам дали съветниците по социална антропология са казали на министъра, но когато паднат табута, ще настъпи война. На всеки срещу всеки. </p>
<p>На едни български граждани срещу други.</p>
<p>И не знам дали знае здравният министър, но точно в неговата област видях най-успешният пример на ромско включване и изравняване на правата на ромите с <em>останалите:</em></p>
<p>Когато и аз, и господин Х, и госпожа Y, се изправим пред заключената врата на едно болнично отделение и търпеливо и смирено звъним и чакаме да ни отвори, за да влезем, санитарката от ромски произход. </p>
<p> </p>
<p> </p>
